Номер 329302.11.2020 г.Град Бл.
Окръжен съд – Бл.Тринадесети състав
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело
№ 20201200101277 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 390 и сл. ГПК.
Образувано е по молба подадена от Г.С.Г., гражданин на Р.Ф., роден на 17.04.1952г. в
гр.М., СССР, притежаващ паспорт тип Р № 72 6246064, издаден на 25.09.2013г. от ФМС
77810, валиден до 25.09.2023г. и О. И. Г. , гражданка на Р.Ф., родена на 26.12.1957г. в гр.М.,
СССР, притежаваща паспорт тип Р № 72 6275932, издаден на 28.09.2013г. от ФМС 77810,
валиден до 28.09.2023г., двамата с постоянен адрес Р.Ф. гр.М., ул.“Д.Б. чрез адв. П.Ж.Ч.,
вписан в АК гр.Б., със съдебен адрес гр.Б., ул.“Ц.И.Ш.“ № 20, ет.2, офис 7 за обезпечаване на
бъдещи осъдителни претенции, които молителите възнамеряват да предявят срещу К. Т. М.
, с ЕГН **********, с адрес гр.Р., 2760, пл.“Пр.“ № 6, чрез налагане на обезпечителна мярка
„задължаване на Председателя на Нотариална колегия при Апелативен съд гр.С.,
Териториална дирекция „Държавен архив“ гр.К. и нотариус К.М., да не извършват
унищожаване съгласно чл.10, ал.5 от ЗННД на нотариално дело № 414/2015г. по описа
на нотариус К.М.в, вписан в НК с № 61 с район на действие РС Р., респективно да не
съгласуват /подписват акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение."
Съдът намира, че подадената молба по чл. 390 от ГПК не е подсъдна на Окръжен съд
– Бл., по следните съображения:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно. В чл. 390, ал.1 от ГПК е посочено, че молбата за обезпечение следва да се предяви
пред родово компетентния съд по постоянния адрес /седалището/ на ищеца или по
местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Съгласно посочената по-горе
норма е предвиден избор на подсъдност от страна на бъдещия ищец, но този избор е
ограничен само между родово компетентния съд по адреса /седалището/ на ищеца и съда по
местонахождението на имота, който евентуално би послужил за обезпечение.
1
Безспорно в настоящия случай обезпечителната мярка не е свързана с недвижим имот,
поради което подсъдността следва да се определи по признака постоянен адрес на ищеца.
Законът не регламентира хипотезата на предявена молба за обезпечение на бъдещ иск от
ищец, който няма постоянен адрес в страната, т.е. налице е празнота в закона, поради което
и с оглед разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА следва да се приложат основните принципи,
уреждащи правилата за местна подсъдност в общия исков процес, както и основните начала
на правото на РБългария.
Уредбата на подсъдността в обезпечителното производство е подчинена на принципа за
бързина и ефективност, т.е. цели се в максимална степен улесняване на бъдещия ищец в
производството по обезпечаване на исковете му. Именно затова, с изключение на
хипотезите, когато посочените обезпечителни мерки са възбрана на недвижим имот и
спиране на изпълнителното производство, подсъдността се определя от постоянния адрес на
ищеца.
Част от съдебната практика приема, че по аналогия на разпоредбата на чл.107, ал.2, вр.
ал.1 от раздел ІІ "Местна подсъдност" от част втора "Общ исков процес" от ГПК, уреждаща
местната подсъдност по искови дела в случаите, при които ответникът няма адрес на
територията на РБългария и определяща като местно компетентен съд този по постоянния
адрес на пълномощника или на представителя на ответника, следва да се приеме, че в
обезпечителното производство местно компетентния съд в производството по чл.390 ГПК,
когато ищецът по бъдещия иск няма адрес в страната, е този по постоянния адрес на
пълномощника, ако има такъв.
Настоящият съдебен състав не споделя горепосочените решения, тъй като приложението
по аналогия на чл.107, ал.2 вр.ал.1 ГПК означава, че молителят в производството сам ще
определя компетентния съд, като сочи пълномощник с постоянен адрес в определен район
или съдебен адрес в района на предпочитан от него съд. Подобно разрешение противоречи
на принципа за законност и равенството на страните в процеса
Съдът приема, че при установената празнота в закона, приложима по аналогия е
разпоредбата на чл.107, ал.3 ГПК, определяща подсъдността в хипотезата, когато и ищецът
няма постоянен адрес в Р България. В настоящия казус молителите и бъдещи ищци са
чужденци, без постоянен адрес в страната, поради което компетентен да разгледа молбата по
чл.390 ГПК е СГС. / в тази насока Определение № 2239/01.07.2016г. постановено по ч.гр.д.
№ 3049/2016г. на Апелативен съд С./.
С оглед изложеното, производството по настоящето дело следва да се прекрати и делото
да се изпрати на компетентния за разглеждането му съд – Софийски градски съд.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1277/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Бл..
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.
Препис от определението да се изпрати на молителите, чрез пълномощникът им на
съдебния адрес посочен в молбата.
Съдия при Окръжен съд – Бл.: _______________________
3