Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично
заседание на 17 февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр.д.№ 6189 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.240 и чл.86 във вр.с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ
България“ ЕООД твърди, че на 21.03.2015 г. между „4финанс" ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и
М.Т.Й. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР
/според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече/.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването му била подробно описана в Общите
условия на „4финанс" ЕООД, в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя,
на която „Вивус" предоставя Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането му от кредитополучателя се счита, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото са били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен РВР формат. С подписването на
договора за кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***. В процесния случай на 21.03.2015 г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус" под № **********. В заявката си М.Й. заявил
желание да му бъде отпусната сумата от 200 лева, която била отпусната чрез
паричен превод посредством „Изипей“ АД на 21.03.2015 г. за период от 30 дни, с
падежна дата 19.04.2015 г. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора
за кредит, като не погасил задължението си в срок - при настъпване на падежната
дата. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от ОУ, „4финанс" ЕООД (Вивус)
започнало да начислява наказателна лихва върху главницата, формирана чрез
надбавяне на наказателен лихвен процент в размер на законовата лихва към
уговорения договорен лихвен процент. Кредиторът изпратил до длъжника и 3 бр.
уведомителни писма във връзка с неизпълнението му, с които го уведомявало за срока
на просрочие и размера на задължението му, като съгласно т. 13.5 от ОУ всяко било
с цена от 10 лв. и било за сметка на кредитополучателя.
„4финанс" ЕООД (Вивус), в качеството си на цедент,
сключило с „Кредитреформ България" ЕООД Договор за прехвърляне на вземания
№ ВGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който
прехвърлило на цесионера вземанията си срещу М.Т.Й. по договора за кредит №
**********, които към датата на цесията били в общ размер 515,04 лв. със
следната структура: 200 лв. - главница, 285,04 лв. - наказателна лихва и 30 лв.
- стойност на 3 бр. напомнителни писма. Структурата и размерът на задължението
на ответника към датата на цесията били подробно описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора за цесия. Според чл.26 от същия, „4финанс"
ЕООД упълномощило „Кредитреформ България"ЕООД да уведоми длъжника от името
на цедента за прехвърлянето на вземанията. Съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД до
длъжника била изпратена препоръчана писмовна пратка чрез „Български пощи“ ЕАД,
съдържаща Уведомление за цесия, върната с отметка „Преместен". Към
настоящата искова молба ищецът прилага копие на уведомлението за цесия, връчено
на ответника, ведно с останалите книжа по делото. В изпълнение на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4финанс" ЕООД предоставило
на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018 г. До настоящия момент неизпълнението на ответника продължавало, като
липсвало плащане по просроченото му задължение.
Предвид неявяването на ответника в съдебно заседание и
невземането на становище по делото, ищецът претендира да бъде постановено
неприсъствено решение, с което М.Т.Й. бъде осъден да му заплати сумата 200 лева
- непогасена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и направените разноски по делото.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба и не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на
ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок
ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото
съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
От друга страна са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените по делото писмени доказателства /договор за кредит от
21.03.2015 г., разписка за извършено плащане, договор за прехвърляне на
вземания от 01.02.2018 г., ведно с приложение № 1 към него, уведомление за
прехвърляне на вземания/, предявеният осъдителен иск се явява вероятно
основателен.
В тежест на ответника следва да
се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски в размер на 150 лв., от
които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Т.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, “Неви Бери” ЕООД, да заплати на “Кредитреформ България” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор
Петьофи“ 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, по банкова сметка – ***:
***, BIC:
*** „Банка ДСК“ЕАД, сумата 200 лева - непогасена главница по Договор за кредит № **********/21.03.2015
г., ведно със законна лихва, считано от 14.10.2019 г. до окончателно заплащане
на задължението, както и 150 лв. деловодни разноски.
Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от същото да бъде връчено
на страните по делото за сведение.
Районен съдия: .................................