РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. гр. Лом, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620101895 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от „******* ******“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „*********“ № **,
ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., чрез Адвокатско
дружество „****** ****.“, булстат ********, вписано към АК ****** с №
**********, с адрес в гр. ****, обл ул. „*****“ № **, ет. * офис № *,
представлявано от адвокат С. Ю. Р., вписан АК ******, личен № ********,
съдебен адрес: гр. ****, ул. „******“ № **, ет. *, офис * чрез адвокат С. Ю.
Р., срещу М. О. М. ЕГН ********** , с постоянен адрес в гр. *****, обл.
******, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, за установяване дължимост на
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом, с която искова молба са
предявени при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК с правна
квалификация по чл. 258 вр. чл. 266, ал.1, изр.1 вр. с чл. 121 вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **.0*20**г. между „*******“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.*****, район „******“, ул. „******" №
**, ет. *, aп.*, ЕИК ********, представлявано от управителя О. М. П.,
наричано за краткост възложител, М. О. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ****, обл. ******, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. * ап. **, наричан за
краткост гарант за плащане, от една страна, и от друга страна - „*******
******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. ***** №
1
**, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., наричан накратко
изпълнител, бил сключен Договор № *******/**** от* *.0*.20**г. за
изработка, доставка и монтаж на ***********. Твърди се, че дружество-
изпълнител е изпълнило задълженията си по сделката, като е извършило
изработка, доставка и монтаж на *********** на обща стойност на 24 170,80
лв. (двадесет и четири хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет стотинки) с
ДДС. След многократни покани и действия от страна на ищеца „*******“
ЕООД била заплатена част от главницата по договора, като понастоящем е
дължим остатък в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) - представляваща
неплатена част от главницата по договора. Сочи се в ИМ, че представители на
дружество-ищец са били в контакт с представител на дружеството-
възложител, като от последното са поели ангажимент за плащане на остатъка
от сумата, след което спрели да отговарят на телефонните обаждания.
Ищецът се позовава на чл.1, ал. 4 от договора, съгласно който
възложителят и гарантът за плащане на основание чл. 121, ал. 1 от ЗЗД при
условията на солидарна отговорност ще заплатят на изпълнителя
договореното по ал. 3 възнаграждение в срок до 30 (тридесет) календарни дни
след доставка на съоръженията по банков път по банкова сметка на
изпълнителя. В ИМ се твърди, че на основание чл. 3 ал. 3 от договора
дружество-ищец е пристъпило към изпълнение спрямо вписания особен залог
върху собствения на възложителя „*******“ ЕООД багар-товарач, марка
*******, но такъв не е открит от частния съдебен изпълнител и след
извършени справки е установено, че дружеството-възложител има множество
задължения към трети лица, включително към НАП и принудително
изпълнение спрямо „*******“ ЕООД не би довело до събиране на остатъка от
задължението.
Поради липсата на заплащане на дължимите суми от страна на „*******“
ЕООД на основание чл. 121, ал. 1 от ЗЗД била предявена претенция спрямо
гаранта за плащане, като било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 410 от ГПК. По също било
образувано ЧГД № ***/20** г. по описа на PC Лом. В ИМ се релевира, че на
**.0*.20**г. била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
против длъжника за претендираната сума. С оглед нормата на чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК впоследствие били дадени указания от заповедния съд за
предявяване на иск относно вземането.
Ищецът е основал искането си въз основа на изложеното. Претендират се
и направените разноски в заповедното и в настоящото производство.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че М. О. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *****,
обл. *********, ул. ********№ **, вх.*, ет. *, ап. ** дължи на „*******
******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „******"
№ **, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., следните суми:
10 000 лв. (десет хиляди лева) остатък, дължим по Договор № *****/**** от
**.0*.20** г. за изработка, доставка и монтаж на ***********, по който М. О.
М. е гарант за плащане и солидарен длъжник на възложителя „*******“
ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за забава върху главницата
2
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по
описа на РС Лом - **.0*.20** г., до изплащане на вземането.
Препис от исковата молба и приложенията й е връчен на ответника
лично на 10.12.2023г. ведно с разпореждане № 2354 от **.**.20**г., с което е
указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да
се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последици,
визирани в чл. 41 ГПК.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 395 от 01.04.2024г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.
1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника по реда на чл. 41 ГПК.
Ищецът, редовно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание на 09.05.2024г. От същия преди заседанието е постъпила молба с
вх. № 4106/08/05/2024г., в която е посочено, че ищцовата страна желае, ако
не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото в нейно отсъствие.
Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на основание
чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК. Представен е и списък по чл. 80
ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 09.05.2024г., редовно призован,
ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Страните са редовно призовани за проведеното по делото открито
съдебно заседание, като нито една от тях не се е явила. От страна на ищеца е
постъпило искане за гледане на делото в негово отсъствие. Ответникът,
редовно и своевременно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
3
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея ведно с Разпореждане № 2354 от 15.11.2023г, с оглед упражняване
правото да подаде писмен отговор по чл.131 ГПК, които са получени от него
лично на 10.12.2023г. (видно от върнатия отрязък от съобщението), и
призовка за страна за открито съдебно заседание ведно с Определение № 395
от 01.04.2024г. по чл. 140 ГПК, връчено при условията на чл. 41 ГПК, като
ответникът е бил предупреден за последиците, визирани в цитираната
разпоредба, на последния са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед направеното от ищеца своевременно искане за произнасяне с
неприсъствено решение и предвид това, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, редовно призован - не се е явил в откритото съдебно
заседание, като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т.
1 и 2 от ГПК, тъй като на страните са указани последиците от неявяването в
съдебно заседание с Разпореждане от 15.11.2023г. и впоследствие (повторно)
отново с Определението за насрочване на делото от 01.04.2024г. Освен това
съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл
и подкрепят изложените в исковата молба твърдения.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения
размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
заповедното производство разноски. Разноските надлежно се претендират и
са в размер, както следва: държавна такса за водене на заповедното
производство - 200 лева (двеста лева), адвокатско възнаграждение в
заповедното производство – 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС,
довнесена държавна такса за водене на исковото производство – 200 лв.
(двеста лева), адвокатско възнаграждение в настоящото производство – 960
лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС, или общо 2320 лева (две хиляди
триста и двадесет лева).
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. О. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. **** обл. ***** ул. ***** № **, вх. * ет. *, ап. ** дължи
на „******* ******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *****,
ул. „*****" № **, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г.,
следните суми: 10 000 лв. (десет хиляди лева) остатък, дължим по Договор №
********/**** от **.0*.20**г. за изработка, доставка и монтаж на
***********, по който М. О. М. е гарант за плащане и солидарен длъжник на
възложителя „*******“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом - **.0*.20** г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** от
**.0*.20**г. по ЧГД № ***/20**г. по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****
обл. ***** ул. ***** № **, вх. * ет. *, ап. ** да заплати на „******* ******“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *****, ул. „*****" № **,
ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г. направените в
настоящото и в заповедното производство разноски в общ размер на 2320
лева (две хиляди триста и двадесет лева), от които: държавна такса за водене
на заповедното производство - 200 лева (двеста лева), адвокатско
възнаграждение в заповедното производство – 960 лв. (деветстотин и
шестдесет лева) с ДДС, довнесена държавна такса за водене на исковото
производство – 200 лв. (двеста лева), адвокатско възнаграждение в
настоящото производство – 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се отдели ЧГД № ***/20**г. по описа на PС Лом от настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5