Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1307
гр. Бургас, 27. 07. 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия
Луканов административно дело № 1893/2014 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
връзка с чл. 215, ал. 1, вр. с чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.Г.К.,
с адрес: ***, против заповед № ДК-10-ЮИР-32/02.07.2014 г. на началника на регионалната
дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югоизточен район (ЮИР). С
оспорената заповед на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, във вр. с §127, ал. 11
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ бр. 82/2012 г., доп. ДВ бр. 66/2013 г.), е
отхвърлена жалбата на К.Г.К. като неоснователна и е оставено в сила решение №
П-01/28.02.2014 г., издадено от главен експерт „АС“ ТД „Приморие“ към община
Бургас, представляващо мотивиран отказ за узаконяване на строеж: „Пристройка –
тераса към втори етаж на масивна жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор по КК на гр. Бургас 07079.609.183, УПИ ХХІV-2026, кв. 65 по плана
на ЦГЧ, ул. „Войнишка“ № 20, гр. Бургас.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на оспорената заповед и потвърдения с нея отказ за узаконяване по съображения
за издаването им поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че административният орган неправилно е приел, че строителство е
извършено при съществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6
от ЗУТ. Поддържа, че за изграждане на строежа не е било необходимо съгласието
на другите съсобственици на поземления имот, тъй като същият се явява търпим на
основание § 16, ал. 2 от ЗУТ, предвид констатациите на органа, че строежът е
извършен по правилата и нормативите, действали по време на изграждането му.
Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и да бъде уважено
искането за узаконяване на строежа, предвид неговата търпимост по реда на § 16
от ЗУТ.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично. Чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адв. Л.А. *** (с пълномощно по лист 102 от делото) поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспорения
административен акт. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата -
началникът на РДНСК – ЮИР, чрез процесуалния си представител по делото юрист А.
Г. К., (с пълномощно по лист 103 от делото), оспорва жалбата и иска да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя административната
преписка. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
Бургас, ХІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, че поземлен имот УПИ ХІV – 2026, кв. 65 по плана на Централна градска
част (ЦГЧ) на гр. Бургас с идентификатор 07079.609.183 по действащата КК, е
съсобствен между следните лица – Х.Н.К., Д. Г. К., Д. А. К., Т. К. В., К. И. К.,
К.Г.К., В.В. Г.. и Г. В. Г. Последното е отразено и в скица № 27188/21.07.2010
г. (лист 50-51 от делото), издадена от СГКК – гр. Бургас. По отношение на
поземления имот е действащ застроителен план (ЧКЗП), одобрен със заповед №
906/19.09.1994 г. По действащия застроителен план, на източната граница на
поземления имот съществува двуетажна масивна сграда с идентификатор
07079.609.183.3 по КК на гр. Бургас.
С констативен нотариален
акт за собственост № 96, том ХІV, дело № 7055/1995 г. на Ст. Д. - нотариус при
Бургаския районен съд (лист 40-41 от делото), К.Г.К. се легитимира като собственик
на втори жилищен етаж от изградената двуетажна жилищна сграда в описания
поземлен имот. По отношение на този обект, на името на К., е издадено разрешение
за строеж (РС) № 15/14.03.1990 г. (лист 39 от делото), с което е разрешено
изпълнение на строеж: „Основен ремонт и преустройство“. От одобрения проект към
цитираното разрешение за строеж се установява, че е било предвидено изграждане
на тераса на западната фасада на втория жилищен етаж.
При извършване на строежа
в изпълнение на издаденото РС № 15/14.03.1990 г., вместо да бъде изградена
тераса на западната фасада, както е по одобрения проект, такава е реализирана
на северната фасада на втория жилищен етаж от сградата.
По повод постъпили от
съсобствениците на поземления имот жалби, няколкократно са извършвани проверки
от компетентните органи и са съставени съответните актове. С констативен
протокол № П-33 от 23.07.2012 г., след проверка извършена от служители в община
Бургас (лист 42 от делото), е прието, че по време на строителството по РС №
15/14.03.1990г. е допуснато съществено отклонение от одобрения проект, като се
изпълнява строеж „пристройка“, приобщен и присъединен към жилищно помещение на
втория етаж. Отразено е, че строежът е изпълнен по северната фасада на сградата,
като са нарушени разпоредбите на ЗУТ, а за извършеното незаконно строителство
не е подадено заявление по § 184 от ДР на ЗУТ.
С констативен акт (КА) №
П – 28 от 10.06.2013 г., за резултатите от извършена проверка отново от
служители на община Бургас (лист 44 – 45 от делото) по отношение на същото
строителство е прието съществено отклонение от одобрените строителни книжа по
смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – противоречие на действащ ПУП. Прието
е, че е нарушена разпоредбата на чл. 154, ал. 4 от ЗУТ и строежът е незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Със съставения КА № П-28 е започнало
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - за премахване на незаконното
строителство.
Със заявление с вх. №
94-01-41451/25.11.2013 г. (лист 38 от делото) по описа на ТД „Приморие“ при
община Бургас, на основание §127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн. ДВ бр. 82 от
2012 г.), в качеството си на възложител и собственик на извършения строеж, К.Г.К.
е поискала от Главния архитект на общината, да бъде издаден акт за узаконяване
на строеж „Пристройка към двуетажна жилищна сграда“, представляващ тераса
(балкон). Към заявлението си К. е приложила документ за собственост и РС №
15/14.03.1990 г.
Служители от община
Бургас са изготвили КА № П – 03 от 03.02.2014 г. (лист 35-26 от делото). Отразили
са, че извършител на строежа и негов собственик е К.Г.К., както и че строежът е
изграден върху имот частна собственост и са посочили съсобствениците на имота. Изрично
е посочено, че строежът, предмет на проверката, е V категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 5, б „г“ от ЗУТ и чл. 11 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатура на видовете строежи. Установено е, че се касае за допуснато
съществено отклонение от одобрения проект, изразяващо се в изграждане на тераса
с размери 3.50/2.00 м и височина 2.00 м., по северната фасада на сграда,
приобщена и присъединена към втори жилищен етаж, като такава не е била
предвидена по проект. Строежът представлява стоманобетонова конструкция, с
дървена покривна обшивка, покрита от етернит, и същата е подпряна върху покрива
на входното антре и е изграден на границата със съседния недвижим имот.
Строежът не представлява самостоятелен обект и функционално свързан към
жилищното помещение. Проверяващите органи са констатирали нарушение на чл. 154,
ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на
възложителя, но видно от отбелязването в долния край на страница две от акта,
същият е връчен на К. на 03.02.2014 г. КА е изпратен и на другите
заинтересовани лица – останалите съсобственици на поземления имот, а за
резултатите от обявяването е съставен акт от 13.02.2014 г. (лист 22 от делото).
Прието е, че в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия.
Въз основа на извършената
проверка и доказателствата съдържащи се в административната преписка, главен
експерт „АС“ при община Бургас е издал решение № П-01/28.02.2014 г.,
представляващо мотивиран отказ за узаконяване по реда на § 127 от ПЗР от ЗИД на
ЗУТ на строеж „Пристройка – тераса към втори жилищен етаж на масивна жилищна
сграда“. За да постанови този отказ, органът е приел, че строежът е извършен в
отклонение от одобрените строителни книжа по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и
т. 6 от ЗУТ и не съответства на действащия ПУП. Наред с това е приел, че поради
изграждането на строеж, в който съществува сграда, представляваща недвижима
културна ценност, строежът е в нарушение на ЗКН. Съгласно решението, строежът
не попада в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. На последно място е
констатирано, че строежът не може да бъде узаконен поради липсата на съгласие
от всички съсобственици на имота. Така издаденото решение е оспорено с жалба с
вх. № 94-01-41451/24.03.2014 г. пред началника на РДНСК – ЮИР.
В отговор на постъпилата
жалба, е издадена оспорената в настоящото производство заповед № ДК-10-ЮИР-32/02.07.2015
г., на началника на РДНСК - ЮИР. С процесната заповед, решаващият
административен орган е приел, че по отношение на пописания строеж не е налице
несъответствие с действащия ПУП, тъй като пристройката не променя начина и
характера на застрояването в съседния имот – УПИ ХІІІ – 2378, кв. 65 по плана
на ЦГЧ, гр. Бургас. Със заповедта са установени другите основания, цитирани в оспореното
решение за отказ за узаконяване, а именно – липса на съгласие от страна на
съсобствениците на недвижимия имот за извършване на строежа, както и че
строежът е извършен в отклонение от одобрените строителни книжа по смисъла на
чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ. При изложените мотиви, началникът на РДНСК
– ЮИР е приел жалбата срещу издадения отказ за неоснователна, като е отхвърлил
същата и е оставил в сила решение № П-01/28.02.2014 г., с което е отказано
узаконяване на пристройката.
Така издадената заповед е
връчена на жалбоподателката на 06.08.2014 г., видно от ръкописното отбелязване
върху представеното пред съда копие на лист 59 от делото и изложеното от К. в
уточняваща молба с вх. № 7139/01.10.2014 г. (лист 56 от делото).
В хода на съдебното
производство, за изясняване на релевантни за спора факти, е прието заключение
по съдебно-техническа експертиза (лист 92-97 от делото), което не е оспорено от
страните. Съгласно заключението на вещото лице З.Ч.А., процесната пристройка –
тераса не е била предвидена по одобрените проекти. Според заключението на
експерта изпълнената конструкция, чрез направената подпора от колони подпрени
върху плочата на входното антре, натоварва конструкцията на сградата в частта
на антрето. От заключението на вещото лице се установява, че пристройката е в
отклонение от действащия ПУП, тъй като с изграждането й се намалява нормативно
предвиденото разстояние между съществуващата сграда и предвидената по плана
двуетажна сграда с височина Н-8.50 м. Вещото лице приема в заключението си, че
с извършване на пристройката не се променя начина и характера на застрояване в
УПИ – ХІІІ – 2378, кв. 65, където е изградена триетажна масивна сграда, обявена
за паметник на културата.
Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице А., като обективно, обосновано, безпристрастно
дадено, кореспондиращо с останалите доказателства и неоспорено от страните.
Приетите от съда писмени
доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 и сл.
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
При тази фактическа обстановка,
която не е спорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Задължителният
специализиран административен контрол на отказа да бъде узаконен строеж е
абсолютна процесуална предпоставка за съдебния контрол на основание чл. 216, ал. 2
от ЗУТ. В тази връзка издадената заповед на началника на РДНСК -
Югоизточен район сочи на допустимост на съдебното обжалване. По силата на
специалния закон, заповедта е индивидуален административен акт, който е годен
предмет на съдебен контрол, предвид специалната разпоредба на чл. 216, ал. 6,
изреч. последно от ЗУТ, във връзка с чл. 216, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно
константната практика на ВАС и на основание чл. 145, ал. 2,
т. 1 от АПК, съдът при преценка по същество дължи произнасяне и по
законосъобразността на обжалвания пред РДНСК административен акт - отказ да
бъде узаконен строежа.
Установи се, че
оспорващият е носител на вещно право на собственост върху втория етаж от
сграда, построена върху ПИ с идентификатор 07079.609.183 по КК на гр. Бургас, който
ПИ е съсобствен и на други лица. Поради изложеното, на основание чл. 149, ал. 2,
т. 1 от ЗУТ, съдът приема, че К.Г.К. е заинтересовано лице и
притежава надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Във връзка
с изложеното тя има качество и на възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ, вр. с чл. 148, ал. 4 от ЗУТ и като такава е засегната от
постановения отказ и потвърждаващата го заповед, чиито последици са
неблагоприятни за нея.
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на дата 06.08.2014 г.,
а жалбата е подадена на 12.08.2014 г., а Административен съд Бургас е родово и
местно компетентния съд. Следва, че жалбата, поставила начало на производството
пред съда, е процесуално допустима.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК, във връзка с чл. 219, ал.1
от ЗУТ, съдът служебно извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, доводите на страните и приложимия закон.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена в указаната от закона писмена форма. Заповедта е мотивирана, като в мотивите
й органът е посочил, както фактическите основания за издаването, така и
правните – съществено отклонение от одобрените строителни книжа, което е нарушение
на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ.
Съгласно § 127, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби
(ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ
(обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012г.), във вр. с чл. 148, ал. 2
от ЗУТ, компетентен да издаде акт за узаконяване на незаконно строителство е
Главният архитект на съответната община. В конкретния случай, решението за
отказ за узаконяване е издадено от главен експерт „АС“ при община Бургас.
Последният е надлежно упълномощен да издава актове за узаконяване или да
отказва издаването на такива, което е видно от § V, т. 11 на заповед №
563/27.02.2013 г. (лист 15 от делото), издадена от Главния архитект на община
Бургас на основание § 1, ал. 4 от ДР към ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира,
че решението, с което е отказано узаконяването на процесната пристройка е
валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на
чл. 216, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ постановения акт подлежи на задължително
оспорване по административен ред, като компетентен е съответният началник на РДНСК,
поради което съдът приема, че и оспорената заповед № ДК-10-ЮИР-32/02.07.2014 г.
е издадена от компетентен административен орган.
При издаване на
обжалваната заповед административният орган не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните разпоредби на закона, които да доведат до различен изход от
постановения. Действително, съдът констатира, че не е спазена разпоредбата на §
127, ал. 4 от ПЗР към ЗУТ, която изисква в едномесечен срок от подаване на
заявлението да бъде издаден съответния констативен акт, както и да бъдат
изискани от заявителя необходимите документи, съгласно чл. 144 от ЗУТ. В
настоящия случай, заявлението е подадено в община Бургас на 25.11.2013 г., и е съобразено
с едногодишния срок по ал. 3 на § 127 от ПЗР към ЗУТ от влизането му в сила,
който срок е изтекъл на 26.11.2013 г., а констативният акт на основание § 127,
ал. 4 от ЗУТ е издаден едва на 03.02.2014 г., което е повече от два месеца след
подаване на заявлението на К.. Съдът съобрази, че не е осъществено и
задължението на административния орган да предостави срок на заявителя да
представи документите по реда на чл. 144 от ЗУТ. Така допуснатите
административни нарушения, съдът счита, че не са от категорията на
съществените, които да доведат до самостоятелна отмяна на издадения акт. Този
извод се извежда от това, че заедно със заявлението си К. е представила акт за
собственост и разрешението за строеж, а относно същия обект, вече е имало
образувана преписка за започнало производство по реда на чл. 225а от ЗУТ, в
която преписка са се съдържали останалите документи относими за случая съгласно
чл. 144 от ЗУТ. Т.е. административният органът е бил запознат с одобрения
проект, извадки от застроителните граници на имота, както и постъпилите жалби
от другите съсобственици на недвижимия имот, с които са заявили несъгласие с
извършеното строителство от жалбоподателя. Тези книжа не само са били известни
на органа издал отказа за узаконяване, но са били подробно описани и обсъдени,
както в издаденото решение, така и в КА № П-03 от 03.02.2014 г. Предвид
изложеното, както и съгласно установеното с КА и прието с решението за отказ
извършено нарушение при изграждане на пристройката, съдът счита, че не е било
необходимо да се представят допълнителни доказателства, а наличните пред
административния орган са били достатъчни за установяване на правилната
фактическа обстановка. Жалбоподателят не излага възражения, които да се
основават на различни доказателства от представените с административната
преписка. Съдът приема, че с получаване на КА К. е била уведомена, че при
постановяване на своето решение органът ще се позове на всички известни
доказателства. На следващо място, съдът приема, че едномесечният срок по § 127,
ал. 4 от ПЗР на ЗУТ е инструктивен (незадължителен) за административния орган и
неговото пропускане не води до съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че
обжалваният акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му,
тъй като установените в хода на административното производство релевантни за
спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
По делото не е спорен
актуалния устройствен статут на имота. Не е спорно, че действащия ПУП е
одобрения със заповед № 906/19.09.1994 г., според който е предвидено в имот УПИ
ХІV – 2026 ново застрояване с височина до 8.50 м., както и че е отредено
запазване на съществуваща в съседния имот – УПИ ХІІІ – 2378, кв. 65, двуетажна
полумасивна жилищна сграда, като паметник на културата. Страните по делото не
спорят и относно обстоятелството, че строежът „Пристройка – тераса към втори
жилищен етаж на масивна жилищна сграда“ е изграден в отклонение от одобрените
строителни книжа.
Спорът се свежда до това,
дали изграденият строеж представлява съществено отклонение по смисъла на чл.
154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ, както са приели компетентните административни
органи, или не.
Съдът намира възраженията
на жалбоподателя за неоснователни. С жалбата са изложени твърдения, че с
извършването на строежа не са накърнени общите части на сградата, както и не е
променено нейното предназначение. Съдът изцяло възприема тези доводи, тъй като
същите се подкрепят от заключението по съдебно-техническата експертиза. От
заключението на вещото лице се установи, че с изграждане на терасата не се накърняват
общите части на сградата, а единствено се увеличава разгъната й застроена площ.
Установи се също, че от извършеното строителство не се променя предназначението
на жилищната сграда. Но от същото заключение на експерта, безпротиворечиво се
установи, че поради наличието на подпорна колона, положена върху плочата на
входното антре се увеличава натоварването на конструкцията на сградата в частта
на антрето. Съобразявайки доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема,
че по категоричен начин в хода на съдебното производство се доказва наличието
на съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.
154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Според тази норма на закона отклонения от одобрения проект са
строежи, в това число пристройки, които
променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. В настоящия
случай, строежът отговаря на последното изискване на цитираната норма, а именно
променя натоварването на елемент от конструкцията на сградата.
Съгласно нормата на чл.
154, ал. 5 от ЗУТ, за да е допустимо установеното съществено отклонение от
одобрените проекти, законът изисква нотариално заверено съгласие на
заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тъй като се касае за
пристрояване кръгът от заинтересовани лица се определя на основание чл. 149,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, при извършване на
пристрояване, заинтересовани лица са и съсобствениците на поземления имот.
Следователно, за допускане на одобрението на отклонението по чл. 154, ал. 2, т.
5 от ЗУТ е необходимо съгласието на всички съсобственици на поземления имот в
който е построена сградата. В настоящия случай, такова съгласие не само липсва,
но по преписката е представена и жалба от двама съсобственици (лист 46-47 от
делото) против начина на изграждане на строежа. Т.е. има обективирано изрично
противопоставяне на част от съсобствениците, на извършеното от жалбоподателя
пристрояване.
За пълнота на изложението
съдът намира за необходимо да отбележи, че по отношение на процесната
пристройка не е налице отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла
на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като не се установи да е изменено
предназначението на строежа или отнемане на общи части от същия. Този извод се
потвърждава от заключението по съдебно-техническата експертиза.
Съдът счита, че само установеното
нарушение, т.е. наличие на отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ
и нарушение на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е достатъчно основание за постановяване
на отказ за узаконяване на строеж по реда на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ,
поради което и жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК – ЮИР, с която е
оставен в сила постановения отказ за узаконяване на упълномощено от Главния
архитект лице, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл.215, ал.7
от ЗУТ решението на съда не подлежи на обжалване.
По разноските:
Изходът от оспорването
обуславя възлагане на разноските по делото в тежест на жалбоподателя.
Процесуалният представител
на ответника своевременно е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което е в размер на 600 лева. По изложените съображения съдът
осъжда жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 600 лева – разноски по
делото.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2,
пр. последно от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед №
ДК-10-ЮИР-32/02.07.2014 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на РДНСК - Югоизточен район, адрес гр.
Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 120, ет. 5, сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща разноски в производството по административно дело № 1893 по
описа за 2014г. на Административен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: