№ 200
гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233100600747 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба от Ю. С. Р. чрез повереника му адв. П.Х. срещу
присъда № 102/24.04.2023 г., постановена от РС-Варна по НЧХД № 216/2022 г. С нея е отхвърлен
изцяло предявения от Юл.Р. граждански иск, в размер на 22000 лева срещу подсъдимите,
представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от деяние по чл. 147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, на осн. чл.45 от ЗЗД .
С въззивната жалба се иска присъдата да бъде отменена като неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон и необоснована; да бъде уважен гражданския иск, ведно със
законната лихва от деня на довършване на деликта - 25.07.2018 г. както и да бъдат присъдени
сторените от гражданския ищец разноски. Изложени са доводи, че е налице непозволено
увреждане, извод за което се прави от твърденията на подсъдимите, изложени в жалбата им до
кмета на община Шумен, по адрес на гражданския ищец. Твърди се, че деянието на подсъдимите
не може да бъде разгледано като дадено мнение или оценка по адрес на тъжителя и на практика е
осъществен състав на непозволено увреждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят поддържа жалбата.
Излага доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
противоправно деяние, причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и вредите
причинени на Р.. Пледира за отмяна на процесната присъда и постановяване на нова, с която да
бъде уважен гражданския иск в размер, определен от съда по справедливост.
Пред съда жалбоподателят поддържа становището на адвоката си. Заявява, че подсъдимите
не са доказали твърденията си за негова агресивност и моли за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, и алтернативно - да се върне делото на първата инстанция за разглеждане
от друг състав за правилно приложение на материалния закон. Претендира да му бъдат присъдени
разноски, които е сторил до момента, както и да бъде овъзмезден за злепоставените му чест и
достойнство пред обществеността в гр.Шумен.
1
В пледоариите си защитниците на подсъдимите поискаха да бъде отхвърлена жалбата и
потвърдена първоистанционната присъда. Заявяват, че съдът е анализирал всички факти и
обстоятелства относими към процесния случай и изводите за липса на деликт са изцяло
обосновани със събраните доказателства по делото. Доколкото не е изпълнен фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, няма основание за обезщетяване на тъжителя.
В реплика сред пледоариите на защитниците на подсъдимите, жалбоподателят възрази, че
тъй като в жалбата им било написано, че е психически нестабилен и проявявал агресия, името му
било дискредитирано и злепоставено.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията
на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
По тъжба от Ю. С. Р. в Pайонен съд-Шумен било образувано НЧХД № 1182/2019 г. срещу
Н. И. Е, Н. Ж. С.,П. Б. П.,Ж. Д. П., З. Е. И., П. Р. И., К. С. С., Г. П. С., В. Т. Я., Х. Н. Х., Г. Л. Е., М.
П. Х., А. С. И., Л. И. Т., С. Н. А., М. Т. М.-Р.а, Б. В. Т., Й. И. Р., Д. Й. А., М. В. В. и Н. Ж. У. от гр.
Шумен за престъпление по чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 24.07.2018г. в
гр.Шумен.
След отвод на всички съдии от този съд и от РС- Велики Преслав, ВКС с Определение № 2
/11.01.2022 г. изпратил делото за разглеждане в РС-Варна. По делото бил предявен и приет
граждански иск от тъжителя Р. срещу всички подсъдими солидарно в размер на 22 000 лева, а той -
конституиран като граждански ищец.
На 20.03.2023 г. с определение от съдебно заседание РС-Варна прекратил производството
по отношение на подсъдимите в наказателната част, поради изтичане на предвидения в закона
давностен срок. След влизане в сила на това определение, производството по делото продължило
само относно предявения от ч.тъжител граждански иск.
Въз основа на Договор № ЖИ-57/01.02.2016г. настоящият жалбоподател /ч.тъжител/ Юл.Р.
и неговата баба Р. Р.а ползвали апартамент № 42 , в гр.Шумен, на ул.“*** ***** „ № 5, вх.3, ет.1,
отдаден под наем от ОП „Общински жилища и имоти“-Шумен. На 20.09.2016г. Р. бил записан
като студент в специалност „ право“ в задочна форма на обучение в Русенския университет „Ангел
Кънчев“, като успешно полагал изпити. Преди това той бил завършил „Богословие“ в Шуменския
университет, където през 2008г. се запознал със свид.Х. Х.. Свидетелят бил преподавател там и
възприел Р. като умен и любознателен студент. Двамата започнали да общуват, като отношенията
им станали приятелски.Така св.Х. разбрал, че Юл.Р. е с тежко социално положение, че бил
отгледан от баба си и дядо си. Свидетелят познавал Р. като неконфликтна личност, склонен да
разсъждава, да обсъжда, да търси решение на проблеми, както и като човек, който бил възпитан и
стараещ се да спазва моралните норми на обществото и който в хода на дебат се случвало да
повиши тон. Свид.Х. разбрал от жалбоподателя, че във входа , в който живее, между него и
съседите му съществуват дългогодишни проблеми, започнали първоначално от дърва за огрев,
които го представяли в лоша светлина.
На 12.12.2017г. около 10.30ч. служители на ОД-МВР-Шумен били изпратени на адреса на
Юл.Р. по повод възникнал съседски спор.На място те били посрещнати от Юл.Р. и подс.Й. Р.. От
техните обяснения полицейските служители разбрали, че Юл. Р. цепел дърва пред входа, а
подс.Й.Р. минавайки покрай него, се почувствал заплашен , тъй като първият бил с брадва в ръка и
2
нещо мърморел. По този повод и на двамата били съставени предупредителни протоколи / л.231 и
л.232/ да не си отправят обидни думи и закани за саморазправа.Установеното при проверката било
описано в докладна записка / л.230/.
От края на 2017 г. ч. жалбоподателят Р. започнал да снима по различно време на
денонощието паркираните до и около блока автомобили и да изпраща по ел. път множество
сигнали до ОД-МВР-Шумен тези снимки с твърдения, че техните водачи са нарушили ЗДвП. На
18.12.2017г. и 28.12.2017г. той изпратил общо три сигнала относно заснети от него на 14.12.2017г.,
17.12.2017г. и 27.12.2018г. паркирани пред блока автомобили. По тях била извършена проверка,
като глоба с фиш била наложена на подс.М. М.-Р.а за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, а на
подс.Й. Р. бил съставен предупредителен протокол да спазва разпоредбите на ЗДвП по отношение
на престоя и паркирането. До Юл.Р. на 30.01.2019 г. било изпратено писмо, с което бил уведомен,
че е установен водача на л.а. с рег. № Н 34 76 ВВ / подс.М. Р.а/ и спрямо него било взето
административно отношение за извършено нарушение на ЗДвП. Междувременно, на 04.01.2018г.,
Юл.Р. изпратил нови четири сигнала със снимки на автомобили, заснети на 29.12.2017г.,
30.12.2017г., 01.01.2018г. и 02.01.2018г. отново по различно време на денонощието. И по тях била
извършена проверка като станало ясно, че те касаят само автомобил, собственост на подс.Н. Е,
срещу когото били издадени фишове за налагане на глоби. За извършените действия Юл.Р. пак бил
уведомен с писмо.На 12.01.2018г. Юл.Р. пак изпратил до ОД-МВР-Шумен два сигнала със снимки
на автомобила на подс.Е, направени на 05.01.2018г. и 06.01.2018г.И по тях била извършена
проверка, като подс.Е и съпругата му подс.Г.Еа дали писмени сведения пред органите на МВР.
Проверката приключила с докладна записка, в която било посочено, че между Юл.Р. и семейство
Еи има „ специално“ отношение, че подс.Е и съпругата му се чувстват застрашени от него, както и
че посочения в няколко сигнала и заснет автомобил не е бил преместван. Поради това и доколкото
не можело по безспорен начин да се прецени дали изпратените от Р. снимки в двата сигнала са
били заснети в един и същи ден, като е променяна датата и часа на използваното техническо
средство, било предложено на подс.Е да бъде съставен предупредителен протокол да не нарушава
разпоредбите на ЗДвП / л.394/. Такъв протокол бил съставен на подс.Е.За това, че по отношение на
подадените от него сигнали било взето отношение, Юл. Р. бил уведомен с писмо. В него било
посочено за установените нарушения да сигнализира на тел.112 / л.333/.Въпреки това Р.
продължил да снима автомобилите на съседите си по различно време и да праща сигнали до сектор
„ПП“ при ОД-МВР-Шумен.
Междувременно на 11.01.2018г. , подс.М.-Р.а от своя страна сигнализирала органите на
МВР за това, че в края на м.12.2017г. направила забележка на жалбоподателя Р., за това че цепел
дърва около 14.00ч., като той замахнал с брадва към нея, макар че била на терасата и започнал да
отправя закани за саморазправа, но до такава не се било стигнало.Поради това на Р. бил съставен
предупредителен протокол да не се саморазправя с подс.М. / сега Р.а/ и семейството й, и да не
отправя обиди и закани към тях / л.249/.
На 29.01.2018г. Юл.Р. изпратил нови два сигнала със снимки на л.а. с рег.№ Н 5888 ВК,
заснет на 21.01.2018г. и 22.01.2018г., на които получил отговор от ОД-МВРШумен.
Въпреки дадените на жалбоподателя Р. препоръки да сигнализира за нарушения на
органите на сектор „ПП“ или на тел.112, на 08.03.2018г. той отново по ел. път изпратил на ОД-
МВР-Шумен 22 сигнала за неправилно паркиране, отново придружени със снимки, направени през
м.02.2018г. и м.03. 2018г. При извършаните от полицейските органи проверки се установило, че
3
между Р. и съседите му има междуличностни конфликти. При извършване на проверка по част от
сигналите , постъпили в ОД-МВР-Шумен на 08.03.2018г., Юл.Р. бил повикан да даде
допълнителни сведения, тъй като сигналите се отнасяли само до три автомобила с рег. СВ 57 95
КА, Н 56 30 ВН и с рег. № Н 51 48 ВС, собственост на подс.Н. У. и подс.Й. Р.. Поради това и на
20.03.2018г. той се явил при полицейския служител, който ръководел проверката. В бланка със
заглавие „ обяснения“ записал имената, телефона си, единният си граждански номер, както и
поставените му въпроси. След това, без да отговори на тях, записал „ Осъществен е психически
тормоз защото съм сигнализирал. Не отговарям. При прокурора“ и се подписал / л.359/.При
приключване на проверката била изготвена докладна записка, в която били описани установените
обстоятелства. Доколкото станало ясно, че не може да се установи по безспорен начин от
изпратените снимки в подадените сигнали налице ли е нарушение на ЗДвП или не, тъй като
заснетите автомобили се намирали в снега и по тях не можело да се прецени еднозначно къде са
били паркирани , както и поради отказа на жалбоподателя да даде допълнителни обяснения , било
предложено в бъдеще сигналите на Юл.Р. да не бъдат разглеждани освен в случаите на грубо
нарушение на ЗДвП. На 20.03.2018г. на Р. бил връчен и отговор по подадените сигнали, в който
било посочено, че от представените снимки не може да се прецени еднозначно дали автомобилите
са паркирани неправилно.Поради това и наказващият орган отказал да вземе отношение по
сигналите. Към Р. била формулирана молба в бъдеще да бъде по-обективен, а при необходимост да
потърси професионална помощ от служители на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Шумен или да
сигнализира на тел.112.Отговорът бил получен на ръка от Юл.Р. на 20.03.2018г.Той обаче
продължил да снима автомобилите на съседите си.
На 08.05.2018г. в ОД на МВР-Шумен по ел.път постъпили 27 сигнала, изпратени отново от
ч.т. Р. за неправилно паркиране на различни автомобили на ул.“*** *****“ № 5, които отново
били придружени и със снимки.В сигналите било посочено, че водачите на автомобилите са
извършили нарушения на чл.15 ал.7 от ЗДвП , тъй като били паркирали в градинка до блока.Във
всеки сигнал за всеки отделен автомобил, идентифициран по регистрационния си номер, било
описано, че е наблюдаван и фотографиран в периода от 30.03.2018г. до 27.04.2018г. / 31.03.2018г.,
04.04.2018г., 15.04.2018г.,16.04.2018г., 17.04.2018г. и т.н./ по различно време- в сутрешните и
вечерните часове от денонощието.Към всеки сигнал Р. приложил и снимки, на които се виждал
съответния автомобил.След получаването им в ОД-МВР- Шумен отново била възложена и
извършена проверка.При нея се установило, че сигналите отново се отнасят до неправилно
паркирани автомобили с рег. № СВ 07 61 ВС, рег. № Н 51 48 ВС, рег. № Н 43 78 ВВ, рег. № Н 01
99 ВС , рег. № Н 56 30 ВН и др., които били ползвани от подсъдимите Н. У., Н. Е, Й. Р. и др.
Полицейските служители направили периодични проверки на мястото, като били изготвяни
докладни записки и снимки/ л.321-л.324/. Станало ясно, че на мястото, което Юл.Р. твърдял, че е
тревна площ и се използва за паркиране на МПС, има паркирани и други автомобили, различни от
посочените в сигналите. Установило се, че в течение на годините това място, поради липсата на
обособен паркинг , се е оформило като такъв, ползван от живущите в района. Там нямало
градинки, които в следствие на паркирането на автомобилите да са били унищожени.
Междувременно, подс.Е отправил запитване до Община Шумен и получил отговор / л.329/, в
който било посочено, че паркирането на живущи в имота следва да се осъществи в рамките на
имота или по прилежащите улици. Поради факта, че не навсякъде около бл.2 е било реализирано
благоустрояване, паркирането в прилежащата площ около блока следвало да се уреди от Етажната
собственост, а съответно паркирането по улиците било уредено от ЗДвП.Този отговор бил
4
представен пред полицейския служител, извършващ проверката. При приключването преписката
била изготвена докладна записка / л.251/ било посочено, че след разговор с водачите на
посочените в сигнала автомобили, станало ясно, че всички те са имали конфликт с Р..Поради това
и било прието, че причината за подаване на сигналите е междуличностни конфликти и в никакъв
случай не се цели постигане на безкористни цели като превъзпитание на водачите, както било
посочено в сигналите. Приложеният снимков материал бил направен тенденциозно, като
автомобилите били снимани в много близък план, за да се избегне придобиването на представа за
реалната пътна обстановка.Било направено запитване до Община Шумен, от където бил получен
отговор за това, че около блоковото пространство на посочения адрес не е изпълнено в пълен обем
благоустрояването и няма обособени конкретни тревни площи и места за паркиране, което довело
до извод, че не може на посочените в сигналите водачи да се вмени извършено нарушение на
ЗДвП. За това и било предложено преписката да бъде прекратена.
На 24.07.2018г. в Община Шумен била депозирана жалба от живущите във вход № 3 на
ул.“Жечко Спиридонов“ № 5, със следното съдържание:
„Уважаеми г-н кмете,
Живущите на горепосочения адрес имаме сериозни проблеми с един от съседите в нашия
вход, а именно лицето Ю. С. Р., който с баба си Гена Р.а са под наем в общинско жилище №42 във
вх.3, ет 1.
Лицето Ю. С. Р. постоянно подлага живущите не само във входа, но и от целия блок на
постоянен тормоз, като постоянно следи кой какво прави, снима автомобилите ни и нас с
фотоапарат , опитва се чрез постоянни жалби до органите на МВР да ни обвинява в различни
нарушения. При опит за разговор с него, лицето избухва и влиза в саморазправа демонстрирайки
емоционална и психическа нестабилност.
Освен гореописаното живущите в общинското жилище не спазват нормална хигиена, от
апартамента се разнася нетърпима миризма, имаме и съмнение за отглеждане на домашни
любимци, които развъждат бълхи и други паразити.
Поведението на лицето Ю. С. Р. е системно, не спира и това смущава всички ни!
Във входа живеят деца и ние като родители започваме да се притесняваме най-вече за
тяхната психическа и физическа безопасност!
Ние живущите на ул. „*** *****" № 5, настояваме Община Шумен да вземе мерки за
преместване на Ю. и Гена Р.и от общинското жилище в нашия вход.
Прилагаме подписи на собствениците на жилищни апартаменти в всички живущи в
блока.Надяваме се да разгледате и вземете отношение по нашия проблем.“
Като лице за контакти бил посочен подс.Н. Е. Към жалбата била приложена страница с
подписите на подсъдимите.Жалбата била регистрирана в Община Шумен с № ПС-00- 030/
2407.2018г.
На 17.08.2018г. до подс.Е било изпратено писмо от Община Шумен. В него било посочено,
че служители от общинска администрация град Шумен са извършвали многократни проверки в
общинското жилище с административен адрес: гр. Шумен, ул. „*** *****" № 5, вх.3, ет.1, ап.42,
отдадено под наем на Гена Р.а и Ю. Р.. При проверките не е установено, че в жилището се
отглеждат животни /котки/ разпространяващи паразити, както и няма съществени отклонения на
хигиенните норми от живущите. По отношение на изваждане на домакинството от сградата било
5
посочено, че общинската администрация в гр. Шумен, няма правомощия да прекрати договора
сключен с Гена Р.а и Ю. Р., тъй като същите изпълнявали договорните си задължения вписани в
него. По отношение изложените твърдения за системен тормоз и заснимане на живущите в
етажната собственост, на жалбоподателите било указано, че следва да се обърнат към Районна
прокуратура - Шумен. Реда за изваждане от сградата на собственик или ползвател на
самостоятелен обект бил определен със Закона за управление на етажната собственост и Закона за
собствеността. Проверка относно обстоятелствата, изложени в жалбата не била направена на място
от общинските служители.
Междувременно Ю. Р. депозирал няколко тъжби за деяния по чл.147 ал.1 от НК и по чл.146
ал.1 от НК срещу своите съседи и в РС-Шумен съответно били образувани дела. Едно от тях било
НЧХД № 2575/2019г. по описа на РС-Шумен, заведено от Юл.Р. срещу подс.Й. Р. за престъпление
по чл.147 ал.1 от НК. Именно по време на неговото разглеждане Юл. Р. разбрал за подадената до
Община-Шумен жалба.
На 19.11.2018г. Юл.Р. депозирал заявление до Община Шумен, в което посочил, че през
м.август 2018г. в деловодството на Общината е внесена жалба от живеещите в гр.Шумен, ул.“***
*****“ № 5, ет.3 , като същата била подписана и с посочено лице за контакт подс.Н. Е.Частният
тъжител посочил, че в жалбата било цитирано обитаваното от него общинско жилище / апартамент
№ 42 на адреса/ и се искали конкретни административни действия, които навлизали отрицателно в
неговата правна сфера. До момента не му бил известен резултата от проверката по жалбата.
Поради това и на основание чл.34 ал.1 и сл. от АПК направил искане да бъде разпоредено
материалите по преписката да бъдат предоставени за запознаване на място в общината на адв.П.
Х.. Той се запознал с материалите по преписката на 22.11.2018г., като направил съответното
отбелязване в заявлението на Р..
На 21.05.2019 г. Юл.Р. депозирал в РС-Шумен частна тъжба срещу всички подсъдими за
това, че през месец юли 2018 г. в гр.Шумен, посредством жалба № ПС00-030 от 24.07.2018 г.,
внесена в Община Шумен, са разгласили, чрез подс.Н. Е., пред кмета на Община Шумен Л. Д. Х.,
позорящи името му твърдения, че е подлагал живущите в блока на постоянен тормоз, че
демонстрирал емоционална и психическа нестабилност, а също, че от жилището, което обитавал
се разнася нетърпима миризма, които твърдения по негов адрес били неистина. По отношение на
неимуществените вреди посочил, че те се изразяват в едно дълбоко неудобство за него, срам и
унижение пред неговите близки и общинските власти, както и че в периода на проверката срещу
него, която била осъществена от общински служители, изпитал психично напрежение,,
емоционален дискомфорт и неудобство, които рефлектирали както по отношение н общуването с
близките му, така и на задачите му като студент в специалност „право“. Душевното му
неразположение и загриженост, във връзка с опетненото му име, рефлектирало неблагоприятно
върху отношенията с близките му, тъй като станал умислен, разтревожен и разсеян.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена въз основа
на събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства.
Мотивирал е становището си защо ги е кредитирал и настоящият състав на съда не намира
основание да ревизира тези изводи, доколкото анализът им не противоречи на правната и
житейска логика. С показанията си свидетелят Х. Х. е дал най-вече характеристични данни за
Юл.Р., а писмените доказателства - копия от сигнали, снимки и резултати от проверки, докладни
записки, справки за нарушител, жалба, отговор и др. от ОД МВР-Шумен и Община-Шумен,
6
обективно очертават отношенията между настоящия жалбоподател и подсъдимите.
При тази фактическа обстановка правният извод на първоинстанционния съд, че
действието на подсъдимите не е противоправно, респ. липсва основание за ангажиране на
гражданско правната им отговорност, е законосъобразен и се споделя изцяло от въззивния съд.
Безспорно от обективна страна на инкриминираната дата – 24.07.2018 г. подсъдимите са
депозирали жалба до кмета на Община-Шумен със съдържание относно съществуващи проблеми
със съседа им - Юл.Р.. По този факт, както и че подписите под жалбата са положени от тях, а като
лице за контакт е посочен подс. Н.Е няма спор. Няма спор и че посочената жалба е станала
достояние на определен кръг служители от общинската администрация в гр.Шумен.
За да се ангажира деликтната отговорност на лицата подписали горепосочената жалба,
следва да се прецени дали е налице противоправност на деянието, т.е. инкриминираните изрази са
неверни и позорящи за жалбоподателя Р., от естество да накърнят доброто му име в обществото.
Тези обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да се подразбират и да са резултат от
субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия, както и да не бъдат мнения и оценъчни
съждения. Само в този случай може да се обсъжда въпроса за обезщетяване на вредите от
извършителите. Освен това трябва да се установи наличието на причинна връзка между деянието
и настъпилата вреда, както и това да е резултат на виновно поведение.
Въззивният съд, също като първоинстанционния констатира, че инкриминираните с
тъжбата изрази са извадени от контекста на съдържанието на жалбата.
Първо, изразът „постоянен тормоз“ е обяснен в жалбата до кмета на община Шумен с
действия: „постоянно следи кой какво прави, снима автомобилите ни и нас с фотоапарат , опитва
се чрез постоянни жалби до органите на МВР да ни обвинява в различни нарушения“. Въз основа
на установените по делото действия на жалбоподателя Р. през периода м.12.2017г. до м.05.2018 г.
- по продължително и постоянно снимане на автомобилите на част от подсъдимите в различни дни
и часове на денонощието, изпращането на тези снимки на органите на реда с твърдението, че са
допуснати нарушения на ЗДвП, някои от подсъдимите са били викани да дават обяснения няколко
пъти и са били санкционирани, и въпреки, че Р. е бил уведомяван, че следва да се обърне към
сектор „ПП“ или да подаде сигнал на тел.112 той е продължил да снима и да изпраща снимки и
сигнали в полицията, може да се направи извод за упоритостта на настоящия жалбоподател,
извършвайки тези действия. Право на всеки гражданин е да подава сигнали, когато стане свидетел
на правонарушение, но в случая става въпрос за тенденциозни и умишлени действия от страна на
жалбоподателя, който злоупотребява със своето право, в следствие на което тормозените лица
могат да получат физически, емоционални или психически травми. За това използваният в жалбата
израз, че Р. е подлагал подсъдимите на постоянен тормоз, описва от тяхна гледна точка,
извършваните от него многократни действия по снимане без разрешение и изпращане на сигнали
за нарушения, с което е провокирал у тях силно негативни емоции, усещания и преживявания, не е
позорящ.
Освен това, от съдържанието на приложените по делото докладни записки е видно, че
контролните органи са приели, че мотивът за изпращане на сигналите са влошените
междуличностни отношения, а не желание за поправяне на нарушители. В този смисъл като
правилен настоящият състав преценява извода на районния съд, че с израза „ постоянен тормоз“
по отношение на Юл.Р., е била дадена оценка на действията му, която е резултат от мисловни
процеси и анализ на факти.
Вторият инкриминиран израз е част от второто изречение в първия абзац на жалбата, а
именно „при опит за разговор с него, лицето избухва и влиза в саморазправа демонстрирайки
емоционална и психическа нестабилност“. В случая тази фраза е обвързана с действия, които се
твърди, че ч.т.Р. е извършил - избухва и влиза в саморазправа. От наличните по делото няколко
протокола за предупреждение, съставени против Юл.Р., се установява, че той е бил предупреден да
не обижда и да не влиза в саморазправа с част от подсъдимите, които също са били предупредени
за това. Неговата негативна емоционална реакция е обективирана и в протокол за обяснения, в
които той е отказал да отговори на поставени му от полицейския служител въпроси. Освен това в
показанията си св.Х., сочи, че познава настоящия жалбоподател като „спокоен и нетърсещ
7
конфликт човек и като човек, който в хода на дебат повишава тон“, както и че „ ако 10 човека
гракнат срещу теб, тогава може да си изтървеш нервите и ти“. Т.е. реакциите на Юл. Р. при
външно въздействие в приятелска среда и при наличие на неудоволствено преживяване са
различни, като тяхното възприемане и описание зависи от субективното възприятие на човека,
срещу когото са насочени. В този смисъл изразът в жалбата „демонстрирайки емоционална и
психическа нестабилност“ има характеристиките на оценка на поведението на Р., която е резултат
от субективни вътрешни и лични възприятия за всеки отделен човек. Доколкото оценката на
личността е резултат на субективни процеси на мисловен анализ на информацията, лични
предпочитания, различна емоционалност и други строго индивидуални фактори, не подлежи на
доказване дали субективната оценка на някого за личността на другиго е правилна или не. В този
смисъл и с този израз по отношение на Юл. Р. не са били разпространени позорящи обстоятелства.
Последният инкриминиран израз се намира във втория абзац на жалбата, чийто пълен текст
е следния : „Освен гореописаното живущите в общинското жилище не спазват нормална хигиена,
от апартамента се разнася нетърпима миризма, имаме и съмнение за отглеждане на домашни
любимци, които развъждат бълхи и други паразити“. По делото няма спор, че в общинското
жилище - ап.42 във вход № 3 на блока, находящ се на ул.“*** *****“ № 5, в гр.Шумен към 2018 г.
освен Юл.Р. е живеела и неговата баба Р. Р.а, както и вуйчо му. В процесната жалба в тази й част
Юл.Р. не е споменат лично, а са посочени общо “ живущите в общинското жилище“. За да е
клеветническо дадено твърдение или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или
доброто име на някого, респективно за да бъде същото противоправно деяние по смисъла на чл.45
от ЗЗД, то твърдението следва да визира определено физическо лице. Т.е. разгласеното позорно
обстоятелство трябва да се отнася за него и увреденото лице трябва да е посочено от автора по
такъв начин, че да не оставя никакво съмнение относно неговата личност. В случая живущите в
жилището са повече от един и са посочени общо, като това, че Р. е приел, че той е адресат на така
изложените твърдения, е резултат на личното му възприятие на текста. Твърдението за „
нетърпима миризма“ по своята същност пък отразява една субективна преценка, която е строго
индивидуална и също не подлежи на контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че и свид.Хр.Х.
заявява, че при посещението си в жилището на Юл.Р., след инкриминирания период, е усетил
специфична миризма. Освен това в жалбата е изразено само съмнение за отглеждане на домашни
любимци, които обективно и реално биха могли да развъждат бълхи и други паразити. Като
неотносими съдът прецени показанията на свид.Х., че във входа се отглеждат други домашни
любимци- кучета, доколкото възприятията на този свидетел са след инкриминирания период.
Предвид изложеното и тук се налага изводът, че и този израз не съдържа твърдения, позорящи
конкретно Юл. Р..
Предвид изложеното до тук въззивният съд прие, че в жалбата до кмета на Община-Шумен,
се съдържат оценки на действията и поведението на жалбоподателя Юл.Р., които макар и
негативни, не могат да бъдат квалифицирани като противоправни, доколкото представляват
субективни съждения и оценки. Съобразявайки хронологията на влошените взаимоотношения
между жалбоподателя Р. и подсъдимите остава недоказано твърдението, че с депозирането на
процесната жалба подсъдимите са целяли единствено да злепоставят съседа си Юл.Р., респективно
да уронят доброто му име в обществото и да го наклеветят, разгласявайки неверни и позорни
обстоятелства за него. В случая подсъдимите са осъществили законоустановеното си право да
защитят своите интереси, като са поискали да бъдат предприети мерки от Община Шумен по
преместване на Юл.Р. и близките му от обитаваното общинско жилище, доколкото са възприели
поведението на Р. като такова, навлизащо без съгласие и разрешение в личното им пространство с
оглед многократното и продължително заснемане на автомобилите им и като нарушаващо, и
смущаващо ежедневието им.
Изводът, който се налага е за липса на противоправност на действията на подсъдимите, тъй
като от обективна страна инкриминираните с частната тъжба изрази не представляват разгласяване
на позорящи обстоятелства по отношение на жалбоподателят и частен тъжител Р., а излагане на
твърдения и оценки по отношение на поведението на последния, които намират своето отражение
в установената по делото фактическа обстановка, както и упражняване на правото на подаване на
жалба до компетентните органи.
8
Доколкото инкриминираните в частната тъжба изрази обективно не са позорни, е без
правно значение дали жалбоподателят Р. се е почувствал засегнат. Неговите чувства са субективно
преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система. В случая обаче по реда на
деликтната отговорност те не могат да бъдат овъзмездени, тъй като действията на подсъдимите не
са противоправни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Отделно от това твърдението на Юл.Р., че неимуществените вреди които претендира, са
настъпили единствено и само от така депозираната жалба е недоказано. От съдържанието на
частната тъжба е видно, че той е узнал за нея в хода на водено от него друго наказателно дело от
частен характер - през м.11.2018 г. Освен това конфликтът между него и подсъдимите е
дългогодишен и до момента неразрешен. При това положение не може да се направи извод, че
душевното неразположение, неудобство, загриженост и др., се дължи единствено и само на
подадената срещу него жалба. На следващо място по делото безспорно е доказано, че по нея
реално не е била извършена проверка от служители на Община Шумен, респективно не би могло
да има причинно-следствена връзка между нея и описаните неимуществени вреди: „изпитал
психично напрежение, емоционален дискомфорт и неудобство, които рефлектирали както по
отношение на общуването с близките му , така и на задачите му като студент в специалност
„право“.
Предвид гореизложеното за липса на всички елементи от фактическия състав
правопораждащ деликтната отговорност на подсъдимите по смисъла на чл.45 от ЗЗД:
противоправност на деянието, причинно – следствена връзка между деянието и твърдените
неимуществени вреди, въззивният съд прие, че правилно и законосъобразно първостепенният съд
е отхвърлил предявения от жалбоподателя Ю. Р. солидарно против всички подсъдими граждански
иск в размер на 22 000лв
Настоящият съдебен състав счете за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по следните съображения: Както беше
посочено по-горе фактическата обстановка е установена от събраните и проверени в хода на
делото гласни и писмени доказателствени средства. Попълването на доказателствената
съвкупност и на двете инстанции е било с активното участие на настоящия жалбоподател. В
случая от обективна страна, както беше посочено вече, изложеното в процесната жалба на
подсъдимите лица не представлява разгласяване на позорни обстоятелства, а упражняване на
правото да сезират компетентния според тях орган за действията и поведението на жалбоподателя
Юл.Р.. Тези действия те оценяват като притеснителни и желаят предприемането на мерки за
разрешаване на съществуващия проблем. Индивидуалното им мнение е резултат на мисловно-
оценъчна дейност и намира отражение във фактите по делото, и няма противоправен характер,
както настойчиво се твърди обратното от жалбоподателя и повереника му.
По изложените мотиви въззивният съд прие, че не са допуснати процесуални нарушения
от съществен характер, които да налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав, както и не са налице основания за отмяна или изменение на
процесната присъда на РС-Варна. В тази връзка направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от гореизложеното и на осн. 338 вр. чл.334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 102/24.04.20232 г., постановена от РС-Варна, по нчхд №
216/2022 г.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10