№ 1737
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501662 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както
следва:
1.Въззивна жалба, подадена от ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Надежда 2,
ул.Христо Силянов № 41, срещу решение №260527/18.02.21г. по гр.д.
№20392/19г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ЕТ АГРО - С.Д.,
ЕИК *********, дължи на ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК *********, сумата над
присъдените 2331,67лв до предявения размер от 4663,33лв, представляваща
незаплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК №2142/18.03.2019г., постановена по ч.гр. дело
№3993/2019г. на ВРС; в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от
ЮЛСТРЕЙД ООД срещу ЕТ АГРО - С.Д. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от общо 448,84
лева мораторна лихва върху претендираната главница, от която 342,62 лева –
1
лихва, дължима за периода от 01.10.2017 г. до 13.03.2019 г., и сумата в размер
на 106,22 лева – лихва, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 13.03.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 2142/18.03.2019г., постановена по ч.гр.
дело № 3993/2019г. на ВРС; и в частта, в която е осъден ЮЛСТРЕЙД ООД
да заплати на ЕТ АГРО - С.Д. сумата от 5329,53лв, от която 3330,95лв
осъществено без основание арендно плащане за стопанската 2015/2016г.,
сумата от 999,29лв, осъществено без основание арендно плащане за
стопанската 2016/2017г. и сумата от 999,29лв, осъществено без
основание арендно плащане за стопанската 2017/2018г., ведно със законната
лихва върху уважената главница, считано от депозиране на насрещният иск в
съда – 30.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.55,
ал.1, пр.1-во, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон. Счита, че съдът неправилно е коментирал паралелното
правоотношение на ответника с преарендодател, както и че плащане,
предназначено по друг аренден договор било прието за погасяване на
задължението по процесния договор. Оспорва извода забавата на ответника да
е от датата на заповедното производство, направен в противоречие с чл.17,
ал.3 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД, като счита, че последният е в забава по силата на
уговорките за падежа на плащане с предходния арендодател, като
уведомлението за заместване нямало роля. Счита, че ВРС е смесил двете
паралелно съществуващи арендни правоотношения, като е приел, че
основание за плащане била преарендата между ЕТ и физич.лице. Моли да
бъде отменено решението в обжалваните части.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна ЕТ АГРО - С.Д. , ЕИК *********, не е
постъпил отговор.
2. Въззивна жалба, подадена от ЕТ АГРО - С.Д., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
бул. Мария Луиза №9, срещу решение №260527/18.02.21г. по гр.д.
№20392/19г. на ВРС, в частта, в която е признато за установено в
отношенията между страните, че ЕТ АГРО - С.Д., ЕИК *********, дължи на
2
ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК *********, сумата от 2331,67лв, представляваща
незаплатено арендно плащане по Договор за аренда с вх. рег.
№1559/10.03.2014 г., том 4, акт №186, надлежно вписан в СлВ-гр.Лом,
касаещ поземлен имот с идентификатор 1053.53.9, с площ 66619 кв. м., 3-та
кат. по КК и КР на с. Златия, общ. Вълчедръм, за стопанската 2016/2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 14.03.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.8, ал.1 вр. чл. 17, ал.2 ЗАЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД по
реда на чл. 422 ГПК.
В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е
неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че плащането, извършено на
03.11.16г. по отношение на ЕТ“ М.А.-Юлстрейд-Ю.К.“ не е по договор за
аренда от 19.12.13г. Излага, че към датата на извършеното плащане ЕТ е бил
съсобственик в имота и е получил плащане по него за стопанската 2016/17г.
Счита, че плащането е извършено при условията на чл.75, ал.2 ЗЗД и е прието
от ЕТ, чийто правоприемник е Юлстрейд ООД. Моли да бъде отменено
решението като неправилно в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК *********, е постъпил
отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от
ЮЛСТРЕЙД ООД против ЕТ АГРО - С.Д. иск с правно основание чл. 422,
ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че ЕТ АГРО - С.Д.
дължи на ЮЛСТРЕЙД ООД сумата в размер на 4663,33лв, представляваща
незаплатено арендно плащане по Договор за аренда с вх. рег.
№1559/10.03.2014 г., том 4, акт №186 на СлВ-гр.Лом, за стопанската
2016/2017г. и 2017/2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 14.03.2019г. до окончателно
изплащане на задължението; сумата от 342,62лв, представляваща мораторна
лихва върху арендното плащане за 2016/17г. за периода 01.10.17г.-13.03.19г. и
сумата от 106,22лв, представляваща мораторна лихва върху арендното
3
плащане за 2017/18г. за периода 01.10.18г.-13.03.19г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3993/2019г. по описа на
Варненски районен съд.
В исковата молба поддържа, че по силата на заместване по реда на
чл.17 от ЗАЗ е встъпил в правата на арендодател по договор за аренда от
19.12.13г., вписан на 10.03.14г. относно нива с площ от 66,619дка в
землището на с.Златия, който имот е отдаден на ответника за 5 стоп.години,
считано от 01.10.15г. с арендно плащане в размер на 35лв/дка. Правата по
договора били придобити след придобиване с нотар.акт от 28.03.17г. на
ид.части от имота, за което ответникът бил уведомен. Твърди, че за
стопанските 2016/17г. и 2017/18г. ответникът не заплатил уговореното
арендно плащане / по 2331,66лв на година/, като дължал и обезщетение за
забава върху тях, считано от падежа на всяка годишна вноска. Излага, че по
подадено от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът възразил.
Ответникът ЕТ АГРО - С.Д. е депозирал в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва ищецът да е уведомил ответника за осъщественото заместване по
реда на чл.17, ал.3 ЗАЗ. Излага, че е създадено успоредно арендно
правоотношение по договор за преаренда от 27.10.14г. със срок на действие
от 01.10.14г., по което се дължала рента в размер на 50лв.
В срока за отговор ответникът ЕТ АГРО - С.Д. е предявил
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ЮЛСТРЕЙД ООД да му заплати сумата от 3330,95лв, представляваща
недължимо платена рента за стопанската 2015/16г.; сумата от 999,29лв,
представляваща недължимо платена рента за стопанската 2016/17г. и сумата
от 999,29лв, представляваща недължимо платена рента за стопанската
2017/18г. Твърди, че по създаденото успоредно арендно правоотношение по
договор за преаренда от 27.10.14г. е заплащал рента в размер на 50лв. по
издавани от ЕТ М.А.-Юлстрейд-Ю.К., а впоследствие от ЮЛСТРЕЙД ООД
фактури. Излага, че покупката на ид.части от имота е осъществена на
28.03.17г., поради което и изплатената на ЕТ М.А.-Юлстрейд-Ю.К. сума за
стопанската 2015/16г. по фактура №89/27.08.15г. била недължимо платена.
Излага, че за стопанските 2016/17г. и 2017/18г. по фактури №122/23.08.16г. и
4
№37/29.08.17г. е изплатена по-голяма сума от дължимата, както и че не
дължи претендираното с исковата молба плащане поради заплащането му.
Ответникът по насрещния иск ЮЛСТРЕЙД ООД е депозирал в
срока по чл.131 ГПК отговор на насрещния иск, с който оспорва иска по
основание и размер. Счита за неоснователно твърдението за невъзможност да
съществуват две арендни правоотношения, като приложение намирала
нормата на чл.20а от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК и
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за процесуално
допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото няма спор, че въз основа на сключен на 19.12.13г.
договор между Я.Й.М., в качеството му на наследник на М.С., и ЕТ АГРО -
С.Д. като арендатор, е възникнало арендно правоотношение, по силата на
което на арендатора е предоставено ползването на следната земеделска земя –
нива с площ от 66,619дка в м.Совата в землището на с.Златия,
общ.Вълчедръм, при арендно плащане в размер на 35лв/дка, платимо след
приключване на всяка стопанска година.
Страните не спорят и относно факта, че ЕТ М.А.-Юлстрейд-Ю.К.
е съсобственик на имота, че същият го е отдал под аренда с договор от
09.05.14г. на М.А., както и че впоследствие е сключен договор за
преарендуване на имота от 27.10.14г. с арендатор ЕТ АГРО - С.Д. при
уговорено арендно плащане от 50лв/дка.
Безспорен е факта, че с договор за продажба на търг.предприятие
от 03.10.16г. ЕТ М.А.-Юлстрейд-Ю.К. е продал на ЮЛСТРЕЙД ООД
търговското си предприятие като съвкупност от всички права, задължения и
фактически отношения.
5
По делото се установява, че по силата на договор за продажба от
28.03.17г., обективиран в НА №8, дело 503/17г. на СлВ-Лом, ЮЛСТРЕЙД
ООД е придобил от Я.Й.М. и др.наследници собствените им 7/16 ид.ч. от
процесния имот. Предвид това и съгласно нормата на чл.17, ал.2 ЗАЗ
приобретателят на арендувания обект ЮЛСТРЕЙД ООД е заместил
арендодателя като страна по договора за аренда. Или от датата на
разпоредителната сделка качеството арендодател по вписания договор за
аренда от 19.12.13г е придобил ищеца, с всички произтичащи от договора и
закона права и задължения, в това число правото да получи договореното
арендно плащане. Заместването настъпва с факта на покупко-продажбата и по
силата на закона, без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт
от страна на приобретателя. Действително с разпоредбата на чл.17, ал.3 от
ЗАЗ в тежест на приобретателя е задължението да уведоми незабавно
арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на това задължение
има за последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да
иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е
изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за
заместване /чл.17, ал.3, изр.2 ЗАЗ/, но такива твърдения липсват по делото.
От така изложеното е видно, че ищецът ЮЛСТРЕЙД ООД е
встъпил в правата по два договора за аренда на процесния имот, които са
действителни и пораждат действие. Няма спор, че праводателя му ЕТ М.А. –
Юлстрейд - Ю.К. е издал фактури №89/27.08.15г. и №122/23.08.16г. за
дължимото арендно плащане за стопанските 2015/16г. и 2016/17г., а самия
той фактура №37/29.08.17г. за дължимото арендно плащане за стопанската
2017/18г. Безспорно се установява от заключението на ССЕ, че ответникът е
заплатил така начисленото с фактурите арендно плащане за процесния имот
за стопанските 2015/16г., 2016/17г. и 2017/18г. в размер на 50лв/дка., и
надлежно е осчетоводил тези плащания. Съобразявайки предприетите от
страните действия по издаване на тези фактури, извършеното осчетоводяване
и заплащането им, то обосновано може да се изведе извода, че същите са
приели да прилагат в отношенията си втория договор, обуславящ ползването
на имота от ответника по силата на договора за преарендуване. Предвид това
и като се отчете факта, че плащанията са извършени в полза на собственика
на имота ЮЛСТРЕЙД ООД, който се явява легитимирано лице да получи
арендното плащане поради заместване и настъпило правоприемство, то съдът
намира, че не е налице твърдяното неизпълнение на задължението на
арендатора по договора за аренда от 19.12.13г. за стопанските 2016/17г. и
2017/18г. Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване
6
дължимостта на главницата от 4663,33лв. Изходът на спора по главния иск
обуславя извод за неоснователност на акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава, поради което и възраженията в жалбата касателно
момента на забавата се явяват ирелевантни.
Що се касае до предявения насрещен иск, то съдът намира
същият за неоснователен. Като се съобразява гореизложеното, както и факта,
че с извършените плащания по описаните по-горе фактури ЕТ АГРО - С.Д. е
изпълнил задължението си по чл.8 от ЗАЗ в съответствие с приетия за
приложим между страните размер на арендното плащане, то не е налице
твърдяната липса на основание. Следва да се посочи още, че не се доказва
липсата на основание за плащането, извършено по фактура №89/27.08.15г., и
доколкото липсват както твърдения, така и данни плащане да е извършено в
полза на Я.М., за да се приеме, че е налице недължимо плащане.
Макар и ВРС да е приел, че е налице предявен в евентуалност
насрещен иск по чл.59 ЗЗД, то такъв иск с надлежно заявено основание и
петитум не е предявяван за разглеждане с подадената насрещна искова молба.
С оглед гореизложеното решението на ВРС в частите, в които са
уважени предявения установителен иск и насрещния осъдителен иск следва
да се отмени като неправилно. В останалата обжалвана част решението като
правилно следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора разноските следва да останат за страните
така, както са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260527/18.02.2021г. на Варненски районен
съд, постановено по гр.д. №20392/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в
която е признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ АГРО -
С.Д., ЕИК *********, дължи на ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК *********, сумата
от 2331,67лв, представляваща незаплатено арендно плащане по Договор за
аренда с вх. рег. №1559/10.03.2014 г., том 4, акт №186, надлежно вписан в
СлВ-гр.Лом, касаещ поземлен имот с идентификатор 1053.53.9, с площ 66619
кв. м., 3-та кат. по КК и КР на с. Златия, общ. Вълчедръм, за стопанската
2016/2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда – 14.03.2019г. до окончателно изплащане
на задължението, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е осъден ЮЛСТРЕЙД ООД
да заплати на ЕТ АГРО - С.Д. сумата от 5329,53лв, от която 3330,95лв
7
осъществено без основание арендно плащане за стопанската 2015/2016г.,
сумата от 999,29лв, осъществено без основание арендно плащане за
стопанската 2016/2017г. и сумата от 999,29лв, осъществено без
основание арендно плащане за стопанската 2017/2018г., ведно със законната
лихва върху уважената главница, считано от депозиране на насрещният иск в
съда – 30.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, против ЕТ АГРО - С.Д., ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК
за приемане за установено, че ЕТ АГРО - С.Д. дължи на ЮЛСТРЕЙД ООД
сумата в размер на 2331,67лв, представляваща незаплатено арендно плащане
по Договор за аренда с вх. рег. №1559/10.03.2014 г., том 4, акт №186 на СлВ-
гр.Лом, за стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 14.03.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №3993/2019г. по описа на Варненски районен съд, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ АГРО - С.Д., ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, против ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
на ЮЛСТРЕЙД ООД да му заплати сумата от 3330,95лв, представляваща
недължимо платена рента за стопанската 2015/16г.; сумата от 999,29лв,
представляваща недължимо платена рента за стопанската 2016/17г. и сумата
от 999,29лв, представляваща недължимо платена рента за стопанската
2017/18г, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на иска –
30.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260527/18.02.2021г. на Варненски
районен съд, постановено по гр.д. №20392/2019г. по описа на ВРС, в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9