Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 286
гр.Пловдив, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и пети
септември…две хиляди и деветнадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №438 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №262/22.05.2019г. по т.д. №329/2018г. по
описа на Окръжен съд С. ответникът Н. /Н./, Булстат ***е осъдена да заплати на „М.Т.” ЕООД, *** сумата от 204
822лв., представляваща извършена през месец октомври 2015г. болнична помощ по
клинични пътеки по Договор №**/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
КП, която сума е общият размер на неплатения остатък от 187 282лв. по фактура
№**********/10.11.2015г. и дължимият размер по фактура №**********/10.11.2015г.
от 17 540лв., ведно със законната лихва върху сумата 204 822лв. от датата на
подаване на исковата молба - 12.11.2018г. до окончателното й заплащане. Н.е
осъдена да заплати на ,,М.Т.‘‘ ЕООД, сумата 61 289.80лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2015г. - 11.11.2018г. върху главното
задължение от 204 822лв., като искът за разликата над 61 289.80лв. до
предявения размер от 62 948.44лв., е
отхвърлен. В тежест на ответника са присъдени и сторените от ищеца разноски в
размер на 11 510.82лв.
Срещу така постановеното
решение, в осъдителната му част, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н..
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон и подзаконова нормативна уредба, позовавайки се
на специалния закон – Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на Н.за
2015г., Постановление №57 на МС от 16.03.2015г. Изложени са съображения,
свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че клаузите на
договора, въвеждащи ограничение за заплащането на оказаната от лечебното
заведение болнична помощ, са нищожни, поради противоречие с императивни
законови норми. Твърди се непроизнасяне от страна на пъвоинстанционния съд по
въведените с отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба, както
и писмената защита съображения относно позоваването на Решение
№493/12.01.2018г. по адм.д. №11702/2016г. на ВАС. Твърди се, че дори и да се
приемат за нищожни, процесните договорни клаузи не могат да обосноват дължимост
на претендираните суми на договорно основани, предвид липсата на уговорка, с
която липсващата уговорка за начина на определяне на възнаграждението по
договора да бъде заместена. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от
насрещната страна -„М.Т.” ЕООД, се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
Претендират се сторените по делото разноски.
В подадената от Н.въззивна жалба и отговора на
насрещната страна не се предявяват доказателствени искания.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.59
от ЗЗО.
Ищецът „М.“ ЕООД черпи права от сключен между „М.Т.” ЕООД – в качеството на изпълнител и Н.– възложител, Договор №**/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки. Позовава се на точно изпълнение и оформена в съответствие с
нормативните изисквания медицинска документация. Съгласно чл.35 от този
договор, Н.се е задължила да извърши плащане, чрез Р.С., до 30-то число на
месеца, следващ отчетния. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати извършената и отчетена медицинска помощ, оказана през месец октомври
2015г., а именно сумата от 204 822лв., представляваща сбор от дължимите, но
неразплатени възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки /КП/ по
фактура №**********/10.11.2015г. и спецификация към същата в размер 187 282лв.
и за вложени медицински изделия по фактура с №**********/10.11.2015 г. на
стойност 17 540лв. Незаплатената сума от 187 282лв. представлява оказана
болнична помощ на 287 пациенти през месец октомври 2015г. През месец октомври
2015г. „М.Т.“ ЕООД е вложило за лечението на 19 здравноосигурени пациенти по КП
с №216, 49, 45 и 40.1 медицински изделия, за които Н.дължи заплащане на
стойност 17 540лв., за което е съставена фактура с №**********/10.11.2015г. Счита,
че с оглед клаузата на чл.35 от този договор, според която Н.дължи плащане чрез
Р.- С. до 30-то число на месеца, следващ отчетния, който отчетен месец е
октомври, за незаплатената сума по фактурите, считано от 01.12.2015г. до датата
на подаване на исковата молба - 09.11.2018г., на основание чл.86 от ЗЗД, Н.дължи
заплащането и на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху неплатената главница, а именно 62 948.44лв. Искането, с което е сезиран
съдът, е да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 204 822лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, представляваща извършена
през месец октомври 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №**/24.02.2015
г. за оказване на болнична помощ по КП, която сума е по фактура №**********/10.11.2015г.
и спецификация към нея, с неплатен остатък от 187 282лв. и вложени за лечението
на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън
стойността на КП по фактура №**********/10.11.2015г. и спецификациите към нея
на стойност 17 540лв., както и ответникът да заплати сумата от 62 948.44лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.12.2015г., до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.
При условията на евентуалност - ако се приеме, че горепосочените суми не се
дължат на договорно основание, ищецът излага твърдения, че със същите
ответникът се е обогатил без основание, а партримониумът на ищеца е намален,
при което претендила същите на порскостта на неоснователното обогатяване.
В представения отговор на исковата молба ответникът Н.е
оспорил предявените искове по основание. Оспорва наличието на предпоставките за
заплащане на извършената и отчетена дейност, тъй като тази дейност надхвърля
лимитните стойности, определени с договора, позовавайки се конкретно на
изискването на чл.20 ал.6 от индивидуалния договор, а именно – извършената и
отчетена дейност да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение №2 към
индивидуалния договор. Позовава се и на чл.40 ал.3 от договора, забраняващ на
изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност,
надвишаваща тази по Приложение №2, както и на сключени анекси към договора.
Позовава се на разпоредбата на чл.4 от Закона за бюджета на Н.за 2015г. като
основание за определяне и коригиране на стойностите по Приложение №2 към
договорите с изпълнителните на болнична медицинска помощ. Цитирайки и
възпроизвеждайки законови и подзаконови разпоредби, навежда доводи, че
индивидуалните договори с изпълнителите на болнична медицинска помощ, в
частност с „М.Т.“ ЕООД, са съобразени с чл.4, чл.22 ал.1 и ал.2, чл.23 и чл.24
от Закона за здравното осигуряване, чл.21 от Постановление №57 от 16.03.2015г.
на МС и на Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите
по чл.4 ал.1, т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1 ал.2
ред. 1.4 от ЗБ на Н.за 2015г.
В депозираната от ищеца допълнителна искова молба се
релевира възражение за нищожност на клаузите от договора, с които се ограничава
отговорността на Н.за заплащане на оказаната болнична помощ на здравноосигурени
лица до размера на стойностите, определени в Приложение №2 към договора и на
клаузите във връзка с представяните финансово-отчетни документи, като
противоречащи на закона и на добрите нрави. Това възражение се оспорва от
ответника в отговора на допълнителната искова молба с насрещни доводи и
твърдения.
При така наведените
твърдения и възражения от страните, след
като съобрази оплакванията, изложени във въззивните жалби, съдът прие за установено
следното:
Неспорен между страните по
делото е правопораждащият правоотношенията юридически факт - договор №**/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по КП, със страни – Н.– възложител и
„М.Т.“ ЕООД – изпълнител. По силата на този договор изпълнителят се е задължил
да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от
ЗБ на Н.за 2015г. за акушерска помощ по чл.82 ал.1, т.2 от Закона за здравето и
на лицата по §7 ал.1 от ЗБН.за 2015г. болнична медицинска помощ по клинични
пътеки от приложение №5 член единствен на Наредба №40/24.11.2004г. за
определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.със
съдържание, посочено съответно в приложение №16 /приложение №2 от НРД за МД за
2015г./. С клаузата на чл.18 ал.1, т.1 от договора възложителят - Н.се е
задължил да заплаща на изпълнителя договорената, извършена и отчетена дейност –
БМП по клинични пътеки, а съгласно т.2 – вложените при изпълнение на определени
КП медицински изделия, до съответните стойности, определени в Списък с
медицински изделия, които Н.изплаща в условията на болничната медицинска помощ,
утвърдена с Решение на НС на Н.РД-НС-04-61/10.06.2014г. /като т.2 се прилага в
случай, че е сключен договор съгласно чл.1, ал.1 за изпълнение на КП, в който
са предвидени медицински изделия, които Н.изплаща/.
Не се спори и че Н.не е
заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за месец октомври 2015г., както и вложени за лечението на
здравноосигурени пациенти медицински изделия по изпълнени КП, по посочените в
исковата молба фактури и в посочените размери. Безспорно е между страните, че
изпълнителят „М.Т.“ ЕООД е представил пред Р.отчетните документи за тези дейности
съгласно реда, условията и сроковете, утвърдени в Методиката за остойностяване
на дейностите в болничната помощ и сключения между страните договор. Не се
спори и че сумите – предмет на процесните фактури, представляват стойността на
оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки и вложени за лечението на
здравноосигурени пациенти медицински изделия, които надвишават утвърдената
стойност на разходите за съответния отчетен период по Приложение №2. Спорен по
делото е въпросът – дължи ли се заплащане на изпълнената и отчетена надлимитна
дейност, според обвързващите страните клаузи на договора и съобразено с
нормативната уредба, регулираща съответната обществена сфера.
Сключеният между страните договор е със специален предмет в сферата на
обществените отношения, свързани със
здравното осигуряване, като дейност по
набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните
средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и
заплащане на стоки, сферата на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, уредени със
специални закони – Закон за здравното осигуряване, с националните рамкови
договори /НРД/, Закон за здравето, поздзаконови нормативни актове. Правото на
здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на
медицинско обслужване, е прокламирано и като основно право на гражданите в
основния закон – Конституцията на РБ – чл.52.
Относими за
конкретния правен спор и по повод конкретното правоотношение между страните, са
клаузите чл.20, т.6 и чл.40 от договора
от раздел пети „Цени, условия и срокове за отчитане и заплащане“. С чл.20 от
договора са регламентирани условията, при които възложителят заплаща на
изпълнителя дейностите по КП, като т.6 предвижда, че условие за заплащане от
възложителя на изпълнителя е извършената и отчетена дейност по КП да е в
рамките на стойностите, посочени в приложение №2 „Стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на злокачествени
заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“. В идентичен смисъл е клаузата на чл.40 ал.2 от договора,
предвиждаща, че възложителят заплаща на изпълнителя за извършена и отчетена
дейност в рамките на стойностите, определени по реда на Правилата и посочени в
Приложение №2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствените
продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична
медицинска помощ“, съгласно чл.24 ал.4, т.2 от НРД за МД за 2015г., неразделна
част от договора. А съгласно чл.40 ал.3 от договора – изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински
изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния
месец.
С допълнително споразумение №3/06.04.2015г., пар.1, е
изменен сключеният между страните договор в съответствие с Постановление
№57 от 16.03.2015г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за
заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2, т.2 от ЗЗО, обнародвано в ДВ бр.
21/2015г., като условията за заплащане на медицинската помощ са приведени в
съответствие с Методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ към
това постановление. Сключеният между страните договор е изменян и с няколко други
анекса. С анекс №1/04.03.2015г. са определени стойностите на дейностите в
болничната медицинска помощ, които следва да се заплатят на ищеца през месец
март 2015г. /месец на дейност февруари 2015г./ С анекс №2/24.03.2015г. са
определени стойностите по видове дейности за болнична медицинска помощ и за
останалите месеци за 2015г., като е подписано приложение №2. С поредица от
анекси - №4/08.05.2015г.; № 6/13.05.2015г.; №7/22.05.2015г.; №9/03.06.2015г.;
№11/10.07.2015г.; №12/12.08.2015г.; №13/08.09.2015г.; №16/12.10.2015г.;
№17/11.11.2015г. - са променяни стойностите в Приложение №2 по видове дейности
за болнична медицинска помощ /месечни и тримесечни/.
Цитираните клаузи от договора и изменящите ги и
допълващите ги в анексите, са в смисъл на ограничаване правото на изпълнителя
да получи насрещната престация за извършена и отчетена дейност, съответно –
вложени при изпълнението на определени КП медицински изделия, надвишаващи
рамките на стойностите, определени в Приложение №2, съответно – освобождават
отговорността на възложителя за изпълнение на съответното задължение.
Основното възражение, поддържано от ответника се
основава именно на тези клаузи - че претендираните с предявените искове суми –
главница и лихви, са недължими, тъй като се отнасят до извършена от ищеца
медицинска дейност, чиято стойност не отговаря на определените в Приложение №2
към договора стойности на дейностите, медицински изделия в болничната
медицинска помощ за съответния месец - месец октомври 2015г.
Съпоставимостта на тези клаузи с нормативната уредба е
следната: Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗО, договорите с изпълнителите на медицинска
помощ за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора
на Р.и изпълнителите на медицинска помощ в
съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл.54 ал.9 и в съответствие със закона. А съгласно
чл.35 ал.1 от ЗЗО, задължително осигурените имат право да получават
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на Н.; да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с РЗОК; на спешна помощ там, където попаднат. Съгласно императивната разпоредба на чл.55 ал.3 от ЗЗО, Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица
от изпълнител на първична извънболнична помощ; условия,
възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска
помощ, сключили договор с РЗОК, нито на максимален брой извършвани дейности и
разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната
извънболнична и в болничната помощ, както и на ограничение в обема и
разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения. В чл.45 от ЗЗО е регламентирано задължението на Н.да заплаща оказването на изброените
видове медицинска помощ, като това задължение не е обвързано с определени от
самия осигурител лимити. С нормата на чл.47 от ЗЗО е предвидено заплащането на
оказаната на осигурено лице медицинска помощ да се извършва с пари от бюджета
на Н.от Р.на изпълнителя на медицинска помощ, като съобразно чл.51 от ЗЗО не се
заплаща само медицинска помощ извън обхвата на чл.45 от ЗЗО и договореното в
Националния рамков договор. От друга страна бюджетът на Н.съобразно даденото в
чл.22 ал.1 от ЗЗО определение е основен финансов план за набиране и разходване
на парични средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от
държавния бюджет. Приходите на Н.съобразно чл.23 от ЗЗО се набират от осигурителни
вноски, лихви и други законови приходи на Н., целеви субсидии от държавния
бюджет за изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на
правилата за координация на системите за социална сигурност, както и трансфери
от държавния бюджет, в това число и чрез бюджета на Министерство на
здравеопазването. С разпоредбата на чл.23 ал.2 от ЗЗО е предвидена възможността
при недостиг на средства да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от
държавния бюджет. Законът предвижда задължително в бюджета на Н.да бъде заделен
резерв за непредвидени и неотложни разходи – чл.25 от ЗЗО.
Или цитираните законови разпоредби не предвиждат
възможност за отказ от заплащане на оказаната надлимитна медицинска дейност и
вложените във връзка с изпълнението по КП медицински изделия от страна на Н.на
изпълнителите по индивидуалните договори, сключени при условието на НРД за МД.
Напротив – духът на закона е в насока – предоставяне на Н.всички възможности, така
да планира, организира и пренасочва предоставения й финансов ресурс в рамките
на бюджета на Н., че да изпълни надлежно законово вменените задължения по
гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и
качествена медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно
заведение, както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за
гарантираните медицински дейности по чл.45 от ЗЗО. А това е и в съответствие с
основния принцип за уреждане обществените отношения, свързани с опазване
здравето на гражданите, прокламиран в чл.2 от Закона за здравето. Съгласно
цитираната правна норма опазването на здравето на гражданите като състояние на
пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се
гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: равнопоставеност
при ползване на здравни услуги; осигуряване на достъпна и качествена здравна
помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; приоритет
на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; предотвратяване
и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие
на факторите на жизнената среда; особена здравна закрила на деца, бременни,
майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически
разстройства; държавно участие при
финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.
Здравеопазването и здравното осигуряване е и основно право на гражданите,
прокламирано в чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ - гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. А
съгласно ал.2 и ал.3 от чл.52 от КРБ - здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон; Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на
спорта и туризма.
Съпоставката на
клаузите на индивидуалния договор – №**/24.02.2015г., със законовата уредба,
относима към спорните по делото отношения
между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ от пакета, гарантиран с
бюджета на Н.по чл.45 от ЗЗО и ответника - Н., сочи, че въпреки наличието на
посочените в договора изисквания, с които се лимитира стойността на
извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките
на определения от Н.бюджет, които би могло да се приемат и за прогнозни, не би
могло да се приеме, че действително извършените от „М.Т.“ ЕООД през месец октомври
2015г. медицински дейности, надвишаващи определения лимит, както и вложените
при изпълнение на определени КП медицински изделия, не подлежат на заплащане.
Това е така и тъй като произтичащите от законовите разпоредби, така и от
клаузите на индивидуалния договор, задължения на изпълнителя на болнична
медицинска помощ, изключват възможността същият да откаже предоставянето на
помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на
каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от
разпределения лимитиран бюджет. Вменените с клаузата на чл.5 т.1, т.2, т.5,
т.6, т.8, т.9 от договора задължения на изпълнителя са за постоянно осигуряване
договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица и то - непрекъснато
24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебна дейност /т.9/.
Извършената и отчетена съобразно нормативните и
договорни изисквания медицинска дейност от изпълнителя е в съответствие с
предмета на договора и вменените му с договора задължения. И в този смисъл
превишеният обем на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ
не би могло да се приеме, че не следва да получи насрещната престация и да
остане незаплатен. Това произтича и от безусловно признато от закона право на
здравноосигуреното лице да ползва пакета от здравни дейности, както и свободно да избира изпълнител на тези
дейности. Невъзможността за отказ от изпълнение на задължението на възложителя
за заплащане на извършената и отчетена от изпълнителя дейност следва и от
разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗЗО, съгласно която договорите не могат да бъдат
сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД, както и визираното в
чл.55 ал.3 от ЗЗО изискване - в Националния рамков договор и договорите с
изпълнители на медицинска помощ не могат да бъдат предвиждани условия,
възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на изпълнители на
медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, на изискването да бъдат предвиждани
максимален брой извършвани дейности и за неразпределение на квоти за изпълнение
на такива дейности в болничната помощ.
Неспазването на изискването по чл.21 ал.4 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ /Приложение 2Б към чл. 2 от Постановление на МС №
57/16.03.2015 година/ - невключването на пациентите в листата на чакащите също
не обосновава извод за недължимост на плащането. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на ал.5 от цитираната разпоредба. Нуждаещите се здравноосигурени
лица, на които болничната помощ е престирана, биха я получили през същия месец
в случай, че бяха избрали друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за
хоспитализации или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата
2015г. – ако бяха включени в листата на чакащите по чл.21 ал.4 от Методиката.
И в двата случая обаче се дължи плащане от бюджета на Н.за
2015г., тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на
гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а
възложителят Н.е разполагал с
възможността по чл.26 ал.2 от ЗЗО и чл.4 ал.4 от ЗБ на Н.за 2015г.
По изложените съображения претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 204 822лв., представляваща извършена през месец октомври
2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №**/24.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по КП, която сума е общият размер на неплатения
остатък от 187 282лв. по фактура №**********/10.11.2015г. и дължимият размер по
фактура №**********/10.11.2015г. от 17 540лв. – съответно за оказана болнична
помощ и вложени за лечение на здравноосигурени лица по КП медицински изделия, която сума надвишава утвърдената
стойност на разходите за съответният отчетен период, се явява основателна. В
този смисъл основателни са и акцесорните претенции за заплащане на обезщетение
за забава в уважения от първоинстанционния съд размер - 61 289.80лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2015г. - 11.11.2018г., както
и за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. По изложените съображения неотносимо е и действието на
цитираното в мотивите на обжалваното решение и във въззивната жалба Решение
№493/12.01.2018г. по адм.д. №11702/2016г. на ВАС, потвърждаващо решение
№5750/29.08.2016г. на Административен съд С. по адм. дело №7527/2015г., с което
е прогласено за нищожно Решение №РД-НС-04-9/27.01.2015г. на НС на Н., въвеждащо
лимити за плащане на дейности от изпълнители на медицинска помощ.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно,
като краен резултат, следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред въззивната инстанция
разноски - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр.
с чл.25 ал.2 от НЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №262/22.05.2019г. по т.д. №329/2018г. по
описа на Окръжен съд С., в обжалваната част, с която Н., Булстат ***е осъдена да
заплати на „М.Т.” ЕООД, *** сумата
от 204 822лв., представляваща извършена през месец октомври 2015г. болнична
помощ по клинични пътеки по Договор №**/24.02.2015г. за оказване на болнична
помощ по КП, която сума е общият размер на неплатения остатък от 187 282лв. по
фактура №**********/10.11.2015г. и дължимият размер по фактура
№**********/10.11.2015г. от 17 540лв., ведно със законната лихва върху сумата
204 822лв. от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2018г. до окончателното
й заплащане, както и сумата от 61289.80лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2015г. - 11.11.2018г. върху главницата от 204 822лв.,
ведно с разноски по делото в размер на 11 510.82лв.
ОСЪЖДА Н. /Н./, Булстат ***да заплати на „М.Т.”
ЕООД, *** разноски по делото - 300лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: