РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Добрич, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230103278 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление *** в търговския регистър, с която срещу С. И. Л. с ЕГН
**********, от ***, е предявен установителен иск за постановяване на
решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3831/2020г. по описа на РС Добрич:
- 117.6 лв. (Сто и седемнадесет лв. и 60 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.02.2018 г. до 21.06.2018 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер ***, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, за което са издадени фактури № 1***/ 22.04.2018г., **********/
22.05.2018г.,
*** /22.06.2018 г.
С исковата молба се претендират разноските в заповедното и в
установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: *** и С. Л. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от дата 14.12.2017г. за ползване на мобилна
услуга за номер *** при условията на тарифен план *** с месечна
абонаментна такса 23.80 лева /с ДДС/. Срокът на договора е 24 месеца,
съответно до 14.12.2019 г.
На същата дата 14.12.2017г. чрез Допълнително споразумение
ответникът добавил за ползване фиксирана гласова услуга за номер *** при
условията на тарифен план *** с месечен абонамент 13.98 лева / с ДДС/, а за
ползваната мобилна услуга за номер *** запазил условията на тарифен план
1
*** с месечна абонаментна такса 23.80 лева /с ДДС/. Срокът на
споразумението е 24 месеца-до дата 14.12.2019 г.
Във връзка с изтеклия отчетен период и ползваните услуги са издадени
следните фактури:
1.фактура № ***/23.03.2018 г. с начислена за отчетен период 22.02.2018
-21.03.2018г. сума в размер на 30.68 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и
приложимите към него отстъпки - 12.34 лева;
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65лева;
- Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна
поради неплащане 1.58 лева
-ДДС ставка 20% - 5.11 лева
Дължимата сума е платима в срок 08.04.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
2.фактура № ***/22.04.2018 г. с начислена за отчетен период
22.03.2018г.- 21.04.2018г. сума в размер на 28.79 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65 лева
-ДДС ставка 20% - 4.80 лева
Дължимата сума е платима в срок 09.05.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
3. фактура № **********/22.05.2018 г. с начислена за отчетен
период 22.04.2018 -21.05.2018г. сума в размер на 28.79 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65 лева;
-ДДС ставка 20% - 4.80 лева
Дължимата сума е платима в срок 08.06.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
4. фактура № ***/22.06.2018 г. с начислена за отчетен период
22.05.2018 - 21.06.2018 сума в размер на 29.34 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65 лева
-корекции - 0.55 лева
- ДДС ставка 20% - 4.80 лева
Дължимата сума е платима в срок 09.07.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
Абонатът не заплатил задълженията по горните фактури.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
2
*** на дата 22.07.2017г. крайна фактура №***.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 04.07.2018 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при .нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер ***, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите *** и *** - съответно до дата 14.12.2019 г.
По силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД придобило вземането от С. Л., което в
последствие е било препродадено с втори договор за цесия от 01.10.2019г.,
сключен между „С. Г. Труп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като
пълномощник на „С. Г. Груп” ООД, с което длъжника се уведомява за
извършените цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Ищецът, като частен правоприемник на кредитора подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 3831/2020г. по описа на
РС Добрич. Заповедният съд уважил заявлението за исковите суми. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от гпк,
за заявителя възникнал правен интерес от провеждане на установителното
производство, след съответните наказания на заповедния съд .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Л., чрез назначения му особен
представител депозира отговор на исковата молба.
На първо място ответната страна излага твърдения за неяснота в
исковата молба доколкото не става ясно, за неизпълнението на кое
задължение на ответника се претендират исканите суми - заплащане на
мобилни услуги, заплащане на лизингова вещ или друга дължима престация.
Искът се оспорва като неоснователен. Въвеждат се следните
релевантни възражения:
- ищецът не е носител на материалното право, което претендира, тъй
като прехвърлянето на вземането не може да породи действие спрямо
длъжника, заради липса на надлежно уведомяване за извършените две цесии;
-Липсва редовно упълномощаване от цедента „БТК” ЕАД на цесионера
за съобщаване на цесията. Приложеното уведомление няма дата и е изготвено
за нуждите на процеса;
-Ответникът не дължи заплащане на потребление за фактурираните
периоди - за месец 06/2018г., 07/2018г. и 08/2018г., тъй като не е ползвал
услугите на доставчика на далекосъобщителни услуги, доколкото видно от
представената от ищеца фактура №***/23.03.2018г. е включена такса за
възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплашане - 1,58
лева. След като при издаването на фактурата на 23.03.2018г. е начислена
горепосочената такса, следователно услугата е била спряна на 28.02.2018г., на
основание чл.45.2 от приложените Общи условия, където на „БТК“ ЕАД е
дадено правото „да изключва постовете на неизрядните абонати след
изтичане на календарния месец, в който трябва да се извърши плащането за
3
ползваните услуги“. Щом като услугата е била спряна от оператора,
следователно от 01.03.2018г. до 04.07.2018г., когато е деактивиран процесния
абонамент, С. Л. не е потребявала уговорените между страните услуги.
- навсякъде в исковата молба се твърди, че между „БТК“ ЕАД и С. Л. е
сключен договор за мобилни услуги, като същевременно ищецът мотивира
исковите си претенции чрез Общите условия към този договор. Действително
със исковата молба са представени и Общи условия на договора между
„Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, но същите са неприложими в настоящия казус, тъй като има
съществена разлика между мобилна и фиксирана гласова услуга. Ищецът
няма правно основание да се позовава на клаузите заложени в тези общи
условия и поради обстоятелството, че същите не са доведени до знанието на
ответника, видно от липсата на нейния подпис.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№3831 по
описа за 2020година на районен съд Добрич за сумата от 117,60 лева,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
22.02.2018г. до 21.06.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор
с клиентски номер ***, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени
фактури № ***/ 23.03.2018г., ***/ 22.04.2018г., **********/ 22.05.2018г.,***
/22.06.2018 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания, че
следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.
Указанията са връчени на заявителя на 23.09.21г. В законовия едномесечен
срок последния е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение, като исковата молба е подадена
22.10.2021г.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *** и С. Л. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
14.12.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на
тарифен план ***. Договорът е сключен за 24 месеца, като в графа стандартни
услофия на избрания тарифен план е посочена месечна абонаментна такса
21.80 лева /с ДДС/ за двугодишните договори и 23,80лв. за едногодишните.
Представена е декларация от абоната С. Л., с която приема и е
получила екземпляр от общите условия за фиксирана гласова услуга и
Общите условия за ***.
На същата дата 14.12.2017г. чрез Допълнително споразумение
ответникът добавил за ползване фиксирана гласова услуга за номер *** при
условията на тарифен план *** с месечен абоанемнт 13.98 лева / с ДДС/, а за
ползваната мобилна услуга за номер *** запазил условията на тарифен план
*** с месечна абонаментна такса, но със специални условия на оферта
„комбинирай и спести“ месечния абонамент е 14.80лв. з ДДС за 24месечни
договори/с ДДС/. Срокът на споразумението е 24 месеца-до дата 14.12.2019 г.
По делото са представени фактури: № ***/ 23.03.2018г., ***/
22.04.2018г., **********/ 22.05.2018г.,*** /22.06.2018 г.; *** /22.07.2018 г.,
4
периода от 22.02.2018г. до 22.06.2018 г., обективиращи вида и размера на
незаплатената електронна съобщителна услуга.
Конкретните фактури съдържат следните данни:
1.фактура № ***/23.03.2018 г. е начислена за отчетен период
22.02.2018 -21.03.2018г. сума в размер на 30.68 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева;
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65лева;
- Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради
неплащане 1.58 лева
-ДДС ставка 20% - 5.11 лева
Дължимата сума е платима в срок 08.04.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
2.фактура № ***/22.04.2018г. с начислена за отчетен период
22.03.2018г.- 21.04.2018г. сума в размер на 28.79 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65 лева
-ДДС ставка 20% - 4.80 лева
Дължимата сума е платима в срок 09.05.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
3.фактура № **********/22.05.2018 г. с начислена за отчетен период
22.04.2018 -21.05.2018г. сума в размер на 28.79 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65 лева;
-ДДС ставка 20% - 4.80 лева
Дължимата сума е платима в срок 08.06.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
4. фактура № ***/22.06.2018 г. с начислена за отчетен период 22.05.2018
- 21.06.2018г. сума в размер на 29.34 лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 12.34 лева
-за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** - 11.65 лева
-корекции - 0.55 лева
- ДДС ставка 20% - 4.80 лева
Общите условия на доставчика също са приложени по делото, както и
общите условия за ползване на абонаментен план ***.
На осн. Чл. 43, т.1. от ОУ, Абонатът има задължение да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги.
По силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е
прехвърлило, а „С. Г. Груп” ООД придобило вземането от С. Л., което в
последствие е било препродадено с втори договор за цесия от 01.10.2019г.,
сключен между „С. Г. Труп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като
пълномощник на „С. Г. Груп” ООД, с което длъжника се уведомява за
извършените цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
5
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
По делото е представен договор за цесия от 16.10.2018 г. със страни
„БТК” ЕАД като цедент, а „С. Г. Груп” ООД като цесионер. Съгласно т.1.1.1
вземанията , предмет на прехвърляне при условията на този Договор се
посочват в отделно приложение.
В чл. 1.7 от договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп”
ООД, е дадена дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия, списък/таблица в електронна форма, съдържащ
информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.
По делото е представено потвърждение за прехвърляне на вземането от
С. И. Л. по чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, изходящо от
„БТК” ЕАД, извлечено от Приложение№1.
По делото е представен договор за цесия от 01.10.2019г., сключен
между „С. Г. Труп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Към този договор е част и
извлечение от Приложение№1, съдържащо данните на ответника.
С исковата молба е приложено и пълномощно от дата 24.10.2018г. от
„БТК” ЕАД в полза на „с.г. Груп“ ООД за извършване на уведомяване на
длъжниците за договора за цесия по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, от
„БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С. Г. Труп” ООД, действащ чрез
управител С.Ц. и като цедент по договора с „ЮБЦ“ ЕООД,действащо чрез
управител Ю.Ц., с което длъжника се уведомява за извършените цесии от
16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно
основание. Обвързва ги договор за телекомуникационни услуги, като
приложими са и общите условия на оператора. Ищецът твърди, че е частен
правоприемник на кредитора посредством сключени договори за цесия.
Институтът на договора за цесия се урежда от разпоредбите на чл. 99-100 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът се е снабил със заповед за изпълнение. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок и цели установяване съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е
на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по
правилата на родовата и на местната подсъдност.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между
страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го
факт, страните и неговото съдържание.
В случая, с оглед спецификата на настоящото производство, като такова
„ограничено” от рамката на задължението, за което е издадена заповедта за
изпълнение, ищецът имаше задължение да докаже вземането за неплатени
суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от дата 14.12.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер ***
при условията на тарифен план *** с месечна абонаментна такса 23.80 лева /с
ДДС/ и допълнително споразумение от същата дата.
Тези договори са представени от ищеца. В съдържанието им съдът не
6
намира пороци, при което, съдът намира, че страните по него са обвързани
със задължения, респективно права по повод предоставяне и ползване на
услуги .
Услугите са ясно посочени в представените фактури, включително
такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради
неплащане -1.58 лева. Тази такса е начислена в първата фактура и очевидно
касае прекъсване на услугата в предходния отчетен период.
Задължението за корекции в размер на 0,55лв., посочено във фактура №
***/22.06.2018 г., представляващо лихва за забава не съставлява вземане, за
което е предявен установителния иск, чийто предмет са само вземания за
незаплатена далекосъобщителна услуга
В случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица.
Страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение № 1- неразделна част от договора за цесия.
В представеното уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г. от „БТК“ ЕАД, също е описано, че неразделна част от него е
приложение 1, съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на
прехвърлянето.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това.Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на
предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следователно действието на договора за цесия между страните по него
настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на
вземането, обективирано именно в Приложение№ 1. В кориците на делото не
се съдържа Приложение№1 или извлечение от него със заличени данни на
другите длъжници към договор за цесия от 16.10.2018 г. Представено е такова
извлечение от Приложение№1, но от втория договор за цесия от 01.10.2019г.
От съдържанието на представеното по делото потвърждение за
извършена цесия не се установява, дали същото представлява част именно от
процесния договора за възлагане на вземания от 16.10.2018 г. Дори в
последния случай, доколкото се касае за частен удостоверителен документ,
обстоятелството, че определени вземания фигурират в потвърждението за
извършване на цесията по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД, не е в състояние
да обоснове категоричен извод, че това вземане се съдържа и в текста на
договора за цесия, който именно е определящ за съдържанието на
прехвърлителната сделка.
Изложените съображения дават основание на настоящия съдебен състав
да приеме за недоказано твърдението на ищеца за сключен между „БТК” ЕАД
като цедент, а „С. Г. Груп” ООД като цесионер договор за прехвърляне на
вземанията срещу ответника С. Л. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 14.12.2017г. за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план ***
с месечна абонаментна такса 23.80 лева /с ДДС/ и допълнително
7
споразумение от същата дата. Отсъствието на посочената материална
предпоставка за уважаване на предявеният установителен иск налага същия
да бъде отхвърлени като неоснователен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление *** в търговския регистър, срещу С. И. Л. с ЕГН **********, от
***, установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се
признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3831/2020г. по
описа на РС Добрич:
-117.6 лв. (Сто и седемнадесет лв. и 60 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.02.2018 г. до 21.06.2018 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер ***, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, за което са издадени фактури № 1***/ 22.04.2018г., **********/
22.05.2018г.,
*** /22.06.2018 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8