РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Белоградчик, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100111 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за заплащане на неустойка в р-р на 4 200.00 лв. с пр. осн. чл. 92
ЗЗД.
В исковата молба, предявена от И. Г. В. и ИВ. В. Б. се излага: На 01.09.2017г.
ищците като наематели сключили договор за наем с ответника АНГ. ХР. ИГН. -наемодател
за срок 3 години с цена 350.00лв. месечено.
Ответника дължи заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение по договора в т.
ч. и да не обявява и да не продава наетия обект за срока на договора и да не посещава обекта
с трети лица за оглед/чл. 6 от договора/
Ответника е нарушавал клаузата по чл. 6 от договора като е изпращал трети лица за огледи с
цел закупупване на апартамента.
Моли се ответника да бъде осъден да заплати на ищците сумата 4 200.00 лв. - неустойка.
Представят писм. доказателства, претендират разноски по делото.
Ответника е оспорил предявения иск.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищците - не е извършвал действия, които
смущават ползването на наемателите.
Предявява правоизключващо възражение - уговорката да не продава собствения си
апартамент е нищожна
Съдът като взе предвид изложеното в иск. молба и преценявайки събраните по
делото писмени и гласни доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
1
становищата на страните, приема следното :
От фактическа страна
На 01.09.2017г. ищците като наематели сключили договор за наем с ответника-
наемодател за срок 3 години с цена 350.00лв. месечено.
Съгл. чл. 6 от договора ответника дължи заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължение по договора в т. ч. и да не обявява и продава наетия обект за срока на договора и
да не посещава обекта с трети лица за оглед.
Не се установи по делото ответника да е посещавал наетия апартамент за оглед с трети лица.
В показанията на разпитаните по делегация свидетели на ищците пред РС Враца и РС
София – съседи на ответника, брокери на недв. имоти, желаещи да закупят или да наемат
апартамента на ищеца се твърди, че всеки от тях съответно е виждал да идват клиенти за
оглед на апартамента, съответно - ходил на адреса, за да огледа апартамента.
От правна страна
Съгл. чл. 6 от договора ответника дължи заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължение по договора в т. ч. да не обявява и продава продава наетия
обект за срока на договора и да не посещава обекта с трети лица за оглед.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност.
Може да се определи като акцесорно съглашение с предмет - задължение, което става
изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение по договора. Неустойката има
няколко функции - обезпечава изпълнението на задължението и представлява форма на
договорна отговорност, тъй като служи за обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размер на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
Забраната на собственика на един недв. имот да се разпорежда с придобития обект
представлява недопустимо ограничаване на правото му на собственост, което е в
противоречие с прокламирания в чл. 17, ал.3 от Конституцията на Република България
принцип за неприкосновеност на частната и поради прякото действие на установяващата го
норма има за последица нищожност на процесната договорна клауза.
Забраната за продажбата на нает имот, респ. обявяване за продан и оглед на имота
с цел бъдеща покупко-продажаба - това са правни и фактически действия, изрично
предвидени и разрешени от закона – чл. 237 ЗЗД, поради което осъществяването им
обективно не би могло да бъде възприето за неправомерно и да бъде скрепено със санкция –
неустойка за нищожност, което решаващият съд е оправомощен да констатира и служебно.
В чл. 12 от договора за наем е посочено, че при неспазването на клаузите по
договора наемодателя дължи на наемателя неустойка в размер на едногодишния наем, което
се равнява на 4 200.00 лева. С оглед на това трябва да се има предвид, че договора за наем е
за три години, което се равнява на 12 600.00 лв. или неустойката е равна на една трета от
2
стойността на целия договор, като с пълния размер на неустойката може да бъде
санкционирано всяко едно неизпълнение на немателя, дори и същото да е незначително.
Предвидения размер на неустойката компрометира идеята за репариране на евентуално
претърпени от изправната страна вреди, вследствие от неизпълнение на насрещната страна и
по тази причина накърнява онези неписани правила за поведение, които преобладаващата
част от обществото приема да спазва, изхождайки от принципите на добросъвестност и
справедливост при размяна на насрещни престации.
Съдът приема, че изключително високият размер на неустойката нарушава моралните
правила и поради това следва да се приеме, че не се касае за прекомерност по смисъла на чл.
92, ал. 2 ЗЗД, а за нищожност на същата".
Поради това така уговорената неустойка излиза извън присъдите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции и е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Съществуването на тази нищожност се преценява към момента на сключването на договора,
поради което за нея е без значение обстоятелството дали в един последващ момент
неизпълнението на наемодателя е достигнало степен, при която неустойката би се явявала
адекватна на вредите.
Въз основа на горните разсъждения следва извода, че предявеният иск с пр. осн.
чл. 92 ЗЗД в р-р на 4 200.00 лв. – неустойка по чл. 6 от процесния договор за наем е
неоснователен и като такъв съдът го отхвърля.
С оглед изхода на спора в тежест на ищците следва да се присъдят направените от
ответника разноски по делото в размер на 450.00лв. – адвокатско възнаграждение.
На ищците не се следват разноски в размер на 168.00 лв. - държавна такса и 300.00лв. –
депозити за призоваване на свидетели
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от И. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „...“ бл. .., вх...,
ет...ап. ..и ИВ. В. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „...“ бл. .., вх...ет...., ап. .. срещу АНГ.
ХР. ИГН. с ЕГН ********** от с. Р., обл. В. иск за заплащане сумата 4 200.00 лв. - неустойка
с пр. осн. чл 92 ЗЗД като неоснователен.
Осъжда И. Г. В. с ЕГН ********** и ИВ. В. Б. с ЕГН ********** да заплатят на
АНГ. ХР. ИГН. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 450.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на И. Г. В. с ЕГН ********** и ИВ. В. Б. с ЕГН
********** за заплащане на направени по делото разноски размер на 168.00 лв. - държавна
такса и 300.00лв. – депозити за призоваване на свидетели
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3
4