Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 28.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4830 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по молба с
правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.143, ал.2 и чл.149 от Семейния кодекс за
разрешаване на спор между страните, в качеството им на родители на малолетни
деца, относно определяне местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, включително и за
минало време.
В исковата молба ищцата И.К.И. ***
твърди, че с ответника В.В.В. *** са живели на семейни начала от лятото на
2015г. в апартамент, собственост на бившия зет на ответника, находящ се в гр. В.,
ж.к. ,,Д., бл., през което време са се родили Р. В. В. - на 22.07.2016г., и
близнаците В. В. В. и К. В. В. - на 22.05.2018г., които ответникът е припознал.
Поддържа, че след раждането на първото им дете ответникът отсъствал често от
дома под предлог, че е много зает и трябва да работи повече, за да издържа
семейството си, но изключително рядко и след много увещания й давал по 20-30
лв., поради което тя разчитала финансово за отглеждането на дъщеря им
единствено на сумите за майчинство, които получавала. Посочва, че когато
наближило раждането на близнаците, по настояване на ответника, семейството се
преместило да живее при родителите му в ж.к. .Д., за да може да получава помощ
от тях. Изтъква, че и след раждането на близнаците ответникът не й давал пари и
не се прибирал в къщи. Рядко, когато се случвало вечер да си е у дома, той й
помагал с къпането на децата и понякога /обикновено в неделя/ излизал с тях на
разходка за по час - два. Рядка била и помощта от страна на родителите му.
Твърди, че основно са й помагали нейната майка и братовчедка й, на които
оставяла близнаците, за да излезе да вземе храната от детската кухня на Р.; че
братовчедка й я е карала до болницата, когато децата са болни, тъй като
ответникът винаги бил твърде зает с работата си. Поддържа, че е поемала
разходите по отглеждането на трите си деца със сумите за майчинство, които
получавала за близнаците и с детските надбавки за децата, които са общо в
размер 195 лв.; до навършването едногодишна възраст на близнаците
/22.05.2019г./ сумите за майчинство били 560 лв., а след това, до подаване на
исковата молба са 380 лв. Отново се налагало, както и преди, да моли ответника за
пари и той, както и преди, след дълги увещания от нейна страна и с много
недоволство от негова, й оставял по 30-40 лв. на седмица. Посочва, че от
раждането на първото им дете ответникът не е водил семейството си извън града,
за да бъдат заедно, че никога не й е предлагал да се погрижи поне за едно от
децата, докато тя домакинства, или защото се налага да отиде на зъболекар
например, че й се налагало да чисти, готви, пере, глади и др. с трите деца до
нея. Изтъква, че поради тези причини и в резултат на започналите от няколко
месеца насам обиди от страна на ответника, част от които и пред децата, преди
около два месеца напуснала ответника и се пренесла в жилището на родителите си
в ж.к. ,С.. Ответникът се съгласил с това и от тогава не е изявил желание да
заживеят отново заедно и да се грижи за семейството си. Твърди, че понастоящем
заедно с трите деца живее при родителите си, че ответникът се отбива обикновено
в делничните вечери за около час, за да помогне при къпането на децата, че
понякога ги посещава и в неделя, когато се разхождат заедно за по няколко часа,
че с недоволство й оставя по 30-40 лв. за децата, когато намери за удобно, че
обикновено плаща храната от детската кухня на близнаците, която е около 70 лв.
на месец, и с това се изчерпват неговите родителски грижи и цялата му
заинтересованост към семейството. Поддържа, че ответникът винаги казвал, че е
зает и не може да й помогне, че отказвал дори да прибира Р. от детска градина,
когато е сама вкъщи с близнаците и няма на кого да ги остави, и че не проявявал
и желание да вземе децата при себе си поне за ден, макар и без преспиване, за
да усетят, че имат баща. Изтъква, че за учебната 2019/2020г. Р. е записала в
първа група на ДГ ,,Знаме на мира", гр. В., която посещава редовно, но и
много често отсъства, защото боледува. Твърди, че ответникът е работоспособен и
имотно обезпечен - собственик е на поземлен имот от 1 354 кв.м. в с. М., общ. В.,
ведно с находящия се в него магазин за строителни материали от 160 кв.м., както
и на гараж с предназначение жилище, апартамент от 15.300 кв.м. в гр. В., който
отдава под наем. Освен това е наемател на търговски обект - магазин ,,****”,
находящ се в гр. В., където осъществява търговска дейност чрез ,,В. В.В.” ЕООД,
на което дружество е едноличен собственик на капитала; съдружник е при равни
права заедно с нея във ,,В.ИВ” ООД, и е управляващ и представляващ и на двете
дружества. Счита, че в резултат на осъществяваната търговска дейност, ответникът
разполага с финансова възможност да дава необходимата издръжка на трите си
деца, което свое задължение до настоящия момент, считано от раждането им, не е
изпълнявал. Посочва, че тя е добър родител, грижовен, отдаден изцяло на децата,
че е материално обезпечена - живее заедно с родителите си в собствения на
последните апартамент, че е икономист по образование, че преди раждането на
първото дете е работила в ,,Г. К.” ЕООД, гр. В. и след навършване на двегодишна
възраст на близнаците ще продължи трудовата си дейност, поради което може и
полага необходимите грижи за отглеждането и възпитаването на трите деца с
помощта на родителите й. Моли съда, като установи наличието на твърдените
обстоятелства, да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца Р. В. В. и близнаците В.
В. В. и К. В. В.; да определи режим на лични отношения на децата с бащата В.В.В.,
като бащата да взема при себе си децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, считано от 9.00 часа на съботния - до 18.00 часа на неделния ден, както
и една седмица през м. юли и една - през м. август, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката; да постанови местоживеенето на трите
малолетни деца да е на нейния адрес в гр. В., ж.к. ,,С.”, ; да осъди В.В.В. да
й заплаща, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Р.
В. В., В. В. В. и К. В. В., месечна издръжка в размер по 170,00 лв. за всяко
дете, до настъпване на обстоятелства за изменението и/или прекратяването й,
както и издръжка за минало време в минималния предвиден в закона размер общо 5
001 лв., считано от подаване на исковата претенция за период от една година
назад; да постанови предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка и да й присъди сторените по делото разноски, включително
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът В.В.В. ***, в писмения
отговор по делото и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва фактическите твърдения на ищцата в исковата молба като
твърди, че от раждането на децата и към момента полага всички необходими грижи
за тях, че единствено той се е грижил за всичко свързано с издръжката на
домакинството и че семейството му не е било лишено от нищо, като получаваните
месечни надбавки за децата и сумите за майчинство са били изцяло на
разположение на майката, че е издържал изцяло семейството си, че ежедневно след
прибирането си от работа, въпреки умората, е поемал грижите за децата, а през
деня ищцата е разчитала изцяло на помощта на майка му. Оспорва като изцяло
неверни твърденията на ищцата, че се държи грубо и отправя обидни думи към нея,
като поддържа, че поведението на ищцата е изключително грубо и арогантно - през
съвместното им съжителство обичайното поведение на ищцата се изразявало в
скандали, постоянно недоволство от всичко и всеки, а така също и недопустимо
грубо отношение към децата. Счита същата за емоционално нестабилна, като
твърди, че изпада без повод в агресия към него и много често се държи грубо и с
децата. Посочва, че през последните месеци, предшестващи фактическата им
раздяла, поведението на ищцата било нетърпимо - постоянно стояла с телефона си
в ръка и пишела съобщения; дори в случаите когато й се налагало за минута да
излезе от стаята или да изхвърли кофата с боклук вземала телефона си със себе
си. Счита, че безпричинното напускане на дома от ищцата заедно с децата, е
извеждане на децата от нормалната им среда и отделянето им от него е
безотговорно и показателно за липсата на родителска отговорност у нея. Твърди,
че винаги е бил отговорен към семейството си и е давал всички възможни грижи за
съпругата и децата и също счита, че има родителски капацитет и възможност да се
грижи, възпитава и отглежда и трите си деца, че може да им даде грижата и
любовта, от която се нуждаят и да ги отглежда в спокойствие, уют и сигурност.
Оспорва искането на ищцата да й бъдат предоставени родителските права върху
децата, като счита, че това не би било в техен интерес. Поддържа, че живее в
жилището на родителите си, което те изцяло са му предоставили за ползване, че
има собствен бизнес и пълната подкрепа на двамата си родители, които са в
изключителна помощ при отглеждането на децата от тяхното раждане. С оглед
горното, счита за неоснователен и предявеният иск за издръжка, включително и за
минал период, доколкото през този период са били в общо домакинство и е поемал
изцяло издръжката на децата и на домакинството изобщо и към момента участва в
издръжката на децата, наравно с ищцата.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът В.В.В. е предявил насрещен иск срещу ищцата И.К.И.. В
насрещната искова молба ответникът излага фактическите обстоятелства, посочени
в отговора на исковата молба. Моли съда, да постанови решение, с което да
предостави на него упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца Р.В. В., В. В. В. и К. В. В.; да определи на ответницата И.К.И.
режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, считано от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден,
както и една седмица през м. юли и една през м. август, които да не съвпадат с
платения му годишен отпуск; да определи местоживеене на децата при него на
адрес: гр.В., ж.к. "Д.”, ….. и да осъди ответницата да заплаща, чрез него,
в качеството му на законен представител на трите деца, издръжка в размер по 170
лв. за всяко едно дете.
Ответницата по насрещния иск И.К.И.
в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК и в съдебното заседание оспорва
предявения иск с подробно изложени доводи и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло описаната в насрещната искова молба
фактическа обстановка с твърдения, че не отговаря на действителната.
Дирекция “Социално подпомагане”,
Отдел “Закрила на детето”, гр.В. в социален
доклад по делото, изготвен съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на
детето, моли съда да постанови решение, което да бъде в най-добър интерес на децата.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна, следното:
Ищцата И.К.И. и ответника В.В.В. са
имали фактическо съжителство, като в резултат на връзката им се родили децата Р.В.
В. - на 22.07.2016г., и близнаците В. В. В. и К. В. В. - на 22.05.2018г., видно
от приложените по делото удостоверения за раждане от ***г*** и от 25.05.2018г.
на Община С., район Т..
За установяване на отношенията
между страните преди и след фактическата им раздяла и грижите и отношенията към
децата им по делото са разпитани две групи свидетели: доведените от ищцата И.С.И.
и Д.П.И., и ангажираните от ответника К. Г. В. и Т. В. А..
От показанията на свидетелката И.С.И.
- майка на ищцата, се установи, че преди да се роди детето им Р. страните са
живеели отделно от своите родители, а след раждането на близнаците са отишли да
живеят при родителите на ответника, тъй като жилището им било по-широко.
Свидетелката твърди, че основно грижите за децата полага майката, тя им купува
всичко, храни ги, къпе ги, възпитава ги, изобщо всичко, което може да включва
грижата за децата, го прави тя. Издръжката на децата майката осигурявала с пари
от майчинството и от това, което родителите й давали. Ответникът отначало
обещал да помага в грижите за децата, но още преди да се роди Р., той престанал
да се прибира в къщи, не се грижи за децата, не помага на дъщеря й в грижите за
тях и не дава пари за издръжката на децата, дава по 20-30 лева на месец за
децата и то след изрично искане от ищцата. Когато страните живеели в жилището
на родителите на ответника, майката на последния се опитвала да се грижи за
децата, но недоволствала и казвала, че не е длъжна да се грижи за тях; същата не
е оставала сама едновременно с трите деца; плащала сметките, но често
възразявала, че не иска да ги плаща и че не е затворник, за да гледа децата.
Свидетелката установи, че много пъти се е налагало децата да се водят на лекар,
но баща им отказвал да ходи с тях, под предлог, че имал много работа, поради
което свидетелката взимала такси и заедно с дъщеря си водили децата на лекар.
Случвало се е ответника да води децата на лекар, когато е имал свободно време. Свидетелката
твърди също, че откакто са се родили децата, страните не са ходили на почивка,
тъй като ответникът казвал, че има много работа и е много изморен. Свидетелката
установи също, че ответникът е обиждал дъщеря й като я е наричал „изрод” и
„олигофрен” в присъствието на децата. Според свидетелката от 06 юли миналата
година страните живеят разделени. След раздялата и двамата родители водят Р. на
детска градина, включително и понастоящем, но ответникът не е ходил да прибира
детето от детската градина като казвал, че има много работа и ищцата викала
братовчедка си да иде да вземе Р. от градината. Свидетелката установи също, че
откакто страните са разделени ответникът никога не е идвал да иска децата, за
да ги гледа; идвал е за малко време вечер и казвал, че е изморен; понякога в
неделя следобед ги взима за по час, два.
От разпита на свидетелката Д.И. -
братовчедка на ищцата, се установи, че преди раздялата страните живеели при
родителите на ответника и неговата майка помагала при отглеждането на децата.
Когато са се виждали навън, ищцата или е била сама с децата или с нея е била майка
й, а ответникът е бил на работа. Свидетелката твърди, че ищцата полага всички
грижи за децата, тя ги гледа по цял ден, пазарува, за здравословно им състояние
се грижи също тя. Преди раздялата на страните много пъти на свидетелката й се е
налагало да кара с автомобила си И. и децата на детски лекар до болницата и да
й дава пари за прегледа при лекаря, защото В. не й давал пари. Ответникът има
автомобил, но отказвал да кара децата на лекар. Свидетелката установи случаи,
при които децата са чували обиди от страна на В. към И.. И преди раздялата на
страните и след нея е имало случаи свидетелката да дава на ищцата пари на заем,
защото ответникът не й давал пари. При раздялата на страните, миналата година
през юли, свидетелката е помогнала на ищцата да си изнесе багажа от апартамента
на родителите на ответника. Тогава И. си тръгнала заедно с децата и се обадила
на В. по телефона, за да го попита дали той иска да му вземе и неговия багаж,
на което той й отговорил: „Айде, ти от кога си се заизнасяла, отивай си вече.”
Според свидетелката след раздялата на страните ответникът идва при децата всяка
вечер след работа в апартамента на родителите на ищцата, но стои малко и казвал,
че няма време; последните месеци /някъде от Нова година/ в неделя ги взима за
около 2 часа, но има и случаи, когато не е идвал, поради това, че времето е
лошо и не може да ги гледа сам.
Свидетелката К. В. – майка на
ответника, установи с показанията си, че първоначално страните живеели в
гарсониера на бившия й зет, но преди да се родят близнаците синът й я попитал
дали ще може да дойдат да живеят при тях, за да им помага при отглеждане на
децата, тъй като родителите на ищцата били на работа. Същата твърди, че след
раждането на близнаците през
От показанията на свидетелката Т.
А. – сестра на ответника, се установи, че през пролетта 2016 г. страните
заживели заедно в нейното жилище, а при родителите й отишли да живеят, когато И.
забременяла втори път, за да им се оказва помощ при отглеждането на децата от
нейната майка. През този период В. сутрин купувал закуска за всички в къщи,
като се връщал от работа и е хубаво времето, той сменял майка си или И. и
оставал с децата, а ако не са навън - помагал в къщи. Вечер помагал за къпането
на децата и играел с тях. Свидетелката установи, че детето Р. е било привързано
към него и искало да обръща повече внимание на него. Според свидетелката В.
помагал финансово на децата като им купувал памперси, дрехи, козметика, храна;
плащал детската кухня, като й давал пари, за да я плати, взимал храната вечер и
я носил на децата; сутрин водил Р. на детска градина. Случвало се е да чуе И.
да повишава тон на децата, не е чувала страните да си говорят на висок тон, но е
чувала ищцата да прави намеци да обижда брат й. Свидетелката твърди, че
ответникът е много отдаден на децата, че е всеотдаен и много се старае за
тяхното отглеждане и смята, че може да се грижи за тях.
Показанията на свидетелите,
доколкото установяват относими към предмета на делото обстоятелства, съдът цени
като обективни, достоверни и непосредствени, същите са в резултат на личните и
непосредствени техни възприятия, взаимно се допълват и съвпадат.
Изслушана в съдебното заседание
ищцата И.К.И. твърди, че не е сигурна в уменията на ответника да се грижи за
децата, поради което не са могли да постигнат споразумение с него, но поддържа,
че не иска да ограничава достъпа му до децата.
В съдебното заседание ответникът В.В.В.
твърди, че е отговорен човек, че обича много децата си, че винаги е полагал
грижи за тях, че всеки ден, след като се прибере от работа, се занимава с тях,
независимо дали е изморен или не, и смята, че може да отглежда и трите деца и
иска да се грижи за тях.
От представения
по делото социален доклад, изготвен от отдел “Закрила на
детето” при Дирекция ”Социално подпомагане” – гр.В.,
след извършени посещения на адрес и проведени
срещи и разговори между социален работник и родителите на децата и самите деца, се установява, че след
фактическата раздяла на 06.07.2019
г. и до изготвяне на доклада родителите
живеят разделени, като основни
грижи за децата в семейна среда полага майката с помощта на нейните родители. От доклада се установява, че родителите
поддържат контакти по между си, че бащата посещава три или четири пъти в
седмицата децата, по
някой път в неделя ги взима
при себе си в неговото жилище или ги води на село при неговите родители. Според доклада трите деца имат нужда от
ежедневна грижа и задоволяване на потребностите им, отнасящи се до храна,
дрехи, вещи и пособия, както и от здравословна, спокойна и сигурна семейна
среда, която да предполага пълноценното им физическо, емоционално и психическо
израстване. Потребностите на децата са задоволени от тяхната майка. От доклада се установява също, че Р. посещава ДГ
„Знаме на мира" – В., а близнаците
В. и К. се отглеждат в
къщи от тяхната майка. Децата
имат изграден дневен режим, съобразен с възрастта им и техните потребности.
Семейството е добре интегрирано.
Подкрепа на семейството осъществяват бабата и дядото по майчина линия. От доклада се
установява, че и двамата родители разполагат с жилище: жилището, в което живее майката с децата се намира на адрес: гр. В., ж.к. „С. и представлява
тристаен апартамент, обзаведен
с всичко необходимо за едно домакинство, с добри жилищно-битови условия, поддържа се чисто
и подредено; жилището, в което живее бащата се намира на адрес:
гр. В., и представлява двустаен
апартамент, обзаведен
с всичко необходимо за едно домакинство. Ищцата е безработна, а ответникът е управител на „В." ООД – В. и получава месечен доход от
1500 лева.
Според доклада се наблюдава
привързаност от страна на родителите към децата и последните имат изградена емоционална връзка
по между си и към родителите си.
От приложената служебна бележка
изх. № 172/28.10.2019г. на детска градина „Знаме на мира”, гр.В., се установи,
че детето Р. В. В. посещава първа възрастова група "М. П." в детската
градина и няма неплатени такси.
Установи се също, от
представеното по делото удостоверение изх. № * от *** издадено от работодателя
на ищцата И.К.И. - "Г. К." ЕООД, гр.В., че същата е в отпуск по
майчинство за периода от 22.05.2018г. до 22.05.2020г.
Видно е от удостоверение № ****,
издадено от НОИ-ТП-В., че за периода 01.09.2018г. - 25.10.2019г. ищцата И.К.И.
е получила парични обезщетения и помощи за бременност и раждане на дете по
чл.50 и 51 от КСО, за временна неработоспособност и за отглеждане на дете по
чл.53 от КСО в общ размер 6 459 лв.
Установи се също, от
представеното по делото удостоверение изх. № ****., издадено от ДСП-В., че за
периода 01.09.2018г. - 30.09.2019г. на ищцата И.К.И. са изплатени
помощи/добавки по чл.7, ал.1 от ЗСПД по 195,00 лв. месечно, или общо 2535, 00
лв.
От представената по делото
справка по лице, издадена от Служба по вписванията – В., се установи, че
ответникът В.В.В. е собственик на Поземлен имот, парцел VIII, с площ по
документи 1 354 кв.м. по плана на с. М., общ. В., ведно с находящия се в него магазин
за строителни материали с площ 160 кв.м., както и на самостоятелен обект в
сграда, гараж № 14, с предназначение жилище, апартамент с площ по документи
15.300 кв.м., находящ се в гр. В., Централна градска част, ул. ,,И. Ц." № *,
ет. 1.
От представените справки от
Търговски регистър се установи, че ответникът В.В.В. е едноличен собственик на
капитала на ,,В.- В.В.” ЕООД, ЕИК: **** и съдружник при равни права заедно с ищцата
И.К.И. във ,,В.” ООД, ЕИК: ***, и е управляващ и представляващ и на двете
дружества.
Доказателства за доходите на
ответника не са представени по делото, въпреки указанията на съда, дадени му с
определение № ***
Не се установи страните да имат и
други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения.
Въз основа на така приетите от
съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани
следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал.1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението
им. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 (ал.2).
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства и действа в интерес на правилното развитие на детето във
физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този
интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно
създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на децата Р.В. В. и близнаците В. В. В. и
К. В. В., да бъдат отглеждани от майката И.К.И. (ищцата по делото).
На първо място следва да се
изтъкне възрастта и пола на децата – Р. е момиче на 4 години, а В. и К. са на 2
години - възраст, в която нуждата от непосредствена майчина грижа е важна за
отглеждането им. Според установеното от социалния доклад майката притежава
нужния родителски капацитет и възможности да осигури физическото и
емоционално-псохологическото развитие на децата. Същата има поведение,
подчинено изцяло на интереса на децата. Настоящият съд приема, че отделянето на
децата от тяхната майка, която до момента е полагала грижи за тях, и с която те
имат изградена емоционална връзка, по-скоро ще е в тяхна вреда, тъй като ще
бъдат лишени от нейните непосредствени майчини грижи и ласки, необходими и
значими за тяхното развитие и израстване. Съдът при разбора на доказателствата
прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като
жилището на ищцата, където са създадени подходящи условия за отглеждане и
възпитание на децата и подкрепата, която тя получава от своите родители при
отглеждането на децата.
От друга страна, в интерес на
децата е към настоящият момент да не променят средата, в която живеят. Тази
среда се характеризира със стабилност и с добри възможности за отглеждане и
възпитание на децата.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Р. В. В. и близнаците В. В. В. и К. В. В., следва
да бъде предоставено на майката И.К.И..
Упражняването на родителските
права по отношение на трите малолетни деца от майката по необходимост определя
и местоживеенето на децата при същата на адреса, на който е регистрирана и
живее понастоящем - в гр. В., ***,.
Интересът на децата е основание,
както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на
лични отношения с другия родител.
Съдът намира, че предлаганият от
ищцата-майка режим на лични отношения на бащата с децата е подходящ, с оглед и
обстоятелството, че ответникът-баща не е предложил друг режим в случай на
предоставяне упражняването на родителските права на майката. Събраните по
делото доказателства сочат, че от раждането на децата и понастоящем бащата има
желание и е силно мотивиран да се грижи за тях, но отношенията с ищцата и
установяването на децата при последната след раздялата са го лишили от тази
възможност. Само по себе си ограничаването на режима на лични отношения на
бащата с децата не е в интерес на последните, тъй като би задълбочило и в
крайна сметка прекъснало връзката помежду им и би довело до отчуждаването им.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от СК, родителите имат равни права и
задължения, поради което контактите между бащата и децата не следва да се
ограничават. Общуването на децата с всеки от родителите съдейства за правилното
им възпитание и следователно е в техен интерес, а не във вреда. В този смисъл
са решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК
и решение по гр. д. № **** на второ г. о. на ВС.
По същество липсват данни бащата да има лошо отношение към децата или да
има риск да влияе отрицателно върху живота, здравето и възпитанието им. Следва
да се отчете и това, че един стандартен режим на лични отношения би бил в
изключителен интерес на децата, тъй като би позволил заздравяването на
емоционална и дори чисто физическа връзка с бащата.
По така изложените съображения съдът намира, че следва
да бъде определен и режим на лични отношения между бащата и неговите деца,
съобразно критериите по чл.59 от СК, включващ правото му да ги вижда и взема
при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 9.00 часа
на съботния - до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, както и една седмица
през м. юли и една - през м. август, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката.
Съдът намира, че така
определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент
защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия
родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и
правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява
своята обич и привързаност към децата, да полага непосредствени грижи за тях и
да участва във възпитанието им. Разбира се, следва да се отбележи и това, че
законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените
мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и
това е в интерес на самите деца.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата на майката и определянето на
местоживеенето на децата при същата налага и присъждане на издръжка.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към
деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че Р.
В. В. и близнаците В. В. В. и К. В. В. са деца на ответника В.В.В.. Към момента
на подаване на молбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, и
понастоящем същите са малолетни, поради което са налице предпоставките на
закона за присъждане на издръжка.
За определяне на нейния размер
следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на
децата от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
За установяване на нуждите
на трите деца, по делото са представени писмени и ангажирани гласни доказателства
за това, че детето .Р. В. В. посещава детска градина, а близнаците В. В. В. и К.
В. В. се отглеждат у дома от майката. По делото не се твърди и не са
представени доказателства, установяващи специфични нужди на децата, различни от
обичайните такива на деца на тяхната възраст. При това положение, съдът
преценява нуждите на децата като обичайни за тяхната възраст, като съобрази
необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други ежедневно
необходими разходи, необходими за правилното им физическо, интелектуално и
духовно развитие. Тези разходи следва да се поемат от родителите на децата
съобразно доходите и възможностите им.
Ищцата е представила писмени
доказателства за своите доходи за една година назад от предявяване на иска, от
които се установява, че същите се свеждат до определените в закона суми за
парични обезщетения и помощи за бременност и раждане на дете, за временна
неработоспособност и за отглеждане на дете по КСО, както и изплатени
помощи/добавки по ЗСПД.
Както бе посочено по-горе в
мотивите, ответника не е представил по делото доказателства за доходите си, в социалния
доклад на ДСП-Враца е посочено, че същият получава месечен доход от 1500 лв., а
в насрещната молба твърди, че има собствен бизнес.
Съдът отчита обстоятелството, че
майката на децата няма други доходи освен тези, получавани като обезщетения и
помощи по КСО и по ЗСПД, че с оглед фактическата раздяла с другия родител,
единствено тя полага грижи за трите деца, поради което е в обективно
затруднение да отговори адекватно на всички нужди на децата и да им осигури
издръжка, с оглед техните нужди.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 350 от
19.12.2019г. е определен от 01.01.2020г. нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната 610 лв. С оглед на това минималната издръжка на
едно дете месечно е 152, 50 лв. Безусловният характер на издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и
средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха
имали, ако родителите им живееха заедно.
Издръжката на децата се
дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият
родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и
посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на децата;
следователно, бащата следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на
децата.
По делото се
установи, че доходите на ищцата не са достатъчни за издръжката на трите деца и
за нейната собствена издръжка, а доходите на ответника са достатъчни за
осигуряването на издръжка на децата в претендирания размер. При това положение,
съдът намира, че присъждане на издръжката в претендирания от ищцата размер от 170
лева за всяко дете е в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК.
Съдът счита, че този размер
е съобразен с възможностите на бащата и няма да затрудни неговата собствена
издръжка. Така определеният размер на издръжката не би създал неоправдани
затруднения за бащата и ще допринесе за срочното изпълнение на задължението, което
също е от особена важност с оглед характера на този вид престации, осигуряващи
ежемесечното битово и социално осигуряване на издържаните. Останалите
необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да полага преки и
непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на децата.
При този анализ на
доказателствата по делото субективно съединените искове по чл. 143, ал.2 от СК
са доказани в претендирания размер от 170, 00 лева месечно за всяко дете,
считано от предявяването им - 03.12.2019г., и за този размер следва да се
уважат, като основателни. Издръжката следва да бъде изплащана до настъпването
на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието
до окончателното й изплащане.
Претендира се от ищцата и
издръжка за минало време за една година назад, считано от предявяването на
иска, в размер на минималната месечна издръжка за всяко дете за периода, общо в
размер 5001, 00 лв. за трите деца. Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди завеждане на иска. Началният срок на издръжката при този
иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането
на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в
чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент
доброволно издръжка на децата или осигуряваната такава да не е била достатъчна
да покрие нуждите им. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на децата за този
период. Ако ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би
следвало да го докаже (Виж. Проф. д-р Л.Н., Семейно право на РБ, ІІ изд.,
с.472, изд. Софи-Р, 1994г.).
По делото се доказа, че
родителите на децата са разделени от 06.07.2019г., т.е. преди по-малко от
година преди завеждане на исковете за издръжка - 03.12.2019г., през което време
за децата се е грижила само тяхната майка. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства по делото да е заплащал на децата издръжка за този период. С
оглед на горното, съдът приема, че претенцията за заплащане на издръжка за
минало време е основателна за периода от 06.07.2019г. до предявяване на
исковете за издръжка - 03.12.2019г., т.е. за пет месеца. За да определи размера
на издръжката за минало време съдът приема, че по делото няма доказателства
през този период децата да са имали потребности, различни от установените
по-горе за периода след предявяване на исковете. Поради това, с оглед искането
на ищцата за присъждане на издръжка за този период в минималния предвиден в
закона размер, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал.2 от СК,
определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С Постановление на МС № 320 от 20.12.2018г. е
определен от 01.01.2019г. нов размер на минималната месечна работна заплата за
страната 560 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно през
този период е била 140 лв.
С оглед изложеното, размерът на
издръжката, която следва да заплати ответника за този период на всяко едно от трите
деца е 700, 00 лева или общо 2100, 00 лв.
При този анализ на доказателствата по делото претенцията за присъждане на
издръжка за минало време е доказана и основателна за периода от 06.07.2019г. до
03.12.2019г. в размер по 700, 00 лева за всяко едно от децата (или общо 2100,
00 за трите деца за петмесечния период) и за този размер следва да се уважи, а
за разликата от уважения размер до предявения от 5 001, 00 лв. не е доказана и
следва да се отхвърли като неоснователна. Сумата се дължи ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на исковете - 03.12.2019г., до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на настоящето
съдебно решение в частта му относно присъдената издръжка.
С оглед претенцията на ищцата за
заплащане на разноски и изхода на делото, ответникът следва да заплати на
ищцата разноски в размер 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение и 30,00 лв.
държавна такса за завеждане на делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи в
размер 734, 40 лв., а върху издръжката за минало време - сумата 84, 00 лева, изчислена
съгл. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК – 4% върху уважения размер на иска (2100 лв.), но не по-малко от 50 лева,
както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителни лист.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Р. В. В., родена на ***г.,
ЕГН **********, В. В. В., роден на ***г., ЕГН ********** и К. В. В., родена на ***г.,
ЕГН **********, на майката И.К.И., ЕГН **********,***.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на малолетните
деца Р.В. В., В. В. В. и К. В. В. да бъде при майката И.К.И. на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения, като бащата В.В.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
има право да вижда и осъществява лични контакти с малолетните деца Р. В. В.,
родена на ***г., ЕГН **********, В. В. В., роден на ***г., ЕГН ********** и К.
В. В., родена на ***г., ЕГН **********, както следва: да ги взема при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 9.00 часа на съботния
- до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, както и една седмица през м. юли
и една - през м. август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката И.К.И..
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплаща МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА на малолетните деца Р. В. В., родена на ***г., ЕГН **********, В. В. В.,
роден на ***г., ЕГН ********** и К. В. В., родена на ***г., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител И.К.И., ЕГН **********,***, по 170,
00 (сто и седемдесет) лева за всяко дете, считано от предявяването на исковете
- 03.12.2019г., до настъпването на законоустановени причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане, както и
ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за периода от 06.07.2019г. до 03.12.2019г. в размер по
700, 00 лева за всяко едно от децата (или общо 2100, 00 за трите деца за
петмесечния период), ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на исковете - 03.12.2019г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 149 от СК
за издръжка за минало време в размера за разликата от уважения размер до
предявения от 5 001, 00 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в общ размер 630, 00 лева.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на В. р. с. сумата 734, 40 лв., представляваща дължима държавна
такса върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и сумата 84, 00 лв.,
представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за минало
време, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред **** в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: