Р Е Ш Е Н И Е № 260134
гр. Сливен, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
4371 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл. 318
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.И.Х., ЕГН:
**********, с адрес *** срещу З. С. Х., ЕГН: **********, с адрес ***, с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК.
В открито съдебно заседание ищецът и
ответницата се явяват лично и с пълномощник - адвокат. Съпрузите представят
подписано от тях писмено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК за прекратяване на
брака по взаимно съгласие.
С протоколно определение от 19.02.2021 г.,
на основание чл. 321, ал. 5 ГПК, съдът е трансформирал производството по делото
в охранително такова по чл. 50 СК - развод по взаимно съгласие.
Страните желаят сключеният между тях граждански
брак да бъде прекратен по взаимно съгласие. Постигнали са споразумение по чл. 51,
ал. 1 СК, с което уреждат своите лични, семейни и имуществени отношения. В съдебно заседание
страните поддържат искането си за прекратяване на брака по взаимно съгласие и
утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от
писмените доказателства по делото, че молителите Д.И.Х. и З. С. Х. са сключили граждански
брак в гр. Твърдица, за което е съставен Акт № 16 от 26.07.2019 г. Съпругата е приела
фамилното име Х.. От брака си страните имат родено едно малолетно дете – И.Д. И., ЕГН: **********. Пред
съда съпрузите декларират желанието си бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Съгласно представеното по делото писмено споразумение
по чл. 51 СК между молителите за уреждане последиците от прекратяване на брака,
съпрузите уговарят, че родителските права по отношение на детето се предоставят
на бащата, при когото се определя и местоживеенето му. Определен е режим на
лични отношения на майката с детето. Майката се задължава да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 162,50 лева. Страните са постигнали съгласие след прекратяване
на брака съпругата З. С. Х. да възстанови предбрачното си фамилно име П.. Съпругата
е освободила семейното жилище в гр. Твърдица и няма претенции за ползването му.
Страните заявяват, че няма да дължат издръжка помежду си, нямат претенции от
имуществен характер, нямат придобити по време на брака движими и недвижими вещи
в режим на СИО, а разноските ще се заплатят от молителите по равно.
Предвид становището на страните, съдът
приема за установено, че съгласието на съпрузите за прекратяване на сключения
между тях граждански брак е сериозно и непоколебимо.
Подписаното и поддържано пред съда лично от молителите
споразумение е пълно и законосъобразно. То защитава напълно и интересите на
роденото от брака малолетно дете, което се потвърждава и от изготвения по
делото социален доклад. В споразумението са уредени личните, семейните и имуществените
отношения между страните при изпълнение изискванията на чл. 51 СК.
Предвид изложеното, съдът намира, че бракът между Д.И.Х.
и З. С. Х. следва да бъде прекратен на основание чл. 50 СК, като последиците от
развода бъдат уредени съобразно споразумението между тях, което съдът следва да
утвърди.
Относно държавната
такса:
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде
определена окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да бъде
поета поравно от молителите, като всеки от тях бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от 20 лв. Съпругата Х. следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 117,00 лв. държавната
такса върху споразумението за издръжката на детето по чл. 7, т. 2 от Тарифата.
Така мотивиран и на
основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.И.Х., ЕГН: **********, с адрес *** и З. С. Х., ЕГН: **********, с адрес ***, за който е съставен Акт за граждански
брак № 16 от 26.07.2019 г. в гр. Твърдица, на основание чл. 50 СК,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 1 СК и съгласно
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху малолетното дете И. Д. И., ЕГН: **********, на бащата Д.И.Х., ЕГН: **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете И. Д. И., ЕГН: ********** да бъде при бащата
Д.И.Х., ЕГН: **********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ свободен режим
на лични отношения на майката З. С. Х., ЕГН: ********** и детето И. Д. И., ЕГН: **********,
а задължителен, като следва: всеки първи и трети уикенд от
месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с
преспиване на детето при майката, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката З. С.
Х., ЕГН: **********, с адрес *** да заплаща на малолетното дете И. Д. И., ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител Д.И.Х., ЕГН: **********, ежемесечна
издръжка в размер на 162,50 лв. /сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на
пълнолетие на детето или други законови причини за нейното изменение или
прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака З. С. Х., ЕГН: **********, да възстанови предбрачното си фамилно
име П..
ОБЯВЯВА, че съпрузите не дължат издръжка помежду си след прекратяване на брака.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти, нито движими
вещи в режим на СИО и нямат претенции един спрямо друг от имуществен характер.
ОСЪЖДА З. С.
Х., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 137,00 лв. /сто тридесет и седем лева/, представляваща държавна
такса в общ размер за производството по делото.
ОСЪЖДА Д.И.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка
на Районен съд - Сливен сумата от 20,00
лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните чрез
техния пълномощник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: