Решение по дело №619/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 141
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20215200500619
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пазарджик, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Същото
е образувано по повод на постъпила жалба с вх.№09909/28.06.2021г. от ЮЛ.
СТ. СТ., в качеството й на длъжник след смъртта на първоначалния длъжник:
С.Й.Х., лично и като ЕТ „В.- С.Х.“ срещу Разпореждане от 07.06.2021г. от
07.06.2021г. на ЧСИ Д.Д. с което е отказано прекратяване на изпълнението по
изп.дело №20188870400304.
Твърди се в жалбата, че постановеното разпореждане на ЧСИ с което е
отказано да се прекрати изпълнителното производство е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушаване
съдопроизводствените правила.
В тази насока се визира, че след образуване на изп. дело
№20188870400304 на ЧСИ Д.Д., peг.№887, извършено на 26.03.2018г., от
страна на взискателя няма конкретно искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия спрямо конкретно имущество и/или конкретни
вземания на длъжника чрез налагане на запор върху конкретна банкова
сметка или друго вземане на длъжника, възбрана върху конкретен имот,
1
извършване на опис, оценка и продан на конкретна вещ на длъжника, и/или
други действия по изпълнението, които да попадат в категорията на
„изпълнителни действия“ по т. 10 от ТР № 2/2013 по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, наличието на каквито съгласно същото ТР иначе би било
обективна пречка за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Конкретно искане за отмяна на обжалваното разпореждане няма, но
такова следва да се приеме, че е налице с оглед искането да се констатира, че
отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е неправилен.
В срокът по чл.436, ал.3 ГПК, от другата страна по изпълнителното
дело- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД- взискател не са представени
възражения по жалбата.
От страна на ЧСИ- Д.Д. са депозирани мотиви по реда на чл.436, ал.3 от
ГПК относно обжалваното действие, като в същите се излагат съображения в
насока на неоснователност на подадената жалба. В този смисъл се моли
последната да не бъде уважавана.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата
и мотивите на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, след
като намери, че не се налага събирането на доказателства в открито
съдебно заседание, прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №20188870400304 по описа на ЧСИ Даскалов, peг.
№887 при КЧСИ е образувано на 26.03.2018г., въз основа на подадена молба
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с вх.№05432 с приложен към нея
Изпълнителен лист, издаден на 20.02.2018г. от РС- Пазарджик, на основание
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4871/2017г. по описа на
същия съд със страни: взискател: „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
длъжник ЕТ „В.- С.Х.“, със законен представител: С.Й.Х., за сумата от
167,76лв., лихва: обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 26.09.2014г. до 30.11.2017г в размер на
45,17лв.
В подадената молба е поискано от страна на взискателят, ЧСИ да
предприеме следните действия за принудително изпълнение, а именно: да
2
извърши справка в Регистър за банкови сметки и сейфове към БНБ, за
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и се насочи
изпълнението върху тях, чрез налагане на запор; да се наложи запор върху
вземанията на длъжник от трети лице; да се наложи възбрана върху
притежавани от длъжника недвижими имоти; да се извърши опис на движими
вещи.
Освен това, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи
справки да набави документи, книжа и други, да определи начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
От материалите по изпълнително дело се установява, че с разпореждане
от 04.07.2018г. на ЧСИ е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
Видно от Молба подадена от взискателя с вх.№17851 от 23.08.2019г. е
посочени конкретни изпълнителни способи касаещи налагането на запор и
възбрана.
Установява се, че по изпълнителното дело, на 15.10.2020г. е наложена
възбрана и е насрочен опис на имущество на длъжника, видно от
Разпореждане на ЧСИ. На същата дата е поискано от ЧСИ до Службата по
вписвания да се впише възбрана върху недвижим имот, подробно описан
Във връзка с получена информация при връчване на съобщение от
28.10.2020г. е установено, че длъжникът е починал през месец април 2020г.
Видно от молба подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с
вх.№16209/20.11.2020г., взискателят е поискал конституиране на
наследниците на длъжника, като това е реализирано с Разпореждане от
19.04.2021г. постановено от ЧСИ.
От Молба подадена от ЮЛ. СТ. СТ. с вх.№08740/07.06.2021г. е
поискано от съдебния изпълнител да прекрати изпълнението, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От Разпореждане на ЧСИ от 07.06.2021г. постановено на гърба на л.93
от делото е отказано прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради
липса това, че липсва изтичане на 2- годишен срок, през който взискателя да
3
не е искал изпълнение по делото.
При тези данни, от правна страна, съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице- длъжник по изпълнението, срещу
подлежащо на обжалване по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК действие на съдебния
изпълнител- отказ да се прекрати принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателя не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
В конкретният казус от страна на длъжника се твърди, че след
образуване на изп. дело № 20188870400304 на ЧСИ Д.Д., извършено на
26.03.2018г. от страна на взискателя няма конкретно искане за извършване на
конкретни изпълнителни действия спрямо конкретно имущество и/или
конкретни вземания на длъжника чрез налагане на запор върху конкретна
банкова сметка или друго вземане на длъжника, възбрана върху конкретен
имот, извършване на опис, оценка и продан на конкретна вещ на длъжника,
и/или други действия по изпълнението, които да попадат в категорията на
„изпълнителни действия“ по т.10 от ТР №2/2013г. по тълк.дело №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, наличието на каквито съгласно същото ТР иначе би било
обективна пречка за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
В случая това възражение не може да бъде споделено като основателно.
В този аспект следва да се посочи, че изпълнителният способ, посочен
от взискателя съставлява изпълнително действие, което прекъсва
перемпцията. Изпълнителните способи са посочени в ГПК, дял втори
изпълнение на парични вземания: глава четиридесет и втора- изпълнение
върху движими вещи; глава четиридесет и трета- изпълнение върху
недвижими имоти; глава четиридесет и пета- изпълнение върху вземания на
4
длъжника; глава четиридесет и пета „а“- изпълнение върху права върху
обекти на индустриална собственост; дял трети: изпълнение на непарични
вземания.
С поискването на всеки един от посочените способи се прекъсва
перемпцията.
По изпълнителното дело са налице депозирани молби от страна на
взискателя и са извършени действия от страна на ЧСИ посочени в отразената
по- горе фактическа обстановка, които установяват по несъмнен начин, че не
е налице бездействие от страна на последния от изпълнителното
производство в продължение на две години и с това да се приеме, че е налице
настъпила перемпция.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
подадената жалба с изложени в нея съображения се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
В последица от това, обжалваното Разпореждане от 07.06.2021г., с
което е отказано да се прекрати изпълнението по изпълнително дело
№20188870400304г. по описа на ЧСИ- Д.Д. с район на действие ОС-
Пазарджик, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.06.2021г., с което е отказано да
се прекрати изпълнението по изпълнително дело №20188870400304г. по
описа на ЧСИ- Д.Д. с район на действие ОС- Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5