Р Е Ш Е Н И Е №773
град Бургас, 18.04.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четвърти състав, на десети април през две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина
Радикова
при секретаря
Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Радикова административно
дело № 211 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 124 от ЗДСл.
Образувано е по
жалба, подадена от И.И.И. против заповед № 2198/07.01.2019г., издадена от
Директор на Агенция „Митници“ гр. София, с която на основание чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е прекратено служебното му
правоотношение.
Жалбоподателят иска
отмяна на заповедта. Счита, че същата е недействителен административен акт,
незаконосъобразна и постановена при особено съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа жалбата и направените с нея,
искания.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира оспорването за
неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробно
аргументира тезата си в представена по делото писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от лице, с доказан правен
интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят И.И.И. работи в системата на ГУ
„Митници“, сега Агенция „Митници“ от 1995г.
Със Заповед №
3599/2.12.2014г. , издадена от директора на Агенция „Митници“ , на осн. чл.100,
ал.2 от ЗДСл временно е отстранен от работа, като към момента на издаване на
заповедта заема длъжността „държавен митнически инспектор в Митница Бургас“,
ранг І младши.
Със Заповед №
4170/13.06.2016г. , издадена от директора на Агенция „Митници“, на осн.
чл.6,т.16 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и Решение
№5/12.05.2016г., постановено по конституционно дело №2/2016г. на КС на РБ, за
обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл и
подадено заявление от 31.05.2016г. И.И. е допуснат до работа, като държавен
служител- „държавен митнически инспектор в Митница Бургас“, ранг І младши. На
15.06.2016г. му е връчена длъжностна характеристика.
Със Заповед №
4599/05.10.2018г. , издадена от директора на Агенция „Митници“, на осн. чл.83
от ЗДСл на И.И., заемащ длъжност държавен митнически инспектор в Митница
Бургас, с определено място на работа в отдел „Митническо оформяне“, ТМУ,
Митница Бургас да изпълнява същата длъжност в МИТНИЧЕСКО БЮРО СЛИВЕН, Митница
Бургас до 21.11.2018г.
Във връзка с
изпълнение на длъжността на И., периодично са му връчвани длъжностни
характеристики.
На 28.11.2018г.
жалбоподателят представя на началника на Митница Бургас четири епикризи,
удостоверяващи наличие на сърдечно заболяване.
С писмо
изх.№32-378384/31.12.2018г. началникът на Митница Бургас уведомява директора на
Агенция „Митници“ и му изпраща препис от присъда на Специализиран наказателен
съд гр. София по НОХД № 1747/2015г. за прилагане към служебното досие на И.И.И..
С присъдата (невлязла в сила) И. е признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК.
На 3.01.2019г. И.И., заемащ длъжност държавен митнически инспектор в Митница Бургас, с определено
място на работа в отдел „Митническо оформяне“, подава до директора на Агенция „Митници“
заявление, с което изразява желание да бъде преназначен на длъжността „държавен
инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ в Териториална дирекция
Южна морска“. Към заявлението прилага и декларация по чл.10, ал.1, изр. второ
от ЗМ (изм. С ДВ бр.98 от 27.11.2018г., в сила от 7.01.2019г.)Декларира, че е
привлечен като обвиняем по дело 1747/2015г. на СпНС, по което дело е оправдан,
но решението не е влязло в сила.
На 7.01.2019г.
директорът на Агенция „Митници“ издава оспорената заповед, с която на основание
чл. 107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1,
т.6, пр. последно от ЗДСл. Във вр. с чл.10, ал.1, пр. второ от ЗМ, считано от
8.01.2019г. прекратява служебното правоотношение с И.И.И., на длъжност:
държавен митнически инспектор, длъжностно ниво- 5, експертно ниво 1Б, в Митница
Бургас, с ранг:І младши.
Причините за
прекратяване на служебното правоотношение, според мотивите на акта, са:
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън
случаите по чл.103, ал.1, т.3. Подсъдим за извършено престъпление от общ
характер.
ІІ.ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган-
директорът на Агенция "Митници", в рамките на предоставените му
правомощия по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. По силата на чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията и чл. 6, т. 5
от Устройствения правилник на Агенция "Митници", директорът на
Агенция Митници е орган по назначаването на държавните служители, овластен с
правото да прекратява служебните правоотношения с тях.
Процесната заповедта е издадена и в съответствие с изисквания за форма и
съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Посочени са и фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения- „подсъдим за извършено престъпление от общ характер“.
Възраженията за недействителност, наведени с жалбата са неоснователни.
Действително на 7.01.2019г. влиза в сила изменение на устройствения
правилник на агенцията, което е свързано с промяна на структурната й
организация.
Към датата на издаване на обжалваната заповед обаче, жалбоподателят е
заемал длъжност в Митница Бургас, за която длъжност е и прекратено служебното
му правоотношение.
Този извод остава непроменим въпреки представения по делото фиш за
изплащане на работна заплата за 1 работен ден (л.464), в който е посочено, че И.
заема длъжността „държавен инспектор в ТД“. Това е така, защото фишът
удостоверява плащане на трудово възнаграждение, но няма удостоверителна сила за
посочената в него длъжност на служителя. Още повече, че плащането е извършено
за положен труд преди датата на издаване на оспорената заповед.
В случая не е налице и хипотезата на чл.87а от ЗДСл, тъй като
преобразуването на администрацията и прекратяването на правоотношението изцяло
съвпадат времево.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Материалният закон е приложен правилно.
По делото няма спор, че жалбоподателят към датата на издаване на заповедта
е държавен служител- митнически служител. Освен това, с оглед представените по
делото длъжностни характеристики, има и качеството на митнически орган по см.
на §1, т.9 от ДР на ЗМ.
Според разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМ (ред.към датата на издаване на
оспорения акт), митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е
осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред
от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в
митническата администрация. Митническите служители, които са митнически органи
по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като
обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно.
Тук следва да се посочи, че изискването за митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона е специфично такова по см. на чл.7,
ал.1, т.6, пр. последно от ЗДСл.
В случая, освен че е декларирано от И. обстоятелството, че към 7.01.2019г.
същият е подсъдим, е известно и на органа по назначението- т.е. служебно
установено.
Поради това, е очевидно, че жалбоподателят не е имал обективната възможност
да изпълнява задълженията си на митнически орган, които задължения произтичат
от заеманата от него, длъжност.
Нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предвижда, че органът по
назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е
налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения
извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл.
Съгласно последния текст, служебното правоотношение се прекратява при
невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания
въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването
в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния
служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме.
Предвид липсата на легално определение на понятието "обективна
невъзможност" по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, след
тълкуването му в съдебната практика се приема, че това е състояние, възникнало
по причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което
те са непреодолими. В решения по прилагането на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл ВАС приема, че
за да е налице "обективна невъзможност", следва да са осъществени
следните предпоставки: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата
да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност
и 3. причините за това да са непреодолими и за двете страни по
правоотношението, т.е. да са неподвластни на волята им.
В случая посочените предпоставки са реализирани.
Законово е въведено допълнително изискване на заемане на длъжността, което
предпоставя невъзможност за изпълняване на задълженията по нея. С оглед вида на
промяната, невъзможността не може да бъде преодоляна по волята на която и да е
от страните по правоотношението.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМ е материалноправна и поражда действие от
датата на влизането й в сила- 7.01.2019г. От тази дата насетне лице, което е
привлечено като обвиняеми или е подсъдимо за умишлено престъпление от общ
характер не може да заема длъжността митнически служител, който е и митнически
орган по см. на закона.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваната заповед не страда от
пороците, заявени от жалбоподателя. Затова, жалбата на последния следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното
искане на ответника, за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 100 лв. на осн. чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, при отчитане степента на сложност на правния спор и
процесуалната активност на страната.
С оглед изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.
Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.И. против заповед №
2198/07.01.2019г., издадена от Директор на Агенция „Митници“ гр. София.
ОСЪЖДА
И.И.И. заплати на Агенция „Митници“ гр. София сума в размер на 100лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: