РЕШЕНИЕ
№ 2526
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330119175 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на Г.Н. срещу „Файненшъл
България” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор предоставяне на
поръчителство във връзка с договор за заем с трето лице, по който било платено
възнаграждение на ответника. Излага съображения за недействителност на договор за
заем и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, както и на клаузата
за възнаграждение. Иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 50 лева,
получена без основание по договора за предоставяне на поръчителство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска, като твърди, че сключеният договор е за услуга предоставена на ищеца, по която
е било уговорено и се дължи плащането на възнаграждение. Намира, че
правоотношението не е нищожно. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
С определение от о.с.з. размерът на предявения иск е увеличен на 352.17 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
1
процесния договор, както и на договора за заем.
Предвид становищата на страните и представените писмени доказателства, по
делото се установява, че на 13.12.2019 г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем, по който на ищеца е предоставена сумата от 700 лева.
Годишният лихвен процент е 40.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 47.66
%. В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен
договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД,
с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема, като
сключи с „Изи асет менидмънт“ АД договор за поръчителство, срещу възнаграждение
от 352.17 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът влиза в сила при непредставяне на
някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че
плащанията се извършват на заемодателя „Изи асет мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено
за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на
заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.
Становището, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е
била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В
договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение,
като една от предвидените възможности е с избрано от „Изи асет мениджмънт“ АД
дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е
сключел договор за предоставяне на поръчителство с ответника. Договорите са
2
сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и
съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е
уговорено плащане само в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това
заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“
ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези данни,
заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към
момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително плащане
се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент,
размерът на възнаграждението и срока на заема- около 5 месеца. Ето защо посоченият
в договора за заем годишен процент на разходите от 49.05% не отговаря на
действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят
възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД договор
за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения
възникнали по договора за заем, както и за последици от неизпълнението. Този
3
договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за
заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид
недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на
договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не
могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се
изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство.
Ето защо този договор е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
От представената справка се установява, че ищецът е извършил плащания за
погасяване на задължения към ответника в размер на 352.17 лева. Предвид
нищожността на договора тази сума е получена без основание и подлежи на връщане.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на **** следва да бъде присъдена сумата от общо 360 лева за адв.
възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Г. Н.
Н., ЕГН **********, сумата от 352.17 лева- получена без основание по нищожен
договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2021 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Г. Н.
Н., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
****** сумата от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана
безплатна правна помощ на Г. Н. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка посочена в исковата молба:
******
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5