Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Русе, 29.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публичното заседание на 19
септември, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията АГУШ административно дело № 228 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Р.К.С. *** против Заповед № 336з-1252 от 16.05.2022 г. на Директора
на Областна дирекция на МВР – Русе, с която за дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.
200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя старши
инспектор Р.К.С., временно преназначен на длъжност Началник на Група
„Криминална полиция“ към Районно управление (РУ) - Сливо поле при Областна
дирекция (ОД) на МВР - Русе, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от шест месеца.
В
жалбата, в хода на делото по същество и в депозирани писмени бележки се
развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят
оспорва фактическата обстановка, отразена в заповедта, като счита, че същата не
отговаря на действителната такава и на установената в хода на проведеното
съдебно производство. Сочи, че заповедта се явява немотивирана, което обуславя
нейната незаконосъобразност.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Г.Д., изразява становище за нейната неоснователност и моли тя
да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 43 от делото). Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят е временно преназначен на длъжност Началник на Група „Криминална
полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе, като към дата 20.05.2021 г.
бил временно преназначен на ръководна длъжност Началник III степен на РУ –
Ветово при ОД на МВР - Русе, със специфично наименование на длъжността „главен инспектор“.
Според чл. 204, т. 3 от ЗМВР, ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Съгласно чл. 37, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР структури по чл. 37 са и областните дирекции на МВР. Към
процесната дата жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения в структурно
звено на ОД на МВР – Русе – РУ – Ветово, като бил временно преназначен на
ръководна длъжност.
Следователно заповедта е издадена от
материално и териториално компетентен орган – от Директора на ОД на МВР – Русе.
Спор относно компетентността на органа-издател на заповедта няма.
Оспореният акт е издаден в
предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи
(oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца,
утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
с т. 24 от Заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи (л. л. 25 - 29 от делото).
В нея дисциплинарнонаказващият орган
е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е описал
мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. В заповедта, при
описание на дисциплинарното нарушение са възпроизведени подробно и
доказателствата, въз основа на които то е установено. Подобно изискване за
посочване на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, е
изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая органът не само е посочил
тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в заповедта. Това
обстоятелство не само не накърнява правото на защита на дисциплинарнонаказания
служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване на това право, тъй
като дава възможност на последния да разбере кои факти и въз основа на кои
конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени.
В оспорения акт са посочени и
разпоредбите, съставляващи правното основание за налагане на дисциплинарното
наказание „Порицание“ – чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка
с чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
В съответствие с чл. 63, т. 4 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. в заповедта са описани подробно
действията на жалбоподателя, съставляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, изразяващо се в неспазване на служебните правомощия,
съставомерно по чл.200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – „превишаване на правомощия“, за
което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6
месеца до 1 година.
Подробно ДНО е аргументирал и защо е
наложил наказанието в минимално предвидения срок от шест месеца, обсъждайки
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината, както и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата.
В заключителната част на акта са
дадени и коректни указания относно възможността за обжалването му пред АдмС –
Русе и срокът, в който може да стане това.
При издаването на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е
образувано със Заповед № 336з-65 от 10.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР –
Русе (л. л. 8 и 9 от преписката) във връзка с постъпили с Постановление №
2314/21 от 16.12.2021 г. по описа на ОП – Русе (УРИ 336000-10324/20.12.2021 г.
по описа на ОД на МВР - Русе) предварителни данни, че ст. инсп. Р.К.С., временно
преназначен на длъжност Началник на Група „Криминална полиция“ към РУ - Сливо
поле при ОД на МВР – Русе, на 20.05.2021 г. като ръководен служител, временно
преназначен на длъжност Началник III степен на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе, със специфично наименование на длъжността „главен инспектор“,
превишавайки своите правомощия, провел разговор по мобилен телефон с мл. инсп. С.Е.С.
– мл. автоконтрольор I степен в Група
„Охранителна полиция“ към РУ - Ветово при ОД на МВР – Русе, който съгласно
утвърден график, за времето от 20:00 ч. на 20.05.2021 г. до 08:00 ч. на
21.05.2021 г. работел с колегата си мл. инсп. В.И.И., тактически полицай в
Сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР – Русе, който към този
момент е бил временно преназначен на длъжност полицай в Група „Охранителна
полиция“ към РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе, на територията на гр. Ветово,
област Русе, във връзка с действия, които е следвало да бъдат предприети от мл.
инсп. С. по ЗДвП срещу лицето Н.Д. *** – водач на лек автомобил „Ауди Q7“, спрян за проверка, в хода на който попитал
служителя за извършените от Д. нарушения по ЗДвП и възползвайки се от
служебната зависимост между тях, мотивирал мл. инсп. С. да наруши служебните си
задължения, като не извърши действие по служба - да не състави АУАН срещу Н.Д.
за установено административно нарушение по чл. 137а от ЗДвП.
Поведението на служителя е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3
от ЗМВР - „неспазване на служебните правомощия“, съставомерно по чл. 200, ал.
1, т. 5 от ЗМВР - „превишаване на правомощия“, за което е предвидено налагане
на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Заповедта има предвиденото съдържание
съгласно чл. 30 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. С нея, съгласно чл.
207, ал. 2 от ЗМВР, е определен дисциплинарноразследващият орган. Заповедта е
издадена от компетентен орган, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Тя е
връчена срещу подпис на жалбоподателя на 03.02.2022 г., като с нея са му
разяснени и правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. В същата заповед е определено,
че дисциплинарноразследващият орган следва да изготви писмена справка относно
наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на
служителя в срок до 10.02.2022 г. Със Заповеди № 336з-323 от 08.02.2022 г. и №
336з-622 от 14.03.2022 г. този срок е удължен до 11.04.2022г., включително (л.
л. 10 – 17 от преписката).
В хода на производството са изискани
доказателства, събрани в хода на образуваното досъдебно наказателно
производство 2314/2021 г. по описа на ОП
– Русе, което е било прекратено с цитираното по-горе постановление от
16.12.2021 г., както и са били снети писмени обяснения от ст. инсп. С., мл.
инсп. С., мл. инсп. И..
Резултатите от разследването по
дисциплинарното производство са отразени в Справка peг. № 336р-9503 от 01.04.2022 г. (л.
л. 117 - 120 от преписката). Заключението на дисциплинарноразследващия орган е,
че от събраните доказателства се установява, че ст. инсп. Р.К.С., временно
преназначен на длъжност Началник на Група „Криминална полиция“ към РУ - Сливо
поле при ОД на МВР – Русе, на 20.05.2021 г. като ръководен служител, временно
преназначен на длъжност Началник III степен на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе, със специфично наименование на длъжността „главен инспектор“, е
извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР - „неспазване на
служебните правомощия“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР -
„превишаване на правомощия“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година, за каквото е
образувано дисциплинарното производство, като предложението на дисциплинарноразследващия
орган е на жалбоподателя да бъде наложено това дисциплинарно наказание (порицание)
в минимален размер.
С Покана рег. № 336р-9504 от 01.04.2022
г. (л. 121 от преписката) жалбоподателят е поканен на същата дата за запознаване
с изготвената справка и материалите по дисциплинарното производство и за даване
на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след
запознаването на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.
На 18.04.2022 г. Директорът на ОД на
МВР – Русе се е запознал с материалите по дисциплинарната преписка като е
удостоверил този факт с поставяне на резолюция „Запознат“ върху справката.
На служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото
си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с aл. 10 от ЗМВР, а именно: запознат е на 03.02.2022 г. със Заповед № 336з-65
от 10.01.2022 г. за извършване на проверка, Заповеди № ЗЗбз- 323 от
08.02.2022г. и № 336з-622 от 14.03.2022 г. за удължаване срока на проверката - съответно
на 10.02.2022 г. и 28.03.2022 г.;
снето му е обяснение УРИ ЗЗбр-8894 от 28.03.2022 г. (л. 116 от преписката); връчена
му е покана peг. № 336р-9504 от 01.04.2022 г. за
запознаване със справка и материали по извършена проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения на 01.04.2022
г.; връчена му е покана за изслушване peг. №
336р-11342 от 19.04.2022 г. на 19.04.2022 г. и е изслушан от дисциплинарнонаказващия
орган, във връзка с което е изготвен Протокол peг. №
336р-11402 от 19.04.2022 г. (л. л. 122 и 123 от преписката).
В обяснение УРИ 336р-8894 от 28.03.2022 г. ст. инсп. Р.С., сочи, че доколкото си спомня на 20.05.2021 г. е разговарял със
служителите, които са били на смяна по това време във връзка със спрян от тях
за проверка л.а. „Ауди“. Причина за разговора е била проверката на автомобила и
мнението, което са поискали. Служителят не си спомня кой е бил инициатор на
разговора. Казал е на служителя си, че той е на пътя и санкцията е в неговата
компетенция, както и да работи разумно без да се заяжда с гражданина. Заявил е,
че познава спрения за проверка водач, който същия ден е имал пререкание с мл.
инсп. С.С., който е бил клиент на игрална зала в гр. Ветово, която е завършила
със закана от страна на служителя към гражданина.
В Протокол за изслушване peг.
№ 336р-11402 от 19.04.2022 г. ст. инсп. Р.С. е посочил, че на 20.05.2021 г. му
се е обадил гражданин, който му казал, че е бил спрян от служители на РУ - Ветово
в тъмната част. Гражданинът е бил спрян от мл. инсп. С.С. и мл. инсп. В.И..
Служителят е посочил, че няма друго какво да запише в протокола за изслушване,
или да изрази по случая. Не е посочил свои искания или възражения във връзка с
проведената проверка.
На 16.05.2022 г. е издадена
оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на жалбоподателя (л. л. 1 – 4 от преписката).
При така изложената хронология на
процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че
сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР са спазени.
Деянието, за което жалбоподателят е
наказан дисциплинарно, е осъществено на 20.05.2021 г., поради което от неговото
извършване до датата на връчване на оспорената заповед – 17.05.2022 г., не е
изтекъл едногодишният срок по посочената разпоредба.
Не е изтекъл и двумесечният срок,
който тече от откриване на нарушението. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР то се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В
случая обективните и субективни признаци на извършеното от жалбоподателя
нарушение са описани в изготвената справка № 336з – 9503 от 01.04.2022 г., с
която дисциплинарнонаказващият орган се е запознал на 18.04.2022 г., видно от
поставената върху посочения документ резолюция. Следователно двумесечният срок
изтича на 18.06.2022 г., а оспорената заповед е издадена преди това – на
16.05.2022 г. и връчена на жалбоподателя на следващата дата. При тези данни заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание се явява издадена в двумесечния срок
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
На следващо място, съдът намира, че
не представлява процесуално нарушение прилагането по дисциплинарното
производство на доказателства, събрани по воденото досъдебно наказателно
производство 2314/2021 г. по описа на ОП – Русе и съобразяването им от
дисциплинарнонаказващия орган при преценката за наличието на извършено
дисциплинарно нарушение.
Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон. Доколкото подробни правила относно вида на
доказателствата и тяхното допускане и събиране в дисциплинарното производство
не се съдържат нито в Глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР, нито в
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., то следва да се приеме, че в това
производство ще са допустими и доказателства, събрани в други производства
(наказателни, административнонаказателни и административни), стига да са
спазени процесуалните правила за съответното производство. Аргумент в подкрепа
на това тълкуване може да се търси и в чл. 39, ал. 2 от АПК, който текст
предвижда, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда,
предвиден в специалните закони.
Съдът не констатира при събиране на
доказателствата по досъдебното производство да са допуснати процесуални
нарушения на НПК, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, чл. 39,
ал. 2 и чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат да бъдат
използвани и в настоящото съдебно производство. В този смисъл е и константната
практика на ВАС (вж. Решение № 14347/01.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г., Решение
№ 4741/07.04.2014 г. по адм. д. № 8064/2013 г., Решение № 3238/07.03.2014 г. по
адм. д. № 1371/2013г., Решение № 968/24.01.2014 г. по адм. д. № 3969/2013 г., Решение
№ 526/15.01.2014 г. по адм. д. № 1354/2013 г., Решение № 16443/10.12.2013 г. по
адм. д. № 1336/2013 г., Решение № 15758/28.11.2013 г. по адм. д. № 1369/2013
г., Решение № 6114/07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012 г. и др.). Поддържаното
в тези решения становище се възприема и в по-новата съдебна практика, изразена
в Решение № 9509 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2019 г., 5-членен
с-в; Решение № 14050 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2017 г., V о. и
др. Нещо повече, събирането на доказателствата по реда на НПК предполага
наличието на повече процесуални гаранции за правото на защита на жалбоподателя,
както и една по-висока степен на достоверност на събрания доказателствен
материал.
Не съответства на наличния по
дисциплинарното дело доказателствен материал твърдението на жалбоподателя, че
дисциплинарноразследващия орган се е позовал единствено и само на приобщените
от наказателното производство доказателства. Точно обратното, дисциплинарноразследващият
орган е събрал сведения от ст. инсп. С., мл. инсп. С., мл. инсп. И..
Независимо че на
основание чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, доказателствата, събрани редовно в
производството пред административния орган, имат сила и пред съда, съдът на
основание изр. второ, ал. 1 на чл. 171 от АПК е разпитал като свидетели лицата,
дали сведения пред ДРО - мл.
инсп. С. и мл. инсп. И., като техните показания изцяло потвърждават изложената
в оспорената заповед фактическа обстановка, същите са подробни, ясни,
непротиворечиви и еднозначни по отношение на релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Освен това на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 204, ал. 2 от ГПК, съдът е извършил и оглед на съдържащото се в
досъдебно наказателно производство 2314/2021 г. по описа на ОП – Русе и
изискано веществено доказателство 1 бр. оптичен носител DVD-R, марка „Омега“, като при преглед на
съдържащите се два файла, съдът констатира налично от дата 20.05.2021 г. позвъняване
от телефонен номер на визуализирания мобилен телефон, на чийто дисплей е
изписано „RADOSTIN police”,
при което е прослушан и проведения разговор между лицето, държащо мобилния
телефон /мл. автоконтрольор С./ и глас от телефона /на жалбоподателя/, който безспорно
установява описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и
съответно оспорени от страна на жалбоподателя факти и обстоятелства.
Въз основа на събраните доказателства,
както в хода на проведеното дисциплинарно наказателно производство, така и в
настоящото, съдът формира правен извод за това, че органът е приложил правилно
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 3
от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазване на служебните правомощия.
От своя страна текстът на чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР гласи, че дисциплинарно
наказание „Порицание“ се налага за
превишаване на
правомощия.
Съдът намира, че извършването на
деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани доказателства.
От
събраните доказателства по категоричен и непротиворечив начин се установява, че
жалбоподателят ст. инсп. Р.К.С., временно преназначен на длъжност Началник на
Група „Криминална полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе като
ръководен служител, който е бил временно преназначен на ръководната длъжност Началник
III степен на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе, със специфично
наименование на длъжността „главен инспектор“, е извършил вмененото му
нарушение, като на 20.05.2021 г. в гр. Ветово, разпореждайки на мл. инсп. С.С.
да не съставя АУАН против Н.Д. за установено от същия нарушение по ЗДвП,
представляващо управление на МПС без да използва предпазен колан -
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР „неспазване
на служебните правомощия“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР
„превишаване на правомощия“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Така описаното
деяние се установява както от събраните по настоящото дело гласни доказателства
(св. показания на мл. инсп. С.С. и мл. инсп. В.И.), така и от изискания от ОП –
Русе приобщен като веществено доказателство по досъдебно наказателно
производство 2314/2021г.
1 бр. оптичен носител – DVD-R. Свидетелите по делото мл. инсп. С.С. и мл. инсп. В.И. ясно, подробно и безпротиворечиво
описват събитията от процесната дата 20.05.2021 г., а именно как е протекла
проверката на водача Н.Д.; какво са установили при тази проверка; как се е
държал водачът; позвъняването, което е получил мл. инсп. С.С. от жалбоподателя
и проведения между тях разговор, който бил осъществен при включен
високоговорител и бил възприет и от неговия колега. Съдържанието на този
разговор съдът установи и при огледа на изисканото от ОП – Русе веществено
доказателство.
Събраните
в хода на съдебното производство доказателства изцяло потвърждават установеното
при проведеното дисциплинарно производство нарушение, както и доказателствата,
въз основа на които ДНО е достигнал до извод за съставомерност на деянието.
С оглед на изложеното съдът намира,
че описаното в заповедта поведение на жалбоподателя представлява превишаване на
правомощията му и обосновава налагането на дисциплинарно наказание „Порицание“
съгласно чл.200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
На следващо място съдът намира за правилен
и напълно обоснован определения от дисциплинарнонаказващия орган минимален
размер на наложеното дисциплинарно наказание като изложените в заповедта мотиви
в тази насока се споделят напълно.
По изложените съображения оспорената
заповед се явява законосъобразна и обоснована с оглед на събраните
доказателства, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.К.С. *** против
Заповед № 336з-1252 от 16.05.2022 г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Русе, с която за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, на
основание чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 204,
т. 3 от ЗМВР на старши инспектор Р.К.С., временно преназначен на длъжност
Началник на Група „Криминална полиция“ към Районно управление - Сливо поле при
Областна дирекция на МВР - Русе, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Р.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: