Р Е Ш Е Н И Е
№156
гр. Перник, 08.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Людмила
Пейчева
Членове:Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Златка Стоянова и в присъствието на прокурора, като разгледа
докладваното от Председателя въз. гр. дело № 191 по описа за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 147 от 20.01.2017 год., постановено по
гр. дело № 285/2015 год. по описа на Брезнишкия районен съд е отхвърлен предявения
иск от Н.М.З., ЕГН: **********, адрес: ***; С.К.М., ЕГН: **********, адрес: ***; К.К.Г., ЕГН: **********, адрес: ***; Ю. К.Г., ЕГН: **********, адрес: ***; Л.Й.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***; Е.Н.К., ЕГН: **********,
адрес: ***; З.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***; В.С.А., ЕГН: **********, адрес: ***; Г.С.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***; А.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***; В.Й.А., ЕГН: **********,
адрес: ***; М.Г.М., ЕГН: **********, адрес:**; В.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***,***; И.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***; М.Л.З.,
ЕГН: **********, адрес: ***; С.М.З., ЕГН: **********, адрес: ***; В.Б.Х., ЕГН: **********,
адрес: ***; И.Д.П., ЕГН: **********, адрес: *** и В.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, всичките наследници на Г.М.Б.срещу В.Г.Р., ЕГН:**********, М.К.Г., ЕГН:********** и Е.К.Д., ЕГН:********** и трите с адрес: ***, настоящ
адрес:***, да се признае за установено, че ответниците не са собственици на
Сграда - овчарник, ведно с 2,116 дка от имота в който е построен, съставляващ
поземлен имот № 74, включващ парцел VI - 74 и парцел VII -
74, при граници на поземления имот: от запад - имот № 70, север - имот 69, юг - имот № 73, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът
е осъдил Н.М.З.,
С.К.М., К.К.Г., Ю. К.Г., Л.Й.И., Е.Н.К.,
З.И.М., В.С.А., Г.С.А., А.И.К., В.Й.А., М.Г.М., В.Г.И., И.А.И., М.Л.З., С.М.З.,
В.Б.Х., И.Д.П. и В.Д.С. да заплатят на В.Г.Р., М.К.Г. и Е.К.Д., направените в производството разноски в размер на
сумата от 600 лева.
Настоящото производство е
по реда на чл. 258, ал.1 ГПК.
Образувано е
по жалба от ищцата Л.Й.И. *** срещу Решение № 147 от 20.01.2017 год.,
постановено по гр. дело № 285/2015 год. по описа на Брезнишкия районен съд. По
изложени съображения същата намира, че постановеното решение е недопустимо,
алтернативно - необосновано и неправилно - постановено в нарушение на
действащите материални и процесуални правила, поради което моли да бъде
отменено изцяло.
Срещу
Решението е подадена и жалба от адв. П.А. от САК, като пълномощник на ищците Н.М.З.,
С.К.М., К.К.Г., Ю.К.Г., Л.Й.И., Е. Н. К., З.И.М., В.С.А., Г.С.А., А.И.К., В.Й.А.,
М.Г.М., В.Г.И., И.А.И., М.Л.З., С.М.З., В.Б.Х., И.Д.П. и В.Д.С., всичките с
адрес: ***. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло
като неправилно, тъй като е постановено при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства и в противоречие с процесуалноправните и
материалноправните норми и да се постанови друго по същество на спора, с което
да се уважи предявения иск. Претендират присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответниците В.Г.Р., М.К.Г. и Е.К.Д., трите
от гр. София, чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК, гр. Перник. Със същия
оспорват изцяло въззивните жалби като неоснователни и недоказани. Молят да се
оставят без уважение и да се потвърди решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, както и да се присъдят направените по делото
разноски пред тази инстанция.
Пернишкият
окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбите са
подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни, които
имат интерес да обжалват, поради което са процесуално допустими.
Пред районния съд е
предявен иск от наследници на Г.М.Б., бивш жител ***, починал на ***/акт за смърт № ***/, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ответниците - В.Г.Р., лично и като
наследник на К.Ц.Р. и М.К.Г. и Е.К.Д., като наследници на К.Ц.Р., че не
са собственици на Сграда - овчарник, ведно с 2 116 дка от имота в който е
построен, съставляващ поземлен имот №
74, включващ парцел VI - 74 и парцел VII
- 74, при
граници на поземления имот: от запад - имот № 70, север - имот 69 и юг - имот №
73.
Районният съд подробно е обсъдил
представените от страните доказателства и е направил обосновани правни изводи.
По делото е установено, че
ищците обосновават правния си интерес от иска с Решение № 13/2К от 15.06.2015
год. на Общинска служба „Земеделие" гр. Брезник. Видно от същото на
наследниците на Г.М.Б.е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следния имот: ливада от 2 763 дка,
девета категория, находящ се в строителните граници на село Кривонос, Община
Брезник в местността „Рид"; имот № 74 включващ парцел № VI - 74
с площ 1 167,40 кв.м.; парцел VII - 74 с площ 904, 20 кв.м.;
парцел VIII - 74 с площ 691,40 кв.м., от Кадастралния план от
1950 год., при граници: запад - имот 70,
север имот 69, юг имот 73, заявен с пореден № 25 от заявлението и установен с
Емлячен регистър 112 от 07.02.1992 год.
Представен е Договор за покупко - продажба от 27.01.1995
год. между
ликвидационния съвет на ТКЗС „Обновление" с. Режанци, Община Брезник, като
продавач и наследодателят на ответниците К.Р., като купувач за недвижим имот - Овчарник
и прилежащия към него парцел № 5 от 2 123 дка в с. Кривонос, Община Брезник,
както и договор за покупко - продажба от 22.07.1996 год., между упълномощеният
от Министъра на земеделието и хранителната промишленост и наследодателят на
ответниците за същият недвижим имот, надлежно вписан в Службата по вписванията
към районния съд под № 183, т. I от 28.11.1996 год., т.137.
Изслушани
са две съдебно-технически експертизи, с приложена скица, в които подробно е
отразен процесният имот.
Приложено
и е гр. дело № 31/2000 год. на Брезнишкия районен съд, по което е постановено
Решение № 41 от 22.05.2003 год., влязло в сила на 19.03.2009 год., между
наследниците на Г.Б. и наследодателят на ответниците. Със същото е отхвърлен
иска на наследниците на Г.Б. за собственост на процесния имот. Отхвърлено е и
искането да бъде обявен за нищожен сключения между Министъра на земеделието и
хранителната промишленост и К.Ц.Р. договор от 22.07.1996 год. за продажба на 2 116дка
държавна земя, описана като парцел 5, квартал I, от стопански двор на с.
Кривонос, Община Брезник.
От
показанията на свидетелите посочени от ищците - В. А. М. и Л.М.Й. се
установява, че наследодателят на ищците Г.М.Б.е имал кошара в местността
„Рид" на с. Кривонос. Същата била изградена от зид на буквата „Г" и
покрита със слама. След което е ползвана от ТКЗС, което направило ремонт, като
обновило кошарата с тухли и керемиди, сградата се ползвала от ТКЗС за
отглеждане на овце.
Разпитаните
свидетелите И.П.Ф. и Н.В.И., посочени от ответниците, установяват, че през
1961- 1962 год. на мястото на сламена поята, собственост на дядо Г. ТКЗС
изградило стопанска постройка от тухли за отглеждане на овце /овчарник/, в
бившия стопански двор на с. Кривонос, местността „Рид". В последствие В.Р.
и съпругът й закупили овчарника и в него са отглеждали крави.
Районният
съд подробно е обсъдил представените от страните доказателства и е направил
обосновани правни изводи. Предмет на доказване в производство по предявения
отрицателен установителен иск за собственост е доказване на отрицателен факт, и
доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване, то в това производство
доказателствената тежест за доказване правото на собственост върху процесния
имот пада върху ответниците. Ответникът по отрицателния установителен иск е
този, който трябва да докаже фактите, от които черпи правото си. С оглед събраните
по делото доказателства правилно съдът е приел, че собственици на имота към
настоящия момент са ответниците, поради което и предявеният отрицателен
установителен иск срещу тях е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
-По жалбата на Л.Й.И.
В мотивите си съдът е изложил съображения
относно допустимостта
на предявеният иск и се е произнесъл по неговата основателност. С оглед на това
решението на съда е произнесено по предявеният иск, на посоченото в исковата
молба правно основание, поради не може
да се приеме, че е недопустимо. Обсъдени са
всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на двете съдебно - технически
експертизи и правилно съдът е стигнал до извода, че предявеният иск е неоснователен.
Правилно районният съд е приел, че Решение № 13/2К от 15.06.2015 год. на
Общинска служба „Земеделие гр. Брезник е непротивопоставимо на ответниците, тъй
като е произнесено в отделно
административно производство по което същите не са били страна. Поради това те
имат право да го оспорват в настоящето производство и да сезират съда с
неговата нищожност или незаконосъобразност
по реда на косвения съдебен контрол. Действително съдът не се е
произнесъл по направеното възражение в отговора и в производството по делото за
косвен съдебен контрол на цитираното решение, представено от ищците, но крайният
извод относно признатото право на собственост на ответниците върху спорния имот е в съответствие със събраните по
делото доказателства. Същият съответства и с приетото за установено от съда,
както и с влязлото в сила решение № 41 от 22.05.2004 год., постановено
по гр. дело № 31/2000 год. на Брезнишкия районен съд, което е с правно
основание чл.108 от ЗС и е между същите страни и за същия имот, предмет и на настоящето дело. В диспозитива на посоченото
решение е отхвърлен като
неоснователен инцидентният установителен иск на ищците против К.Ц.Р., с
който същите са поискали да бъде прогласена нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона, на договора сключен между наследодателя на
ответниците и Министъра на земеделието и хранителната промишленост от
22.07.1996 год. за продажба на 2 116 дка държавна земя, описана като парцел 5 в квартал 1 от стопанския двор на с. Кривонос,
община Брезник. Това решението е влязло в сила между страните. Съгласно чл. 298 ал. 2 ГПК влязлото в
сила решение на съда е задължително за страните, техните наследници и
правоприемници, както и за всички съдилища в страната /чл.297 ГПК/.
Следователно с решението е установено
със силата на пресъдено нещо, че ищците не са собственици на процесния
имот и договора, с който наследодателят на ответниците е закупил имота не е
нищожен, поради което правилно районният съд се е съобразил с това решение и го е зачел при постановяването на обжалвания съдебен
акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата на Л.Й.И. е
неоснователна и следва да се остави без уважение и да се потвърдите обжалваното
решение, като обосновано и законосъобразно.
-По жалбата на адв. П.А., като
пълномощник на ищците:
Същата е неоснователна по следните съображения:
Оплакванията се свеждат до необоснованост на
постановеното решение, поради незачитане на представеното решение № 13/2К от
15.06.2015 год. на Общинската служба „Земеделие“, гр. Брезник и неправилно
приложение на материалния закон.
Изложените доводи във въззивната жалба не
отговарят на установената
по делото фактическа обстановка, не са съобразени с приложените писмени и гласни доказателства , както и с влязлото в сила решение
между страните по приложеното гр.дело № 31/2000 год. на Брезнишкия районен съд.
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК, относно субективните и обективни
предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се приема следното:
Качеството „пресъдено нещо" на решението по установителен иск за
собственост създава състояние на определеност и безспорност относно
съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица
непререшимост на разрешения спор. Отреченото
с влязло в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както
чрез иск, така и чрез възражение /чл.298 ал.1 и ал.2 и чл.299 ал.1 и ал.2 /.
Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в
спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в следващ процес между същите страни или техните правоприемници е недопустимо
да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.
Освен това спорът относно действителността на договора
за покупко-продажба на основание чл.26 ал.1 ГПК, поради противоречие със
закона, е решен с влязло в сила решение, като инцидентен
установителен иск и на това основание е отхвърлен с влязло в сила решение,
поради което и спорът между страните не може да бъде пререшаван на това
основание. В посочения смисъл са Решение № 43 от 14.04.2014 год. на ВКС по гр.дело № 6421/2013 год. на ІІ г.о.; Решение
№ 50 от 8.05.2014 год. на ВКС по гр.дело № 6235/2013 год. на II г.о. и Решение № 55 от 22.02.2012 год. на ВКС по
гр.дело № 812/2011 год. на II г.о. Поради това правилно
районният съд е взел предвид силата на
пресъдено нещо на решение № 41 от 22.05.2003 год. по гр.дело № 31/2000 год. на
Брезнишкия районен съд.
Наред с това се поставя въпроса, че е налице постановено след
приключване на делото ново решение на Общинска служба „Земеделие“ за
възстановяване собствеността на ищците,
като твърдят, че ответниците не са оспорили това решение и не са повдигнали спор за неговата законосъобразност. Твърдението е
неоснователно. Още с отговора на исковата молба пълномощникът на ответниците е оспорил истинността, съдържанието и
законосъобразността на представеното с исковата молба Решение № 13/2 К от
15.06.2015 год. на Общинска служба „Земеделие“ в частта му по т.1 относно възстановяването на Ливада от 2 763 дка,
девета категория, находяща се в строителните граници на с. Кривонос,
община Брезник, в местността Рид, имот № 74. Пълномощникът е направил искане за
упражняване на косвен съдебен контрол върху
решението и е поискано неговото обявяване за незаконосъобразно, респ. за
нищожно. Със становище рег.№ 1595 от
07.10.2016 год. ответницата В.Г.Р. е доразвила това възражение, като е
изложила допълнителни съображения относно нищожността
на представеното от ищците решение, с което същите се легитимират като
собственици на процесния имот. Въпреки, че районният съд не се е произнесъл по
искането за упражняване на косвен
съдебен контрол върху решението на ищците за възстановяване на правото им на собственост, то крайния извод на
съда, че това решение не може да се противопостави на ответниците е основателен.
В тази връзка правилно съдът е приел, че ответниците се
легитимират като собственици на процесния
имот на основание сключен договор за покупко-продажба на овчарник с
прилежаща земя парцел № 5 – 2 123 дка от 27.01.1995 год. между Ликвидационния
съвет на ТКЗС „Обновление“ с.Режанци и К.Ц.Р., както и Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен от Министъра на земеделието и хранителната
промишленост и К.Ц.Р. на 22.07.1996 год., а
именно - парцел № 5 в квартал 1 от стопанския двор на с.Кривонос. Съдът
е направил преценка на действителността на сключените договори на основание
действащата към този момент редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и правилно е приел, че
сключените договори са действителни и са породили правно действие. Към този момент е действала разпоредбата на чл.24 ал.1 от
ЗСПЗЗ, според която Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи
заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост
подлежи на възстановяване. Поради това е без значение дали за имота е имало
съставен акт за държавна или общинска собственост, тъй като земите върху които
са разположени обекти на организациите по §12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и
незастроените със сгради прилежащи площи към тях,
но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват
държавна собственост съгласно чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Поради това земята върху която е изграден овчарника, собственост
на ТКЗС и прилежащия терен към сградата са държавна собственост по
силата на самия закон и правилно са
продадени на наследодателя на доверителите ми, съгласно чл.27, ал. 6. Същата дава право на лицата, които са придобили
право на собственост върху сгради, собственост на организациите по §12
от ЗСПЗЗ да закупят терена под сградата и прилежащия терен към същата. Поради
това не може да се приеме, че ответниците
са придобили правото на собственост от несобственик, в случая Държавата
чрез Министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Наред с това правилно съдът е приел, че е налице идентичност между
парцел № 5 в квартал 1 от стопанския двор на с.Кривонос и УПИ VІ-74 и УПИ
VІІ-74 в кв.З по плана на с.Кривонос. В този смисъл са констатациите в
изготвените и приети заключения на съдебно
- техническите експертизи и скиците към тях. С оглед на това правилно
съдът е установил, че наследодателят на ответниците
е придобил овчарника и прилежащия терен на годно основание да го направи
собственик, поради което и този имот не подлежи на възстановяване на
ищците по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ Това е така, тъй като представлява имот,
върху който е изпълнено мероприятие, което препятства възстановяването в
хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ, в който
случай правоимащите лица имат право на обезщетение, но не и на реално
възстановяване на собствеността.
Наред с това съгласно чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ /в редакцията му от 1996 год./
лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и
заключителните разпоредби, могат да ползват безвъзмездно от деня на
придобиване на сградите и незастроената част от земята около тях в нормативно
определените размери в срок 1 година от влизане в сила на плана за
земеразделяне. Те могат да придобият
собствеността върху нея и върху застроената част чрез плащане с
разсрочване за 10 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума
с 20 на сто от размера на годишната инфлация. В § 7. от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ
бр.25/2012 год./, ал.1 е посочено, че недовършените производства по чл. 27, ал.
6 се довършват по реда на § 17, ал. 1 - 3 от ПЗР на Закона за изменение
и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 10 от 2009 год). Съгласно ал. 2 недовършените производства по ал. 1 са тези, за
които към датата на влизане в сила на този закон не са сключени договори
за придобиване право на собственост върху
застроените и прилежащи площи.
В случая наследодателят на ответниците е закупил прилежащия терен към
овчарника с договор от 22.07.1996 год., надлежно вписан под № 183 том 1 от 28.11.1996 год., том. 137, стр. 172. Поради това
той е придобил правото на собственост на основание посочения договор, от
което следва, че закупения имот става частна собственост на физическо лице и не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Имота не подлежи на възстановяване в полза на ищците, тъй като върху него има изпълнено мероприятие, което
препятства възстановяването му -
построена сграда със селскостопанско предназначение - овчарник , която е
закупена от наследодателя чрез проведен търг на организацията по §12 -Ликвидационния съвет при ТКЗС „Обновление" с.
Режанци с договор от 27.01.1995 год., надлежно вписан в служба по вписванията
при Брезнишкия районен съд.
Освен това не се възстановяват правата на
собствениците върху
земеделски земи по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, ако са били продадени на трети лица с валидни договори за покупко-продажба.
В тази смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело №
2/1996 год. на ОСГК. В случая е налице валидно сключен договор за
покупко-продажба на имущество на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
това е признато в производство между същите
страни, с което съдът изрично се е произнесъл по предявените инцидентни
установителни искове за нищожност на сключените
от наследодателят на ответниците сделки, от което следва, че и този въпрос не
може да бъде пререшаван в настоящето производство.
Предвид изложеното следва да се приеме, че правото на собственост на
наследодателят на ответниците е установено по надлежния ред и решението, с
което на ищците е възстановена собствеността върху имота е нищожен административен акт.
Това е така, тъй като Общинската служба „Земеделие“, гр. Брезник е излязла извън пределите на своята
компетентност, като е възстановила
собствеността на ищците върху имот - частна собственост на физически лица,
който е придобит на законно основание и не подлежи на възстановяване по
тази ред.
Също така Общинската служба „Земеделие“ не е спазила законовите
изисквания, тъй като имота не е установен по съответния ред чрез изработване на
помощен план по чл.13 а от ППЗСПЗЗ, както и
не е установено дали върху имота има изпълнени мероприятия, които да
препятстват възстановяването му. Не
е установено наличното застрояване на имота, което съществува на място,
видно от заключенията и на двете вещи лица. Макар сградата в момента да е в лошо състояние, към закупуването й същата
е била годна за употреба по предназначение и ответниците са отглеждали
крави в обора в продължение на дълги години. Не е спазена и процедурата по
чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като не е определена застроената
площ и прилежащ терен към сградата. Издаденото удостоверение по чл.13 ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговаря на законовите
изисквания, тъй като не е изпълнена процедурата по приемане на помощен план
и определяне на застроена площ и прилежащ терен. С оглед на това, че върху
имота има застроена сграда, бивша собственост на ТКЗС, което препятства
възстановяването на имота, то бившите собственици имат право на обезщетение по
смисъла на чл.10 б от ЗСПЗЗ, но не и на реално
възстановяване на имота в реални граници, както е постановено с решенията
на Общинска служба „Земеделие“, гр. Брезник. На това основание решението на ОСЗ
е нищожно, поради противоречие със
закона и грубо нарушение на административно
производствените правила. Решението е постановено и от некомпетентен
орган, тъй като ОСЗ няма право да възстановява собствеността върху имоти, собственост
на физически лица.
Не може да се приеме, че върху това решение не може да се упражнява
косвен съдебен контрол, тъй като в административното производство отказа на ОСЗ
за възстановяване на имота бил обжалван пред съда и отменен. Изводът на съда е
неправилен, тъй като ответниците не са били страни в това производство, поради
което на косвен съдебен контрол подлежи и
решението на съда в производството по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, изразена в Решение
№ 6 от 16.03.2011 год. на ВКС по гр.дело № 925/2011 год. на II г.о.
и Решение № 88 от 9.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 1131/2011 год. на II г.о. Решенията на административния
съд подлежат на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК, тъй като същите се
противопоставят на страна, която не е била
страна в административното производство. Същото се отнася и до решенията
за възстановяване на собствеността върху имота от 2015 год., тъй като тези
решения са постановени без участието на ответниците и не могат да им се
противопоставят в настоящето производство, като съдът е длъжен да се произнесе
по пътя на косвения съдебен контрол по
тяхната законосъобразност, след като такова искане е направено в срок с
отговора на исковата молба и изричното становище на ответницата В.Р.
относно незаконосъобразността на цитираните решения на ОСЗ. Макар съдът да не е
извършил косвен съдебен контрол на решенията представени от ищците за
възстановяване на собствеността върху
земята и решението на районния съд относно възстановяването на имота, то крайният
му извод, че същите не могат да се противопоставят на ответниците се потвърждава от изложеното.
Поради обстоятелството, че решението за възстановяване на собствеността върху имота от 2015 год. на ОСЗ гр.Брезник
е нищожен административен акт то за ищците не е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, тъй като с
отричането на правото на собственост на ответниците същите няма да придобият
права, поради липсата на положителни предпоставки за възстановяване на
собствеността върху имота.
Неправилни са твърденията в жалбата, че от
представените доказателства не може да се установи кой обект и кой терен е
закупен от наследодателя
на ответниците. По делото това е установено от двете съдебно-технически експертизи и приложените към тях скици
на вещите лица Е.В. и А.Ц.. Същите установяват, че е налице идентичност
между имота закупен от наследодателя на ответниците и част от имота,
възстановен на ищците. Видно е, че е налице
идентичност между парцел № 5 по парцеларния план на стопански двор с. Кривонос, Община Брезник и парцели VІ-74 и VII-74 в кв. З по
действащия регулационен план на с.Кривонос. В имота има сграда на бившето
ТКЗС - овчарник с площ от 295 кв.м., разположена в парцел VІ-74 в
кв.З, строена през 1963 год., която и в момента се намира в имота, макар и в лошо състояние. Към
приложеното гр.дело № 31/2000 год. на Брезнишкия районен съд са приложени
всички договори, скици и протоколи за установяване предмета на сключените договори и изпълнението на
законовите изисквания. Поради това неоснователно е твърдението в жалбата, че не
са спазени изискванията на закона
при закупуване на прилежащия терен към сградата. Този въпрос е разглеждан в производството по гр.дело № 31/2000
год. на Брезнишкия районен съд и по него има влязло в сила решение, което е задължително както за страните по
делото, така и за съда.
Предвид изложените съображения настоящият състав
счита, че въззивните жалби са неоснователни и следва да се оставят без
уважение, а решението на районния съд да са потвърди като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на
въззиваемите страни направените разноски пред тази инстанция в размер на 600
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно списък на
разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017
год.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 20.01.2017
год., постановено по гр. дело № 285/2015 год. по описа на Брезнишкия районен
съд.
ОСЪЖДА Н.М.З., ЕГН: **********, адрес: ***; С.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***; К.К.Г., ЕГН: **********, адрес: ***;
Ю. К.Г., ЕГН: **********, адрес: ***;
Л.Й.И., ЕГН: **********, адрес: ***; Е.Н.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***; З.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***; В.С.А., ЕГН: **********, адрес: ***; Г.С.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***; А.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***,***; В.Й.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***,***; М.Г.М., ЕГН: **********, адрес: ***; В.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***, ***; И.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***; М.Л.З.,
ЕГН: **********, адрес: ***; С.М.З., ЕГН: **********, адрес: ***; В.Б.Х., ЕГН: **********,
адрес: ***; И.Д.П., ЕГН: **********, адрес: *** и В.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Г.Р., ЕГН: **********;
М.К.Г., ЕГН:********** и Е.К.Д., ЕГН:**********,
трите с адрес: ***, настоящ адрес:*** НАПРАВЕНИТЕ разноски пред тази
инстанция в размер на 600 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.