№ 186
гр. Пазарджик, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500240 по описа за 2022 година
роизводството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
Обжалвано е определение на РС Пещера, посТ.ено по гр.д.№1364 по
описа за 2021 година , с което е прекратено производството по делото ,
поради неотстраняване в срок нередовности на исковата молба.
Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД неправилно сочи ,че
обжалва разпореждане под № 304 от 21.12.2021 година. Такъв съдебен акт не
е посТ.яван. ПосТ.ено е определение под № 307,което видно от
съображенията в частната жалба е предмет на обжалване.
Считат, че неоснователно съдът е прекратил делото , поради невнасяне
на държавна такса
На 17.11.2021 г. в изпълнение на дадените от съда указания,
дружеството подава молба, с която представя платежно нареждане за
заплатена държавна такса в размер на 58.33 лв., изчислена на основание
Тарифата за държавните такси събирани по ГПК върху претендирания
материален интерес в размер по делото, като изразява сТ.ище, че даденото им
указание да доплатят държавна такса в размер на 113.94 лв., е неправилно,
тъй като до момента са заплатени 306.82 лв. в заповедното и исковото
производство.
А ако съдът прецени , че се дължи доплащане, молят да им бъдат
дадени допълнителни указания.
В заповедно производство дружеството било заплатило 153.71 лв.,
1
която сума е 2% от материалния интерес, в исково производство е заплатена
първоначално сума в размер на 153.11 лв. или общо дружеството е направило
плащания за държавна такса в размер на 306.82 лв. Общо дължимата според
тях такса е 4% от материалния интерес или 50 лв. на иск, която сума възлиза
на 365.15 лв. Предвид направените вече плащания дължими оставали
дължими 58.33 лева.
Неясно било защо съдът иска доплащане на 113. 54 лева.
Моли определението да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане , като претендират и разноски.
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от Д.Т. , чрез процесуалния му
представител.
Ответникът счита , че частната жалба е неоснователна , моли
обжалваното определение да бъде потвърдено и претендира разноски.
Излага доводи , че е налице неизпълнение на разпореждането на съда за
внасяне на държавна такса.
Съдът като прецени доказателствата и доводите на страните , взе
предвид следното:
Частната жалба е допустима , като подадена срещу подлежащ на
обжалване акт в усТ.ения в закона срок от легитимирано лице.
За да се произнесе по основателността и , съдът взе предвид следното:
По заявление на частния жалбоподател е образувано ч.гр.д.№ 1027/2021
година на Пещерски районен съд по реда на чл.410 от ГПК.
Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение срещу двама
длъжници , единия от които е Д.Т..
Издадена е заповед за изпълнение за сумата 3352,30 лева главница;
лихва в размер на 427,15 лева; лихва за забава 569,65 лева; такса за
извъсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева и непогасено
договорно възнаграждение в размер на 1451,92 лева.
Внесената държавна такса е 153,71 лева.
Следва да се има предвид ,че заявлението е отхвърлено по отношение на
част от претенцията – за 1824,38 лева.
Възражение е постъпило само от Д.Т. и в указания от съда срок „Профи
Кредит България“ ЕООД са предявили иск по реда на чл.422 и е образувано
производството , по което е посТ.ено обжалваното определение. Внесена е
държавна такса в размер на 153 ,11 лева.
С разпореждане от 8.11.2021 година исковата молба е оставена без
движение , като са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на
113,94 лева. Тези указания са съобщени на ищеца на 17.11.2021 година.
В срок е постъпила молба ,към която са представени доказателства за
2
внесена такса в размер на 58,33 лева ,като са изложени доводи ,че не се дължи
такава в размера , указан от съда.
Изрично е направено искане , ако съдът счита ,че се дължи още
държавна такса , да бъдат дадени указания.
След тази молба е посТ.ено обжалваното определение.
При тези данни , съдът намира частната жалба за основателна.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на
153,71 лева ,точно колкото е дължимата за цялата претенция.
Заявлението е отхвърлено за сумата 1824,38 лева или дължимата
държавна такса по това вземане, не може да бъде съобразявана ,при
определяне размера на дължимата такса в заповедното производство. Таксата
за това вземане е в размер на 36,49 лева.
В т.18 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че държавна такса в хипотезата на обективно
кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се
дължи съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК за всеки съединен иск в размерите,
посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в
заповедното производство.
В мотивите на посоченото ТР е посочено, че ако в заповедното
производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е
издадена, съответно искът по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК е предявен за
признаване на усТ.ено съществуването на повече от едно вземане, то е налице
кумулативно съединяване на искове. Всеки от тях има цена, определена по
правилата на чл. 69 ГПК, която е от значение за родовата и функционална
подсъдност, а също и за размера на дължимата държавна такса.
Прието е, че съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ГПК при предявени с една
молба кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е
субективно или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което
значи по 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
След като за исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК няма специални
правила за определяне на цената им, нито относно начина, по който се
изчислява размера на дължимата държавна такса, приложение намират
общите правила на чл.69 и чл.72 от ГПК.
След посТ.яване на това ТР обаче чл.72 от ГПК е изменен /ДВ бр.86
от 2017 г./ и към момента разпорежда по следния начин:
-ал.1:за предявените с една молба искове в защита на един интерес се
3
събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя
на ответниците.
-ал.2: за предявените с една молба искове в защита на различни
интереси минималната такса се събира от всички интереси.
Това изменение на чл.72 от ГПК и до момента поставя в практиката
въпроса кога е налице един интерес и кога различни интереси. Аргументи
могат да се почерпят от определение №469 от 09.10.2018 г. по ч.гр.д.
№3147/2018 г. на ВКС, IV гр.о. Според него, ако по делото се претендира
едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо
се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират или от които това
благо се претендира при наличие на общност на основанието. Като се
съобрази всичко това ,въззивният съд приема ,че дължимата държавна такса
по делото е внесена в точния размер и съдът не е имал основания да указва
внасяне на по-голяма сума , съответно да посТ.ява прекратяване на
производството , поради неизпълнение на указанията.
Определението следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за разглеждането му.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на РС Пещера, посТ.ено по гр.д.№1364 по описа
за 2021 година № № 307 от 21.12.2021 год. , с което е прекратено
производството по делото , поради неотстраняване в срок нередовности на
исковата молба.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4