Решение по дело №639/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260061                    17.02.2021 година        гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№639 по описа за 2019г., намира за установено следното:            

 

          Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането.

Ищцата М.М.С., ЕГН ********** *** твърди, че е съпруга на С. С. С., чиято смърт е причинена при ПТП на ***г., около 21.00 часа, на източно-обходния път ***, край *** за *** в резултат на виновното поведение на водача на л.а.“БМВ“ с рег. №**** А.Х.О.. Посочва се, че в резултат на неправомерно поведение, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, същият е навлязъл в насрещната лента за движение и е ударил движещия се насрещно л.а.“Сеат“ с рег.№****, управляван от М. Е. С.. Твърди се, че деянието е причинило на ищцата болки и страдания от смъртта на нейния съпруг – дълбок шок и усещане за огромна загуба. 

Твърди се, че с уведомление за настъпило застрахователно събитие с вх.№*** ищцата е заявила претенция пред ответника, с когото виновният водач има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“. Тъй като застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение, С. сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 250 000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг при описаното по-горе ПТП. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от 02.04.2019г., съгласно уточнение, направено от ищеца с молба от 24.02.2020г., до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Св.София“№7, ет.5 чрез адв.Т.Т.. Ответникът оспорва иска по основание и  размер. Твърди, че вина за настъпилите вреди има пострадалият, който е пътувал без предпазен колан и е приел да се качи в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние.

Ответникът оспорва претенцията за лихви и началния момент, от който същите се дължат, тъй като счита, че не е изпаднал в забава предвид характера на договорната му отговорност.  

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

          Видно от приложената влязла в сила присъда по НОХД №2314/2019г. по описа на ***окръжен съд, А.Х.О. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на **** на път *** в землището на ***, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ” с рег.№**** е нарушил правилата за движение по пътищата, като с превишена скорост е навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на М. С. М., ЕГН **********, М. Е. С., ЕГН **********, С. М. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********.  

Съгласно представеното удостоверение за наследници, ищцата е съпруга на загиналия С. С. С., ЕГН **********.

Предвид задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от А.Х.О., който е нарушил цитираните в присъдата правила за движение и в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на С. С. С.. Няма спор и това се установява от материалите по делото, че С. при ПТП е пътувал като пътник на задната седалка вдясно в лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.№****.    

Страните не спорят, че за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество посредством полица №****, валидна за периода 13.09.2018г. – 12.09.2019г.

Изслушаната по делото медицинска експертиза с вещо лице М.Б. установява по категоричен начин, че причина за смъртта на  С. С. е острата кръвозагуба в гръдната кухина, вследствие на тотално разкъсване на аортата и разкъсване на дясното предсърдие, които увреждания са несъвместими с живота. Според експертното становище тези разкъсвания представляват инерционна травма, която се получава при удар на движещия се с висока скорост автомобил и която по никакъв начин не може да бъде предотвратена от поставен предпазен колан.

Приетата автотехническа експертиза на вещото лице В.С. установява, че от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпване на ПТП: водачът А.Х.О. е управлявал лек автомобил „БМВ” по платното за движение на източнообходен път *** в посока от юг на север. По същото време водачът М. Е. С. е управлявал лек автомобил „Сеат Толедо” по платното за движение на същия път в посока от север на юг. При преминаване пред ляв завой водачът Х. е навлязъл в лявата лента на платното и така е настъпил неизбежен удар в предните леви части на двата автомобила. Причина за настъпване на автопроизшествието е навлизането на Х. в насрещната лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там се е движел лек автомобил „Сеат Толедо”.  

Разпитаните свидетели на ответната страна А.Х. и М.Я. с показанията си не установяват обстоятелства, които да сочат на виновно поведение от страна на пострадалия С. С., което да е в пряка причинна връзка с ПТП и настъпилата смърт. Ответното дружество не ангажира други доказателства, които да установяват наличие на виновно поведение на пострадалия, каквото се твърди – че е приел да се качи в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване съдът приема за недоказано.  

Предвид установената противоправност на деянието, виновно извършено от водача на застрахования лек автомобил и настъпилия в следствие на това вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг.

За доказване на преживените от ищцата болки и страдания е разпитан свидетелят Х. С. С. – брат на пострадалия. Той е видял ищцата на погребението и има впечатления за това колко интензивни са били страданията й след инцидента, а към настоящия момент говори само за загубата и продължава да плаче, когато види свидетеля, защото прилича на брат му. Свидетелят казва още, че М. тъжи за мъжа си, с когото е поддържала много добри семейни отношения.

Приетата по делото психологична експертиза установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП при М.С. е била налична остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията с тревожно депресивна реакция. Описано е емоционалното й състояние към този период – тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, страдание, обърканост, безпомощност, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, усещане за самота и празнина. Посочено е, че към момента психологическото и емоционално състояние на С. е стабилизирано, с епизодични реакции на напрежение и тревожност.   

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищцата е претърпяла значителни по интензитет душевни болки и страдания от внезапната смърт на нейния съпруг, които ще я съпътстват до края на живота й. Претърпените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от ответника, като размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Като отчита факта, че вредите са значителни и трайни по характер, съдът приема, че обезщетението следва да се определи в справедлив размер от 200 000,00 лева. За разликата над 200 000,00 лева до пълния предявен размер от 250 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.  

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В случая ищцата е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие с молба с вх.№*** от 02.04.2019г., видно от печата върху документа, приложен на л.102. Няма данни за по-ранно уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, поради което лихва ще се присъди от 02.04.2019г. до окончателното изплащане.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата ще се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представеното пълномощно и от договор за правна защита и съдействие /л.362/ адв.Н.Н.Д. е представлявал ищцата безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.  На основание чл.38, ал.2 ЗА ще се присъди възнаграждение на адвоката в размер на 5530,00 лева, какъвто е размерът на дължимото минимално възнаграждение с оглед цената на уважения иск, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. При разноски в общ размер на 6850,00 лева /от които 320,00 лева – платени възнаграждения за вещи лица и за призоваване на свидетели и 6530,00 лева – платено адвокатско възнаграждение/ по съразмерност на ответника следва да се присъдят 1370,00 лева.           

          На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата по делото държавна такса по иска в размер на 8000,00 лева, както и сумата 500,00 лева – направени разноски от бюджета на съда за експертизи.      

          По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5  да заплати на М.М.С., ЕГН ********** ***  сума в размер на  200 000,00/двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на нейния съпруг С. С. С., настъпила в резултат на ПТП на ****г., виновно причинено от А.Х.О. при управление на лек автомобил марка „БМВ” с рег.№****, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №2314/2019г. по описа на *** окръжен съд, ВЕДНО със законна  лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане.

          ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 000,00 лева до пълния предявен размер от 250 000,00 лева.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на адв.Н.Н.Д. ****, сумата 5 530,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на ищцата по настоящото дело. 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 8 000,00 лева, както и 500,00 лева – разноски за експертизи.   

ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 сумата 1370,00 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: