РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Девня, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100833 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх.
№2829/15.07.2021 г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, представлявано от Л. Д.- изпълнителен директор чрез
пълномощник юрисконсулт В. Ц. срещу Д. В. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.Д., ул. „М.” №**, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 517.92 лева от
които 427.67 лева главница, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението и 90.25 лева лихва за забава от
които 86.73 лева начислени за периода от 15.03.2018г.до 13.03.2020г. и 3.52
лева начислени за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г. Претендират се и
извършените в настоящото производство разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право
са :
В исковата молба се твърди, че на 28.09.8.2015г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Д. В. Т. е сключен договор за потребителски
1
кредит по силата на който на Т. е предоставена сумата от 500 лева кредит,
която кредитополучателят е приел да възстанови на 60 месечни вноски ведно
с уговорените лихви и такси.Ответната страна в настоящото производство не
изпълнява задължението си , като спира да плаща задълженията си , като
падежът на първата неплатена вноска настъпва на 29.11.2015г., а крайният
срок на изпълнение на договора настъпва на 21.10.2016г. с което става
изискуем целият неизплатен остатък от главницата , която е дължима ведно с
лихвата за забава от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на задължението.На 28.07.2016г. с договор кредиторът
„Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* прехвърля
вземането си по договора на заявителя “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК: *********, за което длъжникът е уведомен на основание чл.99
ал.3 от ЗЗД. Въпреки уведомяването задълженото лице не предприема
доброволни действия по погасяване на дължимото. И след извършената цесия
няма последвало изпълнение поради което ищеца е предявил претенцията си
по съдебен ред по реда на чл.410 т.1 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 297/2021
година на РС Девня е издадена заповед за изпълнение, препис от която е
връчен на длъжника и същия подава възражение.
С оглед на изложеното се моли за уважаване на исковете.
Ответникът не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, не е
изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения
срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага, редовно уведомен, не се явява в открито съдебно
заседание, не се представлява. На основание чл. 133 от ГПК и предвид
липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е
загубил възможността да упражни горните права в хода на предстоящото
разглеждане на спора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени
по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова
уредба, прие за установено от фактическа страна:
2
В производството по ч.гр.д. 297/2021г. в полза на заявителя “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, е издадена заповед 204/18.03.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.Д., ул. „М.а” №**, за заплащане на сумата от 427.67 лева главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението и 90.25 лева лихва за забава от които 86.73 лева
начислени за периода от 15.03.2018г.до 13.03.2020г. и 3.52 лева начислени за
периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г. както и сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 75 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Д. В. Т. не е депозирал
възражение по образец, с което оспорваи дължимостта на сумите, предмет на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото са представени договор за потребителски кредит №********* ,
ведно с приложения , договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г.,
пълномощни , уведомление за цесия, извлечение от електронен портал на
НАП.
Представено е Приложение 1А към договора за цесия от 28.07.2016г.,
съдържащо надлежна индивидуализация на прехвърлените вземания по име и
ЕГН на длъжника, дата и одобрен лимит по съотв. договор, като вземането на
„Провидент Файненшъл България“ ООД към ответника по иска Д. В. Т. е
инидвидуализирано по посочения по –горе начин на позиция 47 от
Приложението.
По делото е представено Потвърждение по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД,
издадено от „Провидент Файненшъл България“ ООД в уверение на това, че
вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит предоставен
на ответника са прехвърлени на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има
такива и с всички лихви.
По делото е представено и Пълномощно на „Провидент Файненшъл
България“ ООД от което се установява, че „Провидент Файненшъл
България“ ООД в качеството му на цедент е упълномощил “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД да го представлява пред трети лица във връзка
изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99 от ЗЗД относно
3
сключения между тях конкретен договор за цесия от 28.07.2016г.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно счетоводна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице ,по процесния договор за
потребителски кредит на Д. В. Т. е предоставена сума в размер на 500 лева ,
като има отчетени плащания в размер на 218 лева и падежът на първата
неизплатена седмична вноска е с падежна дата 13.11.2015 година. Съдебният
експерт е посочил в табличен вид към заключението всички плащания за
погасяването на задължението по договора, като е описал всички преводи по
дата и размер на вноските, направени от ответника.Общият размер на сумите,
отпуснати по договора кредитната карта са 500 лв, а невъзстановената част
от главницата е в размер на 427.32лв.законната лихва за периода от
15.03.2018г.до 13.03.2020г. е 86.73 лева и законната лихва за периода от
14.07.2020 до 12.03.2021г. е в размер на 3.52 лева върху главница от 427.67
лева – 90.25 лева.
С оглед посочената фактическа ситуация съдът достигна до следните
правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК са предявени в рамките на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 297/
2021 г. на ДРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и техния размер.
При установяването на тези обстоятелства ответникът носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на задълженията.
С оглед приобщения по делото доказателствен материал съдът приема, че
между цедента и ответника е възникнало облигационно отношение по силата
на валиден договор за потребителски кредит като подписа на ответника по
договора не е оспорен. Изправността на „Провидент Файненшъл България“
ООД за задължението й да предостави парични средства на
кредитополучателя се установи от приобщената по делото съдебно -
счетоводна експертиза. Установи се, че след 13.11.2015г. длъжника не е
4
правил плащания по договора, поради което съда приема, че Д. В. Т. не е
изпълнил задълженията си да върне заетата сума. Ответникът нито в
подаденото от него възражение по реда на чл. 414 от ГПК, нито в настоящия
исков процес навежда твърдения за погасяване на задълженията си по
договора, поради което съдът приема, че вземането е доказано по основание.
Съдът констатира и редовна цесия, доколкото представеният договор за
прехвърляне на вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря
на законовите изисквания. В представеният списък с вземания, съставляващ
Приложение №1А към договора за цесия от посочените данни,
индивидуализиращи процесното вземане, изцяло съответстват на данните за
кредита, посочени от заявителя в заповедното производство и в исковата
молба. Ишецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е
налице интересът му да установи придобития дълг по отношение на
оспорващия ответник.
Съгласно трайната съдебна практика уведомяването, извършено от ищеца
“ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД, действал като пълномощник на
„Провидент Файненшъл България“ ООД е породило правните си последици и
цесията има действие на отношение на ответника. Също уведомление за
цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД е приложено към исковата молба и е надлежно
връчено на ответника на датата, когато същия е получил разпореждането по
чл.131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради
което съдът приема, че на тази дата Д. В. Т. е повторно получил
уведомлението за извършената цесия.
С оглед изложеното, съдът намира, че договора за цесия има действие на
отношение на ответника и цесионерът “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД се явява носител на процесните вземане.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски по делото, съобразно пълното уважаване на исковата
претенция. Същите са в размер на 75 лева – държавна такса и
юрисконсултско възтнаграждение, 300 лева - депозит за възнаграждение на
вещо лице и 300 лева –възнаграждение на назначения особен представител на
ответника.
Тъй като производството по настоящето дело е за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, следва да се постанови
5
осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното
производство в общ размер на 75 лв –така т.12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. В. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул. „М.” №**, ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Л. Д.,
сумата 517.92 лева от които 427.67 лева главница, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 90.25
лева лихва за забава от които 86.73 лева начислени за периода от
15.03.2018г.до 13.03.2020г. и 3.52 лева начислени за периода от 14.07.2020г.
до 12.03.2021г. за което по ч. гр. д. № 297 по описа на ДРС за 2021 година е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на
осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул. „М.” №**, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
представлявано от Л. Д., сумата от 750 лева / четиристотин седемдесет и пет
лева/, от които 75 лева съдебно – деловодни разноски, 300 лева –
възнаграждение за особен представител , и 300 лева - депозит за
възнаграждение на вещо лице в исковото производство, както и сумата от 75
лева / седемдесет и пет лева / от които 25 лева съдебно – деловодни разноски
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
6
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7