Решение по дело №1312/2021 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ  

  Номер 260810,   03.06.2021г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

     Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на  осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година,

в публично заседание в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЕТЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря: Гергана Стефанова

в присъствието на прокурора……………,

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 1312 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Б.“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление, ж.к.“Меден рудник“, бл.68, вх.2, ет.8, ап.23 против наказателно постановление № 02-0002849/ 07.12.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Сочат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление с искане за неговата отмяна. Алтернативно се иска изменение на постановлението по отношение размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимум.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано да обжалва лице и е допустима.

    Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

    На 27.10.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че в качеството му на работодател е начислил но към 26.09.2020г. не е изплатил трудовото възнаграждение  за месец август 2020г. в размер на 296,46 лева на лицето М.М.М. ЕГН **********, работил на длъжност „сервитьор“ в стопанисвания от дружеството обект ресторант „Р.“, находящ се в ***. Съгласно сключения между страните трудов договор, трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено до 25-то число на месеца, следващ този, през който е положен труда, а именно 25.09.2020г. в нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.     

    Нарушението е установено  от главен инспектор К.К.Г. при преглед на представените документи на 27.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, изискани с връчена на място в горепосочения обект на 02.10.2020г. призовка по чл.45, ал.1 от АПК, в това число трудов договор, сключен с М.М.М., графици и отчетни форми за явяване на работа, документи, удостоверяващи начислени и изплатени трудови възнаграждения и др.. До приключване на проверката на 27.10.2020г. не са представени документи, удостоверяващи изплатено трудово възнаграждение на М.М.М.  за месец август 2020г..

    Констатациите от извършената проверка са обективирани в т.6 от протокола за извършена проверка № ПР 2031276/27.10.2020г..На жалбоподателя е дадено предписание в същия протокол, в срок до 10.11.2020г. да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец август 2020г. на работника М.М.М. ЕГН **********, работил на длъжност „сервитьор“ в ресторант „Р.“ на ул.“А.“ в гр.Бургас.

    При съставяне на акта за установяване на административно нарушение упълномощено от жалбоподателя лице го е подписал с обяснението, че дружеството ще подаде възражение в установения срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

   В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление.

   Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В чл.270, ал.2 от КТ са посочени сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба е посочен и начина на изпълнение на това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или на негови близки или чрез превеждане на влог. Безспорно е, че  към 26.09.2020г. не е изплатил трудовото възнаграждение за месец август 2020г. в размер на 296,46 лева на лицето М.М.М. ЕГН ********** работил на длъжност „сервитьор“ в ресторант „Р.“, на ул.“А.“ в гр.Бургас. В този смисъл правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че е извършено нарушение по чл.415в, ал.1 вр. чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2, и ал.3 от КТ.

   Установената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел К.Г., както и от писмените доказателства по делото, в т.ч трудов договор, сключен с М.М.М., графици и отчетни форми за явяване на работа, документи, удостоверяващи начислени и изплатени трудови възнаграждения и др., приложени към административнонаказателната преписка.

    Наказващият орган е приел, че нарушението е било отстранено веднага след неговото установяване и от него не са настъпили вредни последици за работника. По тези съображения е наложил имуществена санкция на основание привилегирования състав на чл.415в от КТ. Административнонаказващият орган правилно е приложил чл.415в от КТ и жалбоподателят следва да понесе отговорност за деянието. Спазени са принципите на законоустановеност на нарушението и наказанието, т.е. бездействието на работодателя е противоправно и за него е предвидена санкция, налагана по административен ред. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като съдът не намира основание за намаляване размера на санкцията до предвидения в чл.415в от КТ минимум.

    Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и броя на заседанията за разглеждане на делото.

    Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002849/07.12.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „Б.“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление, ж.к.“Меден рудник“, бл.68, вх.2, ет.8, ап.23 е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева

ОСЪЖДА „Б.“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление, ж.к.“Меден рудник“, бл.68, вх.2, ет.8, ап.23 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                        Председател:

Вярно с оригинала: Г.Ст.