№ 2298
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110114257 по описа за 2023 година
Ищецът *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от А***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***,
№23Б, е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №55474/2022г. на СРС, 32 състав, като претендира от:
1. Р. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, сумите:
- 177,74 лв. - главници за доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, аб.№
321231, в периода 1.11.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г.
до изплащане на вземането,
- 27,31 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 26.09.2022 г.,
- 11,76 лв. - главници за извършена услуга за дялово разпределение за периода
1.9.2019г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г. до изплащане
на вземането,
- 2,48 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022 г.
2. Т. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, сумите
- 177,74 лв. - главници за доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, аб.№
321231, в периода 1.11.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г.
до изплащане на вземането,
- 27,31 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 26.09.2022 г.,
1
- 11,76 лв. - главници за извършена услуга за дялово разпределение за периода
1.9.2019г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г. до изплащане
на вземането,
- 2,48 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват исковете.
По отношение на ответницата П. следва да се посочи, че видно от заповедното
производство, същата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
заповедта за изпълнение по отношение на нея е влязла в сила. С разпореждане от 21.2.2023г.
съдът е указал на заявителя да предяви иск само срещу подалия възражение длъжник – Р. П..
Предвид изложеното исковата молба по отношение на Т. П. следва да бъде върната и да
се разпореди издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът П. е изложил твърдения, че двамата
ответници са били в брак, който е прекратен с решение № III-84-146 от 24.6.2010г. на СРС,
БО, 84 състав по гр.д. № 13621/2010г. Топлоснабденият имот е бил семейното им жилище,
което след развода притежават при квоти от по 1/2 и същото е предоставено за ползване на
бившата съпруга и детето на ответниците.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно
облигационно отношение между страните при общи условия, по силата на което „***” ЕАД
доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ответникът е бил
собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния
период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период,
настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника П. е да докаже, че ползващият бивш съпруг е
сключил писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното, за исковия
период за целия имот
По делото са събрани писмени доказателства и заключения към СТЕ и ССчЕ, които
съдът кредитира, като обективни и непритиворечиви.
Относно наличието на облигационно отношение: от сбраните писмени доказателства
се установява, че ответниците са придобили право на собственост върху имотапрез 1997г.
чрез покупко-продажба. Двамата ответници са били в брак, който е прекратен с решение №
III-84-146 от 24.6.2010г. на СРС, БО, 84 състав по гр.д. № 13621/2010г. Топлоснабденият
имот е бил семейното им жилище, което след развода притежават при квоти от по 1/2 и
същото е предоставено за ползване на бившата съпруга и детето на ответниците. През 2011г.
ответницата П. е дарила своята ½ на децата си, като е запазила правото си на ползване
пожизнено и безвъзмездно.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
2
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
В случая ответникът П. е собственик на ½ ид.ч. от имота, а ответницата П. е вещен
ползвател на ½ ид.ч. от имота. Предвид изложеното отвениците са потребители на топлинна
енергия и дължат плащане на стойността й.
Относно възражението на ответника П., че не дължи претендираните суми, тъй като
семейното жилище е предоставено на бившата съпруга: съгласно Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, докладчик съдията ***, когато
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между двамата
възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда
по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г.
(отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни
общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия
бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със
съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по
чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди,
тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ в качеството си на съсобственици.
Във връзка с възражението съдът е указал с приетия за окончателен доклад на
ответника П., че е в негова доказателствена тежест да докаже, че ползващият бивш съпруг е
сключил писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното, за исковия
период за целия имот. Не са представени доказателства за възникване на облигационно
отношение между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия за целия имот,
поради което вързражението е неоснователно.
3
Относно дължимите суми: Съгласно чл.42 от Наредба №16-334/6.4.2007г. за
топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените
договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по
цени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.36 ОУ клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и
начина за заплащане на услугата се определя от Продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Видно от представените документи дялови разпределения за процесния период са
извършена от „Техем сървисиз” ЕООД, поради което се дължи нейното заплащане на
ищеца, съобразно общите условия. Правоотношението по доставка на топлинна енергия
между страните в процесния период се урежда чрез договор, сключен при общи условия,
одобрени от ДКЕВР. По отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от
27.06.2016 г., съгласно които купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Видно от заключението към ССчЕ
ищецът е издавал редовно фактури за помесечните задължения за целия исков период за
топлинна енергия и за дялово разпределение, а след отчитане на отоплителния сезон,
ищецът е сторнирал месечните прогнозни сметки с кредитни извествия и е издал общи
фактури. По отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от
27.06.2016 г., не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава, тъй като
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съглано чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в чл.32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане
на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По делото се
установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се издават
отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са включени в
общата фактура. Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за
дялово разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответниците
не са поставени в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради
което и ответникът не дължи сумата 2,48 лв. - обезщетение за забава за периода от
31.10.2019г. до 26.09.2022 г.
Относно възражението за давност: заявлението по чл.410 ГПК, с което е прекъсната
давността, предвид предявяването на иск по чл.422 ГПК, е подадено на 13.10.2022г.
Погасени по давност са вземанията с настъпил падеж преди повече от 3 години от датата на
подаване на заявлението – тоест преди 1.9.2019г. Исковият период започва от по-късна дата
– 1.11.2019г., поради което не се претендират погасени по давност вземания и възражението
е неоснователно.
Относно възражението, че общите условия не са разгласени по предвидения в ЗЕ
ред: По делото са представени доказателства, че общите условия за продажба на топлинна
енергия са публикувани в един централен ежедневник. По делото не се ангажираха
доказателства публикуване на общите условия в един местен ежедневник, но това не се
отразява на договорните отношения между страните по делото. Възникването на
4
облигационните правоотношения във връзка с доставката на топлина енергия, става по
силата на закона - чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Достатъчно е
дадено лице да е собственик на топлофициран имот в сграда етажна собственост или пък да
е носител на ограниченото вещно право на собственост по отношение на такъв
топлофициран имот какъвто е процесния казус. В тази насока е определение № 643 от
13.05.2014 на ВКС по гр. д. № 1086/2014 г., III ГО на ВКС. Следователно публикацията на
Общите условия не е предпоставка за възникване на облигационното правоотношение за
доставка на топлинна енергия, а има само оповестителен характер и това, че по делото няма
данни за публикация на Общите условия в един местен ежедневник не влияе върху вече
възникналото облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Съгласно заключението към СТЕ за периода за периода 1.11.2019г.-30.4.2021г.
задължението за доставена топлинна енергия е в размер на 355,48лв., която съвпада с
посочената в ССчЕ.
Съгласно ССчЕ, неплатените суми за обезщетение за забава върху главница за
доставка на топлинна енергия за исковия период е в размер на 54,62лв., а за дялово
разпределение – 23,50лв.
От изложеното следва,че ищецът е доказал поставените в негова доказателствена
тежест факти, като задълженията се дължат от двамата ответници при равни квоти от по ½.
Относно разноските: ищецът е направил разноски за заповедното производство в
размер на 37,50лв., за исковото производство – 75лв. – д.т.; 600лв. – депозити за вещи лица,
100лв. юрисконсултско възнграждение и 400лв. – депозит за особен представител Сумата за
особен представител следва да остане в тежест на ищеца, тъй като исковата молба по
отношение на ответника, за когото е внесена, е върната като недопустима. Другият ответник
е представляван в производството от упълномощен адвокат.
Общият размер на разноските на ищеца е 812,50лв., следва да му се присъдят
803,31лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника П. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени
доказателства, че е сторил такива.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА предявената искова молба с вх. № 75452/20.3.2023г. по описа на СРС, 32 състав от
5
*** ЕАД, ЕИК ***, представляван от А***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б срещу Т. К.
П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95.
Разпореждането подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от
А***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б срещу Т. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, за за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №55474/2022г. на СРС, 32 състав:
- 177,74 лв. - главници за доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, аб.№
321231, в периода 1.11.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г.
до изплащане на вземането,
- 27,31 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 26.09.2022 г.,
- 11,75 лв. - главници за извършена услуга за дялово разпределение за периода
1.9.2019г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г. до изплащане
на вземането,
- 2,48 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022 г.
- 37,50лв. разноски в заповедното производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, дължи на *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от А***, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №55474/2022г. на СРС, 32 състав:
- 177,74 лв. - главници за доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, аб.№
321231, в периода 1.11.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г.
до изплащане на вземането,
- 27,31 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 26.09.2022 г.,
- 11,76 лв. - главници за извършена услуга за дялово разпределение за периода
1.9.2019г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г. до изплащане
на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от А***, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б срещу Р. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** Г,
бл.7, вх.Г, ет.2, ап.95, иск за сумата 2,48 лв. - обезщетение за забава за периода от
31.10.2019г. до 26.09.2022 г.
ОСЪЖДА Р. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** Г, бл.7, вх.Г, ет.2,
ап.95, да плати на *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от А***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***,
6
№23Б, сумата 803,31лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца – „Бруната
България” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7