Определение по дело №739/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 513
Дата: 2 декември 2019 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20195001000739
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е   № 513

              

           Дата  02.12.2019 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,  търговско отделение, в състав

                                                           Председател:  Красимир Коларов

                                                                           Членове:Георги Чамбов

                                                                                             Емил Митев

     

    в закрито заседание  от  същата дата

    разгледа докладваното от съдия  Емил Митев    търг. частно дело №  739/2019г.  , за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 274 и сл.във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по частната жалба на адвокат А.  Г. от  САК в  качеството му на  процесуален  представител  на ищеца по делото  М.М.  С. с ЕГН:********** против  Определение № 1272/ 12.09.2019 г., постановено от С. Окръжен съд по  търг.дело № 291/2018 г.

  По силата на  обжалваното  определение  съдът  на  основание  чл.229,ал.1 т.5 от ГПК  е  постановил  Спиране на  производството по делото до  приключване на наказателното производство по досъдебно  производство № ЗМ 1349/2017 г. по описа на Районно управление ***/ по  прокурорска преписка №5302/2017 г. по описа на Районна  прокуратура – гр. К..

  В частната жалба се  поддържа оплакването, че не   е   налице основанието по  чл.229,ал.1,т.5 ГПК - за спиране на  наказателното производство  в досъдебната му фаза.  Претендира се отмяната на  определението и възстановяване висящността на спора.

  Ответната О.- град К. поддържа писмен отговор, съгласно  който  частната жалба  е неоснователна.

   П.   апелативен съд след  преценка на изложените в  частната жалба оплаквания  и доводи, приема за установено следното:

 Частната жалба  е депозирана в определения от закона срок от легитимирана страна  ,поради което  е процесуално допустима.

 

 

 

 

   Разгледана  по същество  частната  жалба е  основателна  по  следните  съображения:

     За да  постанови  определението  за спиране на  гражданското производство съдът се  е позовал на ТР № 5 от 05.04.2006 г,по т.д.№5/2005 г на  ОСГТК на ВКС,а  именно, че когато наказателното производство се намира в досъдебната  фаза  и пострадалият предяви граждански иск пред  гражданския съд по реда на ГПК, то до приключване на  наказателното производство  гражданското дело  следва да се спре  съгласно чл.182, б.“д“ от ГПК.

  Неправилно  първоинстанционният съд е приел, че е налице основание  за спиране на  производството по делото по чл.229,ал.1 г.5 ГПК.  Тази  хипотеза  е налице  при наличието на две  кумулативни предпоставки,а  именно:

Първо:  необходима е констатация на гражданския съд    за  наличието на престъпни обстоятелства, които  имат значение за правилното решаване  и  изходът на  гражданския спор.

Второ: невъзможност тези   обстоятелства  да се  установят в самото  гражданско  производство.

 В  хипотезата на чл.229,ал.1 т.5  ГПК именно гражданският спор трябва да  констатира конкретни престъпни  обстоятелства,а такива в случая  просто не са посочени.

  Искането за  спиране на  производството е  направено от О.- град К. и е мотивирано с това, че  в материалите по досъдебното производство има данни, че в автовишката е имало каска и предпазен колан,които обаче  пострадалият  не е използвал. Молбата за спиране на основание чл.229,ал.1 т.5  ГПК е направена в допълнителния писмен отговор ,депозиран  от О.- гр.К. на 6.08.2019 г.  В нея е направено изрично искане за  снабдяване   с четири  конкретни документа, съдържащи се в прокурорската преписка, включително  протокол за оглед на  местопроизшествието,изготвена съдебно –техническа експертиза и други.  Без да приложи тези доказателства съдът с Определение  от 12.09.2019 г е постановил спиране на производството, без да посочи  конкретни престъпни обстоятелства . Не е посочена   и връзката на тези обстоятелства с  изхода на  гражданския  спор.

 Не е  налице  и  второто условие: обстоятелствата ,свързани с това дали пострадалият е имал поставен предпазен колан и каска очевидно не са престъпни обстоятелства. 

 

 

Тяхното установяване може да се  установи  в  гражданското производство и биха били  релевантни за изясняване на въпроса за  съпричиняването на вредоносния   резултат .

По този  въпрос  по необходимост  ще следва да се  произнесе гражданския  съд, тъй като  в писмените отговори  на ответниците / по главния  и евентуалния иск/ се прави възражение  за съпричиняване.

На този етап  гражданският съд  не е събрал   доказателства за съществуването на  престъпни  обстоятелства,нито е посочил конкретни такива.   Всички факти  и обстоятелства, които  са релевантни  за  изясняваме на механизма на увреждането и  евентуалното  съпричиняване от пострадалия – са факти ,които могат да се установят от гражданския съд. Последният  не е обвързан с изводите на  наказателния съд по въпроса за съпричиняването.

   В  този   смисъл  е  трайната  практика на ВКС ,според която  извършването на проверка в  досъдебното производство при  наличие на данни за извършено престъпление ,само по себе си не обуславя наличието на  основанието по чл.229,ал.1 т.5 ГПК.

Ето защо  обжалваното определение следва  да се отмени,а делото да се върне на Старозагорският окръжен съд за  продължаване на производството по делото.

    По  тези съображения  П.  апелативен съд

 

                О    П    Р   Е  Д   Е  Л  И  :

 

  ОТМЕНЯ  Определение № 1272/12.09.2019 г., постановено от С.  окръжен съд  по търг.дело №291/2018 г.

  Връща  делото на  С. окръжен съд за  продължаване на  производството.

   Определението  е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.                2