Р Е Ш Е Н И Е
№ 38 30.11.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на
седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание,
в състав:
СЪДИЯ: Д. Калоянова
при секретаря Д.
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело № 265 по
описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 225а, ал. 1 и ал.
2 от ЗУТ и във връзка с чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба от Г.И.Н., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес ***, пл. „Средец“ № 1, ет. 5/507, против Заповед №
РД-01-695/16.03.2022 г. на заместник-кмета на Община Русе. Със заповедта е
разпоредено жалбоподателят, в качеството му на извършител, да премахне
незаконен строеж категория V (пета), описана като „Пристройка към съществуваща едноетажна жилищна сграда”, с идентификатор
63427.2.1698.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе“. Пристройката е разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, с административен адрес гр.
Русе, ул. “Дойран“ № 3. В жалбата са въведени доводи за незаконосъобразност на
издадената заповед поради липса на компетентност на органа-издател, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби на закона. Иска се от съда да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Е. К.,***, надлежно упълномощена, която поддържа жалбата на основания,
изложени в нея; ангажират множество доказателства, включително
съдебно-техническа експертиза и отново заявява претенция за присъждане на
разноски по представен списък. Ангажира писмена защита.
Ответникът по жалбата - заместник-кмет
на Община Русе, чрез процесуалния си представител началник отдел „Правно
нормативен“ Е. Т. – надлежно упълномощена, в съдебно заседания оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави същата в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
От
фактическа страна съдът установи следното:
От приложените по преписката доказателства се
установява, че поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698 по КККР на гр. Русе е
собственост на Е. Й. Х., Г.И.Н., Д. П. Й., В. В. К., Д.М.К., С. С. И., А. В. И.
и П. К. Й., съгласно кадастралната карта с данни от Кадастралния регистър на
недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Русе. В този недвижим имот е разположена сграда
(пристройка) с идентификатор 63427.2.1698.2 по КККР на гр. Русе, собственост на
Г.И.Н., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том II, peг. № 3912, дело № 311 от 2000 г., вписан в Службата
по вписвания вх. рeг. № 3955/ 21.08.2000 г., Акт № 137, том IX, дело №
2966/2000 г. (л. 62 от преписката).
В административната преписка са
налични множество сигнали от Д.М.К. и В.В. К.,
отправени в периода 2015 г. – 2021 г. до Община Русе и до различни други
институции – Министерство на културата, НИНКН; ДНСК; РДНСК – Русе, Районна
прокуратура и др., от които се установява, че К. и К. твърдят наличието на
незаконен строеж. Част от сигналите са подписани и от П. К., но той не е сред
лицата, които са установени като собственици на имота. Сочи се в сигналите, че Н.
е увеличил площта на постройката;
включително и чрез повдигане на нейната височина; излял е бетон в двора;
направил е промени във фасадата на постройката и други. Твърди се, че строежът
е извършен от Н. в периода 2002 – 2014 г., и като доказателства в тази насока
са представени:
1. декларация от Д.М.К., представена със Заявление вх. №
24-72-15#10/18.03.2021 г. (л. 141 и л. 142 от преписката);
2. декларация от Д. Ж.Д., представена със Заявление № 24-72-15#14/10.06.2021
г. (л. 98 и л. 99 от преписката) и
3. декларация вх. № 24-72-15#13 от 11.02.2022 г. от К. Г.
С. (л. 33 от преписката).
Във
връзка с извършеното сезиране от К. и от К., служители в Отдел „Строителен
контрол“ към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при
Община Русе са извършили няколко проверки, както следва:
Проверка на 07.01.2021 г. – проверката е във връзка с писмо вх. № 24-72-15/3/
03.12.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Строителен контрол“
(ГДСК) при Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). От извършеното
замерване е установено, че пристройката е удължена с около 2,00 метра откъм
лицевата си част спрямо одобрения проект от Градски народен съвет – Русе на
29.04.1975 г. Обособено е антре с приблизителни размери 2,00/2,90 м., като при
огледа не е установено да се извършват строително монтажни работи. Приложен е
писмен отговор на Н. вх. № 24-72-15/6/ 03.02.2021 г., в който се сочи, че
лицето не може да представи декларация относно времето (месец и година), както
и от кого е извършено обособеното антре. Представя информация кога е закупена
от него постройката и посочва, че не е извършвал други строителни дейности.
Проверка на 13.07.2021 г. – проверката е във връзка с писмо вх. № 24-72-15/3/02.04.2021
г. на главния директор на ГДСК при ДНСК. Съставен е Констативен акт № НС-24/13.07.2021 г. Като
възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са посочени собствениците на
поземления имот. За строител, извършил промените в постройката, е посочен Г.Н..
Отбелязано е, че не се изисква строителен надзор и няма представени строителни
книжа и документи. Дадено е описание на строежа – той представлява входно
антре, пристроено към съществуваща едноетажна сграда с идентификатор
63427.2.1698.2. по КККР на гр. Русе. Антрето е разположено на западната фасада
на жилищната сграда и е с приблизителни размери 2,00/2,90 метра, като стените
са изпълнени от тухлена зидария. Пред антрето са изпълнени 4 бр.
стоманенобетонови стъпала. Посочено е, че пристройката е с площ 31 кв.м.
съгласно одобрен архитектурен проект за разделяне на жилище „Б“ на две жилища „Б“
и Б1“ от 09.10.1997 г. Отбелязано е в протокола, че обектът е строеж
съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е трябвало да бъде издадено
разрешение за строеж. Този строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 5, буква А от ЗУТ и чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи (издадена от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството). В частта за
установените нарушения е посочено, е строежът е изпълнен без изискващите се
строителни книжа и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време
на неговото извършване и по ЗУТ. Нарушени са чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Съобразен е одобреният архитектурен проект за разделяне на жилище „Б“ на
жилище „Б“ и жилище “Б1“ от 09.07.1997 г., съгласно който сграда с
идентификатор 63427.2.1698.2. по КККР на гр. Русе е обособена като
самостоятелно жилище с площ 31 кв.м. Изрично е подчертано, че строежът не е
търпим съгласно § 16 от ПЗР на ЗУТ и съгласно чл. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЗУТ,
по причина времето, в което е изграден, като то се определя на база
декларациите на К. и Д.. Предвид тези нарушения, на 13.07.2021 г. е установен незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като е прието, че е налице основание за започване на
административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Съставен е Констативен
акт № НС-24/13.07.2021 г. (л. 94 – л. 97 от преписката), в който са
обективирани резултатите от проверката и който е съобщен по реда на § 4 от ДР
на ЗУТ.
С Писмо изх. № 24-72-15#6/15.07.2021 г. посочения
констативен акт е изпратен на жалбоподателя (л. 91 и л. 92 от
преписката), и е получен лично от него на 20.07.2021 г., видно от представената
с преписката обратна разписка (л. 87 от преписката).
Във
връзка с тази проверка, Н. е представил в законоустановения срок Възражение вх.
№ 24-72-15/15/21.07.2021 г., в което твърди, че той не е извършител на
незаконно построеното входно антре, а пристройката е закупена от него в този
вид. Представил е разяснения относно твърденията на Д.М.К. и Д. Ж. Д. в
подадените от тях декларации. Посочва, че за периода 2002 г. – 2014 г. той е
живял в САЩ.
За да се
установи обективната истина, административният орган е предприел редица действия, като е изискал
информация от предишните собственици на пристройката.
Впоследствие Н. е допълнил възражението си с молба вх. №
24-72-15/17/23.09.2021 г., в което посочва, че на същата дата е извършен нов
оглед на жилището от служители на Община Русе. Посочва, че до март 2020 г. е
живял в САЩ, като след това се е завърнал за постоянно в страната. Твърди, че
през годините лично и с наети майстори е поправил само покрива на жилището поради
теч в килера и кухнята. Допълва, че през 2001 г. с наети работници е излял бетон
в една част от двора, за да улесни паркирането. Дава сведение, че има проблем в
комуникацията му с Д.К. – посочва, че тя е закупила част от имота значително
по-късно във времето и освен това не е участвала в плащането на подобряването
на състоянието на двора. Твърди, че не познава Д. Д., а е закупил имота от съпрузите
Н.Д.С. и К. Г. С., които лица не са издирени от административния орган и от тях
не е събрана необходимата информация.
Проверка на 23.09.2021 г. – извършена по повод възражението на Н. от 21.07.2021
г. При проверката е направено подробно вътрешно замерване на цялата постройка и
са дадени вътрешните размери на антре (запад); кухня; санитарен възел и антре.
Посочено е, че при огледа не е установено да се извършват строително-монтажни
работи.
Проверка на 10.06.2021 г. – извършена е от главен инспектор в Регионален
инспекторат СЦР – Велико Търново при ГД ИОКН в Министерството на културата по сигнал
на собственици на жилищната сграда от 03.12.2020 г. Съставен е Констативен
протокол № 33НН518/17.06.2021 г. Установено е, че жилищната сграда на
административен адрес гр. Русе, ул. „Дойран“ № 3 е единичен архитектурен
паметник – недвижима културна ценност с категория местно значение. Разположена
е в УПИ І-1598 (съдът счита, че е допусната техническа грешка и това се отнася
до УПИ І-1698), кв. 246 по регулационния план на
гр. Русе или в ПИ с идентификатор 63427.2.1698. по КККР на гр. Русе. В
протокола са записани резултати от проверка, извършена през април 2021 г. от
служители на Община Русе (следва изрично да се посочи, че доказателства за
подобна проверка в посочения период от
време не са налични). Допълнително е посочено, че пред входа на пристройката е
излята бетонова настилка, която е променила вертикалната планировка на двора и
създава опасност от навлажняване в основите на жилищната сграда, като
настилката не представлява строеж. Аналогично, по северната граница е монтирана
ограда, ажурна метална, която съгласно ЗУТ също не е строеж. Дадени са указания
на Община Русе за разработване на проект за цялата къща.
По делото е представено Постановление № 146/29.05.2021
г. на прокурор в Районна прокуратура - Русе, от което се установява, че
прокурорската преписка е образувана по жалба на Е. Й. Х. от гр. Русе и Д.М.К. ***
срещу Г.И.Н., за извършени самоуправни действия. С постановлението е отказано
образуване на досъдебно производство.
В резултат на проведеното административно
производство, заместник-кмета на Община Русе е издал обжалваната по настоящото
дело Заповед № РД-01-695/16.03.20022 г. На основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2,
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8; чл. 137,
ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ; § 16 от ПР на ЗУТ, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ и Констативен акт № НС-24 от 13.07.2021 г., съставен от служители на Община
Русе, на Н. в качеството му на извършител е наредено да премахне да премахне
незаконен строеж категория V (пета): „Пристройка
към съществуваща едноетажна жилищна сграда”, с идентификатор 63427.2.1698.2 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Русе“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698 по КККР, с
административен адрес: гр. Русе, ул.“Дойран“ № 3“. Предоставен е срок за доброволно изпълнение, като
са посочени правните последици при принудително изпълнение на административния
акт. В мотивната част на заповедта е пресъздадено съдържанието на Констативен
акт № НС-24/13.07.2021 г., съдържащ резултатите от извършената проверка.
Изразено е становище относно възражението на Н. от 21.07.2021 г. Изрично е
посочено, че административният орган не оспорва фактите, описани в Нотариален
акт № 151 относно площта на пристройката в размер на 31 кв.м., защото във
всички документи, създадени след 1997 г. е посочена именно тази площ. Сочи се
обаче, че независимо от постоянния размер на жилището, входното антре (обект на
заповедта) не е отразено в архитектурния план от 1997 г. Не е установена
одобрена документация, в която процесното антре да е във вида, в който
съществува към настоящия момент и то да е част от пристройката. В архитектурния
проект за делба има обособено такова в източната част на сградата, а не в
западната, където е разположено сега.
Издадената заповед е изпратена до собствениците на
недвижимия имот с придружително писмо № 24-72-15/6/18.03.2022 г. Процесната
заповед е съобщена лично на Н. на 21.03.2022 г. (Писмо изх. № 24-72-15#6 от
18.03.2022 г. на л. 25 и л. 26 от преписката и обратна разписка на л. 23 от
преписката).
Недоволен от така постановената заповед, Н. обжалва
същата в законоустановения срок с доводи за неправилност, като издадена от
некомпетентен орган и в противоречие с материалноправни норми, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита
заповедта за немотивирана поради факта, че е неясно начина, по който е
определен периода на изграждането на строежа и размера на входното антре.
С Определение от 12.07.2022 г. съдът е указал на
жалбоподателя, че на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. На ответника е дал указания,
че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му е на административния орган.
В проведеното на 13.10.2022 г. открито съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя представи писмени
доказателства – заверени копия на Писмо от Община Русе изх. №
94Д-962-1#6/08.07.2015 г. във връзка с образувана през 2015 г. административна
преписка по жалба на Д.М.К. относно законосъобразността на пристройка, намираща
се в имот с административен адрес гр. Русе, ул. „Дойран“ № 3; както и документи
по опис (вх. № 94Д-5529-3#1/08.06.2015 г.), адресирани до Община Русе, Отдел
„Контрол по строителството“, включително такива, с които се е снабдил от гр. д.
от 1975 г. за делба на един етаж на процесната сграда, заедно с архитектурен
проект, одобрен от общината. Документите са представени с оглед установяване на твърдението му, че в
периода 2015 г. е била извършена проверка отново за незаконно строителство със
същия предмет от административния орган, която е приключила с мнение за липса
на основания за премахване (л. 23 – л. 35 от делото). Съдът констатира, че
всъщност тези документи се съдържат и в представената административна преписка,
като например делбен протокол от 21.11.1975 г. и проекто-разделителен протокол по
гр. д. № 1031/1975 г. на Районен съд - Русе (л. 270 - л. 273 от преписката); скици
от различни години; декларации от жалбоподателя. Представени са декларации от
04.06.2015 г. от лицата Р. В. С. и Т. Й.К. във връзка с извършвана проверка
през 2015 г. Посочените лица декларират, че от момента на закупуването на имота
до момента на деклариране Н. е извършвал само обикновени ремонтни работи в
имота, без реконструкции и преустройства – ремонт на покрива (без промяна на
съществуващия покрив и реконструкция, само подмяна на амортизирани елементи и
покривно покритие); поставяне на гранитогресни плочки върху съществуващото
стълбище, чиито стъпала били изронени, подмяна на съществуващата ВиК инсталация
– поставяне на нови на мястото на старите корозирали тръби (л. 275 – л. 277 от
преписката).
По искане на жалбоподателя и за изясняване на
релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът е назначил съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е посочило в заключението си, че няма промяна в
параметрите на пристройката в кадастралните и регулационните планове и
регистри. През 1975 г. е извършена съдебна делба, като по делото е представено
архитектурно заснемане на първия етаж. Очертанията на пристройката са същите
като на плана за улична регулация от 1959 г. - налични са два входа, като
достъпа и до двата е ставало по стълбище с четири стъпала, които са стигали до
входните врати без да има площадка пред вратите. Застроената площ само на
процесната пристройка е в размер на 23,94 кв.м. Няма вертикални разрези за
процесната част. При делбата през 1997 г. е посочено че делът, който е обособен
от процесната пристройка е със застроена площ 31 кв.м. Няма представени
вертикални разрези и няма данни за височината на билото на покрива. В
графичната част на делбата от 1997 г. има разлика в сравнение с тази от 1975 г.
Стълбището от западната част на пристройката вече не стига до входа на
помещението, а води до малка веранда/площадка пред входната врата, като
стъпалата отново са четири, но започват преди ъгъла на основната сграда след
който се намира пристройката. Няма данни дали тази веранда/площадка пред
входната врата е била остъклена или е била само с навес. Новоизчертаната част
от пристройката е с размери около 1,00 м/2,80 м измерени по чертеж, а
застроената площ на постройката заедно с тази част е в размер приблизително
28,94 кв.м., което се доближава до посочената в обяснителната записка към
делбата застроена площ.
Вещото лице е направило оглед на пристройката на
място, като е установило, че към настоящия момент основния вход е от западната
страна. По четири стъпала се влиза в малко коридорче с вътрешни размери 1,10
м/2,40 м. Височината над терена е 0,70 см. Това е изчертаното при втората делба
място, за което от чертежите не става ясно дали е било покрито към момента на
делбата, но площта му е включена в застроената площ на обособения дял. Външните
размери на тази част е 1,35 м/2,87 м. То е с тухлен зид, над който са монтирани
два ъглови прозореца, а в дясната му страна е монтирана входна метална врата.
Застроената площ на постройката към настоящия момент е 30,11 кв.м. При сравнение на наличните по
представените по делото чертежи с тези, измерени на място, е установено, че
същите съвпадат. Експертът не е установил данни за височината на покрива на
сградата поради което не е възможно да се установи дали същата е била
променяна. В момента на огледа над процесната част от пристройката (над кухнята
и коридорчето) е изграден покрив над съществуващ друг такъв. По този начин е
променена посоката на водоотвеждането и вместо дъждовната вода да попада в
двора на къщата (ламаринения покрив) същата се отвежда извън границата на имота.
При огледа е установено, че входното антре е с външни размери 2,87 м/1,35 м и
не е идентично с това, описано в обжалваната
заповед.
В съдебно заседание на 17.11.2022 г. вещото лице е
посочило, че в плана от 1947 г. тази сграда с тази пристройка изобщо ги няма,
те са нанесени впоследствие и а първи път сградата с пристройката се появява в
плана през 1959 г. Посочва още, че не е имала предмет и не е изчислявала
застроената площ на антрето. Застроената площ е изчислявана единствено и само
за цялата сграда, като в констативната част е посочено как са взети размерите –
където е било възможно това е направено по външни очертания. Там където има „сляпа“ страна са взети вътрешни размери,
като е съобразена дебелината на зидовете. Общата застроена площ излиза малко
по-малко от тази, определена от административния орган.
В проведеното на 17.11.2022 г. съдебно заседание, по
искане на жалбоподателя, като свидетел е допуснат до разпит Л. С. Р., който посочва,
че от 1987 г. живее на адрес гр. Русе, ул. „***“ № 38, бл. „**“
2, ет. 1, вх. Б и неговата тераса гледа към къщата и към постройката. Твърди,
че познава жалбоподателя Н. отдавна, защото е израснал на това място. Дава
показания относно строежа на къщата – била е построена от богат проектант, но е
бил принуден да я продаде на двама братя. Описва вътрешното разпределение - на
втория етаж е съществувала преградна стена, кухня. Помещението, което е
странично е изградено още 1932 г. - 1936 г. или по-рано. Входът е бил отзад на
къщата откъм третата маза, двете мази отпред са били общи на двамата братя.
Отпред сега, където са стъпалата и прозорците вътрешната стая има прозорец, там
където е спяла прислугата. Посочва, че от дете не знае за друго изменение на
постройката, освен монтажа и затваряне на вътрешната врата, която е
съществувала, за да могат да се качват на втория етаж да закусват и обядват,
т.е. избита е на двете помещения врата, за да може прислугата да носи, а не да
обикаля. След като е починал братът на К. Р.е затворена
вътрешната врата и са изградени стъпала, нищо друго. Сочи, че по това време е
бил 3-ти или 4-ти клас, тогава е направена
вратата на втория етаж. Това е станало след като е намерено оръжие, и стената е
затворена да няма вътрешна врата. Докато Р. продаде имота, не са правени изменения, само
стъпалата са направени допълнително, след стъпалата са сложени прозорци и врата.
Посочва, че антрето е съществувало още в първоначалния план на сградата. Братя
Ц. са „били гръб до
гръб“ и след като са съборили и построили блокчетата, е
останала една гола тухлена стена, половината изронена. Посочва, че Г.Н. е
послушал неговия съвет, и е измазал стената, която иначе е щяла да се разруши. Г.Н.
измазал стената по молба на К., докато тя е
била жива, Н. е вложил средства, но не е правил друго. Познава бегло К.,
представена му е като журналистка, която пише книга за Русе. Преди Г.Н. да
закупи къщата, там е живеело едно семейство, временно, не знае подробности кой
на кого е продавал. Това семейство също нищо не са правили по постройката.
В същото съдебно заседания по искане на ответника, до
разпит е допусната свидетелката Д.М.К.. Посочва, че познава Н. от 2014 г. по
повод съсобствеността на имота, преди това не е знаела кой е, мисли, че той е
имал някаква работилница за колела или нещо такова и е известен с името си
гражданин в Русе. Твърди, че Н. е извършвал ремонтни дейности отвътре и отвън.
Тя лично не е била свидетел на главните неща, които са променили структурата на
лятната кухня и не е виждала той да ги извършва лично или чрез майстори, свидетел
е на резултата. От дете знае състоянието на имота, там е ходила на уроци по
английски при Ц. Р.. Посочва, че
тя е родена в Русе, нейната майка е родена в Русе и познава добре семейството,
сградата и други стари сгради, защото живее в града. Според нея първо
пристройката е била лятна кухня, с нисък покрив. В момента са измерили 5,80
метра, но тя смята, че е 6,00 метра, защото от апартамента на нейния син, който
е на втория етаж, закрива прозореца, закрива светлината. Изграден е бетонов
комин, който като се запали пуши, и синът й не може да си отвори прозорците,
който е на отсрещната стена. Твърди, че с билото от 6,00 метра и с този наклон
на къщата цялата вода от дъжд и сняг се излива в основите на сградата. Посочва,
че лично Н. й е казвал, по повод излетия бетон, с който е закрил прозорците на
мазетата толкова и цялата вода от дъждовете се излива в избените помещения, че
той не е намерил марсилски керемиди, когато е строил антрето. К. знае, че това
антре съществува, когато е купила сградата, а преди това не е съществувало и
там имало битови керемиди. Посочва още, че не е имало антре, не е имало страничен
прозорец, тази лятна кухня е калкан към съседен имот и там въобще не е имало никакви
прозорци, това е зид, който огражда поземления имот и върху този зид Н. е
надграждал нагоре билото до 6,00 метра. Уточнява, че тя лично не е видяла това,
но е знаела от „леля К.“ и после се е убедила,
че е абсолютна истина и недвижима културна ценност се поставя в риск. Според К.,
опазването на културна недвижима ценност е в обществен интерес. От 8-10 г.
възраст е ходила на уроци в къщата. Сега живее от 40 години в София, нейната майка
живее в къщата, а преди това последната е живяла на ул. „Сан Стефано“ 6. К.
твърди, че непрекъснато се връща в Русе, има двама сина, съпругът й е хирург
много зает; идвала е с детето си и е прекарвала цяла година. Имота е закупила
2014 г., и когато го е закупила, Н. вече е бил собственик на пристройката.
Процесуалният представител на жалбоподателя е
ангажирал писмена защита вх. № 4631/18.11.2022 г., в която сочи, че обжалваната
заповед е неправилен административен акт, издаден в противоречие с
материалноправни норми и допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Сочи, че незаконният строеж или частта от него не са
конкретизирани, което пречи на преценката за прилагането на института на
търпимостта, а и впоследствие във връзка с принудителното изпълнение. Позовава
се на информация от проверката, извършена през 2015 г. Излага доводи във връзка
със свидетелските показания и със заключението по съдебно-техническата
експертиза.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира
следното:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
В
жалбата се сочи, че заповедта е постановена от некомпетентен орган. Съдът
намира оплакването за неоснователно. По делото е представена Заповед №
РД-01-3580/05.12.2019 г., с която кметът на Община Русе предоставя на инж. М. И. – заместник-кмет
на Община Русе ресора Устройство на територията, включително функциите си по
издаване на заповеди с правно основание по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.
225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (т. 8 от заповедта).
ЗУТ не
въвежда специални изисквания относно формата на постановената заповед поради
което приложими са общите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК – заповедта да е в
писмена форма (което е изпълнено) и да съдържа определени реквизити. Съдът
намира за основателно оплакването, че заповедта е немотивирана. Липсата на
мотиви е винаги нарушение на формата на индивидуалния административен акт.
Релевантно е оплакването на жалбоподателя, че в обжалваната заповед не са
изложени мотиви относно периода, в който е извършено твърдяното незаконно строителство,
какво представлява то и кой е извършителя.
В жалбата се твърди, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения, но не е посочено в какво се
изразяват те. Съдът счита, че като единствено нарушение в тази насока може да
се приеме неправилното определяне на размерите на пристройката, т.е.
неизясняване на фактическата обстановка по спора.
Настоящия съдебен състав приема, че обжалваната
заповед е издадена в противоречие с материалния закон.
Основния спор между страните се свежда до това дали е
налице незаконно строителство, извършено от Г.Н. в периода 2002 г. – 2014 г. в
пристройка, негова собственост, представляваща имот с идентификатор
63427.2.1698.2 по КККР на гр. Русе. Според твърденията на административния орган,
обективирани в процесната заповед цялата пристройка представлява незаконен
строеж – пета категория, която подлежи на премахване. Твърдението на
жалбоподателя Н. е, че той е закупил пристройката като самостоятелно жилище и е
извършил само текущи ремонти на покрива с цел да отстрани теч при дъжд.
Административният
орган е приел, че строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която норма Строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Приел е, че строежа не е търпим по
смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ и по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съдът счита, че заповедта е постановена при неизяснена
фактическа обстановка, което от своя страна обуславя неправилното приложение на
материалния закон. Налице са множество противоречия, които не позволяват
еднозначно да се определи в какво точно се изразява незаконното строителство и
как то е определено като такова.
Административният орган е разпоредил да се премахне „незаконен строеж категория V (пета), описана като
„Пристройка към съществуваща едноетажна жилищна сграда”, с идентификатор
63427.2.1698.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР)на гр.
Русе“, находяща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.1698 по КККР на
гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. “Дойран“ № 3.“ От този израз може да се направи извод, че на премахване подлежи цялата
пристройка. След като в диспозивната част на заповедта е разпоредено
премахването на цялата пристройка, определена като строеж пета категория, в
мотивната част (стр. 3, абзац 5 отдолу нагоре) е посочено какво представлява
всъщност процесния строеж: „Строежът
представлява входно антре пристроено към съществуваща едноетажна жилищна сграда
с идентификатор 63427.2.198.2. по КККР на гр. Русе. Същото е разположено на
западната фасада на жилищната сграда и е с приблизителни размери 2.90 м/ 2,00
м. Стените са изпълнени от тухлена зидария. Пред антрето са изпълнени 4 броя стоманенобетонови
стъпала“. За съда, а вероятно и за
жалбоподателя, остава неясно, какво точно има предвид административния орган в
конкретния случай като незаконно строителство – цялата пристройка,
представляваща самостоятелно жилище или само описаното входно антре. Отделно от
това не се установява какво разбира административния орган под жилищна сграда в
посоченото описание на строежа – самата пристройка или жилищната сграда, до
която пристройката е прилепена.
Друго противоречие се наблюдава относно площта на
незаконния строеж. В мотивната част на заповедта изрично е посочено, че
административният орган не оспорва факта, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 151/21.06.2000 г. Н. придобива
собствеността върху постройката, описана като самостоятелно жилище (всъщност
именно това жилище подлежи на премахване). Административният орган е признал и
факта, че от 1997 г., след надлежно проведена съдебна делба и съставен за целта
делбен протокол, закупената от Н. обособена пристройка се ползва като
самостоятелно жилище с входно антре, баня-тоалетна, стая и кухня и същото е с
площ 31 кв.м., която и до момента на постановяване на заповедта не е променена.
Следователно, няма как да е налице самостоятелно жилище, обособено като такова
след делба през 1997 г., то да е описано по този начин във всички представени
по делото нотариални актове; да е закупено от Н. през 2000 г., а едва през 2022
г. същото, без извършени промени, да бъде обявено за незаконен строеж. Не е
възможно да има незаконно строителство, изразяващо се в допълнително
построяване на входно антре, а едновременно с това площта на пристройката да
остава постоянна – 31 кв.м., при това при проверките не са установени извършени
строително-монтажни работи.
Твърди се, че Н. е строител/извършител на установеното
незаконно строителство. Вече беше посочено от съда, че между страните не се
спори относно факта, че пристройката е самостоятелно жилище и че нейната площ
не е променяна през годините. Н. е закупил жилището в това му състояние, което
е установено по време на проверката. Тогава остава неясно как той е извършител
на незаконното строителство.
Административният орган е приел, че незаконното
строителство е реализирано в периода 2002 г. – 2014 г., като се е позовал на
декларации, подадени от К., Д. и С.. Съдът счита, че неправомерно административният орган
не е предприел действия относно установяване годината на незаконното
строителство и безкритично, при липса на съпоставяне с останалите доказателства
по преписката, е възприел декларираните данни от лицата.
От декларацията на К. от 19.03.2021 г. (без нотариална
заверка) се установяват само възприятията на К. за външния вид на процесната
постройка и спомените й, свързани с първоначалната собственичка Р.. Конкретно К. посочва само спора й с Н. относно вида
на керемидите – той е използвал битумни, докато според К. е следвало да се
използват марсилски. Възприятията и декларираните от К. факти и обстоятелства
не са свързани с никакви други доказателства. Данните от К. за поведението на Н.
през март – април 2020 г., възприети пряко от нея, се отнасят до други промени,
извършени от Н. – двора и оградата, но те не са предмет на настоящото
производство.
От декларацията на Д. от 10.06.2021 г. (без нотариална заверка) се
установява, че той не познава Г.Н.. Д.посочва,
че през 1999 г. е продал пристройката на фирма. Посочва, че е купил
пристройката от Р.през 1997 г. и не е извършвал никакви строителни
дейности и ремонти в този период. На практика същият не посочва нищо относно
спорното антре (ако въобще може да се приеме, че то е предмет на спора). Видно
от Нотариален акт № 63/16.08.1999 г., Д. Ж. Д. е продал процесната пристройка на Н. Д. С., като е
посочено, че площта е 31 кв.м. и жилището включва стая, кухня, баня-тоалетна и
антре, намиращо се от към южната и западната страна на имота. Следователно,
няма как антрето да е изградено впоследствие.
В декларацията си рег. № 24-72-15/13/11.02.2022 г. К. С. Г. посочва, че имота е продаден без по него да са
извършвани строителни дейности. Предвид изминалото време, С. не съхранява документи, които може да представи.
Декларацията е без нотариална заверка.
Установява се от доказателствата по делото, че Н.Д.С. и К. Г.С.са продали
пристройката – жилище на Н. съгласно Нотариален акт № 151/21.06.2000 г., като
описанието на имота е същото – „жилище,
представляващо част от масивна двуетажна къща, състоящо се от стая, кухня,
сервизни помещения и антре, с площ 31 кв.м., означено по плана на имота под №
„Б“-1, построено по правилата на етажната собственост, разположено откъм южната
и западната страна на имота.“
Следователно, и при двете продажби преди тази на Н., антрето е съществувало.
Не е спорно между страните, че през 2015 г., след
множество сигнали от Д.М.К. и нейните синове, общинската администрация е
извършила проверки и е установила, че не е налице незаконно строителство (писмо
рег. № 24-72-15/2/28.06.2015 на кмета на Община Русе до К., Н.,*** и ДНСК). При
липса на промяна в жилището (което безспорно се доказа от експертизата,
заключението по която не беше оспорено от страните), само на база твърдения на
свидетели (съдът визира декларациите на К., С. и Д.) да се направи
извод, че незаконния строеж е изграден в периода 2002 г. – 2014 г. е
необосновано. Отделно от това, от свидетелските показания на К. се установява,
че първо – тя е закупила имота през 2014 г., видно от Нотариален акт №
146/09.07.2014 г. (т.е. 14 години по-късно от Н.) и второ – тя никога не е
виждала Н. лично или чрез наети от него лица да извършва строителство във
връзка с пристройката, твърди, че установява само резултата от подобни действия.
Това, че К. има спомени във връзка с общият вид на жилището, не означава, че
същите отговарят на реалността, нито че предоставят информация какво, как, кога
и от кого се е случило това строителство. Самата свидетелка оспорва точността
на измерването, направено от административния орган, като твърди, че височината
на покрива не е 5,80 м, а е 6,00 м, независимо от факта, че експертизата доказа
безспорно, че няма налични данни за първоначалната височина на покрива. По тази
причина съдът не кредитира свидетелските показания на К.. Остава неизяснен
въпросът защо К., след като е знаела, че твърдяното от нея незаконно
строителство е реализирано в периода 2002 г. – 2014 г. не е предоставила тази
информация на компетентните органи още при проверката, извършена през 2015 г.,
а е представила декларация от 19.03.2021 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л.Р..
Същите са откъслечни, противоречиви, свързани с различни времеви периоди и
различни лица, отнасящи се до историята на главната жилищна сграда в имота.
Сочат се данни за извършени преобразувания вътре в къщата и в пристройката, но
съпоставени с възрастта на свидетеля (72 години) се установява противоречие
относно периода на тяхното извършване.
Този съдебен състав приема като обективно,
безпристрастно и професионално заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно -техническа експертиза. Вещото лице хронологично е изследвало
построяването на пристройката, като е посочвало както приложимите планове, така
и извършваните промени. Не е установено строителство, което да е извършено без
разрешение и в противоречие с действащи норми в тази област. Категоричен е
извода на експерта, че входното антре е с външни размери 2,87 м/1,35 м и не е
идентично с това, което е описано в обжалваната заповед.
При така изложените мотиви, съдът достига до извод, че
административният орган не е установил в какво се състои незаконното
строителство, кой и кога го е извършил и какво следва да премахне Н. – цялата
пристройка и или входно антре. В настоящия случай незаконният строеж не е
конкретизиран по параметри, обем и характеристики, поради което предмета на
принудително изпълнение е неясен. В този смисъл заповедта е постановена при
неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния
закон поради което същата като незаконосъобразна следва да се отмени.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че
разноски се следват в полза на жалбоподателя Н.. Процесуалният представител на Н.
е ангажирал списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира
присъждане на сума в размер на 1 364,24 лева, от които 10,00 лева държавна
такса; депозит за съдебно-техническа експертиза 354,24 лева и възнаграждение за
един адвокат в размер на 1 000 лева. Процесуалният представител на
ответника своевременно е заявил възражение срещу размера на адвокатското
възнаграждение. Във връзка с така предявения списък съдът намира следното:
Държавната такса в размер на 10,00 лева е дължима. Съдът е определил депозит за
съдебно-техническата експертиза в размер на 350,00 лева, като неправомерно към
тях в списъка е включена заплатената банкова такса, която не е разноски и не
подлежи на репариране. Отделно от това, вещото лице е представило
справка-декларация, съгласно която претендира заплащане в размер на 340,80
лева, която сума следва да се присъди в полза на Н.. Относно възнаграждението
за един адвокат съдът счита за основателно възражението на ответника поради
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Договорът за правна защита и
съдействие между Г.Н. и адв. Е.К. е сключен на 13.10.2022 г., като към този
момент е действаща Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. съгласно чл. 8, ал. 2, т.
1 от посочената наредба, За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра
и имотния регистър – 900 лв. В този смисъл, в полза на Н. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Или съдът следва
да присъди в полза на жалбоподателя общо сума в размер на 1 250,80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-01-695/16.03.2022 г. на заместник-кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на Г.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, пл.
„Средец“ № 1, ет. 5/507 сума в размер на 1250,80 лева (хиляда двеста и петдесет
лева и осемдесет стотинки) съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: