РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000375 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №77/08.03.2022г., постановено по търг.д. №434/2021г. по
описа на окръжен съд П., „А.“АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на „Г.
ЕООД, ЕИК ********* сумата 75 714,23лв. - неплатено възнаграждение по
договор за пробивно-взривни работи от 18.12.2017г., ведно със законна лихва
от 25.01.2021г. до окончателното плащане, в т.ч. по ф-ра
№**********/23.01.2018г. - 9 416,39лв.; по ф-ра №**********/23.01.2018г. -
16 539,12лв.; по ф-ра №**********/22.05.2018г. - 16 584,72лв.; по ф-ра
№**********/22.05.2018г. - 16 587лв.; и ф-ра №**********/22.05.2018г. - 16
587лв. „А.“АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на „Г. ЕООД, ЕИК
********* сумата 21 010,98лв. - обезщетение за забава в плащането на
горното парично задължение, считано от падежа по всяка фактура до
25.01.2021г., в т.ч.: 2 987,42лв. за периода от 23.02.2018г. до 25.01.2021г. по
ф-ра №**********/23.01.2018г.; 4 906,61лв. за периода от 23.02.2018г. до
25.01.2021г. по ф-ра №**********/23.01.2018г.; 4 371,91лв. за периода от
22.06.2018г. до 25.01.2021г. по ф-ра №**********/22.05.2018г.; 4 372,52лв. за
1
периода от 22.06.2018г. до 25.01.2021г. по ф-ра №**********/22.05.2018г., и
4 372,52лв. за периода от 22.06.2018г. до 25.01.2021г. по ф-ра
№**********/22.05.2018г., като е отхвърлен искът за разликата над горната
сума до пълния предявен размер от 22 930,17лв. „А.“ АД е осъдено да заплати
на „Г. ЕООД сумата 7 869,45лв. - деловодни такси и разноски. „Г. ЕООД е
осъдено да заплати на „А.“ АД сумата 312лв. - деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство - „А.“АД. От изложението,
съдържащо се във въззивната жалба, става ясно, че същата е срещу тази част
от решението, с което е уважен изцяло искът за главница и частично – искът
за обезщетение за забава. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната
част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно
прилагане на закона. Не се оспорва фактът на издадени и двустранно
подписани фактури, с отразен номер на съответния протокол за приемане на
работите. Въведено е оплакване, че ищецът не е доказал основателността на
претенциите си. В тази насока се твърди, че представените протоколи за
приемане на извършената работа са еднообразни от външна страна, от една и
съща дата, с едни и същи количества, като се различават само по поредния
номер. Освен това в констативен протокол №04 към фактура
№**********/22.05.2018г. и констативен протокол №05 към фактура
№**********/22.05.2018г. имало задрасквания и поправки, като не ставало
ясно кога са подписани тези два протокола от представител на възложителя –
преди или след поправките. Въведено е и оплакване, че съдът неправилно е
приел за установено, че работите по сключения договор за пробивно-взривни
дейности в уговорения от страните обем са изпълнени на място, както и че
работите са приети без възражение. Твърди се, че същите са приети от лице,
което не е имало качеството на представител на възложителя. Твърди се и че е
налице некачествено изпълнение от страна на изпълнителя по договора. Иска
се обжалваното решение, с което са уважени главен и акцесорен иск, да бъде
отменено.
Ответник – жалбата „Г. ЕООД, в представения отговор в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва предявената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
2
Страните претендират сторените по делотои разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона
форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена
искова молба от „Г. ЕООД срещу „А.“АД, с която е предявен осъдителен иск
на договорно основание – чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от
ЗЗД и чл.258 от ЗЗД, иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава за минал
период, както и претенция за законната лихва, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство основава претенцията си
на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от
договор от 18.12.2017г., сключен между ищеца, в качеството на изпълнител и
ответника, в качеството на възложител. По силата на този договор ответникът
е възложил на ищеца да изпълни пробивно-взривни работи на обект К. „Ч.“, с.
Г., общ. Д., обл.Х.. Ищецът се позовава на пълно и точно изпълнение на
възложената му работа. Изпълнени са пет на брой взривявания, първите две
от които на 23.01.2018г., а останалите три - на 22.05.2018г., като са съставени
и съответно констативни протоколи – за работите, изпълнени на 23.01.2018г.
– констативни протоколи №02 и №03 от 23.01.2018г., а за работите,
изпълнени на 22.05.2018г. – констативни протоколи №04, №05 и №06 от
22.05.2018г. От страна на ищеца-изпълнител са издадени следните фактури:
ф-ра №***/23.01.2018г. на стойност 16 539,12лв., с ДДС; ф-ра
№***/23.01.2018г. на стойност 16 539,12лв., с ДДС – по първите два
констативни протокола; ф-ра №***/22.05.2018г. на стойност 16 584,72лв., с
ДДС; ф-ра №***/22.05.2018г. на стойност 16 587лв., с ДДС; и ф-ра
№***/22.05.2018г. на стойност 16 587лв., с ДДС – по последните три
констативни протокола. Ищецът се позовава на клаузата на т.II.1 от договора,
3
с която е уговорено възнаграждението да бъде платено в срок до 30 дни след
издаване на всяка фактура от изпълнителя. Въпреки отправените до
ответника покани, последният не е заплатил на ищеца общата сума 82
836,96лв., формирана като сбор от горепосочените фактури. Независимо че в
договора съществува клауза за неустойка при забава, ищецът се позовава на
правото си да претендира законна лихва за забава по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД,
считано от падежа по всяка фактура до датата на исковата молба - в общ
размер 22 930,17 лв. Ищецът е упражнил права по реда на чл.410 ГПК, но е
постановен отказ от заповедния съд, като в указания от последния съд срок е
подадена настоящата искова молба, в която е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 82 836,96лв. -
неплатено възнаграждение за изпълнените взривни работи /с конкретно
посочени размери по отделните фактури/, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК - 25.01.2021г. до окончателното плащане, както
и сумата от общо 22 930,17лв. - обезщетение за забава в плащането на
горното парично задължение в размер на законната лихва за период от падежа
на всяка фактура до 25.01.2021г. – с конкретно посочени размери на
обезщетението за забава по всяка една от фактурите. В съдебно заседание на
22.02.2022г. ищецът прави частичен отказ от иска за неплатено
възнаграждение до размер 7 122,73лв. по ф-ра №***/23.01.2018г. на стойност
16 539,12лв., в резултат на което сумата, претендирана по тази фактура, е 9
416,39лв., а общото претендирано възнаграждение по главния иск се редуцира
до сумата 75 714,23лв.
Ответникът „А.“АД не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
е оспорил исковете по основание и размер, като оспорването основателността
и размера на исковете, не е аргументирано с конкретни възражения. От
предприетата процесуална защита и ангажираните писмени доказателства
може да се изведе, че възражението по основателността на претенциите се
свежда до възражение за некачествено изпълнение на възложената работа, без
да е конкретизирано в какво точно се изразява твърдяното некачествено
изпълнение.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата
4
инстанция намира за установено следното:
Безспорно установено в първоинстанционното производство и в
настоящето е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между страните, обективирано в договор от 18.12.2017г., наименован договор
за възлагане на пробивно-взривни работи. Съгласно раздел първи „Предмет
на договора“ чл.1 от договора, ответникът, в качеството на възложител е
възложил на ищеца, в качеството на изпълнител, да извърши пробивно-
взривни работи на обект К. „Ч.“, включващи: проектиране и замерване;
прокарване на взривни сондажи с определен диаметър; доставка, транспорт и
охрана на взривните материали; зареждане и взривяване съгласно проекта. В
раздел втори „Цени и начин на плащане“ е постигната уговорка – цената на
всички видове дейности, описани в п.1 да се определя като комплексна цена
1,90 лв. на куб.м. без ДДС, платима в срок до 30 дни след издаване на данъчна
фактура от страна на изпълнителя.
Така валидно възникналото облигационно правоотношение между
страните притежава правните характеристики на договор за изработка по
смисъла на чл.258 от ЗЗД, по силата на който изпълнителят – ищецът се е
задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
възложителя, а последният – ответникът, се е задължил да заплати
възнаграждение.
Съществен елемент от договора за изработка е приемането на
извършената работа. Приемането на извършената работа е основен елемент от
договора за изработка, като условията, редът и правните последици на това
фактическо и правно действие са регламентирани в чл.264 от ЗЗД. По
смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД, приемането на възложената и извършена
съгласно договора работа, е не само право, но и задължение на възложителя.
Приемането на работата обхваща два момента – фактическото получаване на
изработеното и изявление, че то съответства на възложеното, като по смисъла
на закона това действие може да бъде и конклудентно обективирано. В случая
не се касае за конклудентни действия по приемане на изпълненото. Работата е
приета, чрез изрични изявления на страните, обективирани в писмена форма,
чрез съставянето на нарочни констативни протоколи за приемане на
изпълнената работа. Като доказателства по делото са представени
констативни протоколи за приемане на работа, предмет на договора от
5
18.12.2017г., както следва: протокол №02 от 23.01.2018 г. за взривни работи с
обем 7 254 куб.м. скална маса; протокол №03 от 23.01.2018 г. за 7 254 куб.м.
скална маса; протокол №04 от 22.05.2018 г. за 7 274 куб.м. скална маса;
протокол №05 от 22.05.2018 г. за 7 275 куб.м. скална маса; и протокол №06 от
22.05.2018 г. за 7 275 куб.м. скална маса. Протоколите са двустранно
подписани от представители на възложителя и изпълнителя. Въз основа на
така съставените пет констативни протокола ищецът е издал пет брой
фактури с получател ответното дружество и предмет „пробивно-взривни
работи на К. „Ч.“, както следва: ф-ра №**********/23.01.2018г. на стойност
16 539,12 лв.; ф-ра №**********/23.01.2018г. на стойност 16 539,12 лв.; ф-ра
№**********/22.05.2018г. на стойност 16 584,72 лв.; ф-ра
№**********/22.05.2018г. на стойност 16 587 лв. и ф-ра №
**********/22.05.2018г. на стойност 16 587 лв. Фактурите също са
двустранно подписани от представители на страните. Във всяка фактура е
отразен номерът на съответния протокол за приемане на работите (от 02 до
06).
Освен че е нововъведено, възражението на жалбоподателя за наличие
на задраскване и поправка в констативен протокол №04 към фактура
№**********/22.05.2018г. и констативен протокол №05 към фактура
№**********/22.05.2018г., е и неоснователно и не променя извода за
надлежно приемане на изпълнената работа. Поправките в двата протокола са
извършени в т.2 от същите „Обем на извършената работа възлиза на
7 274куб.м.“, като с думи е извършена поправка „двеста седемдесет“. В
издадените въз основа на двата протокола фактури е отразено същото
количество изпълнена работа „пробивно-взривни работи“ - 7 274куб.м., като
фактурите са подписани двустранно. Нововъведено и бланкетно е
възражението, изразено едва с въззивната жалба, относно представителната
власт на лицето, подписало приемо-предавателните протоколи от името на
възложителя и същото не подлежи на обсъждане. Изводът, че изпълнената
работа от изпълнителя е приета без възражение от страна на възложителя не
се променя и от факта, че протоколите за приемане на извършената работа са
създадени по еднотипен начин. В търговските отношения, произтичащи от
един и същ юридически факт, волеизявленията на страните по повод
осъществяването на този факт и последиците от него обичайно се
обективират по еднотипен начин.
6
За да възникне задължението на поръчващия за заплащане на
уговореното възнаграждение по чл.266 от ТЗ, възложената работа следва да е
изпълнена точно – в количествен и качествен аспект, да е предадена от
изпълнителя и приета от възложителя без възражения за неправилно
изпълнение, които предпоставки в случая са налице с оглед горепосочените
фактически обстоятелства и съображения. Първоинстанционният съд
правилно е тълкувал фактите, относими към очертания спор и е обсъдил
относимите към спора доказателствата по делото. Независимо че
възражението за некачествено извършена работа и изпълнена работа в
непълен обем е ненадлежно, несвоевременно въведено, а освен това и
бланкетно заявено /което се отнася и за изразеното такова възражение и във
въззивната жалба/, първоинстанционният съд се е произнесъл по това
възражение с оглед депозираните във връзка с възражението писмени
доказателства. Правилна, логична и обоснована е преценката на окръжния съд
за неоснователност на възражението за некачествено изпълнена и непълно
изпълнена работа, доколкото представените от ответника в тази насока
писмени доказателства - преписи от съдебни решения, постановени в
административно производство /със съдебните решения са потвърдени
наказателни постановления, издадени срещу ответника от Министъра на
енергетиката за нарушения на Закона за подземните богатства/, касаят
правоотношения между страните, произтичащи от друг договор – от 2016г. и
за друг обект – в м. „Ч.“.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съгласно чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.29/, същите са в размер на 3 390лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС, като са представени и доказателства за
извършено плащане /фактура, отчет по сметки – л.31,32/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77/08.03.2022г., постановено по търг.д.
№434/2021г. по описа на окръжен съд П., в обжалваната част, с която „А.“АД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на „Г. ЕООД, ЕИК ********* сумата 75
714,23лв. - неплатено възнаграждение по договор за пробивно-взривни работи
от 18.12.2017г., ведно със законна лихва от 25.01.2021г. до окончателното
плащане, в т.ч. по ф-ра №**********/23.01.2018г. - 9 416,39лв.; по ф-ра
№**********/23.01.2018г. - 16 539,12лв.; по ф-ра №**********/22.05.2018г. -
16 584,72лв.; по ф-ра №**********/22.05.2018г. - 16 587лв. и ф-ра
№**********/22.05.2018г. - 16 587лв.; „А.“АД, ЕИК ******** е осъдено да
заплати на „Г. ЕООД, ЕИК ********* сумата 21 010,98лв. - обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение, считано от падежа по
всяка фактура до 25.01.2021г., в т.ч.: 2 987,42лв. за периода от 23.02.2018г. до
25.01.2021г. по ф-ра №**********/23.01.2018г.; 4 906,61лв. за периода от
23.02.2018г. до 25.01.2021г. по ф-ра №**********/23.01.2018г.; 4 371,91лв. за
периода от 22.06.2018г. до 25.01.2021г. по ф-ра №**********/22.05.2018г.; 4
372,52лв. за периода от 22.06.2018г. до 25.01.2021г. по ф-ра
№**********/22.05.2018г. и 4 372,52лв. за периода от 22.06.2018г. до
25.01.2021г. по ф-ра №**********/22.05.2018г.
ОСЪЖДА „А.“АД, ЕИК ******** да заплати на „Г. ЕООД, ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 3 390лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8