О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 383
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, след
публично съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно ч.гр. дело № 132 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК.
Образувано е по възражение, подадено на основание чл. 423 ал.
1 т. 1 от ГПК, от страна на длъжника Г.А.П., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.
К.К., относно оспорване на вземане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№18763/2018г. по описа
на РС-Пловдив,V гр. състав.
С Определение № 149 в закрито заседание, от
22.01.2020 г. въззивният съд уважава
направеното във възражението на длъжника доказателствено искане, при което допуска назначаване на съдебно-почеркова
експертиза по поставената задача във възражението, и определя за вещо лице М.С.,
при депозит от 200 лева, вносим от длъжника Г.А.П., в едноседмичен срок от
съобщението, по депозитна сметка на Окръжен съд
- Пловдив за вещи лица; като насрочва делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, съответно, на дата 20.02.2020г.-13.50часа. Освен това, с цитираното
Определение въззивният съд задължава
лично длъжникът Г.А.П., да се яви в открито
съдебно заседание, т.е. на 20.02.2020 г. от 13.50 часа, за снемане на доказателствен
материал за експертизата, в присъствие на вещото лице М.С.. Посочено е, че
вещото лице ще бъде уведомено за делото, при внасяне на депозита за него от
страна на длъжника, в указания от съда срок.
Въззивният съдт констатира, че от страна
на длъжника към настоящия момент не е внесен определения депозит, нито се
представят доказателства по делото за внесен депозит за вещото лице.
В тази насока е и постъпилата писмена
молба, по въззивното дело, на 19.02.2020
г., от адв. К., пълномощник на длъжника Г.П.; в същата се заявява от адв. К.,
че след дадения на длъжника седмодневен срок, Г.П. не бил указал никакво
съдействие по заплащането на определения от съда депозит за вещото лице. По повод на гореизложеното, адв. К. моли съда - спорът да бъде решен по същество.
Доказателствени искания не се сочат.
Съдът констатира, че насрещната
страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр. София, която е
заявител по ч. гр. дело 18763/2018 г. по описа на ПдРС,Vгр.с., по което дело е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, не
взема становище по подаденото възражение на длъжника.
Въззивният съд намира, че за да бъдат
налице предпоставките за приемане на възражение по чл. 423 от ГПК, следва да е
налице общата предпоставка за всички конкретни хипотези, посочени в чл. 423 ал.
1 т.т.1,2,3,4, както и фактическият състав на една от конкретните такива, в
кумулативно единство.
В случая, от страна на длъжника е
подадено възражение с правно основание чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК. При което за
да бъде прието възражението от съда, следва да бъде налице първата
предпоставка: едномесечен срок от узнаване от длъжника на заповедта за
изпълнение до подаване на възражението до съда, както и втората предпоставка –
заповедта за изпълнение да не му е била връчена надлежно, тъй като според
твърдението в заявлението „подписът положен на съобщението“, връчено на
28.01.2019г. –за образуваното срещу него заповедно производство, „не е на Г.П.“.
Видно е от приложените по делото доказателства,
че при доказателствена тежест за подалия възражението длъжник,
/арг.чл.154ал. ГПК/, въззивният съд не констатира по делото да са налице данни,
респ. доказателства, от които да се направи несъмнен положителен извод за наличие
на твърденията на длъжника, изложени в неговото възражение по чл.423 ал. 1 т. 1
от ГПК.
Налице е официално удостоверяване от
съответното длъжностно лице, видно от съобщение,
с връчена заповед за изпълнение, на длъжника Г.А.П., по приложено
ч.гр.д.№18763/2018г., /лист 21 от ч.гр.д.№18763/2018г./; като от разписка от
съобщението, се установява, че на дата 28.01.2019г. от страна на
връчителя-/кмет на с.Калековец/, лично е връчена на получателя Г.А.П., заповед
за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№18763/2018г. на РС-Пловдив,Vгр.с. Налице е
редовно връчване на длъжника, съгласно чл. 46 ал. 1 предложение първо, от ГПК,
видно от реквизитите на разписка от съобщение, които не се явяват оборени от
страна на длъжника; в т.н. същият не ангажира доказателства за възражението си,
че подписът на разписката от съобщението не е негов, при дадена от съда
възможност, съобразно носената от длъжника доказателствена тежест относно
оборване на официалното удостоверяване на връчването на заповедта за
изпълнение.
Не са налице и доказателства за
спазен от длъжника едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение до
подаване на настоящето възражение; като в тази насока са налице, само,
твърдения във възражението за узнаване на заповедта от длъжника на 20.11.2019г.
от получаване на съобщението от ЧСИ Петко Илиев, за образувано и водено срещу
него изпълнително производство за събиране на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение.
Предвид изложените съображения
въззивният съд намира, че не са налице кумулативно изискваните предпоставки по
чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, за приемане възражението на длъжника Г.А.П.. Поради
което възражението не следва да бъде прието от въззивния съд, тъй като се явява
неоснователно.
Определението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
НЕ ПРИЕМА възражение, подадено на
основание чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, от
страна на длъжника Г.А.П., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. К.К., относно оспорване на вземане, инкорпорирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№18763/2018г.
по описа на РС-Пловдив,Vгр.състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/