Р Е Ш Е Н И Е № 393
гр. Перник, 07.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен
състав, в открито съдебно заседание на седми ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
при секретаря Златка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 543 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 646 от 06.07.2018 г., постановено по гр. дело № 248/2018 г. по описа
на П. РС, частично са уважени предявеният от А.Л.А. против Община Перник главен осъдителен иск по чл.
49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата 3500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и уплаха, вследствие
на ухапване от безстопанствено куче на 05.12.2017 г. пред *** на ***, заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, и предявеният от Община Перник против А. груп ЕООД обратен осъдителен
иск по чл. 54 от ЗЗД за заплащане на сумата 3500 лева, представляваща присъденото
обезщетение по главния иск, и разноските по производството от 708.75 лева, при
условие че същите бъдат заплатени от Община Перник, като исковете са отхвърлени
за разликата над сумата от 3500 лева до пълния им предявен размер от 4000 лева.
С решението са присъдени и разноските по производството съразмерно на уважената
и отхвърлена част на иска.
Срещу
решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени предявените
искове и присъдени разноските съразмерно на уважената част, се обжалва от ответника
и третото лице помагач. Във въззивната жалба на ответника Община Перник са наведени
оплаквания за неправилност на решението поради липса на доказателства за
твърдяните от ищеца болки и страдания, обосноваващи основателност на исковата
претенция, и нарушаване на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД при
определянето на размера на обезщетението за причинените му неимуществени вреди
в резултат от неотчитане на всички релевантни факти. Иска решението в обжалваната
му част да бъде отменено, респ. да бъде намален размерът на определеното
обезщетение. Претендира разноски.
Жалбоподателят
– третото лице помагач А. груп ЕООД, излага съображения за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила, тъй като липсвали доказателства за безстопанственост на кучето и подаден
сигнал за намиращо се в района безстопанствено куче, а и отговорността им е
неправилно ангажирана, тъй като липсвало неизпълнение на възложените по договора
с общината задължения. Иска решението в обжалваната му част да бъде отменено.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият А.Л.А. е подал отговор на въззивната жалба,
в която поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Претендира разноски.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, с която осъдителните искове са отхвърлени до
пълния им предявен размер, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне по нея.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивните
жалби са подадени от страните срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същите
са допустими, но разгледани по същество - неоснователни.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
П.
РС е бил сезиран с главен осъдителен иск по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и обратен осъдителен иск по чл. 54 от ЗЗД.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има гаранционно-обезпечителна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно,
за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за
причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение
на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност -
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди,
изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд,
обосноваващи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Перник,
поради което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същия, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По
делото не е спорно между страните релевантното обстоятелство, че на 05.12.2017
г. около 13.00 - 13.30 часа ищецът А.А. е бил нападнат и ухапан от куче в областта
на задната повърхност на дясното бедро. Това обстоятелство се установява и от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. От съдебномедицинско
удостоверение № 222/***г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ Рахила Ангелова
АД – гр. П., се изяснява, че са констатирани следните увреждания на ищеца А.А. –
по задната повърхност на дясното бедро две разположени едно друго наранявания с
приблизително овална форма, засягащи кожата и покрити с кафеникаво-червеникава
коричка с размери на горното 0.7/0.3 см и на долното – 0.9/0.3 см, отстоящи
помежду им на 0.3 см. При прегледа са установени две разкъсно-контузни наранявания
по задната повърхност на дясното бедро, причинени от действия на твърди тъпи
предмети, които е възможно да бъдат получени по време и начин, съобщавани от
прегледания. Въз основа на така установените обстоятелства компетентният
здравен орган е достигнал до медицинския извод, че на ищеца е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
лист за преглед на пациент, съставен на 05.12.2017 г. от лекар на Спешно отделение
при МБАЛ Рахила Ангелова АД – гр. П., се установява по делото, че при извършен
преглед на ищеца А.А. е констатирано ухапване от куче на дясното бедро с прободно
нараняване от зъб, като на същия е направена първична хирургична обработка и е
поставен тетаничен анатоксинов препарат.
Тези
медицински документи са изследвани от вещото лице по приетата от първоинстанционния
съд съдебно-медицинска експертиза, фактическите изводи на която настоящият
състав на въззивния съд възприема. Вещото лице изяснява, че морфологичната характеристика
на нараняванията отговарят да са получени в резултат от ухапване от куче и да
са причинени от кучешки зъби, като периодът на възстановяване от тези наранявания
е около един месец, а след зарастването на същите остават белези, които представляват
козметични дефекти. Посочва, че пострадалият е търпял физически болки и
страдания в периода на възстановяването, които са били по-интензивни в първите
дни след получаване на уврежданията и намаляващи по интензитет по време на
възстановителния период, като такива е търпял и при физически натоварвания.
От
показанията на св. Д. Л. – съпруга на ищеца А.А., и св. А. Е. – очевидец на инцидента,
се установява по несъмнен начин по делото, че на 05.12.2017 г. около 13.00 - 13.30
часа пред *** на *** в *** ищецът бил нападнат от куче, което било част от глутница
кучета. Св. А. Е. свидетелства, че след като ищецът А.А. ги подминал едно от
кучетата го захапало в областта на дясното бедро и избягало. Кучето, което захапало
ищеца и останалите кучета нямали маркировка и чипове, като обикновено на мястото
се събирали около 7-8 кучета, които дори спели пред магазина, в който работила
св. А. Е., а това създавало опасност и за децата, които посещавали намиращия се
наблизо езиков център. Св. Д. Л. изяснява, че след извършения в болницата преглед
на ищеца му направили ваксинация и превръзка, като превръзките продължили около
две седмици. Спомня си, че след инцидента ищецът изпитвал болки и при изкачване
на стълби, и имал неспокоен сън.
Основният
спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало ищеца, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и
служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване
на популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
По
делото се установява от показанията на св. А. Е., че на 05.12.2017 г. тя непосредствено
е възприела как пред *** на *** в *** от глутница кучета е изскочило куче, което
след преминаването на ищеца го е нападнал и ухапал на дясното бедро. Свидетелката
изяснява, че кучетата не са имали маркировка и че кучето, което е проявило агресия
към ищеца, било част от обичайно събиращите се пред *** на *** в ***, кучета,
т.е. че то е част от глутница кучета. По делото липсват дори и индиции, че това
куче е било със стопанин, респ. с някой, който да се е грижил за него. В случай
че кучето, което е проявило агресия, е имало стопанин, логично е свидетелката,
а и ищецът да са могли да разпознаят животното, респ. неговия стопанин, макар и
пострадалият да е бил в стрес от изживяното (в този смисъл решение № 262 от
11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV ГО). Напротив, установи се
по делото, че ищецът е ухапан именно от безстопанствено куче, върху което
общината чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява
надзор, поради което и възраженията на третото лице помагач в обратния смисъл
се явяват изцяло неоснователни.
Съгласно
чл. 40, ал. 3 и 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията
на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като
кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят
отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция
по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските
органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй
като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът
предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти – чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.
47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на безстопанствените
кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.
Въззивният
съд приема, че макар и общината да е създала мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия (така протокол № 7 от ***
г., програма за периода 2016-2019 г. и договор № 117 от *** г.), те не са
приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета, като по обществените
места на територията на Община Перник са останали агресивни кучета, които
нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Следователно
по делото е доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение
Община Перник чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани от
агресивни бездомни кучета, поради което е установен по делото и фактическият състав,
обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община
Перник за противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата
съгласно чл. 49 от ЗЗД.
Неоснователни
са възраженията на въззивника Община Перник за липсата на предпоставките за
възникване на гаранционно-обезпечителната му отговорност за обезвреда поради
неустановяване на претърпените от въззиваемия А.А. болки и страдания. От събраните
от първоинстанционния съд по делото доказателства – медицински документи,
свидетелски показания и заключение на съдебно-медицинската експертиза, се
установяват по несъмнен и категоричен начин претърпените от ищеца и въззиваем А.А.
болки и страдания, посочени при обсъждането на посочените доказателства, в
резултат от установените му наранявания по задната повърхност на дясното бедро.
Въззивният
съд намира за неоснователно и възражението на въззивника за нарушаване на
принципа на справедливостта при определянето на размера на обезщетенията.
Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, като
законодателят в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е предвидил възможността на съда
по справедливост да определи размера на паричното обезщетение, което възложителят
на работата дължи на пострадалия за претърпените от него болки и страдания, които
са закономерна последица от настъпилото увреждане. При определяне на размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени вида и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки
се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване на
правото на обезщетение. Настоящият съдебен състав при преценка на всички
събрани по делото доказателства счита, че с оглед на вида и интензивността на
болките и страданията, изпитвани от ищеца и въззиваем А.А., предвид и наличието
на две разкъсно-контузни наранявания по задната повърхност на дясното бедро, периода
на възстановяване от около един месец, преживения стрес, довел и до неспокоен
сън на същия, белезите от нараняванията, възрастта на пострадалия – 61 години,
и състоянието на живот в страната, следва да му бъде определено заместващо
обезщетение в размер на 3500 лева. Във връзка с тези съображения, въззивният
съд счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента
на засягане на здравето на въззиваемия, а също и с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което и оплакването във въззивната жалба на
Община Перник, че размерът на обезщетението е завишен е неоснователно.
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция
за заплащане на законната мораторна лихва върху определеното обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, която по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
е дължима от момента на увреждането – 05.12.2017 г., до окончателното му заплащане.
Неоснователни
са също и възраженията на въззивника А. груп ЕООД за неправилно ангажиране на
отговорността му поради липсата на неизпълнение на възложените му по договора с
общината задължения. Видно от представения договор № 117 от *** г., Община
Перник е възложила на А. груп ЕООД овладяването на популацията на безстопанствени
кучета и цялостна организация на приют за безстопанствени кучета в *** на гр. П.,
включващи посочените в договора дейности, сред които: залавяне и транспортиране
на безстопанствени кучета на територията на Община Перник до и от Общински
приют за безстопанствени кучета; кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, поставяне
на инжектируем транспордер (микрочип), видима ушна марка, евтаназия на болни и
агресивни кучета, ваксинация на вече обработени кучета и временно настаняване
на безстопанствени кучета в приюта по реда и начина, определен в ЗЗЖ; предприемане
на мерки за намаляване на популацията на безстопанствените кучета чрез поетапно
изтегляне в приюта, и други, за срок от една година – чл. 1 и 2 от договора. Следователно
към датата на увреждането на ищеца А.А. – 05.12.2017 г., договорът е бил действащ
между страните, а поетите по него задължения от ответника А. груп ЕООД по
обратния иск водят на несъмнения извод, че същият е приел да извършва всички дейности,
възложени по ЗЗЖ на Община Перник във връзка с овладяването на популацията на
безстопанствени кучета и осигуряването на безпрепятствено придвижване на хора
по обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, а
не само при подадени сигнали, като изброяването на отделните видове дейности по
договора (чл. 10 и сл. от договора) е с оглед определяне на дължимото по него
възнаграждение. Затова въззивникът А. груп ЕООД следва да отговаря във всички
случаи, в които са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на общината поради неизпълнение на
установените й задължения за овладяването на популацията на безстопанствени
кучета и осигуряване на безпрепятствено придвижване на хора по обществените
места на нейната територия, незаплашвани от агресивни бездомни кучета.
Изложеното и липсата на доказателства за надлежното изпълнение на задълженията
по договора от въззивника А. груп ЕООД води до извод за основателност на
предявения обратен иск и тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването
на правото, предмет на главния осъдителен иск, третото лице помагач и ответник
по обратния иск ще плати след като ищецът Община Перник по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд е достигнал,
съответстват на тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му
част, включително и за разноските, присъдени съразмерно на уважената част на
исковете, следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивните жалби –
оставени без уважение.
При
този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемия А.А.
следва да се присъдят сторените от него разноски пред въззивната инстанция от
300 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 646 от 06.07.2018 г., постановено по гр. дело № 248/2018 г. по описа
на П. районен съд, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община
Перник, с адрес: ***, да заплати на А.Л.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 300.00 лева, представляваща разноски по производството пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.