№ 2364
гр. Варна , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100500122 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Развива се по молба на въззиваемата-ответница Н. М. Д., с ЕГН
**********, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение
№744 от 16.04.2021г., в частта за разноските, като се иска присъждането на
претендираният и заплатен от страната адвокатски хонорар в размер на 700лв.
Твърди се в молбата, че съдът е пропуснал да присъди в полза на страната
адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. за плащането, на което са
представени доказателства и е включено в списъка с разноските.
От ответника по молбата не е постъпил отговор.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските, е
допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, която е
представила списък на разноските, поради което следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество молбата е основателна, по следните
съображения:
В проведеното пред въззивният съд о.с.з. и двете страни, са поискали
присъждане на деловодни разноски, като са представили доказателства за
направа на разноски и списъци по чл.80 от ГПК, както и са направили
насрещни възражения за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Изхода от въззивното производство е изцяло положителен за
въззиваемата, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в нейна полза
се дължат разноски съобразно с представените по делото доказателства за
направени такива, а именно 700лв. за заплатен адвокатски хонорар. Тук е
1
мястото да се посочи, че възражението на въззивника за прекомерност на
претендираният от въззиваемата хонорар, е неоснователно.
В случая определеното по реда на НМРАВ минимално адвокатско
възнаграждение е около 350лв., т.е. половината от претендираната сума, но с
оглед правната и фактическа сложност на спора, то не се явява прекомерно.
Още повече, че процесуалният представител на въззивника е получил почти
двойно по-високо възнаграждение от 1306.37лв., т.е. самата страна е
определила правната и фактическа сложност на делото като висока. Ето защо
не е налице основание за редуциране на претендирания от насрещната страна
хонорар.
По изложените съображения Решение №744 от 16.04.2021г., следва да
се допълни, като се осъди жалбоподателя да заплати на ответницата съдебно
деловодни разноски в размер на 700лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №744 от 16.04.2021г. постановено по в.гр.д.
№122/2021г. по описа на ОС Варна, като
ОСЪЖДА ”Лено” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Цариградско Шосе” №96, ет.7, представлявано от
Александър Георгиев Тонков, да заплати на Н. М. Д., с ЕГН **********, с
адрес гр.В., ул.“К. и М.“ №**, ет.*, ап.*, сумата от 700лв., представляващи
деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2