Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 8.11.2019
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 1731 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 53448/27.02.2019г от „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД срещу
решението на ВРС-Хс-в № 3023/3.07.2019 по гр.д.№ 11457/2018, с кето са
отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* срещу М.М.И.
ЕГН ********** искове за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на дружеството сумата от 1395,95лв, представляваща незаплатена цена за ползвана ел.енергия
за периода от 29.06.2017 до 10.11.2017г
за обект на потребление с адрес: с.Каменар ул. „Калина“ № 7, обл.Варна, с кл.№
********** и аб.№ **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 63,55лв, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 1395,95 лв, за периода от падежа на всяка издадена фактура до 19.04.2018г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 6902/2018г по описа на ВРС, поради
неоснователност; осъдено е дружеството да заплати на на
ответника сумата от 350лв, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Излага оплаквания за
неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума
съставлява сбор от цената на коригираната въз основа на справка за корекция. Затова
дължимостта й се основава на договорните отношения между страните и
задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на осн.чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна решението
и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен като доказан
по основание, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от М.М.И. със становище за
неоснователност на жалбата и затова моли за потвърждаване решението на РС.
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК
********* срещу М.М.И. ЕГН ********** с искане за постановяване на решение, по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на дружеството сумата от 1395,95лв,
представляваща незаплатена цена за ползвана ел.енергия за периода от
29.06.2017г. до 10.11.2017г., за обект на потребление с адрес: ****, обл.
Варна, с кл. номер ********** и аб. номер **********, както и сумата от 63,55 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка издадена фактура
до 19.04.2018г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се,
че претендираната сума е сбор от издадени две фактури:
1/ първата с
№ **********/29.09.2017г. на стойност 880,26лв, представляваща цената на
коригираното със справка за корекция № 44795_83В5/27.09.2017г количество ел. енергия за периода 29.06.2017г до 26.09.2017г и се дължи на ответника на
осн.чл.79 ЗЗД вр.чл.48 ПИКЕЕ.
Сочи, че е била извършена
корекционна процедура по реда на чл.48 ал.1 т.1Б ПИКЕЕ по повод извършена на 26.09.2017г техническа проверка от
служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ на абоната. Съставен бил Констативен
протокол, в който е вписано, че е налице неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа.
2/ втората с
№ **********/17.11.2017г на стойност 515,69лв и представлява цената на
коригираното със справка за корекция номер 45538_BA4A/13.11.2017г. количество ел.енергия за периода 27.09.2017г до 10.11.2017г и
се дължи на ответника на осн.чл.79 ЗЗД вр.чл.48 ПИКЕЕ. Сочи, че е била
извършена корекционна процедура по реда на чл.48 ал.1 т.1 Б от ПИКЕЕ по повод
извършена на 10.11.2017г нова
техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ на
обекта, като е бил съставен нов КП,
тъй като било установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа.
В срока по
чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответника М.М.И..
Така предявеният положителен установителен иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл.422 ГПК.
СЪДЪТ, предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и
поотделно, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че
ответникът е титуляр по партида на обект, находящ се на адрес на потребление в
с.Каменар ул.„Калина“ № 7 с кл.№ ********** и аб.№ ********** по силата на
договорни отношения за доставка на ел.енергия с "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД.
От Констативен
протокол № 1400667/16.09.2017г се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Енерго-Про
Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ на посочения адрес. Отразено е, че било установено наличие на
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез
присъединен проводник към захранващия таблото проводник. Консумацията на
енергия след такова присъединяване не се отчитала от СТИ. Протоколът е подписан
от служители на „Електроразпределение-Север” АД /предишно наименование „Енерго
Про Мрежи“АД/, от свидетели и от представител на Полицията.
В резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от
880,26лв, за което е била издадена ф-ра № **********/29.09.2017г.
От представен
КП № 11230518/10.11.2017г се установява, че на посочената дата длъжностни лица на „Енерго-Про
Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ на същия адрес, като е отразено,
че било установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез алуминиев двужилен проводник,
като едното жило се ползва за фаза, а другото - за нула. Консумацията на енергия след такова
присъединяване не се отчитала от СТИ. КП е подписан от служители на
„Електроразпределение - Север” АД, от свидетели и представител на Полицията.
В резултат на корекцията е била начислена сумата от
515,69лв, за която е издадена ф-ра № **********/17.11.2017г.
В писмото, адресирано до ответника, е
посочено, че при изчислението и коригирането на сметката е приложена нормата на
чл.51 ПИКЕЕ.
Според заключението
на вещото лице по СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено,
се изяснява, че в периода от 27.09.2017г до 10.11.2017г през процесния СТИ не е
преминала доставената и потребена ел.енергия – неправомерно е монтиран
допълнителен проводник, заобикалящ електромера.
Към момента
на изготвяне на експертизата не е възможно да се установи точният размер на
количеството неотчетена енергия за минал период.
Изчисленото
количество за заплащане е предполагаемо. Неизмерването на ел.енергия се дължи
на неправомерно монтирания проводник. Справката за корекция на сметката е
направена съгласно чл.48 ал.1 ПИКЕЕ.
От
показанията на разпитаната свид.О. К. се установява, че електромерът бил
монтиран на високо на стълб. Поради зачестилите кражби на ток била повикана Полиция.
Съставен бил КП пред свидетели.
От
изложеното от свид.А. А. се установява, че процесните КП е издаден от него,
като същият е присъствал на проверката на коментираното СТИ.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По допустимостта
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на
иска, така и до приключването на
устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ищеца е да установи вземането си по
основание и размер, както, както и да установи законосъобразността и правилността на
корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата
законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ответникът е
потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ищцвото дружество са в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при
публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на
вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
В
ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се
приемат от Комисията,
т.е. от Държавната
комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се
публикуват от Комисията
и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1
б.„г” от ЗИД
ЗЕ,
обн.ДВ
бр.54/2012 /в
сила от 17.07.2012г/,
с нормата
на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният
снабдител продава ел.енергия,
да съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С
оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените
в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са
приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ
и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане
на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава
принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но
само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и
чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е
изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на
нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва,
че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие,
с Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на
предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация
в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката
са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за
търговско измерване.
При липсата
на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това, в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47
ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По
спорния въпрос съществува и задължителна
практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II
ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение №
223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№
628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО;
Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011
по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на
ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР
1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна
практика.
В цитираните решения е
застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от
законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след
влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение №
189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия
него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че
заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146
ал.1 ЗЗП и чл.26
ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесните корекции са били извършени след посочената по-горе дата 14.02.2017г и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че
отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно:
разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/ 8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Макар решението на ВАС да е
било постановено на 21.02.2018г и към
момента на начисляването на корекцията да не е
било постановено, към настоящия момент този съдебен акт е
стабилизиран и въззивният съд следва да го съобрази.
С оглед всичко изложено
по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз
основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова
не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора
във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат
присъждани разноски поради липса на отправено искане и доказателства за това.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 3023/3.07.2019 по гр.д.№ 11457/2018, с
кето са отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* срещу М.М.И.
ЕГН ********** искове за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на дружеството сумата от 1395,95лв, представляваща незаплатена цена за ползвана ел.енергия
за периода от 29.06.2017 до 10.11.2017г
за обект на потребление с адрес: с.Каменар ул. „Калина“ № 7, обл.Варна, с кл.№
********** и аб.№ **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 63,55лв, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 1395,95 лв, за периода от падежа на всяка издадена фактура до 19.04.2018г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 6902/2018г по описа на ВРС, поради
неоснователност; осъдено е дружеството да заплати на на
ответника сумата от 350лв, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Разноски за въззивната
инстанция не се присъждат
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: