№ 300
гр. Плевен, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200934 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №230256-
000077/04.04.2023г. на *** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ ***, с което на М. П. С.
от гр. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че
на 06.03.2023г. в 15:24 часа в град ***, ул. *** управлява лек автомобил
***, без да е правоспособен водач – нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените
доводи се свеждат до това, че фактическите положения изложени в АУАН
не отговарят на истината. Твърди се, че наказателното постановление е
издадено в разрез с императивните правила на чл.57, ал.1, т. 5, т.6, и т.7 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се
от пълномощник в лицето на адвокат Д. от АК- Враца, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания.
Административно-наказващия орган, редовно призован не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната
1
жалба. В съпроводително писмо, с което е изпратил
административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното
производство процесуално допустимо.
НП е връчено на жалбоподателя на 06.04.2023 г., а жалбата срещу
същото подадена на 19.04.2023 г., т.е. в предвидения в ЗАНН преклузивен
седмодневен срок. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№418816 е съставен на 06.03.2023г. от С. К. П. на длъжност *** при
ОДМВР-Плевен, РУ *** срещу М. П. С. от гр. ***, ЕГН **********, за
това, че на 06.03.2023г. в 15:24 часа в град ***, ул. „*** управлява лек
автомобил *** след като не притежава СУМПС, без да е правоспособен
водач – нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
От показанията на актосъставителят С. К. П. се установява, че заема
длъжността *** в РУ-гр. ***. Твърди, че на датата на процесното събитие с
колегата си П. Д. спрели за проверка лек автомобил *** Сочи, че
жалбоподателят бил без документи за самоличност. Твърди, че извършили
проверка в служебния таблет, при която се установило, че свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя не е невалидно. Твърди, че
жалбоподателят се обадил на свой роднина, който донесъл СУМПС. Твърди
още, че СУМПС било редовно, но тъй като в служебния таблет излизало, че
е невалидно го иззели. Показанията на свидетеля С. П. се потвърждават и от
показанията на свидетеля П. Д., присъствал при извършване на проверката и
при съставянето на АУАН. Свидетелят Д. дава показания, че на посочената в
акта дата изпълнявали план за СПО по линия „Пътен контрол“. Заявява, че
2
спрели за проверка управляваният от жалбоподателят лек автомобил.
Извършили проверка със служебния таблет, при която се установило,
СУМПС не е валидно. Твърди, че някой от роднините на жалбоподателя
донесъл СУМПС, което не било с изтекъл срок. Заявява, че иззели
регистрационни табели на автомобила, свидетелството за управление на
МПС, ведно с контролния талон към него и свидетелство за регистрация на
МПС.
Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по-горе
свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически –
последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Настоящото производство е от административнонаказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение, дали това деяние е
извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него
виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата
на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК
обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за невиновен до доказване на
противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
3
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ***
РУ в ОД МВР-Плевен, оправомощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,
а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – св. С. К. П. – младши
инспектор при ОДМВР -Плевен, РУ-***. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване
на административно нарушение) серия GA №418816, който е цитиран в НП
като индивидуализиращи акта белези от 06.03.2023 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – Закон за движението
по пътищата („Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда
на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено”) за нарушение на чл.150 от същия закон („Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл.152, ал.1, т.4”), изразяващо се в това, че 06.03.2023г. в 15:24 часа в град
***, ул.“*** управлява лек автомобил *** без да е правоспособен водач – не
притежавал СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно
средство).
Съгласно трайното разбиране в съдебната практика,
4
правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред
съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които
позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или
дейност (Тълкувателно решение №31 от 16.10.1969г. по н.д.№29/1969г.,
ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС,
издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като
правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС (
Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение №560/06.02.2014година, ІІ
наказателно отделение, наказателно дело №1789/2013 година).
При тези принципни съображения, то следва да се посочи
следното: Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено
извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и
точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем
бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче да е отразено от
фактическа страна с какво се свързва "без да притежава СУМПС" - дали
жалбоподателят е изначално неправоспособен, дали е с временно отнето
СУМПС като принудителна административна мярка, дали е защото не
разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него
МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен
и СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към
талона. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода,
че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се
припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при
фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между
разпоредбите на чл.150 ЗДвП и чл.150а, ал. 1 от ЗДвП. В този порядък, следва
да се посочи и че нормата на чл.150 от ЗДвП ( която в АУАН и НП е посочена
като нарушена) не предвижда съставомерен белег от обективна страна "без
да притежава СУМПС". Цитираната норма посочва, че МПС следва да се
управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е възведено
като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и то при
хипотезата на притежаване на "свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство". Предвид това, дори и да се приеме, че от фактическа страна
5
актосъставителят и наказващият орган не са допуснали нарушение, то такова
ще бъде налице от правна страна, доколкото въз основа на отразената
фактическа обстановка е следвало да бъде посочена като нарушена нормата
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП, тъй като видно от приложената по
делото справка за нарушител/водач и от показанията на свидетелите, М. С. е
имал издадено СУМПС, което е било валидно до 2029г. При това фактическо
положение той не е неправоспособен водач на МПС.
Дали притежаваното от него свидетелство за
управление е било валидно към датата на извършване на деянието, дали е за
категорията, към която спада управляваният от него автомобил, дали
той е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, дали свидетелството му за управление е било временно
отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и пък е било обявено за невалидно, тъй
като е било изгубено, откраднато или повредено, в случая е без правно
значение, тъй като тези обстоятелства са съставомерни за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.150 от ЗДвП (отделен е въпросът, че такива обстоятелства не са посочени в
НП и следователно не са включени в конкретното
административнонаказателно обвинение).
В случая при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното
постановление неправилно е приложен материалния закон, тъй като
събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, но не е нарушил чл.150 от ЗДвП, за
каквото именно нарушение е бил санкциониран с обжалваното НП, поради
което последното се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед този изход на делото е основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Предвид липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът прецени, че
искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 700
/седемстотин/ лв. - разноски за изготвяне на жалба против наказателното
постановление и процесуално представителство по нея, съобразно
приложения списък на разноските.
Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с чл.58д,
6
ал.1.т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №230256-000077/04.04.2023г. на
*** на РУ в ОДМВР-Плевен, РУ ***, с което на М. П. С. от гр.***, ЕГН
********** е наложено административно наказание на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на 06.03.2023г. в
15:24 часа в град ***, ул. „*** управлява лек автомобил “*** с рег. № ***
без да е правоспособен водач – нарушение по чл.150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на М. П. С., ЕГН
********** от гр. ***, *** сумата от 700, 00 /седемстотин/ лв.,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7