О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260485 Година
2021, 26 февруари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и шести февруари година две хиляди
двадесет и първа,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. РАДОСТИНА П.
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 171 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.418, ал.4 ГПК
и е
образувано по частната жалба на "Теленор
България" ЕАД гр.София с ЕИК *********, против Разпореждане № 260058 от
12.01.2021 г. по ч.гр.д.10/2021 г. на Районен съд Царево, с което е отхвърлено
заявлението частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Г.М.П. от *** сумата от общо 323,08 лв, представляваща:
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за абонамент за мобилни услуги
от 30.10.2018 г. в размер на 233,64 лв, начислена в размер на тримесечни
абонаментни такси, и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
абонамент за мобилни услуги от 22.01.2019 г. в размер на 89,44 лв, начислена в
размер на тримесечни абонаментни такси, както и направените по делото разноски
за платена държавна такса за платена държавна такса от 25 лв. и платено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 180 лв. Жалбоподателят твърди, че
съображенията на първоинстанционния съд в мотивите му, поради които е отхвърлил
заявлението, а именно – че заявителят претендира вземането си за неустойка на основание неравноправна, поради това - и
нищожна, договорна клауза, не отговарят на фактическата обстановка. Твърди се,
че неустоечната клауза, уговорена в т.11 от всеки от двата договора – от
30.10.2018 г. и от 22.01.2019 г., има съдържание, различно от възприетото от
заповедния съд. По-конкретно се твърди, че съгласно тези неустоечни клаузи,
неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни такси,
дължими до края на срока на договора, а стойността само на три месечни такси.
Ето защо се сочи, че неправилно съдът е приел, че заявителят претендира
частична неустойка по нищожна клауза. Отделно се излагат твърдения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси при предсрочно прекратяване на договор със срок 24
месеца, води до неравностойност на насрещните задължения по договора.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума.
Частната жалба
е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за частично основателна.
Производството
пред първоинстанционния ЦРС е образувано по заявление по чл.410 ГПК,
подадено от
"Теленор България" ЕАД, за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г.М.П. от *** за сумата от
общо 323,08 лв, представляваща: сбор от неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за абонамент за мобилни услуги от 30.10.2018 г. в размер на 233,64 лв,
начислена в размер на тримесечни абонаментни такси, и неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за абонамент за мобилни услуги от 22.01.2019 г. в
размер на 89,44 лв, начислена в размер на тримесечни абонаментни такси, както и
направените по делото разноски за платена държавна такса за платена държавна
такса от 25 лв. и платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 180
лв.
Изложени са
твърдения за сключени между заявителя и длъжника два договора – съответно: от
30.10.2018 г. за ползване на мобилен номер ********** с предоставено за
ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue и от 22.01.2019 г. за ползване на мобилен номер ********** с
предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA
2.1 Dual Blue Cooper. Твърди се неизпълнение на задълженията
на длъжника – абонат, да заплати дължимите от него двата договора суми по
издадени фактури за периода от 15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. – общо 171,13 лв.
Това породило правото на заявителя едностранно да прекрати договорното
правоотношение поради неизпълнение от страна на длъжника, и да претендира
уговорените неустойки. Твърди се, че съгласно т.11 от всеки от договорите, е
уговорено задължение на абоната за заплащане на неустойка за неизпълнение, в
размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Претендира
сумата от 233,64 лв по Договор за абонамент за мобилни услуги от
30.10.2018 г., представляваща сбор от 77,46 лв – стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 156,18 лв – представляваща неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue с отстъпка от стандартната цена, съгл.т.7 от договора в
размер на 237,94 лв; и сумата от 89,44
лв по Договора от 22.01.2019 г., от които 32,46 лв стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 56,98 лв – представляваща неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Blue
Coop с отстъпка от стандартната цена, съгл.т.7 от договора в
размер на 75,74 лв. В заявлението изрично е посочено, че претендираната
неустойка е изчислена съобразно изричното предписание на Комисията за защита на
потребителите за начина на изчисляване на договорни неустойки на физически лица
– абонати на Теленор България, обективирано в сключена между КЗП и Теленор България
извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г.
На основание чл.410, ал.3 ГПК към заявлението са
представени двата договора за мобилни услуги, двата договора за лизинг, а също
и Общите условия на "Теленор
България" АД, в сила от 10.09.2010 г. в редакцията след последното им
изменение от 30.06.2017 г.
С обжалваното
разпореждане Районен съд Царево е отхвърлил заявлението, като е приел, че
уговорената неустойка – за срок от прекратяване на договора, до оставащия
период до края на срока на договора е необосновано висока и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което клаузата, предвиждаща неустойка в полза на оператора е нищожна. Съдът е
приел, че при нищожност на клаузата за неустойка е без значение, дали със
заявлението е претендиран пълният й размер или претенцията е до размера от само
няколко абонаментни вноски, тъй като нищожността се отнася до цялото вземане.
Обжалваното
разпореждане е неправилно.
Както се
посочи по-горе, претендираните по двата договора неустойки включват: неустойка
по договора за абонамент за мобилни услуги, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, и неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство с отстъпка от стандартната цена, съгл.т.7 от договора.
Изводите на
първоинстанционния съд, че претендираната неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент по Договора от 30.10.2018 г. за ползване на мобилен
номер ********** с предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue и по Договора от
22.01.2019 г. за ползване на мобилен номер ********** с предоставено за
ползване мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Blue
Cooper, е уговорена за период от датата на прекратяване на
договора, до оставащия срок на договора не почиват на данните по делото. На
първо място, в заявлението се претендира неустойка, в размер на три месечни
абонаментни вноски, а не оставащите до края на договора абонаментни вноски. На
второ място, в т.11, б.“а“ от двата договора между страните е уговорено
заплащането на неустойка, в размер на „всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти“, т.е.страните са уговорили
неустойка не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Ето защо клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент не е неравноправна на основание чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП, тъй като не задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка. Предвидената неустойка,
която не може надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В Договора от
30.10.2018 г. размерът на стандартния месечен абонамент е ясно посочен – 30.99
лв на месец, а претендираната неустойка в размер от 89,44 лв не надвишава
предвидения максимум от три стандартни месечни вноски.
Ето
защо, по отношение на претендираната неустойка в размер от 77,46 лв по Договора от 30.10.2018 г. и 32,46 лв по Договора от 22.01.2019 г., подаденото заявление следва
да бъде уважено, а поради несъвпадане на изводите на двете инстанции –
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо недо следва да се
постанови издаване на заповед за изпълнение против длъжника за претендираната
неустойка в размер от 77,46 лв по Договора от 30.10.2018 г. и 32,46 лв по
Договора от 22.01.2019 г.
По отношение на
претенцията за неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора, представляваща
остатъка от стойността на закупеното от длъжника П. устройство по всеки от
двата договора (мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue по Договора от 30.10.2018 г. и мобилно устройство NOKIA 2.1
Dual Blue Cooper по Договора от
22.01.2019 г.), предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът приема
следното:
Първоинстанционният
съд не е изложил съображения защо приема за неоснователна претенцията за неустойка
за предоставено за ползване мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора. Всъщност, първоинстанционният съд изобщо не е изложил
съображения в мотивите на обжалваното разпореждане по повод неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена.
Съгласно т.11,
б.“б“ от двата договора за абонамент за мобилни услуги, „в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора“.
От
представените по делото Договор от 30.10.2018 г. за ползване на мобилен номер **********
с предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue и Договор от 22.01.2019 г. за ползване на мобилен номер **********
с предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA
2.1 Dual Blue Cooper, е видно, че длъжникът е закупил
посочените мобилни устройства на преференциална цена, поради това, че е страна
по договор за ползване на мобилни услуги и е избрал "Теленор
България" ЕАД за свой доставчик на услугите за срок от две години. В т.7
на всеки от двата договора за мобилни услуги са посочени за всяко от
закупуваните мобилни устройства: цена в брой, или обща лизингова цена с абонаментния
план; стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент); и отстъпката от
стандартната цена. След като длъжникът е преустановил изпълнението на
задълженията си по договорите, необосновано е същият да се ползва от
преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на специални
по-ниски цени. В този смисъл, тази клауза от договора също не води до
заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а
възстановява баланса в отношенията между страните, като претендирания от
заявителя размер на сумата подлежи на доказване в исковото производство, което
ще се образува вследствие подадено от длъжника възражение.
Ето защо,
претенцията на заявителя за неустойка по
Договор за абонамент за мобилни услуги от 30.10.2018 г., в размер на 156,18 лв – представляваща неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора в
размер на 237,94 лв, и в размер на 56,98
лв, представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство
NOKIA 2.1 Dual Blue Coop
с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора в размер на 75,74 лв,
също е основателна, а обжалваното разпореждане и в тази част е неправилно и
следва да бъде отменено.
С оглед
несъвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на ЦРС следва
да бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение уважено.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 260058 от 12.01.2021 г. по ч.гр.д.10/2021 г. по описа на Районен съд Царево, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, срещу
длъжника Г.М.П., ЕГН **********, за сумата от 323.08 лв (триста двадесет и три
лева и осем стотинки) – неустойка при
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор от 30.10.2018 г. за
ползване на мобилен номер ********** с предоставено за ползване мобилно
устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue и на Договор от 22.01.2019 г. за ползване на мобилен номер **********
с предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA
2.1 Dual Blue Cooper, която сума се състои от: сумата 233,64
лв по Договор за абонамент за мобилни услуги от 30.10.2018 г., представляваща
сбор от 77,46 лв – стойността на 3 месечни абонаментни такси и 156,18 лв –
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue с отстъпка от
стандартната цена, съгл.т.7 от договора в размер на 237,94 лв; и сумата от
89,44 лв по Договора от 22.01.2019 г., от които 32,46 лв стойността на 3
месечни абонаментни такси и 56,98 лв – представляваща неустойка за предоставено
за ползване мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Blue
Coop с отстъпка от стандартната цена, съгл.т.7 от договора в
размер на 75,74 лв, както и за сумата от 205,00 лв (двеста и пет лева) –
разноски в заповедното производство, представляващи 25 лв – държавна такса и
180 лв заплатен адвокатски хонорар.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Царево за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.