№ 1517
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502166 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу решение
№2111/28.06.22г., постановено по гр.д. №14818/21г. на ВРС, с което е осъден МИКРО
КРЕДИТ АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. Т. Р. от гр.Варна сумата от 220лв,
представляваща платена без основание сума за административна такса съгласно договор за
заем CrediGo №*****г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на
исковата молба в съда-13.10.21г. до оконч.изплащане на задължението, на осн. чл.55, ал.1
ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.
Въззивникът счита, че ВРС неправилно е осъдил дружеството да заплати сумата, без преди
това да прогласи процесната клауза за нищожна. Независимо от изложеното в мотивите,
клаузата била действителна, тъй като в диспозитива на решението не се съдържало
произнасяне в обратния смисъл. Счита за недоказано заплащането на сума в размер на
приетата от ВРС 3863,70лв, като ответникът имал все още задължение в размер на
2940,25лв, поради което и сумата от 220лв не била платена без основание. Моли да бъде
отменено решението и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна Ж. Т. Р. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Ж. Т. Р. срещу
МИКРО КРЕДИТ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 220лева, представляваща платена без правно
основание сума за административна такса съгласно договор за заем CrediGo №*****г, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем
CrediGo №*****г., по силата на който отв.дружество е предоставило заем в размер на
3200лв, която сума следвало да бъде върната до 12.09.20г. на 15 месечни вноски при
фиксиран лихвен процент от 29,45%. Твърди, че съгласно договора ищцата дължала и
еднократна административна такса от 220лв. Счита, че тази такса била свързана с усвояване
и управление на кредита, което противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК и на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД
клаузата била нищожна. Предвид това и доколкото е изплатила изцяло задължението си
счита, че сумата от 220лв за админ.такса е заплатена без основание.
В отговор на исковата молба ответникът МИКРО КРЕДИТ АД поддържа
становище за неоснователност на иска. Излага, че съгласно ОУ, в т.15, било предвидено, че
с подписването на искане за CrediGo заемоискателят се съгласява да заплати еднократна
админ.такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от подлежащите на
предоставяне средства по сключен договор. Твърди, че извършването на тази оценка
изисквало труд и време на няколко служители, което водело до допълнителни разходи за
кредитора, като изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК били неприложими. Оспорва твърдението
договарянето на такава такса да противоречи на добрите нрави. Счита, че не била налице
нееквивалентност на престациите, тъй като кредиторът е престирал услуга по оценка
кредитоспособността на ищцата. Оспорва да е заплатено цялото задължение по договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание /в тази насока е Постановление №1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на
годно основание.
2
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на
решението поради присъждане на исковата сума без да е налице нарочно прогласяване в
диспозитива на решението на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
админ.такса. В процесният случай ищецът е основал исковата си претенция на въведена
като възражение нищожност на посочената клауза, без да е предявил самостоятелен иск за
това, поради което и съдът не дължи нарочен диспозитив, а разглеждането на това
възражение се извършва единствено в мотивите на съдебния акт, като при уважаване на
възражението се пораждат правните последици от признатата нищожност.
Не се споделя и оплакването, че не са налице доказателства за заплащането на
сумата на ответното дружество. Видно от т.15 на ОУ, на които се позовава ответникът, с
подписването на искане за CrediGo заемоискателят се съгласява да заплати еднократна
админ.такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от подлежащите на
предоставяне средства по сключения договор. В процесния случай не се оспорва факта на
удържане и приспадане от ответника на сумата от 220лв от предоставената в заем сума,
което е видно и от самия договор, в който изрично е предвидено, че от чистата стойност на
заема 3200лв реално получената сума възлиза на 1345,53лв, а с останалата част е
рефинансирана сума от 1627,71лв и са заплатени еднократна адм.такса от 220лв и такса за
усвояване от 6,76лв. Или от този регламент следва, че кредиторът е предоставил в заем на
длъжника сума за погасяване на задължение, възникнало от същия този заемен договор.
Ирелевантно е в какъв размер е погасен взетия заем, доколкото задължението за админ.такса
е било съответно прихванато от заетата сума. Следва да се отбележи още, че така
формулирания начин, по който длъжникът следва да плати определената от кредитора такса
за оценка на риска цели необосновано оскъпяване на заема, в ущърб на потребителя като
икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което на общо основание е
недопустимо.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в горепосочения смисъл и
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на сключване на договора за
процесуално представителство/ и съобразно уважената част от иска, а именно 300лв за
осъществено процесуално представителство на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2111/28.06.22г., постановено по гр.д.
№14818/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Цариградско шосе №137, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Й. Н.,
ЕГН **********, с адрес *********, сумата от 300лв, представляваща адв.възнаграждение
за проц.представителство за въззивна инстанция, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2
от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4