№ 4487
гр. С, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110161066 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., чрез адв.С.,
със съдебен адрес гр.С, ул. „Г“ № 31, офис - партер, за признаване за установено по
отношение на ответника “С В” АД, ЕИК ..., с адрес гр. С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №.., ет. 2
и 3, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 180.91 лв., представляваща
начислени задължения за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр.С, ж.к.Х Д бл....,
отчитан с абонатен №.., за периода от м.01.2013 г. до м.02.2014 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида за доставка, отвеждане и
пречистване на вода в ап.13, находящ се в гр.С, ж.к.Х Д бл.151, вх.А, ет.5, отчитан с
абонатен №.. . Сочи се, че за процесния имот за исковия период са начислени задължения в
ответното дружество в размер на предявения иск.
Ищецът оспорва тяхната дължимост, поради липса на основание за начисляването
им, поради това, че услугата не била реално доставена до имота, както и поради настъпила
погасителна давност. Въвеждат се оплаквания и че предоставената от ответника услуга не е
отчитана с индивидуален водомер, съобарзо изискванията на чл.32, ал.3 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът обръща внимание, че не е спазен и чл.21, ал.1 от ОУ на
ответника, съобразно която разпоредба показанията на водомерите се отчитат за период не
по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери
след общия водомер се осъществява веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на
общия водомер.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта на предявения иск.
Прави искане за присъждане на ответника на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
направените с исковата молба искания. Ответникът не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода.
Искът се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е обвързано
със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
В същото време и с оглед направените възражения с отговора на исковата молба,
следва да се отбележи, че след служебна справка в ЕИСС, настоящият състав установи, че
действително, въз основа на подадена на 13.12.2022 г. искова молба, „С В“ АД е образувало
срещу М. С. М. гр.д.№ 67934/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, с предмет установяване
дължимостта на сумата от 2048.19 лв., представляваща главница за предоставени ВиК
услуги в имот, отчитан с клиентски №.., за периода от 03.01.2013 г. до 05.05.2022 г., както и
на сумата от 1.84 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.02.2013 г. до
05.05.2022 г. В този случай обаче съдебната практика /така пределение № 260128/05.01.2021
г., постановено по в.ч.гр.д.№ 14092/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ б състав/, приема, че
макар страните и предметът на двете дела да са идентични, то последиците за страните са
различни, като отрицателният установителен иск има преюдициално значение за изхода по
иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК. Поради това производството по настоящия иск,
независимо, че е образувано след това по положителния установителен иск, не следва да
бъде прекратено, а съдът да се произнесе с решение по повдигнатия пред него правен спор.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на името на ищеца се води партида, открита в ответното дружество за доставка на ВиК
услуги по клиентски №.. за имот, находящ се в гр.С, ж.к.Х Д бл..... Видно от справката,
изготвена от ответника, приложена на л.14 и л.47 от делото, за исковия период са начислени
задължения в общ размер на 172.95 лв. В тази насока и с оглед посочения в исковата молба
размер на иска, следва да се отбележи, че от цитираната справка се установява, че на
15.11.2013 г. са издадени 4 бр. фактури – една с нулеви задължения, една, с която е
начислена сумата от 3.98 лв. и две, с които е приспандата сума от по 3.98 лв. /т.е. намалени
2
са задълженията с общо 7.96 лв./.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
С исковата молба са заявени няколко основания за недължимост на процесната
сума, а именно поради липсата на качеството потребител на ВиК услуги на ищцата и нейния
наследодател, поради липсата на основание за начисляването на задълженията, както и
поради погасяването им по давност. Действително, ищецът не е посочил изрично кое от тези
основания е главно и кое евентуално, но съдът приема, че следва да ги разгледа в заявената
последователност.
Ответникът, въпреки изрично дадените му от съда указания с доклада, не ангажира
доказателства, че М. С. М., е потребител на ВиК услуги през исковия период, по смисъла на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Не се представиха
доказателства, че М. притежава вещни права върху имота, за които са начислени задължения
за ВиК услуги, като по арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме, че в този
случай правоотношение с ВиК оператора може да възникне въз основа на заявление от
ищеца, респ. въз основа на сключен писмен договор, данни за което няма по делото.
Ето защо, доколкото не се установи основание за ангажиране отговорността на
ищеца за заплащане на начислените по процесната партида ВиК услуги, искът се явява
основателен до посочената по-горе сума от 172.95 лв. За разликата до пълния предявен
размер от 180.91 лв., искът следва да се отхвърли.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, всяка от страните има право на такива, каквото искане е
направила.
В тежест на ответника следва да се възложат 49.15 лв. от направените от ищеца
разноски за държавна такса и банков превод от 51.41 лв., вписани в представения списък по
чл.80 от ГПК /л.45 от делото/, които след справка на материалите по делото се установи, че
са и реално извършени.
По отношение претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищеца, следва да се посочи, че с пълномощното, приложено на л.5 от делото ищецът е
упълномощил адв.С. да го представлява по делото, като в договора за правна помощ и
съдействие е уговорена безплатна такава. Съобразно предвиденото в чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв.С. следва да се определи възнаграждение в размер на 400.00 лв., каквото е посочено и в
представения списък по чл.80 от ГПК. От тази сума, съобразно уважената част от иска,
следва да се присъдят 382.40 лв.
От страна на ответника се претендират еднствено разноски за процесуално
представителство, които следва да бъдат определени от съда съобразно чл.25 ал.1 от
3
Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. чл.37 от Закона за правната помощ. За защита по дела с определен материален интерес, в
цитираната разпоредба е предвидено възнаграждение от 100 до 360 лв. В случая,
съобразявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на събраните
доказателства, процесуалното поведение на ищеца, конкретно извършените от процесуалния
представител на ответника действия по защита в производството, както и броя проведени
съдебни заседания, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в минимален
размер от 100.00 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, от тази сума на ответника следва
да се присъдят 2.74 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №.., ет. 2 и 3, че М. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., не дължи на ответното дружество сумата от 172.95
лв., представляваща начислени задължения за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се
в гр.С, ж.к.Х Д бл...., отчитан с абонатен №.., за периода от м.01.2013 г. до м.02.2014 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 180.91
лв.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б,
бул. „Ц Б III“ №.., ет. 2 и 3, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д
бл...., сумата от 49.15 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б,
бул. „Ц Б III“ №.., ет. 2 и 3, да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“Г“ № 31, офис-партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 382.40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца М. С. М., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
61066/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., да заплати на “С
В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №.., ет. 2
и 3, сумата от 2.74 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5