Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260082
гр. ВРАЦА,26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в публичното
заседание на 12.03.2021г.,в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Ана Ангелова
в присъствието
на: прокурора секретар М.Костадинова,като разгледа докладваното от съдия Пенка Т.Петрова в.гр. дело N` 83 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба,подадена от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД,със седалище и адрес на
управление гр.Козлодуй,чрез юрк.В.Б.,*** от 20.11.2020г.,постановено по гр.д.№
757/2020г.,с което са уважени предявени против въззивника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано
и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения.Иска се
отмяна на обжалваното решение,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с
което предявените искове се отхвърлят.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.чрез своя процесуален
представител оспорва същата.От своя страна е подала насрещна въззивна жалба
против решението в частта,в която е отхвърлена претенцията на ищеца с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за периода 09.11.2020г.-03.03.2021г,както
и в частта относно разноските.По насрещната въззивна жалба също не е постъпил
отговор.В с.з.същата се оспорва от процесуалния представител на първия
въззивник.
Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и
процесуално допустими.Подадени са в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 ГПК и
чл.263 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт
на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.По същество:
Пред първоинстанционния съд
въззиваемият работник е предявил против въззивника искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ – за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение на
директора на въззивника,с което е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл.190 ал.1 т.1 КТ,за възстановяването му на заеманата от преди
уволнението длъжност "***" в сектор Лекотоварен транспорт,отдел
"Автотранспорт", и изплащане на обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа в продължение на 6 месеца след
уволнението в размер на 9500 лв.,увеличен в хода на делото на 10300,50лв.Поддържа
се в исковата молба,че заповедта за уволнение е неправилна и
незаконосъобразна.Въззиваемият не бил извършил отразеното в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина.Заповедта за промяна на работното му място и работното
време по същество представлявала
едностранно изменение на трудовия му договор.Работното му място било в
сектор „Лекотоварен транспорт”, „Автобаза - 1” ,т.нар. „стара част" на
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД на 1-4 блок, поради което и не бил уведомен за Заповед № АД-
2096/24.07.2020г., с която е променено работното му време при нейното издаване.
Твърди, че на 27.07.2020г. устно е бил уведомен от прекият си ръководител Д. Д.,
че ще следва да се включи по график към тази заповед, за който график
допълнително ще бъде уведомен, тъй като ще следва да се промени и работното му
място, като няма да полага труд в сектор „лекотоварен транспорт” в „Автобаза-1”
на „старата част” на „АЕЦ Козлодуй”, а на V-VI блок на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД,
където ще трябва да отчита работа на косачите по техните райони и да ги
обезпечава материално при дейността им. Според ищеца това по същество
представлява едностранно изменение на трудовото правоотношение,като се позовава
на чл.118 и 119 КТ, което не съобразил и продължил да изпълнява дейностите си
на „***”, като се явявал на работното си място „Автобаза-1” с начало на
работното време от 8.00 часа до 16.00 часа до 24.08.2020г., за което
работодателя не възразил. На 24.08.2020г. устно му било съобщено, че по график
към Заповед № 2096/24.07.2020г. следва да се яви в 6.00 ч. в „Автобаза-2”, което
изпълнил и до 31.08.2020г. изпълнявал графика и задълженията си по отчитане и
подпомагане дейността на косачите на 5-6 блок на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД при работно
време от 6.00 часа до 14.00 часа.
Въззивникът –
ответник в първата инстанция в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове,и счита, че правилно и
законосъобразно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение” на
ищеца, тъй като е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.1 КТ, като на 5, 6 и 7 август 2020 година се е явил на работа закъснявайки с
повече от 1 час, считано от 6 часа, когато било началото на работното време за
него съгласно Заповед №АД- 2096/24.07.2020г. на изпълнителния директор на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД.
Ответникът не
оспорва, че с трудовия договор и допълнителното споразумение към него от
23.04.2020г. е уговорено ищецът да работи при намалено 7 часа работно време при
петдневна работна седмица, уредено в чл.10 от ПВТР в границите от 08:00 до 16:00 часа с обедна
почивка от 1 час.
Твърди, че със
Заповед № АД-2096/24.07.2020 г. на Изпълнителния директор са променени
границите на работното време на ищеца /той е включен под № 3 от 12 работници и
служители от Отдел „Автотранспорт”/ за периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2020г.
с начало на работния ден от 06.00 часа до 14.00 часа с 1 час обедна почивка.
Тази заповед е била връчена на 27.07.2020г. около 09.00 ч. на служителите от
отдел „Автотранспорт”, като прекият ръководител на ищеца - Ръководител сектор
„Лекотоварен транспорт” Д. Д. е поставил резолюция на заповедта - „ До К.М. с
цел запознаване му”, като той му е посочил/съобщил/ точно времето, в което
следва да идва на работа и да напуска работното си място, вида на работата - да
допуска до работа самоходни косилни апарати след преглед, да попълва
съответната документация, да следи за извършената работа и да докладва за
несъответствия, и седмиците по график. К.М. отказал да приеме и да се запознае
със същата заповед, което е удостоверено върху копие от нея с подписа на двама
свидетели - А. Д. и Б. Н.. На основание чл.81 от ПВТР, Началник отдел
„Автотранспорт” е информирал Изпълнителния директор с Доклад Рег.№
АВТ-168/07.08.2020г. за нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, към който е
приложена и справка за преминаванията през АПС, подписани от Ръководител Управление
„Сигурност” Р. И., от която се установява, че за периода 03 .08.2020 г. до
07.08.2020 г. ищецът се е явявал на работа както следва: - на 05.08.2020г. в
7:53:42 часа вместо в 6:00 ч; на 06.08.2020г. в 7:51:22 ч., вместо в 6:00 ч. и
на 07.08.2020г. в 7:53:50 ч., вместо в 6:00 ч., т.е. в месец август 2020г. се е
явил на работа с три закъснения, всяко от които е повече от 1 час. На ищеца са
изискани писмени обяснения със Заповед АД- 2294/ 10.08.2020г.,който е представил
такива с вх.№ ОБ-53/ 13.08.2020г.
По делото са
събирани писмени и гласни доказателства.
Установено е от писмените
доказателства по делото , че ищецът
работел към ответника по безсрочен трудов договор,като заемал длъжността „***”, сектор „Лекотоварен
транспорт”/Автобаза 1/,отдел "Автотранспорт".
Със Заповед № НК-20/03.09.2020г. на
изпълнителния директор на въззивника, трудовият договор на ищеца е прекратен,
като му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение” за нарушение
на чл.190 ал.1 т.1 КТ, изразяващо се в това, че на 5, 6 и 7 август 2020 година
се е явявал на работа, закъснявайки с повече от 1 час, считано от 6 часа
сутринта, когато било началото на работното време за него съгласно Заповед №
АД-2096/24.07.2020г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Установено е и ,че
брутното трудово възнаграждение, което ищеца е получил за работата си при
ответника на тази длъжност за пълен работен месец е в размер на 1716,75лева,
видно от удостоверението издадено в този смисъл от работодателя на стр.43 в
делото.
Преди налагане на
дисциплинарното наказание са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193 ал.
1 КТ,и той е дал такива.Видно е от данните по делото,че наказанието е наложено
в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ.Наказанието е наложено при спазване
на изискванията по чл. 195 ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Спорен
е въпроса деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание дали е
осъществено от ищеца и дали същото представлява нарушение на трудовата
дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца,както и дали наложеното
наказание е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ.
Както се посочи
безспорно е, че ищецът е работел към ответника по безсрочен трудов договор на
длъжност "***", сектор „Лекотоварен транспорт”,отдел
"Автотранспорт".
Безспорно е, и че
считано от 03.09.2020г. със Заповед № НК- 20/03.09.2020г. на изпълнителния
директор на въззивника, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца , като му
е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ „дисциплинарно уволнение“
за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.1 КТ за това, че в
рамките на един календарен месец / август/ три пъти се е явил на работа/на 5, 6
и 7 август 2020 година/ закъснявайки с повече от 1 час, считано от 6 часа,
когато било началото на работното време за него съгласно Заповед №АД-
2096/24.07.2020г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Правата и
задълженията, произтичащи от заеманата от ищеца длъжност „***” са уредени в
длъжностна характеристика ид. № ДОД.ОК.ДХ.0580/03. от която се установява, че
общата характеристика на работата му /т.4.1/ се свежда до това да „Организира, ръководи и участва в ремонтната
дейност и техническото обслужване на автотранспортната техника в дружеството”,
като конкретните му функции и задължения в тази насока са посочени в чл.4.2.
Работното място и
режима на работа съгласно раздел 5 от длъжностната характеристика , са
определени както следва: работното място на *** се определя със заповед на
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД или упълномощено от него
длъжностно лице в съответствие с чл. 127 от КТ /т.5.1/, като за ищеца е
установено и пълно работно време в съответствие с Кодекса на труда и Правилника
за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД /т.5.2/. „***”, съгласно т.3.1.1
от длъжностната характеристика е подчинен на съответния ръководител сектор,
като ищецът е бил подчинен на Ръководител сектор „Лекотоварен транспорт” Д. Д..
На основание чл.10 от ПВТР на промишлената площадка на „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД е било установено намалено работно време с дневна продължителност
7 часа при петдневна работна седмица. Границите на работното време са от 08.00
до 16.00 часа с обедна почивка от 1 час, като в чл.19 е предвидена възможността
при производствена необходимост за работници и служители, работещи при подневно
отчитане на работното време да се установява работно време в променливи
граници, съгласно КТ, което се определя със заповед на изпълнителния директор.
Със Заповед №
АД-2096/24.07.2020г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй ’ ЕАД е
въведена промяна в границите на работното време,като в същата заповед ищецът М.
е посочен под № 3. Като мотиви в заповедта се сочат предстоящите високи
температури и производствена необходимост за поддържане на зелените площи,
издадена на основание чл. 139 ал.2 от КТ и чл.19 от ПВТР.
В заповедта е вписано
времето, в което работниците следва да идват на работа и да напускат работното
си място.
Не е посочен друг
реквизит в заповедта,конкретно поддържаното от ищеца и изслушаните свидетели,че
заповедта касаела и промяна във вида на работата - да допуска до работа
самоходни косилни апарати след преглед, да попълва съответната документация, да
следи за извършената работа и да докладва за несъответствия.
Заповед №
АД-2096/24.07.2020г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, е връчена
на служителите от отдел „Автотранспорт” на 27.07.2020г. около 09.00 ч., от
прекия ръководител на ищеца- Ръководител сектор „Лекотоварен транспорт” Д. Д.,
като на заповедта е поставена резолюция "до К.М. с цел запознаване му".
Ищецът К.М. е отказал да я приеме, което е удостоверено върху копие от
заповедта, с подписа на двама свидетели: А. Д. и Б. Н..
С исковата молба
ищецът се позовава на график за дежурство по Заповед № АД-2096/24.07.2020г. на
Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, с който били определени дните на
явяване на работа в различно работно време и с различни трудови функции на
ищеца К.М.,който график е приложен по делото на стр. 34.Доколкото в заповедта
от 24.07.2020г.,заповедта за уволнение и отговора на исковата молбавкл.и
въззивната жалба въззивникът не се позовава на подобен график,респ.на промяна
на работното място на ищеца,настоящата инстанция намира,че същият /график/.е
ирелевантен за предмета на спора.
Ищецът не отрича, че
на 27.07.2020г. е уведомен за издадената Заповед №АД-2096/24.07.2020г. на
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй"ЕАД гр.Козлодуй,която е сведена до
знанието му, ведно с представения график за дежурства по заповедта.Изявленията
на ищеца се подкрепят от показанията на изслушаните свидетели – преки началници
на ищеца,които заявяват,че заповедта от 24.07.2020г.била сведена до знание на
работниците от отдел Автотранспорт,заедно с изготвения от тях график,вкл.и на
ищеца.Настоящият състав дава вяра на показанията на свидетелите в тази
насока,които се подкрепят от изявленията на самия ищец.Последният не би правил
възражения,че едностранно се изменя трудовия му договор с въведените "нови"
трудови функции по отношение на косилните апарати,ако действително не би бил запознат
с дежерствата,предмет на графика.
До 24.08.2020г.
ищецът изпълнявал задълженията си на „***” в сектор „лекотоварен транспорт”,
при работно време 08ч.-16ч., когато му е съобщено, че по график към Заповед №
2096/24.07.2020г., следва да се яви в 06ч. в „автобаза - 2”, за да изпълни
същата за следващото дежурство.
От 24.08.2020г. до
31.08.2020г. ищецът се е явявал на работа при работно време 06ч. -14ч. в
„автобаза - 2”, в изпълнение на графика и задълженията си по отчитане и
подпомагане дейността на косачите на 5-6 блок на „АЕЦ Козлодуй”ЕАД гр.Козлодуй.Междувременно
са били поискани обяснения за закъсненията му на 5,6 и 7 август 2020г.,и той е
дал такива.
От представения по
делото като писмено доказателство график към Заповед №АД-2096/24.07.2020г., е
видно, че в него не се съдържа достоверна дата нито за изготвянето му,нито
данни за автентичността му .Наличието на такъв се установява,както се изложи от
изявленията на ищеца и от показанията на изслушаните свидетели,които
установяват,че графикът е изготвен след издаване на заповедта от 24.07.2020г.от
св.Б. ,а връчен на работниците – от св.Д..В същият график са отразени дати на
дежурства от определени работници,между които и ищеца,като не е конкретизирано
нито в какво се изразяват тези дежурства,нито къде ще се
осъществяват.Настоящата инстанция намира,че не са налице противоречия в
показанията на двамата свидетели,както е приел първоинстанционния съд,и,че
показанията им са последователни и логични,взаимно допълващи се и подкрепящи се
от останалите доказателства по делото,поради което няма основание да не им се
даде вяра,без оглед на факта,че са служители на ответника.
Според настоящата
инстанция независимо дали е имало или не изготвен график към заповедта от
24.07.2020г., както и дали същият е бил връчен на ищеца,този факт е без правно
значение за правните изводи на съда с оглед на изложеното и по горе,че
заповедта за уволнение касае единствено явяване на работа със закъснение повече
от 1 час в продължение на 3 дена за един месец,а не и за промяна мястото и
характера на работа на ищеца.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявените искове за основателни и доказани и ги уважил.Въззивната инстанция не
споделя крайните фактически и правни изводи на първата и намира,че решението и
е постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата
по делото.
Установява се от
доказателствата по делото,че ищецът е извършил посоченото в заповедта за
наказание нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в нарушение и
неизпълнение на заповедта за промяна на работното време.Заповедта за промяна на
работното време от 24.07.2020г. се явява законосъобразна от една страна,и от
друга – връчена по надлежния ред на ищеца.Промяната началото на работното
време,при запазване на всички останали параметри на трудовия договор,без да се
изменя определеното място на работа,длъжността и размера на трудовото
възнаграждение не се смята изменение на трудовото правоотношение съгласно
чл.118 ал.2 КТ,и е в правомощията на работодателя съгласно чл.139 КТ и ПВТР,приложен
по делото.
С оглед отразеното
фактическо и правно основание на уволнението в заповедта за уволнение,както се
изложи и по-горе, настоящият състав не разглежда въпроса относно факта налице
ли е едностранна промяна на трудовото правоотношение при смяна на работното
място на ищеца/от "Автобаза 1" в "Автобаза" 2/,респ.налице
ли е била производствена необходимост за това,още повече,че чл.118 ал.2 КТ е
категоричен и относно този факт,а именно,че преместването на служителя на друго
работно място в същото предприятие не представлява изменение на трудовия
договор.
Хипотезата на чл.118
ал.2 от КТ предвижда, че не е налице изменение на съдържанието на трудовото
правоотношение при някои незначителни промени в неговото съдържание. Това са
случаи например на промяна на работното място на работника,или промяна началото
и края на работното време, без да се променя уговореното място на работа,
трудова функция и размерът на основното трудово възнаграждение. Налице са
изчерпателно изброени случаи на несъществени промени, които са допустими от
закона. Това изменение законът допуска като част от организаторските и
ръководни правомощия на работодателя в трудовия процес. Дори и тези изменения
да са неблагоприятни за работника,те са допустими от закона, щом не се засяга
мястото на работа, трудовата функция и основното трудово възнаграждение.
Неправилни са
изводите на първаинстанционния съд,че се касае за изменение по същество на
трудовите функции на ищеца К.Е.М., без това изменение да е било оформено по
надлежния законов ред - чл. 119 от КТ. Работата на изпълняваната от ищеца
длъжност е да „Организира, ръководи и участва в ремонтната дейност и
техническото обслужване на автотраспортната техника в дружеството”,която не е
променена с промяната на работното време.
Независимо от
характеристиката на длъжността „***”, ищецът К.Е.М. в периода 24.08.2020г. до
31.08.2020г., е изпълнявал дейности по отчитане дейността на косачи, което е
видно и от вписване в Заповед № АД-2096/24.07.20г./ В. Тази изпълнявана от
ищеца дейност не включва други трудови операции и задължения по нея, различни
от тези по длъжността „***”, и не съставлява изменение на характера на
трудовите му функции.
От представения
Правилник за организация и дейност на отдел "Автотранспорт" се
установява, че посочените в заповедта косачки във връзка с поддържане на
зелените площи са част от техниката в авиобаза свързани с основните трудови
функции на ищеца – чл.5.2.2.7
По съществото си
характера на работа е основен индивидуализиращ белег на трудовото
правоотношение, тъй като определя неговото функционално осъществяване. Поради
това Кодексът на труда допуска едностранни изменения на съдържанието на
трудовото правоотношение, включително и на характера на изпълняваната от
работника работа, но само по изключение, което е временно и при предпоставките
по чл.120 от КТ.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема,че е налице нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищеца,явявайки се на работа със закъснение повече от 1 час в
продължение на 1 месец.За това нарушение следва да му бъде наложено
дисциплинарно наказание.
Според настоящият
състав при налагане на дисциплинарното наказание не е допуснато и нарушение на
нормата на чл. 189 от КТ като наложеното най - тежко наказание се явява съразмерно
на нарушението.Отчетена е тежестта на нарушението,обстоятелствата,при които е
извършено нарушението,поведението на работника,характера на дружеството,свързано
със сигурност и дисциплина,както и факта,че същият има и други дисциплинарни
нарушения,за част от които му е и налагано дисциплинарно наказание.
При така изяснената
фактическа обстановка предявеният иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно
уволнение се явява неоснователен и недоказан.Като такъв следва да се
отхвърли.Неоснователни и недоказани се явяват и акцесорните искове за
възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност и изплащане
обезщетение на основание чл.225 КТ.
С оглед изложеното
въззивната жалба се явява основателна.Като такава следва да се уважи,като
първоинстанционното решение се отмени и вместо него се постанови друго,с което
предявените искове се отхвърлят.
Неоснователна при
това положение се явява и насрещната въззивна жалба,която следва да се остави
без уважение.
При този изход на
делото въззиваемият следва да заплати на въззивника сторените от него разноски
по водене на делото в размер на 200 лв.пред първа инстанция-юрисконсултско
възнаграждение и в размер на 278,50 лв.пред въззивна инстанция,от които 200
лв.юрисконсултско възнаграждение и 78,50 лв.-такса за въззивно обжалване.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на
РС Козлодуй от 20.11.2020г.по гр.д.№ 757/2020г.,и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от К.Е.М. *** искове с правно основание чл.344 ал.1
т.т.1-3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението на К.Е.М., ЕГН ********** с
адрес ***, със Заповед № НК-20/03.09.2020г. на изпълнителния директор на
дружеството Н. А. М.,за възстановяването му на заеманата от преди уволнението
длъжност "***" в сектор "Лекотоварен транспорт",отдел
"Автотранспор", и за изплащане на обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ за периода
03.09.2020г.-03.03.2021г. в размер на 10300,50 лв.,ведно със законната
лихва,начиная от датата на подаване на исковата молба 08.09.2020г.
ОСЪЖДА К.Е.М. *** да заплати на "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД гр.Козлодуй разноски по делото пред първа инстанция в размер на 200 лв. и
разноски пред въззивна инстанция в размер на 278,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........