Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 24.03.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Анелия Маркова
Любомир В.
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело №
16873 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.08.2015
г. по гр.д. № 5128/12 г., СРС, ІІ ГО, 79
с-в е признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на К.К.М.,
ЕГН **********,*** и Н.В.М., ЕГН ********** ***, че дължат на „Т.С.” ЕАД, *** **,
представлявано от изпълнителния директор С.Ц. сумата от 5468,76лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода
м.11.2008г. - м.04.2011г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.*************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
18824/2011 г. на СРС, 84 състав - 01.12.2011г. до окончателното и изплащане, като иска в останалата част, в която е отправено искане да бъде прието за
установено, че К.К.М. и Н.В.М. дължат на „Т.С.” ЕАД топлинна енергия за битови
нужди в размер над 5468,76лв. до 6531,27лв. за периода м.02.2008г. - м.10.2008г.,
е оставил без уважение. Признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на К.К.М. и
Н.В.М., че дължат на „Т.С.” ЕАД, сумата от 279,77 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2009г. - 17.11.2011 г., като иска в
останалата част, в която е отправено искане да бъде прието за установено, че К.К.М.
и Н.В.М. дължат на „Т.С.” ЕАД сумата над 279,77лв. до 1161,50лв./обезщетение за
забава за периода 31.03.2008г. -17.11.2011г./ е оставил без уважение. Осъдил е К.К.М. и Н.В.М. да заплатят на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в исковото и в
заповедното производство разноски в размер на 1071,46лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ответницата К.К.М., ЕГН **********,***, чрез назначения особен представител адв. М.М.Ц.,***,
чрез адв. М.М.Ц. в осъдителната част с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че претендираните
суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, тъй
като ответницата не е била собственик и ползвател на имота, че съдът е
постановил солидарно осъждане, но не са налице доказателства за наличие на
солидарна отговорност, че неправилно съдът се е произнесъл общо за разноските в
исковото и заповедното производство, а е следвало поотделно, че по отношение на
разноските за ответниците, съдът не е присъдил такива в тяхна полза. Ответницата
е била защитавана от особен представител, поради коетоо е следвало разноските
да бъдат присъдени в полза на НБПП. Моли да бъде отменено решението на СРС в
обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в полза
на НБПП.
Въззиваемият по тази
въззивна жалба Н.В.М., ЕГН **********
*** не взема становище по нея.
Въззиваемият
„Т.С.” ЕАД оспорва въззиваната жалба. Претендира присъждане
на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач „Т.с.” ЕООД не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че през периода м.02.2008г.- м.04.2011г. доставял
топлинна енергия на ответниците на адрес: гр.*************. За този период
стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлизала на 5468,76лв.,
която сума не била заплатена, поради което изпаднали в забава за периода
31.03.2008г.-17.11.2011г., като дължали обезщетение за забава в размер на
1161,50лв. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по чгр.д. № 18824/2011г. на СРС, 84 състав,
но ответниците подали възражение срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2011г. до
окончателното изплащане.
Ответниците К.К.М. и Н.В.М. оспорват исковете по основание и размер.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответницата К.К.М. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф
1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката
/. Настоящата
инстанция също приема, че е налице извънсъдебно признание от страна на
ответницата, че е собственик на ½ ид.ч. от апартамента с декларирането от
нейна страна на това обстоятелствдо пред данъчните органи. Нещо повече, и двамата ответници са
декларирали собственост на процесния апартамент по 1/2 ид.ч. от него, поради
което отговарят за присъдените суми по ½ част от тях, което е и прието
от СРС. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106 а
ал. 1 от ЗЕЕЕ/отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004
год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Неоснователни са доводите,
че не могат да бъдет присъдени сумите общо за исковото и заповедното
производство, предвид обстоятелството, че едното е част от другото и става
въпрос за единно производство. Важното е да са правилно изчислени,
обстоятелство, което не се оспорва и което е налице в случая.
Основателността се явява
в обстоятелството, че за предоставената правна помощ на тази ответница въобще е
била определена сума, като такава не е била и внесена от ищеца. Съгласно
чл.78,ал.7 изр. първо ГПК, в полза на НБПП следва да бъде присъдена сума в
размер на 75,90 лв. и в тази част решението на СРС следва да бъде изменено.
По делото е постъпила втора
въззивна жалба от другия ответник Н.В.М., ЕГН ********** ***, чрез особения му представител адв. Г.Д. от САК,
със съдебен адрес:***, офис * с мотиви, че районният съд не е взел предвид
възражението за неправилно отчитане на топлинната енергия, довело и до
неправилно осчетоводяване на същата, че монтираните уреди не са годни да
измерват топлинна енергия и няма данни да са монтирани в съответствие с
нормативните изисквания. В хода на производството се били приети две
експертизи-СТЕ и ССЕ, като районният съд е приел данните по ССЕ без да посочи
защо кредитира едната експертиза за сметка на другата. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции в полза на НБПП.
Въззиваемият по тази жалба К.К.М. не взема становище
по нея.
Въззиваемият
„Т.С.” ЕАД, оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане
на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач „Т.с.” ЕООД не взема становище по жалбата.
Настоящата
инстанция приема, че и тази въззивна
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.
Неоснователно се явява възражението за неправилно
отчитане на топлинната енергия, довело до неправилно осчетоводяване на същата, както
и че монтираните уреди не са годни да измерват топлинна енергия и няма данни да
са монтирани в съответствие с нормативните изисквания.
По делото са били приети две ескпертизи-СТЕ и
ССЕ, които настоящата инстанция също кредитира. Няма данни по делото ответникът
да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорили изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от СТЕ начин в съответствие с нормативната уредба. Освен това, няма данни ответникът да е заявил надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно
чл. 32 ал.3 от Общите условия, които имат
силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването. Ответникът не е установил да е заявил при условията на уговореното по Общите условия и нормативната
уредба рекламация пред ищеца във връзка с температурата в жилището. Според
нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140, ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за
топлоснабдяването/. Предвид горното следва да се приеме, че етажните
собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на
собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължението
да ги поддържат в годно за експлоатация състояние. Следователно ищцовото
дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна на отоплителни тела в
топлоснабдяваните имоти или ремонт на
сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния
собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни.
По делото е приета и ССЕ, която СРС е кредитирал, като е посочил, че при
определянето на сумите това вещо лице е взело предвид всички изравнителни
сметки за имота на ответниците. Извършено е изчисление и съобразно направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Както първата въззивна
жалба, нейната основателност се явява в частта на разноските, като и за този
ответник, съгласно чл.78,ал.7 изр. първо ГПК, в полза на НБПП следва да бъде
присъдена сума в размер на 75,90лв. и в тази част решението на СРС следва да
бъде изменено.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
и предявената претенция въззивниците /ответници/ следва да заплатят на
въззиваемия за настоящата инстанция направените разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер по 224, 90 лв. всеки, както и внесената
сума за особени представители в размер общо от 600 лв./ по 300 лв. всеки/, или
по 524,90 лв. всеки. Юрисконсултското възнаграждение е определено по реда на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ решение от 04.08.2015 г. по гр.д. № 5128/2012 г.
на СРС, ІІ ГО, 79 състав в частта на разноските, като
ОСЪ ЖДА „Т.С.” ЕАД, *** **, представлявано от изпълнителния
директор С.Ц. да заплати по сметка на НБПП сума в размер общо на 151,80 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.08.2015 г. по гр.д.
№ 5128/2012г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав в останалата част.
ОСЪЖДА К.К.М., ЕГН **********,***, чрез назначения особен представител адв. М.М.Ц.,***,
чрез адв. М.М.Ц. и Н.В.М., ЕГН ********** ***, чрез особения му
представител адв. Г.Д. от САК, със съдебен адрес:***, офис * да заплатят на „Т.С.” ЕАД, *** **,
представлявано от изпълнителния директор С.Ц. направените разноски за
настоящата инстанция в размер по 524, 90 лв. всеки.
Решението постановено при участието на трето лице
помагач на ищеца „Т.с.
” ЕООД.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.