Решение по дело №70083/2012 на Районен съд - Монтана

Р   Е   Ш  Е   Н  И   Е

 

25.07.2016 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.06.2016 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря С.С. и с участието на прокурора ..............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70083 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл.69 ал.1 от Закона за наследството.

           Производството е във фазата по ИЗВЪРШВАНЕ на съдебната делба.

           Заявени са искания по чл.346 ГПК и по чл.349 ал.2 ГПК и от двамата съделители: М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26 и Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.          

           С Решение от 06.10.2015 година, съдът е допуснал  СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл.344 ал.1 ГПК,  между: М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26 и Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx по отношение на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ, пл.№ 658 в квартал 28 по плана на с.Владимирово, община Бойчиновци, целият от 1 000 квадратни метра, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА и всички други подобрения, при граници и съседи на имота: улица, УПИ ІХ, пл.№ 656; УПИ ХХІ, пл.№ 643; УПИ ХХІІ, пл.№ 642; УПИ VІІ, пл.№ 659;  ПРИ ПРАВА: за М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, - ½ идеална част от имота и за Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx -   ½ идеална част от имота.

              На 27.10.2015 година е влязло в сила съдебното решение, с което е допусната делбата на съсобствения имот и са определени квотите на съделителите, което е със сила на пресъдено нещо.

       В първото по делото съдебно заседание, след влизане в сила съдебното решение по допускане на делбата,  от ищцата М.Г.И., освен искане за възлагане на имота са направени и следните искания по сметки, на основание чл.346 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ответника и с решението си съдът да осъди същия да и заплати извършените подобрения в процесния имот за следното:

Цялостен ремонт на покрива на жилищната сграда;

Доставка и монтаж на входна врата

Външна вароциментова мазилка, шпакловка и боядисване

Монтаж и демонтаж тръбно скеле

Облицовка на цокли с гранитогрес

Покриване външно стълбище с тротоарни плочки

Направа парапет тип балюстрада/решетъчен/.

Покриване с керемиди върху мушама на летви

Монтаж на челни дъски

Направа дъсчена облицовка под стреха

Олуци и водосточни тръби от PVC

Направа пристройка на жилищна сграда- открит дървен навес над входното стълбище покрит с полимерни керемиди.

за Лятната кухня, под един покрив с баня-тоалетна /WC/, с отделни входове, долепена до жилищната сграда, застроена върху 32 кв.м.

Пререждане и единична подмяна керемиди на покрив
Теракотна настилка в кухнята
Фаянсова облицовка
Направа таван с гипсокартон
Мивка с шкаф и батерия
Ел. инсталация с табло

 

 В Банята и тоалетната;

Плочки по подове и стени
Мазилка за изправяне стени
Рабицова мрежа
Зазиждане врата- връзка баня кухня и отваряне за външна врата на WC
Душ батерия
Моноблок
Биде със смесител
Бойлер Дипломат 80 л
Таван PVC в банята
Тръбопровод за топла и студена вода
PVC дограма

 За Гаража, за поставена външна мазилка.

            Ответникът Д.Г.С., в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила решението по допускане на съдебната делба, е направил искане за възлагане на имота, съгласно чл.349 ал.2 ГПК и на основание чл.346 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ищцата, че е извършил подобрения в делбения имот и тя да бъде осъдена да му заплати суми за следното:

Направа паянтов пилетарник

Направа външна тоалетна с порцеланова чиния

Направа бетонова пътека от кухнята до тоалетната

Направа железен кош за царевица

Направа ограда с мрежа на бетонова основа със съседа Давидко

Направа навес за дърва

Направа стая за работилница  и навес за техника

Направа мраморен тротоар пред къщата, циментова пътека на гаража, къщата и лятната кухня и пътека до портата, подмяна покрива на сушина

Засадени овощни дръвчета 15 броя

Асми 12 бр.

вкарана питейна вода във входното помещение, кухнята и банята

направа на фаянсова облицовка за мивка

Вкаран ел. ток в две стай. вкл. кухнята и банята

отоплителна инсталация състояща се от: полипропиленови тръби 3/4 , тръбна изолация на топлия щранг и монтаж на пет бр. панелни радиатори.

            Допуснати са и назначени следните съдебно-технически оценъчни експертизи: първата от вещото лице Р.Г., приета от съда и не оспорена от страните, отнасяща се до пазарната стойност на имота и неговата поделяемост, втора еднолична експертиза, изпълнена от вещото лице В.Р., оспорена от ответника и трета еднолична, съдебно-техническа оценъчна експертиза за извършените подобрения в имота, изготвена от вещото лице В. Костадинов В., приета от съда и не оспорена от страните.

            Доказателствата по делото са писмени и гласни.

            Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:

            Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на  чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл.349 ГПК.

           В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът- предмет на делбата е поделяем. В конкретният случай имотът е неподеляем и не могат да бъдат обособени два самостоятелни имота. В съдебното производство е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за реалната площ на процесния имот, неговата пазарна стойност и поделяемостта на същия. Според експертизата, площта на парцел УПИ VІІІ, имот пл.№ 658 в квартал 28 по плана на с.Владимирово, целият от 1000 кв.м е неподеляем с оглед изискванията на ЗУТ и заключението е категорично, че от спорното дворно място не могат да се образувaт два парцела при изискванията за площ и лице. Жилищната сграда, със застроена площ от 70 кв.м, представлява самостоятелно жилище, не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване на две самостоятелни жилища, която също е неподеляема.

         Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.

         Преценката, дали преустройството, което се предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би довело до неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда.

         Значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на жилището, свързани са с промяна предназначението на обекта, премахване на стени, прокарване на електрическа и водопроводна инсталации, да изисква значителна техническа трудност, специални материали и умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение.

         Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС визира възможността общият имот да бъде поделен на самостоятелни дялове без значение преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган - главния архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то е допустимо, с оглед изискването на чл. 203 ЗУТ да не е свързано със значително преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го (В и К, Ел., О. В и др.) проекти, но и с наличието на обективни данни относно значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства. Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното реализиране.

         В конкретния случай е допуснат до делба един недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ, пл.№ 658 в квартал 28 по плана на с.Владимирово, община Бойчиновци, целият от 1 000 квадратни метра, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА и всички други подобрения, при граници и съседи на имота: улица, УПИ ІХ, пл.№ 656; УПИ ХХІ, пл.№ 643; УПИ ХХІІ, пл.№ 642; УПИ VІІ, пл.№ 659, като правата на съделителите са равни, за всеки по ½ идеална част.

         Установено е безспорно, че имотът е неподеляем.

         Предвид невъзможността да се обособят два дяла от делбения имот, съобразени с правата на страните и пазарната им стойност като самостоятелни обекти, между съделителите не е налице възможност за прилагане разпоредбата на чл.353 ГПК за разпределение. От друга страна от всеки от тях е направена възлагателна претенция по отношение на процесния имот.

         Императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК, като срокът е преклузивен по своя характер и с изтичането на този преклузивен срок въвеждането на подобно искане се явява недопустимо от процесуалноправна страна.

         В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК са направили и двете страни по делото по отношение имота, предмет на делбата, с оглед на което съда намира, че исканията на страните да им се възложат съответния процесен имот са допустими, като направени в срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК (до приключване на първото заседание, след като е влязло в сила решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК) от съделители, а следователно - активно легитимирани за целта лица.

         Разгледани по същество, искането за възлагане на имота, направено от страните,  е неоснователно и следва да се отхвърли, понеже не е налице приложното поле на чл. 349, ал. 2 от ГПК. В хода на производството по делото безспорно се установи наличието на единия правопораждащ факт и за двамата съделители: съсобственият между тях имот в с.Владимирово има жилищен характер и е придобит по силата на наследяване. Налице е и друго кумулативно изискване на закона по отношение на Д.Г. - той не притежава друго жилище. Не е налице другата предпоставка – да е живял при откриване на наследството в това жилище.  Ако и чл. 349, ал. 2 от ГПК да не дава легална дефиниция досежно законовото условие "наследникът да е живял с наследодателя", то съдебната практика приема, че визираното понятие следва да се свърже с данни за трайно съжителство в едно домакинство, което не кореспондира с установеното по настоящия казус. Горното изключва възможността на него да се възложи процесният имот. Същият обаче не може да се възложи на другия съделител,  М.Г.И., за която, макар и да е налице положителната предпоставка да е живяла в имота към момента на откриването на наследството, е налице отрицателната предпоставка да не притежава друго жилище, каквото е придобила, макар и в условията на бездяловата СИО.

         Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК сочи, че "ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари". Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т. З0 от ДР на на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл.203 ЗУТ.  По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие - същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл.349 ал.4 ГПК няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т. е. процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл.26 ал.1 т.5, във връзка с чл. 27 3акон за българските лични документи, обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изменен в заглавието с ДВ бр.82 от 2009 г. Постоянният адрес е този, на който българският гражданин получава официалните съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може да не съвпада с адреса по местоживеене.

         Относно възражението, направено от ответника и преценката на условието съделителят с възлагателна претенция "да не притежава друго жилище", когато преди или по време на делбения процес същият се е разпоредил с жилищен имот, и съставлява ли това разпореждане злоупотреба с права, съгласно чл.3 ГПК като пречка да се извърши възлагане по чл.349 ал.2 ГПК, съдът намира следното: Ако съделителят отговаря на всички условия на чл. 349 ал.2 ГПК и няма заявена друга възлагателна претенция, извършеното разпореждане е неотносимо към спора. След като законът формулира изчерпателно условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на искане за възлагането от другите съделители извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за уважаване на възлагателната му претенция. Ако има заявена възлагателна претенция и от другия сънаследник и всеки един от тях отговаря на условията за възлагане по чл.349 ал.2 ГПК, то извършеното разпореждане на имот или части от него от единия съделител не може да се квалифицира като злоупотреба с права, тъй като създаденото отрицателно условие за възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК не влияе на преценката по създадената конкуренция. В нормата на чл. 349 ал.2 ГПК законодателят е установил единственото основание за предпочитание - предложената по-висока цена за имота. Извършеното разпореждане, направено от ищцата в хода на делбения процес не може да се цени като злоупотреба с права, тъй като не цели създаване на по-благоприятни условия при конкуренция по смисъла на чл.349 ал.2  изречение второ ГПК. Когато няколко съделители, отговарящи на изискванията на чл.349 ал.2 ГПК, предявяват претенция за поставяне на имота в дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Нормата на чл. 349 ал.4 ГПК определя, че при възлагане по чл.349 ал.2 ГПК имотът се оценява по действителната му стойност. Идентичността на правната същност на възлагането по 349 ал.1 и ал.2 ГПК обосновава разширително тълкуване и приложение на изискванията на ал. 4 и в двете хипотези. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица – 195 ГПКapis://NORM|2001|8|157|/. Стойността на имота по даденото след влизане в сила на решението по чл.344 ГПК и надлежно приетото в хода на делбения процес експертно заключение следва да послужи за база на съда при преценката на предложената най-висока цена.

         В конкретният случай безспорно е установено от събраните в хода на процеса гласни доказателства, че ищцата е живяла в делбения имот при откриване на наследството, където е и понастоящем. Извършила е разпоредителни сделки на недвижими имоти по време на делбения процес, включително на жилищен такъв през 2013 г. /л.72 от делото, Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице от Агенцията по вписвания, Служба по вписвания Монтана/, притежава друг жилищен имот, находящ се в град Радомир, съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ от 23.05.1991 година, л.153 от делото и Справка за данъчни обекти, л.165 от делото. Всички тези обстоятелства обуславят извода, че тя притежава и друг жилищен недвижим имот, въпреки представената от нея декларация, което изключва възможността за уважаване на възлагателната претенция.

         От друга страна, ответникът, макар да е установено безспорно, че не притежава друг жилищен имот, предвид представената от него декларация, от събраните в хода на процеса гласни доказателства е видно, че при откриване на наследството не е живял в делбения имот. Действително през годините е пребивавал в имота, но и той не отговаря на условията, визирани в разпоредбата на чл.349 ал.2 изречение първо ГПК.

         При тези обстоятелства, съдът намира, че никои от съделителите не отговаря на условията за възлагане на имота, поради което и същия следва да бъде изнесен на публична продан, като единствено възможен начин за ликвидиране съсобствеността. Възлагателните претенции за процесния неподеляем имот и на двамата съделители следва да се отхвърлят, като неоснователни, а съгласно чл. 348 от ГПК, съдът следва да постанови имота да се изнесе на публична продан. Поначало, разделението във втората фаза на делбата е възможно да стане чрез теглене на жребий, когато се съставя, предявява и обявява за окончателен проект за разделителен протокол, и след влизане в сила на решението по чл. 351 от ГПК се тегли жребий по реда на чл. 352 от ГПК, а така също и чрез отреждане на дялове от съда по реда на чл. 353 от ГПК, респективно чрез възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 и сл. от ГПК (последният способ само в случай, че недвижимият имот е неподеляем). В настоящия казус обаче, тези варианти са неприложими, а както бе посочено и по-горе, е налице приложното поле на чл. 348 от ГПК и делбеният имот следва да се изнесе на публична продан, в която страните в делбата ще могат да участват при наддаването. След като се осребри стойността на имота, парите от него ще се разпределят между страните съобразно квотите им.

         Стойността на полагащия се дял на всяка от страните от имота е 6 820.00 лв., изчислена на база заключението на експерта (1/2 от 13 640.00 лв.).

                   ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА СМЕТКИ:

         Съгласно чл.346 ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер на имота, предмет на делбата.

         В установените от закона срокове и двамата съделители са направили своите претенции относно уреждане на сметки по между им в признатата съсобственост върху имота, предмет на делбата, като сочат и конкретните подобрения, извършени в него.

        Съдът счита, че преклузивния срок за предявяване на искането с правно основание чл.346 ГПК е спазен, като исканията за уреждане на сметки по своето естество представляват самостоятелни осъдителни искове, които могат да се разглеждат съвместно в делбеното производство. Съдът намира също така, че претенциите и на двамата съделители по чл.346 ГПК са основателни, по следните съображения:

        Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В случая и двете страни са представили нарочни молби, с препис за другия, като в писмен вид са заявени искания, с уточнени години на извършване на подобренията, стойността на материалите и труда, за което е допусната и назначена  съдебно - оценъчна експертиза за определяне пазарната стойност на сочените подобрения, като са ангажирани и гласни доказателства в подкрепа на твърденията им.

         В делбеното производство се разглеждат именно исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т.е. могат да се предявят искания само за вземания, които съделителите имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност.     

        Съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, владее същия както за себе си, така и за останалите съсобственици, до доказване на противното. Затова по начало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението, освен ако съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си.

         В настоящият случай се установи по несъмнен начин, че М.Г.И., още приживе на своята майка Цвета Й.Г. е владяла имота, предмет на делбата. Установи се също така, че  Д.Г.С. е имал желанието и намерението да ползва същия.

         От данните по заключението на съдебно-техническата оценъчна  експертиза, която съда възприема обективно, компетентно и безпристрастно, изготвена и представена от вещото лице В.К.В., приета от съда и не оспорена от страните, се установява следното:

         Процесният имот представлява УПИ VIII - 658 в кв. 28 по плана на с. Владимирово община Бойчиновци, заедно с изградените в него: жилищна сграда, лятна кухня, гараж, второстепенни постройки и други подобрения както следва:

В различни периоди от времето, страните по делото са вложили средства свързани с подобряване на процесният имот. Ответникът приживе на родителите си, а ищцата след тяхната смърт Няма доказателства по делото за даване съгласие първоначално от соб- ствениците на имота, а на по - късен етап между съсобствениците, за извършване на тези строителни работи.

        Едноетажната масивна жилищна сграда е застроена върху 70 кв. м, с мазе от 16 кв.м. Строена е през 1967г. Състои се от входно помещение - салон, вътрешно помещение- вестибюл и свързани с него две спални и багажна стая. Конструкцията на сградата е дървен гредоред, с носящи тухлени зидове, покрита с керемиди, с подови настилки - дъсчено дюшеме в четири помещения и талашит в едната спалня. Без изградена кухня и сервизни помещения, без В и К инсталации. Във всички помещения има пукнатини по мазилката в ъглите таван - стена и единични пукнатини по таваните. Дюшемето на единични места е компрометирано. Покривните работи по кухнята и къщата са извършени за отстраняване щети от градушка   

        Установено е безспорно, че вътрешно и външно на сградата са направени следните разходи за подобрения от Д.Г.

вкарана питейна вода във входното помещение, включително в кухнята и банята	за 120 лв.
направа на фаянсова облицовка за мивка 0.65 кв м.	за 20 лв.
вкаран ел. ток в две стай. вкл. кухнята и банята	за 115 лв.
отоплителна инсталация състояща се от: полипропиленови тръби 3/4, тръбна изолация на топлия щранг и монтаж на пет бр. панелни радиатори втора ръка/ без стойността на радиаторите/ общо	за 420 лв.

Всичко равно на 675 лв.

     Установено е безспорно, че от М.Г. са извършени следните подобрения в жилищната сграда:

Доставка и монтаж на входна врата	за 230 лв.
Външна вароциментова мазилка 92.47кв.м, фибърна мрежа 92.47 кв.м., шпакловка и боядисване 92.47 кв.м.	за 1617 лв.
Монтаж и демонтаж тръбно скеле 74.90 м2	за 412 лв.
Облицовка на цокли с гранитогрес 10.45 кв.м.	за 127 лв.
Покриване външно стълбище 1.93 м2 с тротоарни плочки	за 40 лв.
Направа парапет тип балюстрада/решетъчен/.	за 104лв.
Покриване с керемиди върху мушама на летви 91 00 м2.	за 2 200 лв.
Монтаж на челни дъски - 6.00 м2	за 90 лв.
Направа дъсчена облицовка под стреха 22.00 м2	за 210 лв.
Олуци и водосточни тръби от PVC	за 380 лв.
Направа пристройка на жилищна сграда- открит дървен навес над входното стълбище покрит с полимерни керемиди - с площ 13.80 кв. м.	за 828 лв.

 Всичко -6 238 лв.

 Лятната кухня, под един покрив с баня-тоалетна /WC/, с отделни входове, долепена до жилищната сграда, е застроена върху 32 кв.м. Изградена е от сурови тухли- кирпич и частично с печени тухли.

 Извършени са следните разходи за подобрение на сградата от М.Г.:

Кухня;

- Пререждане и единична подмяна керемиди на покрив 38 м2.		за	266 лв.
- Теракотна настилка в кухнята	13 43 м2	за	242 лв.
- Фаянсова облицовка	12.32 м2	за	205 лв.
- Направа таван с гипсокартон	10.23 м2	за	189 лв.
- Мивка с шкаф и батерия		за	154 лв.
- Ел. инсталация с табло		за	40 лв.

 

     В Банята и тоалетната;

- Плочки по подове и стени	46.04 м2	за	829 лв.
- Мазилка за изправяне стени	7.96 м2	за	41 лв.
- Рабицова мрежа	5 м2	за	25 лв.
- Зазиждане врата- връзка баня кухня и отваряне за външна врата на WC		за	80 лв.
- Душ батерия		за	105 лв.
- Моноблок		за	100 лв.
- Биде със смесител		за	88 лв.
- Бойлер Дипломат 80 л		за	156 лв.
- Таван PVC в банята	2.80 м2	за	50 лв.
- Тръбопровод за топла и студена вода	17.70 м	за	112 лв
- PVC дограма	6.28 м2	за	1 085 лв

Всичко лятна кухня, баня и тоалетна -  2 682.00 лв.

 

  В Гараж, масивен застроен върху 24 кв.м, покрит с железобетонна плоча, строен около 1980 г., с ел. инсталация, свързан с жилищната сграда чрез входа за мазето, направените разходи от М.Г. за външна мазилка на 13.10 м 2, са за 119.00 лв.

 Дворнота място е с площ по документи 1 000 кв м, а по скица № 6/10.01.2012 г. /л.6/ от гр. д. N° 66/2012 г. и измерен на място, с площ 1 155 кв. м, заедно със: Стопански постройки, изградени на границата с УПИ VII- 659 долепени една до друга, с обща дължина 39 метра линейни, съставляващи: пилетарник с дължина 17.80 метра, две от стените му са част от оградите със съседите, покрит с ламарина и таван от фазер и 21.80 метра, стопански сгради строени през 1954 г, изградени от кирпич, с дървен гредоред и покрити с марсилски керемиди, съставляващи; Яхър, кочина, помещение за съхранение на храна, помещение - работилница 12.21 кв.м. и навес за селскостопанска техника 11.88 м2; Паянтов навес за дърва 5.20 х 2.20 м.= 11.44 кв.м. лежащ на два зида от оградата с УПИ VII - 659 и улицата, паянтов кирпичен зид и подпрян на четири дървени подпори; Външна тоалетна с тоалетна чиния; Железен кош с размери 2.60 х 1.60 х 1.60 = 6.60 мЗ и Септична яма, находяща се на 0.80 м. от УПИ VII-659 с размери 3.5 х 3.5 х 4.0 м

Подобренията, установени от вещото лице в дворното място са:

      - пътека от външната порта до края на кухнята, с базалтови плочи и бордюри 31,02м2;

-  пътека от лятната кухня до външната тоалетна с бетонови блокчета;

- нова плътна ограда към улицата с дължина 7.96 мл. и стара ограда от панели с дължина 8.80 мл. с малка и голяма метални порти;

-  Вътрешна дворна ограда с метални колове и заварена мрежа на бетонова основа с дължина 13.5 м., препокрива се с изградена по рано друга ограда от бетонови колове и мрежа;

-   Водомерна шахта;

-   Външна чешма с циментово корито;

-  овощни дървета- дюли - 2 бр; круши -3 бр; вишни- 2 бр; ябълка- 1 бр: смокиня- 1 бр; сливи- 2 бр: 2 бр. лешника всичко 13 бр. и 10 бр. асми.

  Направени са следните разходи, свързани с подобрение на имота от Д.Г.:

- направа паянтов пилетарник с размери 17.80 х 3.50	за	512 лв.
- Направа външна тоалетна с порцеланова чиния	за	280 лв.
- Направа бетонова пътека от кухнята до тоалетната дълга 15 м .	за	120 лв.
- Направа железен кош за царевица с вместимост 6.60 мЗ	за	180 лв.
- Направа ограда с мрежа на бетонова основа със съседа Давидко 10 м	за	80 лв.
- Направа паянтов навес за дърва 11.44 м2	за	40 лв.
- Направа стая за работилница 12.21 м2 и навес за техника 11.88 м2	за	95 лв.
- Направа мраморен тротоар пред къщата 15 м, циментова пътека на гаража, къщата и  летната кухня 22 50 м2. и пътека до портата 3.20 м2 общо	за	325 лв
- Овощни насаждения в плододаване 13 бр. описани по горе	за	100 лв.
- Асми 10 бр.	за	120 лв.

 

     Направени са следните разходи свързани с подобрение на имота от М.Г.:

- Направа септична яма подробно описана	за	987 лв.
- Ограда с метални колове и заварена мрежа на бет. основа 13.5 м.	за	208 лв.
- Плътна тухлена ограда на улицата 7.96 мл	за	200 лв.
- Циментови пътеки 5.00 м2	за	80 лв.
- Полагане на тротоарни плочи и бордюри 31 м2	за	600 лв.
Съобразено с остойностяването на направените подобрения от двете страни в процеса по отношение на делбения имот са както следва:        - от М.Г.И. - 6 078.00 лв.        - от Д.Г.С. - 1 382.00 лв., в каквато и насока следва да бъдат признати за установени и съответно заплатени.       С приключване на съдебната делба са дължими и държавните такси, платими от страните, съобразно делът им, като за тяхна сметка остават направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение и за възнагражденията на вещите лица.        Водим от горното, съдът

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

      ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ, пл.№ 658 в квартал 28 по плана на с.Владимирово, община Бойчиновци, целият от 1 000 квадратни метра, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА и всички други подобрения, при граници и съседи на имота: улица, УПИ ІХ, пл.№ 656; УПИ ХХІ, пл.№ 643; УПИ ХХІІ, пл.№ 642; УПИ VІІ, пл.№ 659;

       ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ, пл.№ 658 в квартал 28 по плана на с.Владимирово, община Бойчиновци, целият от 1 000 квадратни метра, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА и всички други подобрения, при граници и съседи на имота: улица, УПИ ІХ, пл.№ 656; УПИ ХХІ, пл.№ 643; УПИ ХХІІ, пл.№ 642; УПИ VІІ, пл.№ 659;

      Изнася на ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:

      УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ, пл.№ 658 в квартал 28 по плана на с.Владимирово, община Бойчиновци, целият от 1 000 квадратни метра, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА и всички други подобрения, при граници и съседи на имота: улица, УПИ ІХ, пл.№ 656; УПИ ХХІ, пл.№ 643; УПИ ХХІІ, пл.№ 642; УПИ VІІ, пл.№ 659;

      Пазарната стойност на имота възлиза на 13 640.00 лв.

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26, е извършила подобрения в делбения имот в с.Владимирово, обл.Монтана, на обща стойност от 6 078.00 лв.

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26, че Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е извършил подобрения в делбения имот в с.Владимирово, обл.Монтана, на обща стойност от 1 382.00 лв.

      ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26, сумата от 6 078.00 лв.,  представляваща действителните разходи за извършените от М.  Г.И. подобрения в гореописания имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2012 г. до окончателното й изплащане.

      ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26, ДА ЗАПЛАТИ  на Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 382.00 лв., представляваща действителните разходи за извършените от Д.Г.С. подобрения в гореописания имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2012 г. до окончателното й изплащане.

      ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, настоящ адрес:xxx Попов 26, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Монтана върху стойността на припадащия и се дял от описания по горе имот, в размер на 272.80лв.; държавна такса по сметка на Районен съд Монтана върху общия размер на уважените срещу нея искания по сметки, в размер на 55.28 лв.  и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

      ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Монтана върху стойността на припадащия му се дял от описания по горе имот, в размер на 272.80лв.; държавна такса по сметка на Районен съд Монтана върху общия размер на уважените срещу него искания по сметки, в размер на 243.12 лв.  и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: