№ 9589
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110105960 по описа за 2022 година
Предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че ответника Г. Н. Н. е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ////, но
между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатили неоснователно,
а ищецът се е обеднил със стойността й. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 840,50 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 год. – 30.04.2021 год., сумата от 103,03 лв. – лихва за забава от
15.07.2019 год. – 05.01.2022 год., сумата от 12,42 лева, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м.05.2019 год. до м.06.2020 год. и сумата от 2,50 лева за
периода от м.05.2019 год. до м.06.2020 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 08.02.2022 год. до окончателното плащане. Претендира
сторените в производството разноски.
Ответникът-Г. Н. Н., чрез назначеният му особен предтавител, в срока за
отговор на исковата молба, оспорва предявените искове по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-ФДР „Б“ ООД не взема становище по предявените
искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и
за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Ответникът не оспорва правото си на собственост върху процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ////, магазин .
Съгласно разпоредбата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се
основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника респ. предпоставка за
основателността на претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че
ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително
е ползвал топлоснабдения имот и е консумирал претендираното количество топлинна
енергия. В случая ответникът не оспорва правото си на собственост върху процесния
имот, което се установява и от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №915, том
III, рег. №5184, дело №419/2000 год., както и че до имота е доставяна топлинна
енергия. От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния
период топлинната енергия за отопление е отчитана в съответствие с нормативната
уредба, като в имота има 1 бр. радиатор без ИРРО, но за него няма отчетена
консумация при ежегодните отчитания от ФДР, не фигурира и в изравнителните
сметки. Установява се, че абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отпление на имот, а
заплаща стойността на ТЕ, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите
по проект. Вещето лице е дало заключение, че в процесния имот нямя узаконен
водомер за топла вода, поради което ТЕ за БГВ се е начислявала служебно „на брой
лица“ с разходна норма 140л/денонощие. Установява се, че за процесния период
потребената от ответника топлинна енергия е в размер на 852,56 лева. От приетата
съдебно-счетоводна експертиза за установява, че ответникът не е платил дължимата
2
сума за топлинна енергия. С оглед на изложеното и след като взе предвид приетите в
производството експертизи, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено количеството потребена от ответника топлоенергия. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия за процесния имот, както и за такса за отчитане на
уреди за дялово резпаределение. По горните съображения съдът намира, че ответникът
дължи на ищцовото дружество процесните суми-840,50 лева /така както е предявен
иска/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия и сумата от 12,42
лева, представляваща такса за отчитане на уреди за дялово резпаределение.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава
за процесния период също е основателна.
При неизпълнение на парично задължение съгласно разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато има
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно
клаузите на Общите условия на договора, срокът за заплащане на цената на ползваната
топлинна енергия е 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С оглед посочения ден на
изпълнение на задължението в Общите условия, не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, т.е. длъжникът да изпада в забава едва след
отправяне на покана от страна на кредитора, от което следва, че с изтичане на срока,
предвиден в Общите условия, длъжникът е изпаднал в забава и за периода на своята
забава дължи обезщетение, съгласно разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Предвид
изложеното съдът приема, че ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-
во число от месеца следващ отчетния период. В тази връзка съдът счита, че ответникът
е изпаднал в забава, с оглед на което следва да се приеме, че втората претенция на
ищеца е установена по основание. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на лихвата за забава за периода от 15.07.2019 год. до 05.01.2022 год. е 103,03
лева, до който иска следва да се уважи.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания
3
и се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност, то при постановяване
на решението си съдът следва да се съобрази с тях. Видно е, че ищецът е депозирал
исковата молба на 08.02.2022 год., от което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се
погаси за периода предхождащ месец 02.2019 год., а претенцията на ищеца за главница
касае периода от месец 05.2019 год. до месец 04.2021 год., а за лихва от 15.07.2019 год.
до 05.01.2022 год. т.е. вземанията не са в погасителна давност, поради което
възражението на ответника е неоснователно.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1147 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претнциите.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, /////, чрез
адв. К. /особен представител/ да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ////, със седалище и адрес
на управление: гр. София, /////, на правно основание на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 840,50 лева /осемстотин и четиридесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-магазин, находящ се в гр.
София, ////, сумата от 12,42 лева /дванадесет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово резпаределение за периода от
м.05.2019 год. до м.06.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 103,03 лева /сто и три лева и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 15.07.2019 год. до 05.01.2022 год., като отхвърля иска за сумата от 2,50
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и за
периода от м.05.2019 год. до м.06.2020 год., като неоснователен, както и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 1147 лева /хиляда сто четиридесет и седем лева/,
представляваща сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената
част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ФДР „Б”
ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4