РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.05.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Н.Първанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7324 по описа за 2019
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от К.К.А. против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
твърди, че на 28.02.2002 г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 366А/2001 г. по описа на СО при СГП за извършено престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 от НК. Досъдебното производство било наблюдавано от Софийска
районна прокуратура. Твърди, че първоначално бил задържан за 72 часа, а след
това спрямо него била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за около година и един месец. На 28.03.2003
г. бил освободен. През 2014 г. обвинителният акт бил внесен в съда и по него
било образувано НОХД № 6628/2014 г. по описа на СРС, ГО, 18 състав. На
11.07.2014 г. с разпореждане на СРС било прекратено производството спрямо
ищеца, поради „липса на престъпление“. Разпореждането
било протестирало от прокурор от СРП. На 16.07.2015 г. с решение на СГС по ВНЧД
№4838/2014 г. разпореждането било потвърдено и влязло в сила. В резултат на
действията на прокурори от СРП ищецът бил несправедливо обвинен в извършване на
тежко престъпление, за което, освен лишаване от свобода, се предвиждала и
конфискация на имуществото. Изпитвал страх, че ще бъде осъден, без да е виновен. Докато изтърпявал
наложената мярка за неотклонение“ задържане под стража“ бил поставен при изключително
лоши условия и лишен от възможност да се движи свободно, нямал връзка с външния
свят. Наред с ищеца били задържани и неговият
баща К.А.С., брат му Д.К.А. и майка му В.Н.С.. Ищецът се притеснявал за баща
си, чието здравословно състояние се влошило при престоя му в ареста и се налагало
непрекъснатото му лечение. Той починал през 2015 г. Тъй като всички роднини на
ищеца били задържани, нямало кой да му носи храна в ареста, пари и дрехи.
Вследствие на това обвинение, за което научили и съседите му, те се отдръпнали
от него, станали подозрителни и избягвали контакти с него и семейството му. Променила
се психиката на ищеца, затворил се в себе си и избягвал да контактува с други хора. Разследването по делото се забавило цели четиринадесет голини, въпреки че от
самото начало можело да се направи
извод, че не било извършено престъпление
по чл.210 от НК. Семейството на ищеца се разпаднало - баща му починал през 2015
г., брат му напуснал България. Самият ищец също напуснал България и изпитвал
страх да се завърне в дома си. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва ищецът да е
претърпял неимуществени вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между наказателното производство и описаните в исковата молба вреди; оспорва
размера на претендираното обезщетение. Твърди, че ищецът е осъждан два пъти за
тежки умишлени престъпления против личността и общественото спокойствие, които
го характеризират като лице със завишена степен на обществена опасност, което
трайно не зачита правовия ред в страната. Оспорва да е разпространявал
информация за наказателното производство и казусът да е станал достояние на широк кръг от
лица. Оспорва твърденията на ищеца за
продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Твърди, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за далеч по-кратък период, а именно от 28.02.2022г. до 31.03.2002 г.,
когато бил освободен с мярка за неотклонение „подписка“ по ДП № 366/2001 г. Оспорва да носи отговорност за усвовията в
следствения арест. Оспорва ищецът да е напуснал България и да се е страхувал да
се завърне в нея. Според справка за съдимост в периода 2012 г. - 2013 г. ищецът
пребивавал в страната и извършил престъпления в гр.София, за които бил признат
за виновен и осъден. Срещу ишеца се водели
и други наказателни производства през процесния период, поради което не било
възможно да бъдат отграничени търпените от процесното обвинение морални вреди по
характер, обем и интензитгет. По другите наказателни дела на ищеца били
наложени наказания „лишаване от свобода“, което означавало че евентуални
негативни негови изживявания се намирали в причинна връзка с другите
наказателни производства. Ответникът поддържа възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на законната лихва за периода преди 04.06.2016 г. Моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 28.02.2002 г. ищецът е привлечен като обвиняем по сл.д. № 366/2001 г.
по описа на ТО-ССС за извършени престъпления по чл. 142а, ал.4, пр.2, вр ал.1,
вр чл.20, ал.2 от НК и по чл.142, ал.3, вр ал.2, т.5, вр. ал.1, вр чл.20, ал.2
от НК, като деянията са описани от фактическа страна по следния начин: 1/ в
гр.Видин, в къща, находяща се в кв. “Нов път“, в съучастие с К.А.С. като
извършител, противозаконно е лишил от свобода И.К.Г.за времето от 17.01.2001 г.
до 02.02.2002 г., като лишаването от свобода е продължило повече от две
денонощия; 2/ в гр.Видин, в кв.“Нов път“, в съучастие с К.А.С. и неустановени
лица като съизвършител, е отвлякъл И.К.Г.и противозаконно го е лишил от свобода в къща в същия квартал, като
деянието е било извършено от повече от две лица и от него са настъпили
значителни вредни последици – имуществото на И.К.Г.в апартамент, находящ се в
гр.София ул.“*****, на стойност около 40 000 лв. е било предмет на престъпление
по чл.196а от НК. С постановлението
ищецът е задържан за срок от 24 часа.
На 02.03.2002 г. по ЧНД № И-51/2002 г. на СГС спрямо ищеца е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
На 17.03.2003 г. по ЧНД № 637/2002 г. на СГС е изменена мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в
„подписка“
С постановление от 11.05.2009 г. по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София
е изменено обвинението срещу ищеца – същият е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК, за това че:
-за периода от средата на м. ноември до 22.12.2000 г. в гр. София като
извършител, в съучастие с Д.К.А., В.Н.С., М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал) -
извършители и Е.Г.Т., Н.Б.М.— помагачи, с цел да набави за себе си и за другиго,
а именно - за Д.К.А., М.М.Р., К.А.С., В.Н.С., Н.К.К. (починал), Е.Г.Т., Н.Б.М.- имотна облага към края на м. ноември 2000 г. поддържал
възбуденото от Д.К.А. в средата на м. ноември 2000 г. в гр. София, във входа на
жилищна кооперация, находяща се на ул. “*****, заблуждение у И.К.Г., че Д.К.А. е
служител - снабдител във фирма “В.” и ще съдейства на Г. да бъде назначен на
длъжност “въоръжена охрана” във фирма “В.”;
- в края на м. ноември 2000 г. в гр. София, ул. “*****, поддържал
заблуждението с обвиняемите Д.К.А., В.Н.С., М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал) —
извършители, като редовно посещавал И.К.Г.в дома му и потвърждавал думите на Д.К.А. пред Г., че тече процедура по назначаването му за служител във
фирма “В.” и
- на 18.12.2000 г., към 07.00 ч., във входа на жилищната кооперация, ул.
“*****, когато Д.К.А. пресрещнал И.Г.на път за Първа градска болница и в
присъствие на В.Н.С., М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал) му казал “Ние сме тук,
за да те отведем в болницата!”, потвърдил пред Г. думите на Д.К.А. и му заявил,
че е разтревожен за неговото здраве и всички ще го съпроводят до болницата с
наето от него такси – лек автомобил с неустановена регистрация и
- от 18.12.2000 г. до 21.12.2000 г. в гр. София, ул. “*****, когато Д.К.А.,
в присъствието на В.Н.С., М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал), заявил “Тъй като си
вече си наш служител, ще постоиш тук, докато уредим застраховката ти, за да
получаваш пари в болницата!” и
многократно повтарял, че престоят на Г. в къщата на ул. „***** е свързан с
уреждане на документите за застраховка, — за да може като служител във фирма „В.“ да получава пари от болнични и за уреждане на
престоя му в болницата, потвърждавал думите му и
-на 21.12.2000 г. в гр. София, ул. “***** в гр. София, потвърдил думите
на Д.К.А., който заявил на И.К.Г., в присъствието и на другите обвиняеми В.Н.С.,
М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал), като те също потвърдили, че тръгват към Първа
градска болница, за да бъде проведено
лечение на И.К.Г.и така го убедили да се качи в таксиметров автомобил с
неустановена регистрация, но в действителност обвиняемите Д.К.А., В.Н.С., М.М.Р.
отвели пострадалия Г. пред кантората на нотариус Ш. в гр.София, пл. „*****,
находяща се на ет. 1-ви и
- на 21.12.2000 г. в таксиметровия автомобил (с неустановена регистрация
), пред нотариалната кантора, находяща се в гр. София, пл. „*****, ет. 1, Д.К.А.,
в присъствието на В.Н.С., М.М.Р. и обвиняемия Н.Б.М.- помощник нотариус в
кантората на нотариус М.Ш. - нотариус № 042 с район на действие РС - гр. София,
Д.К.А. е представил на Г. за подпис документи, за които е казал, че са
документите, свързани със застраховката му като служител във фирма „В.”, която
ще му даде възможност да получи пари от болнични, както и за престоя му в
болницата, но в действителност представил на пострадалия Г. документи за подпис
- Пълномощно от И.К.Г., с което упълномощава Н.К.К. да продаде апартамент,
находящ се в гр. София, ул. “***** - собственост на Г., Декларация по чл.26,
ал.1 от ДПК, Декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно
състояние и същите са били заверени на 21.12.2000 г. от обв. Н.Б.М.- съучастник
в качеството на помагач — като помощник нотариус в кантората на нотариус М.Ш. с район на действие РС - гр. София, които
документи: Пълномощно рег. № 6021/ 21Л2.00 г., Декларация по чл.226, ал.1 от ДПК
рег.№ 6023 / 21.12.00 г и Декларация за гражданство, жителство, гражданско,
семейно и имотно състояние рег. № 60228 / 21.12.00 г. в кантората на нотариус М.Ш.
- нотариус № 042 с район на действие – районът на РС - София, пл. „***** ет.1, обв. М., след
заверката, е предал на обвиняемия Д.К.А. - извършител, който ги е предоставил
на неустановена дата от 21.12.00 г. до 22.12.00 г. на обв. Н.К.К.( починал ) и
по този начин умишлено обв. М. е улеснил извършването на престъплението
(измама), като е набавил средства — заверените документи и чрез тях е осигурил
сключването на на 22.12.00 г. на Договор за покупко - продажба на жилище -
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 113, том 4, дело № 814
/ 2000 г.;
-обвиняемият М.М.Р. на 21.12.00 г. е получил екземпляр от Сметка по чл.89
от ЗН № 003496 - за внесена нотариална такса в размер 12 лв, относима за извършената услуга по заверка подписи в Пълномощно
рег. № 6021, Декларация по чл.226, ал.1 от ДПК рег.№ 6023 и Декларация за гражданство,
жителство, гражданско, семейно и имотно състояние рег. № 60228 21.12.00 г,
която е предал на обвиняемия Д.К.А., който ги е предоставил на неустановена
дата от 21.12.00 г. до 22.12.00 г. на обв. Н.К.К.
- обв. Е.Г.Т. - съизвършител в
качеството й на помагач - на 08.12.2000 е съдействала пред ТДД “Оборище”, гр.
София, за изготвянето на документи от името на И.К.Г.: Молба за издаване на
удостоверение за данъчна оценка на апартамент находящ се в гр. София, ул. “*****
с вх. № 12.27 / 08.12.00 г.; Молба до Началник отдел архитектура и
благоустройство при община “Оборище” - с рег. индекс СА -94-И-79 / 08.12.00 г.,
които документи на 13.12.00 г. е получила от общината, като в Молба до Началник
отдел архитектура и благоустройство при община “Оборище” - с рег. индекс СА
-94-И-79 / 08.12.00 г. за получател е изписала, че е дъщеря на И.К.Г.и се е
подписала като такава. Въз основа на тези молби от Община “Оборище”, София, са
издадени и получени от Т.: Удостоверение за Данъчна оценка на апартамент в гр.
София, ул. “***** - вх.№ 1227/08.12.00 г.; Скица № И - 79/08.12.00 г., които
документи в неустановен по делото ден в периода от 13.12.00 г. до 22.12.00 г.
са предоставени на обв. Н.К.К. (починал ) и по този начин умишлено е улеснила
извършването на престъплението (измама), като е набавила средства - необходими
документи от община “Оборище” и чрез тях е осигурила сключването на на 22.12.2000
г. на Договор за покупко - продажба на жилище - Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 113, том 4, дело № 814 / 2000 г., като всички
документи: Пълномощно рег. № 6021/ 21.12.00г, Декларация по чл.226, ал.1 от ДПК
рег.№ 6023 / 21.12.00г, Декларация за гражданство, жителство, гражданско,
семейно и имотно състояние рег. № 60228 21.12.00г., Сметка по чл.89 от ЗН №
003496, Удостоверение за Данъчна оценка на апартамент в гр. София, ул. “***** -
вх.№1227/08.12.00 г.; Скица № И - 79/08.12.00 г ведно с нот. акт № 84, том XX,
нот.дело 3156 / 1939 г. на I - ви Нотариус за продажба на недвижим имот; нот. акт № 195, том ХIVI, нот. дело № 8605 / 1975 г. на I -ви Нотариус - дарение; делбен протокол
по гр.дело № 3933 / 1975 г. на V - ти район с архивен номер 8663 / 1976 г. (
придобити от неустановено лице, по неустановен начин и време от архивите на
Софийски съд) на неустановена дата до 22.12.00 г. обв. Д.К.А. е предал на обв. Н.К.К.
(починал) и в последствие същите на 22.12.00 г. са представени от обв. К. пред
нотариус Р.Д.- Нотариус с рег.№ 274 на НК ,с район на действие в гр. София, в
кантората му в гр. София, бул. „*****и са послужили за съставянето на Договор
за покупко - продажба на жилище - Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 113, том 4, дело № 814 / 2000 г., по силата на който обв. Н.К.К.
(починал), като пълномощник на И.К.Г., е продал на купувач обв. Е.Г.Т. апартамент
в гр. София, ул.“*****, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части
на сградата, зимнично помещение, избено помещение с пазарна стойност 80 000
лв., с което обв. К.К.А. е причинил на И.К.Г.имотна
вред в големи размери - 80 000 лв.- пазарната стойност на инкриминираното
жилище.
Представени са копия от протоколи по НОХД № 5966/2010 г. на СРС, от които
се установява, че срещу ищеца е внесен обвинителен акт за деянието, за което е
водено разследване по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София. Не е представен
обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 5966/2010 г. на СРС.
На 27.05.2013 г. е прекратено производството по НОХД № 5966/2010г. на СРС и
делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуално нарушение,
касаещо обвинението срещу един от подсъдимите - Н.М..
През 2014 г. срещу ищеца отново е внесен обвинителен акт в
съда във връзка с наказателното производство по ДП № 366а/2001 г. на ССлО –
гр.София, като е образувано НОХД №
6628/2014 г. на СРС. В настоящото производство не е представен препис от обвинителния акт. Неговото съдържание е възпроизведено в мотивите към решение от
16.07.2015 г. по ВЧНД № 4838/2014 г. на СГС. Видно от тях К.К.А. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това,
че за периода от средата на м. ноември до 22.12.2000 г., в гр. София, като
извършител, в съучастие с Д.К.А., М.М.Р., К.А.С., В.Н.С., Н.К.К. (починал) -
извършители, и Н.Б.М.и Е.Г.Т. - помагачи, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, а именно – за Д.К.А.,
М.М.Р., К.А.С., В.Н.С., Н.К.К. (починал), Е.Г.Т., Н.Б.М., към края на м.
ноември 2000 г. е поддържал възбуденото
от Д.К.А. в средата на м.ноември 2000 г. във входа на жилищна кооперация,
находяща се на ул. „*****, заблуждение у И.К.Г., че Д.К.А. е служител -
снабдител във фирма „В.“ и ще съдейства на Г. да бъде назначен на длъжност
„въоръжена охрана“ във фирма „В.“ и поддържал заблуждението у Г., като:
-в края на м. ноември 2000 г., в гр. София, ул. „*****, ет. 5 с
обвиняемите Д.К.А., В.Н.С., М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал) - извършители,
редовно посещавал И.К.Г.в дома му в гр. София, ул. „*****, ет. 5 и потвърждавал
думите на А. пред Г., че тече процедурата по назначаването му за служител във
фирма „В.“ и
- на 18.12.2000 г., към 07,00 ч., във входа на жилищната кооперация на
ул. „*****, ет. 5, когато Д.К.А. пресрещнал И.Г.на път за Първа градска болница
и в присъствието на В.Н.С., М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал) му казал „Ние сме
тук, за да те отведем в болницата!“, потвърдил думите на Д.К.А. и заявил, че е
разтревожен за здравето на Г. и ще го съпроводят до болницата с наето такси –
лек автомобил с неустановена регистрация и от 18.12.2000 г. до 21.12.2000 г. в
гр. София, ул. „Българска морава“ № 44, когато Д.К.А. в присъствието на В.Н.С.,
М.М.Р., К.А.С., Н.К.К. (починал), заявил „Тъй като си вече наш служител ще
постоиш тук, докато уредим застраховката ти, за да получаваш пари в болницата!“
и многократно повтарял, че престоят на Г. в къщата на ул. „*****е свързан с
уреждане на документите за застраховка, за да получава пари от болнични и за
уреждане на престоя му в болницата, като техен служител, потвърждавал думите
му;
- на 21.12.2000 г., в гр. София, ул. „*****в гр. София, потвърдил думите
на Д.К.А., който заявил в присъствието на М.М.Р., В.Н.С., К.А.С., Н.К.К.
(починал), че тръгват към Първа градска болница, за да бъде проведено лечение на И.Г.и така го
убедил да се качи в таксиметров автомобил с неустановена регистрация, но в
действителност обвиняемите Д.К.А., М.М.Р. и В.Н.С. отвели пострадалия Г. пред
кантората на нотариус Ш. в гр. София, пл. „*****, след което
- на същата дата 21.12.2000 г., в таксиметровия автомобил с неустановена
регистрация, пред нотариална кантора, находяща се в гр. София, пл. „*****, Д.К.А.,
който в присъствието на В.Н.С., М.М.Р. и обв. Н.Б.М.- помощник-нотариус в
кантората на нотариус М.Ш. - нотариус с № 042 с район на действие СРС, представил на пострадалия Г. документи, за
които казал, че са документите, свързани със застраховката му като служител във
фирма „В.“, която ще му даде възможност да получи пари от болнични, както и за
престоя му в болницата, но в действителност представил на Г. за подпис
пълномощно от И.К.Г., с което упълномощава Н.К.К. да продаде апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „*****, ет. 5 - собственост на Г., декларация по
чл. 226, ал. 1 ДПК, декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и
имотно състояние и същите били заверени на 21.12.2000 г. от обв. Н.Б.М.-
съучастник, в качеството на помагач - като пом.-нотариус в кантората на
нотариус М.Ш. - нотариус с № 042 с район на действие СРС в гр.София, пл. „*****,
които документи - пълномощно рег. № 6021/21.12.2000 г., декларация по чл. 226,
ал. 1 ДПК рег. № 6023/21.12.2000 г., декларация за гражданство, жителство,
гражданско, семейно и имотно състояние рег. № 60228/21.12.2000 г., обвиняемият М.,
след заверката, е предал на Д.К.А. - извършител, който ги е предоставил на
неустановена дата от 21.12.2000 г. до 22.12.2000 г. на обв. К. (починал) и по
този начин обв. М. умишлено е улеснил извършването на престъпление (измама),
като е набавил средствата - заверени документи и чрез тях е осигурил
сключването на 22.12.2000 г. на договор за покупко-продажба на жилище -
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том 4, дело №
814/2000 г.;
- обвиняемият М.М.Р. на 21.12.2000 г. получил екземпляр от сметка по чл.
89 ЗН № 003496/21.12.2000 г. - за внесена нотариална такса в размер на 12 лв.,
относима за извършената услуга по заверка подписи в пълномощно рег. №
6021/21.12.2000 г., декларация по чл. 226, ал. 1 ДПК рег. № 6023/21.12.2000 г.,
декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние
рег. № 60228/21.12.2000 г., която предал на обв. А., който ги предоставил на
неустановена дата от 21.12.2000 г. до 22.12.2000 г. на обв. Н.К.К. (починал);
- обвиняемата Е.Г.Т. - съизвършител, в качеството й на помагач - на
08.12.2000 г., съдействала пред ТДД „Оборище“ - гр. София за изготвянето на
документи от името на И.К.Г.- молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка
на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****, ет. 5 с вх. №
1227/08.12.2000 г.; молба до началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при
Община „Оборище” с рег. индекс СА-94-И-79/08.12.2000 г., които документи на
13.12.2000г. е получила от общината, като в молба до началник отдел
„Архитектура и благоустройство“ при Община „Оборище” с рег. индекс
СА-94-И-79/08.12.2000 г. за получател е
изписала, че е дъщеря на И.К.Г.и се е подписала като такава. Въз основа на тези
молби от Община „Оборище“ - София са издадени и получени от Т. удостоверение за
данъчна оценка на апартамент в гр. София, ул. „*****, ет. 5 - вх. №
1227/08.12.2000 г.; скица № И-79/08.12.2000г., които документи в неустановен по
делото ден в периода от 13.12.2000 г. до 22.12.2000 г. са предоставени на обв. Н.К.К.
(починал) и по този начин умишлено е улеснила извършването на престъплението
(измама), като е набавила средства - необходими документи от Община „Оборище” и
чрез тях е осигурила сключването на 22.12.2000 г. договор за покупко-продажба
на жилище - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том 4,
дело № 814/2000 г., като всички документи - пълномощно рег. № 6021/21.12.2000
г., декларация по чл. 226, ал.1 от ДПК
рег. № 6023/21.12.2000 г., декларация за гражданство, жителство, гражданско,
семейно и имотно състояние рег. № 60228/21.12.2000 г., сметка по чл. 89 ЗН №
003496/21.12.2000 г., удостоверение за данъчна оценка на апартамент в гр.
София, ул. „*****, ет. 5 - вх. № 1227/08.12.2000 г.; скица № И-79/08.12.2000г.,
ведно с нотариален акт № 84, том XX, нот. деЛо № 3156/1939 г. на 1-ви нотариус
за продажба на недвижим имот; нот. акт № 195, том.ХМ; нот. дело № 8605/1975 на
1-ви нотариус - дарение; делбен протокол по гр. дело № 3933/1975 г. на \/-ти
район с архивен номер 8663/1976 г. (придобити от неустановено лице по
неустановен начин и време от архивите на Софийски съд), на неустановена дата до
22.12.2000 г., обв. Д.К.А. предал на обв. Н.К.К. (починал) и в последствие
същите на 22.12.2000 г. са представени от обв. К. пред нотариус Р.Д.с рег. №
274 на НК с район на действие гр. София, в кантората му в гр. София, бул. „*****и
са послужили за съставянето на договор за покупко-продажба на жилище -
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 113, том 4, дело №
814/2000 г., по силата на който обв. Н.К.К. (починал), като пълномощник на И.К.Г.,
е продал на купувач обв. Е.Г.Т. апартамент в гр. София, ул. „*****, ет. 5,
ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, зимнично
помещение, избено помещение с пазарна стойност 80 000 лева, с което обв. К.К.А.
е причинил на И.К.Г.имотна вреда в големи размери - 80 000 лева - пазарната
стойност на жилището.
С разпореждане от
11.07.2014 г. по НОХД № 6628/2014 г. СРС е прекратил производството по делото в
частта относно повдигнатото обвинение срещу множество лица, сред които и ищецът
К.К.А., за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. От мотивите към разпореждането е видно, че съдът
е приел, че извършеното от ищеца деяние не представлява престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 от НК, но описаните в обвинителния акт факти сочат на извършено друго престъпление по чл.315, ал.1, вр
чл.309, ал.1 от НК, по която правна квалификация съдът също би дължал
произнасяне по аргумент от чл.287, ал.1
от НПК, но по отношение на това друго
престъпление е изтекъл абсолютният давностен срок по чл.82, ал.4, вр. ал.1,
т.5 от НК. Съдът е прекратил производството по делото на основание чл.250,
ал.1, т.2 от НПК; чл.250, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
С решение от 16.07.2015
г. по ВЧНД № 4838/2014 г. на СГС е потвърдено разпореждането на СРС. Въззивният
съд също е приел, че описаният в
обвинителния акт механизъм на деянието не може да бъде подведен под
диспозицията на престъпния състав по чл. 209, ал. 1 и сл. НК, защото в
конкретния случай пострадалият е бил измамливо мотивиран да подпише пълномощно,
с което упълномощава конкретно лице да продаде собствения му недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****, ет. 5, но това
действие, само по себе си, не е от такова естество, че да може да доведе до
настъпване на имотна вреда за пострадалия или друго лице. Съдът обаче е приел, че извършеното от К.А. деяние разкрива обективните
признаци на друго престъпление – по чл.
315, ал. 2 НК, но възможността да се ангажира наказателната отговорност на
обвиняемия е погасена по давност - арг. от чл. 80, ал. 1 НК.
Видно от свидетелство за
съдимост от 03.12.2019 г. ищецът е осъждан за следните престъпления: 1/ по НОХД
№ 8872/2012 г. на СРС със споразумение от 19.07.2012 г. е признат за виновен в
извършено на 15.03.2012 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр чл.129, ал.2,
вр ал.1, вр чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е осъден на „лишаване от свобода“
за срок от една годита. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването
на наказанието за срок от три години. За това деяние е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ през периода 15.03.2012 г. до 19.07.2012 г.;
2/по НОХД № 2248/2013 г. със споразумение от 06.02.2013 г. е признат за виновен
в извършено на 20.01.2013 г. престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.55,
ал.1, т.2 ,б.“б“ , вр чл.42а, ал.2, т.1,2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.426, ал.1 от НК , като му е определено наказание „пробация“.
По делото са представени епикризи и ЕР на ТЕЛК, които касаят
здравословното състояние на бащата на ищеца – К.А.С., който също е бил обвиняем
по наказателното дело. Същият е починал на 19.11.2015 г.
В хода на процеса е
разпитан като свидетел К.Х.– познат на ищеца, който заявява, че знаел за дело
срещу него от 2002 г. По това дело ищецът останал в ареста година и нещо. След
като излязъл от ареста не бил вече същият човек – отслабнал, станал хипертоник,
никой не му обръщал внимание. Старите му приятели не искали вече да общуват с
него, отбягвали го. Ищецът се притеснявал за делото, то продължило много години
до 2015 г. или 2016 г. Не го искали
никъде на работа, заради наказателното производство. Малко след делото ищецът заминал
за чужбина и не искал да се връща, защото бил много разочарован. Майка му и баща му се разболяли. Те също,
както и брат му, били задържани по наказателното дело.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да бъде уважен иска трябва да бъдат ангажирани доказателства за
следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за
извършено престъпление; 2/наказателното
производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е
доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да
е установен размерът на дължимото обезщетение.
От събраните по делото докадателства се установи,
че наказателното производство срещу ищеца е прекратено с посочени основания:
чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
Съгласно чл.250, ал.1, т.2 от НПК, съдът
прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния
акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение.
Съгласно чл.250, ар.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.3
от НПК, съдът прекратява наказателното производство, когато наказателната отговорност е погасена,
поради изтичане на предвидената в закона давност.
Видно от мотивите към разпореждане от 11.07.2014 г. по НОХД № 6628/2014 г. Софийският районен
съд, НО, 18 състав, е
приел, че дянието, за което е привлечен като обвиняем ищецът, не представлява престъпление
по чл.210, ал.1, т.5 от НК, но осъществява състава на друго престъпление – по чл.315, ал.2, вр чл.309, ал.1
от НК, каквото обвинение не е било повдигнато срещу ищеца, но при
евентуално изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал.1 от НПК – съдът би
дължал произнасяне и по него, поради което е изложил мотиви, че спрямо това
друго престъпение е изтекла абсолютната давност по чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК.
При така повдигнатото обвинение срещу ищеца по чл.210,
ал.1, т.5 от НК и водещото основание за прекратяване на делото – по чл.250, ал.1,
т.2 от НПК, съдът приема, че е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
тъй като срещу ищеца е било повдигнато обвинение по чл.210, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.20, ал.2 от НК, производството по което е прекратено, поради това, че деянието
не представлява престъпление по посочения в обвинителния акт нормативен текст, макар
да разкрива признаците на престъпление по друг член на Наказателния кодекс, по
който не е било повдигнато обвинение.
От показанията на св.Х.се установи, че ищецът е
изпитвал негативни преживявания от проведения срещу него наказателен процес, с
оглед на което съдът приема иска да доказан по основание.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на
наказателното производство спрямо него – 32 г., продължителността на наказателното производство през периода 28.02.2002 г. – 16.07.2015
г., тежестта на престъплението –
по чл. чл.210, ал.1, т.5 от НК, вр.
чл.20, ал.2 от НК, за
което е предвидено наказание ”лишаване от свобода” от една
до осем години и възможност за конфискация до ½ от имуществото на
подсъдимия. Спрямо А. е била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“ през периода 28.02.2002 г. – 17.03.2003
г., след което е променена в „подписка“. От представеното по делото
свидетелство за съдимост се установява, че ищецът е бил осъждан през 2012 г. и през 2013
г. за други престъпления по чл. по чл.131, ал.1, т.12, вр чл.129, ал.2, вр ал.1, вр
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година,
като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК и за престъпление
по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ , вр чл.42а, ал.2, т.1,2,
вр. ал.1 от НК, вр. чл.426, ал.1 от НК, за което е определено наказание
„пробация“. Тези престъпления са извършени, съответно на 15.03.2012 г. и на
20.01.2013 г., като за първото деяние му е била определена мярка за
неотклонение “задържане под стража“ през периода 15.03.2012 г.-19.07.2012г.
Съдът приема, че търпените от ищеца притеснения и неудобства за целия исков период
от 28.02.2002 г. – 16.07.2015 г. се дължат и на обстоятлството, че срещу
него са били проведени няколко наказателни производства, като по другите две
наказателни производства е бил признат за виновен със споразумения. По делото
се установи, че причината за прекратяване на наказателното производство по
процесното обвинение е неправилната квалификация,
дадена от прокуратурата на деянието, което в действителност разкрива признаците
на друго престъпление – по чл.315, ал.2, вр чл.309, ал.1 от НК. Противоправното поведение на ищеца, за което не е установено да е
престъпление, наред с данните за предишни осъждания, дава представа за неговата
личност, която ведно с начина му на живот, средата му и неговата биография,
обуславя и интензитета на усещането за накърнено лично достойноство и чувство
за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се повдига обвинение./ решение № 376/21.10.2015
г. по гр.д. № 514/2012 г. на IV г.о на ВКС/. Не се установява
ищецът да е претърпял вреди, над обичайните. Липсват доказателства здравословното
му състояние да се е влошило вследствие на наказателното производство, а дали
здравословното състояние на бащата на ищеца се е влошило вследствие на
наказателното производство е ирелевантно за спора. Показанията на св.Х.не са
годни да установят причинно-следствена връзка между наказателното производство
и твърдяната от свидетеля хипертония при ищеца. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля в частта, в която твърди, че приятелите на ищеца се отдръпнали от
него, поради образуваното наказателно производство по незаконното обвинение,
както и че тази била причината да не може да си намери рабога. Отбягването на А. от познатите му и
невъзможността да си намери работа се дължат на личността на ищеца, който не зачита
правовия ред и е осъждан за други престъпления.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през периода 28.02.2002 г. – 16.07.2015 г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 300 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва: Съдът
намира за основателно възражението на ответника, че претенцията за законна
лихва е частично погасена по давност. Обезщетението за неимуществени вреди е
било изискуемо от датата на влизане в сила на разпореждането за прекратяване на
наказателното производство - 16.07.2015 г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за
лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба е подадена
на 04.06.2019 г. и едва с нея е прекъсната давността, поради което за периода
след 04.06.2016г. вземането не е
погасено по давност, не и за периода преди тази дата от 16.07.2015 г. до
03.06.2016 г., за който претенцията
следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. По
разноските: Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и направените по делото
разноски за адвокат в размер на 15 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на К.К.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 300 лв./обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, производството по което е прекратено с разпореждане от
11.07.2014 г. по НОХД № 6628/2014 г. на СРС, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл. 250, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК/, ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 60 000 лв. и в частта, в която се
претендира законна лихва за периода 16.07.2015 г. – 03.06.2016 г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К.К.А., на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за
държавна такса и в размер на 15 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважаната част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: