№ 1491
гр. София , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502397 по описа за 2020 година
С решение № 1125 от 11.02.2020 г., по гр.д. № 3883/19 г., СГС, І-14 с-в,
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ да заплати на П. К. Я. на
основание чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ вр. чл. 79 от ЗДС, вр. чл. 125 ЗДСл сума в
размер на 15 644, 60 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудова злополука, реализирана на 13.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от същата дата до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата
над 15 644, 60 лв. до пълния предявен размер от 35 644, 60 лв., частично от 50
000 лв. като неоснователна.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Министерство на
отбраната. Изтъква се, че няма представени никакви разходо-оправдателни
документи в подкрепа на исковата претенция. Сочи, че показанията на бащата
на ищеца са заинтересовани. Поддържа възраженията си за 3-годишна
давност за главницата и лихвите. Изтъква, че според чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ
военнослужещия има право на обезщетение ако работодателят е отказал да
плати, а в случая е изплатена сумата от 4355, 40 лв. Моли да се отмени
решението и да се отхвърли иска.
1
Ответникът П. К. Я. оспорва жалбата, като подчертава, че претендира
обезщетение са неимуществени вреди, а не за имуществени. Сочи, че
правилно съдът е присъдил разликата над изплатеното обезщетение до
реалния размер на вредата, като е съобразил вида на травма на коляното –
средна телесна повреда, надлежно установена от ЦВМК, оперативното
лечение, започналия артрозен процес, дългия период на възстановяване,
търпените болки. Намира възражението за давност за преклудирано.
Претендира разноски по чл. 38 ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ вр. чл. 49 и
чл. 45 ЗЗД.
Ищeцът П. К. Я. твърди, че е военнослужещ и на 13.07.2016 г.
претърпял трудова злополука поради усукване на лява колянна става (скъсана
кръстна връзка - средна телесна повреда), за лечението на която бил опериран
и ползвал продължителен отпуск по болест от 194 дни. Твърди, че търпял
болки и страдания, като претендира ответникът да му заплати сумата от
35 644, 60 лв. (с оглед изплатената стойност от 6 брутни заплати), част от
обща сума в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва от датата на
инцидента, както и разноски.
Ответникът по иска Министерство на отбраната на РБ сочи, че ищецът е
получил обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения в размер
на 4355, 40 лв. Позовава се на чл. 111, б. „Б“ ЗЗД за изтекла 3-годишна
давност относно обезщетението. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че ищецът Я. е военнослужещ и
по време на планирано занятие на 13.07.2016 г. е пострадал, като трудовата
2
злополука е надлежно установена с протокол и разпореждане на НОИ.
Увреждането на лявата колянна става е признато за средна телесна повреда от
Централната военномедицинска комисия, а ищецът е получил еднократно
обезщетение по реда на чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ в размер на 6 брутни
месечни възнаграждения - в размер на 4355, 40 лв. на 07.06.2017 г.
Приетата СМЕ е дала становище, че Я. е получил руптура на предна
кръстна връзка, лекувана оперативно и с възстановителен период от 6 месеца,
включващ кинезитерапия (амбулаторно и в болнични условия).
Възстановяването на ищеца е достигнало ниво на работоспособност, но без
тежки физически натоварвания на оперираното коляно (понастоящем той не е
военно служещ, а е оператор на програмна машина), доколкото скъсаната
предна връзка е невъзстановима в нормалния анатомичен вид и структура.
Получената травма по правило стартира артрозен процес на износване на
хрущялите, протичащ с по-висока скорост от нормалното възрастово
износване на коленната става. В о.з. е посочено, че понастоящем лицето е
възстановено, няма функционален дефицит, походката е нормална, с
дискомфорт при крайна фаза на клякане, няма артрози.
Като свидетел е разпитан бащата на ищеца – К. Я. К.. Той разказва, че
кракът му бил отекъл по начин какъвто никога до тогова не е имал като
травма, макар да бил и професионален футболист . Извършена била операция,
след което той се придвижвал с патерици, не можел да се обслужва сам,
първият месец бил на легло, баща му и приятелката му му помагал поне три
месеца – да отиде до тоалетна, да се изкъпе, после използвал патерици до
края на втория месец, след това „канадка“. Кракът започнал да слабее, тъй
като не го ползвал пълноценно, той правел упражнения, провеждал
рехабилитации вкъщи. Като се върнал на работа още изпитвал болки но
стискал зъби, а сега има такива при промяна на времето и натоварване.
Сменил си работата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както бе посочено по делото няма спор, че ищецът в качеството му на
военно служещ е претърпял трудова злополука, в резултат на която е получил
средна телесна повреда. По смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗОВС на
3
военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 6
брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинена при
или по повод изпълнение на военната служба. Съобразно ал. 5 от същия текст
военнослужещия може да претендира обезщетение и по общия исков ред,
като на приспадане подлежи полученото обезщетение от Министерството на
отбраната и такова от застрахователя. Както е посочено и от
първоинстанционният съд, отговорността на работодателя не е ограничена до
посочения размер – същият съставлява гарантирано обезщетение, установено
отнапред, но няма пречка пострадалото лице да заяви претенция,
надхвърляща посочената в ЗОВС. (Така напр. в решение № 288 от 15.01.2018
г. по гр. д. № 59/2017 г., г. К., ІV Г. О. на ВКС, което неправилно е тълкувано
от жалбоподателя). Над този размер е необходимо вредата да бъде доказана
от пострадалия по съответния ред. В настоящия процес в тази насока са
събрани доказателства, които установяват, че пострадалият е провел
оперативно лечение, сравнително дълго се е възстановявал (пълният процес е
посочен в СМЕ за период от около 6 месеца), имал е нужда от чужда помощ и
съдействие за обслужване, ползвал е помощни средства за придвижване -
първоначално две патерици, а след това една, макар и да е достигнал до
нормално ниво на двигателна активност, се наложило да смени работата си.
Предвид казаното и с оглед възрастта на ищеца, както и момента на
настъпване на злополуката, като взе предвид съдебната практика и принципа
на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че определеното от СГС обезщетение от 20 000
лв. е съответно и справедливо.
Ирелевантни за естеството на повдигнатия спор са аргументите в
жалбата, че липсват разходо-оправдателни документи, тъй като наличието на
такива не влияе върху размера на обезщетението за нематериални вреди. Що
се отнася до достоверността на показанията на свидетеля – баща на ищеца,
съдът намира същите за последователни, житейски логични и правдоподобни,
поради което напълно ги кредитира. Не може да се възприеме и аргумента за
изтекла погасителна давност за вземането (релевиран още с отговора на
исковата молба и обсъждан и от първоинстанционният съд) – в случая не се
установява хипотеза на чл. 111 ЗЗД, тъй като се касае до обезщетение за
вреди, което по силата на изричната норма на чл. 233, ал. 5 на ЗОВС се
претендира по общия ред, т.е. налице е препращане към нормите на чл. 49 и
4
чл. 45 ЗЗД (според цитираното вече решение № 288 от 15.01.2018 г. по гр. д.
№ 59/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). По тази причина приложими са общите
правила за петгодишната давност. Дори обаче да се приеме, че следва да се
отчете кратката давност, доколкото инцидентът е настъпил на 13.07.2016 г., а
искът е предявен на 20.03.2019 г., то и тя не е изтекла.
При така изложените аргументи обжалваното решение следва да се
потвърди в обжалваната част. На жалбоподателя не се следват разноски, а на
представителя на ответника се дължат такива по чл. 38 ЗА в размер на
1199,20 лв. с припадащ се ДДС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 1125 от 11.02.2020 г., по гр.д. №
3883/19 г., СГС, І-14 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА Министерство на
отбраната на РБ да заплати на П. К. Я. на основание чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ
вр. чл. 79 от ЗДС, вр. чл. 125 ЗДСл сума в размер на 15 644, 60 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на адв. П. К. на
основание чл. 38 ЗА възнаграждение в размер на 1199, 20 лв., с припадащ се
ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5