Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 20. 07. 2020г. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи юли година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР
РАЧЕВ
Секретар Митка Тодорова
Прокурор Христо Мишов
като разгледа докладваното от
съдията- докладчик СП. ДРАГОТИНОВА
ВНОХД дело № 1089 по описа за 2020 година на Старозагорски окръжен съд
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 313 и
сл. от НПК.
Постъпил е възззивен протест от РП-
Гълъбово против постановената по НОХД № 288/ 2019 г. по описа на ГРС присъда №
3/ 05.03.2020 г., с която подсъдимия Й.С.П., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на
28.08.2019 г. в с.Г., общ.Г., отнел чужди движими вещи- сумата от 3 106, 96
лева и дамско портмоне с надпис „Прада“ на стойност 15.00 лева, всичко на обща
стойност 3 121, 96 лева, от владението и без съгласието на собственика им П.И.Ц.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд вещите са върнати, поради което го е
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.197, т.1, вр. с чл.194,
ал.1 от НК. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна- необоснована. В
протеста и приложените към него мотиви са направени оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, която била постановена в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал и закона. Счита, че
поради грешен анализ на събраните по делото гласни доказателства е направен неправилен
извод, че вещите са били изгубени,
поради което деянието не представлява отнемане на „забравена“ вещ, а
установяване на фактическа власт над „намерена изгубена“ вещ, като владението над тях не е било
прекъснато от обвиняемото лице. Този извод бил в противоречие не само с
фактите по делото, които са били установени така, както са описани в
обвинителния акт, но и със съдебната практика в страната по такива дела.
Подробни допълнителни аргументи към протеста са представени по делото след запознаване
с мотивите на присъдата. Прави се искане за отмяна на постановената присъда на
основание чл. 336, ал.1, т.2 от НПК и постановяване на нова такава, с която
подсъдимия Й.С.П. бъде признат за виновен в извършване на горното престъпление
като предлага да му бъде наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично
и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание представителят на ОП -
Стара Загора взема становище, че поддържа подадения протест както и мотивите
към него и също счита, че оправдателната присъда следва да бъде отменена като
неправилна- незаконосъобразна и необоснована. Не взема становище относно
наказанието, което следва а бъде наложено на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия П., адв. К.М.,
взема становище, че протеста е неоснователен, а присъдата на ГРС - правилна,
законосъобразна и обоснована, поради което моли да бъде потвърдена. Счита, че
подзащитният му не е извършил деянието, в което е обвинен. Представя подробно
писмено становище, което поддържа. Намира,
че от една страна протестът е бланкетен, тъй като не се цитира съдебна практика
в подкрепа на обвинителната теза. От друга, макар представителя на ОП - Стара
Загора да цитира такава практика /Р № 533/ 2014 г. на ІІ Н.О. на ВКС, н.д. №
1860/ 2013 г./, същата не е в подкрепа на тезата за намерението за своене на
вещите, тъй като те са предадени доброволно от подзащитния му. Предвид което продължава
да счита, че се касае до намерена /респ. загубена/, а не до открадната вещ и
деянието е несъставомерно. В подкрепа на това излага факта, че вещите /парите с
портмонето/ са предадени в първия присъствен ден след загубването им, а в
портмонето не е имало никаква индикация за собственика му /като документ за
самоличност и пр./. Напротив - имало е банкова карта с ПИН, от която той не се
е възползвал. Солидаризира се с направените от съда изводи и изложената съдебна
практика. Поради което моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият Й.С.П. поддържа казаното от
защитника си и моли за потвърждаване на присъдата. В последната си дума
заявява, че в нито един момент не е имал умисъл да ползва намерените пари.
След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 288/ 2019г. по описа на ГРС, както и с оплакванията и развитите в протеста доводи, с тези на защитата, и анализира мотивите на присъдата, въззивният съд в настоящия си съдебен състав намери за установено следното:
Въззивният
протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Правилни и обосновани са направените след обстоен анализ фактически и правни изводи от първоинстанционния съд относно отсъствието в случая на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Поради което законосъобразно е прието, че обвинението срещу подсъдимия Й.С.П. е затова, че на 28.08.2019г. в с.Г., общ.Г., е отнел чужди движими вещи – сумата от 3 106,96 лева и дамско портмоне с надпис „Прада“, на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 3 121,96 лева, от владението и без съгласието на собственика П.И.Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещите са върнати, е несъставомерно.
Спорно по делото е не установената фактическа обстановка, а фактическите и правните изводи относно това имало ли е в случая отнемане на владение от страна на подсъдимия на вещите, или се касае до намерени и предадени в законовия срок вещи. Безспорно е установено, че портмонето с паричната сума от 3 106,96 лева е попаднало във владение на подсъдимия след намирането му в тоалетната на ресторанта, посетена от пострадалата св.Ц., оставено на мивката. Безспорно е също така, че то е било загубено от свидетелката, която не се е върнала веднага да го потърси на това място, тъй като не е разбрала и не си е спомнила къде го е оставила. /Телефонът и е звъннал и разсеяна от това обаждане, тя си е тръгнала без да вземе портмонето си/. Едва след като е прегледала записа от камерите в комплекса е разбрала къде го е оставила/като преди това го е търсила на съвсем други места/. Оттук съдът е направил правилния извод, съобразен със съдебната практика, че не се касае до загубена, а до забравена вещ. Респ. липсва един от обективните признаци от състава на престъплението – прекъсване на владение, упражнявано от пострадалия.
Съгласно чл.194, ал.1 от НК: „Който отнеме
чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, се наказва за кражба...” Съгласно постоянната и
задължителна за съдилищата съдебна практика, обобщена с ППВСР № 6/1971г. (изм.
с ППВС № 7/1987г..), са дадени задължителни за съдилищата указания относно
третирането на една вещ като „загубена” или „забравена”. Съобразно тези изрични
указания, загубената вещ не може да бъде
предмет на кражба, тъй като когато владелецът
е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. В случая не се касае до намиране на вещ, която е
била забравена точно на определеното място, където нейният собственик е знаел
или предполагал, че я е оставил. Така например оставянето на телефона в таксито
на автомобила, би било забравяне, а не изгубване на вещта, когато пострадалият е
осъзнал този факт и незабавно е сигнализирал за това. В този случай намирането на телефона му би го лишило от обективната
възможност да упражни владението си върху нея, /в този смисъл виж Решение
№219/14.11.2016 по дело №798/2016 на ВКС, НК, III н.о., Р № 646/17.12.2008 г. по н.д. № 692/2008 г. на
I НО на ВКС и Р № 16/27.01.2014 г. по н.д. № 2176/2013 г. на III, НО на ВКС/ .
Безспорно в съдебната практика и с оглед житейската логика е, че забравените вещи не се считат за изгубени. Още повече, ако това е станало на обществено място – например в превозно средство, в чакалня, в болница, или други обществени заведения. Вещите, които са били оставени там от собственика им в момент на разсеяност или по други причини, при които вниманието е било отклонено за момент, не следва да се считат за загубени, тъй като лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, и не е лишено от възможността да упражни фактическата си власт върху нея. Когато собственикът знае кое е действителното място, където я е оставил, и веднага след като установи липсата и незабавно предприеме действия за възстановяване на владението като например свързване с диспечер от таксиметровата компания /при забравена в такси вещ/ или подаване на сигнал за забравена вещ в конкретно превозно средство, с посочване на конкретни факти за местонахождението, съдебната практика определя тази вещ като “забравена”, а не като „изгубена” от нейният собственик. Именно поради обективната възможност то да упражни владението си върху нея. От каквато фактическа възможност пострадалата в случая сама се е лишила поради това, че не си е спомнила изобщо къде е оставила портмонето си. Съдебната практика определя такива случаи като липса на годен предмет на кражба, което определя и обективната несъставомерност на деянието в настоящия случай. Цитираното от прокурора във въззивното съдебно заседание решение пък е неотносимо в случая, тъй като се касае до вещ, която е била в обозрима близост от пострадалия и е могла да бъде потърсена и намерена веднага.
Поради което напълно обосновани са изводите на съда, че в случая, тъй като пострадалата не си е спомнила къде може да е оставила портмонето си, и не се е върнала веднага да го потърси на това място, всъщност сама е загубила владението над нея. Действията на подсъдимия не са прекъснали нейното владение върху нея, тъй като то вече е било прекъснато от нея самата. Поради което се касае за изгубена, а не за забравена вещ, и деянието на подсъдимия П. представлява не отнемане на „забравена” вещ, а установяване на фактическа власт над „намерена” вещ, която пък не е годен обект на престъплението „кражба“. Поради което е без значение какво е било субективното отношение на дееца към тази вещ- да я свои или да я предаде в удобен за него момент и по съответния законосъобразен начин. С оглед на което законосъобразно съдът е признал подс.Й.П. за невинен в това да е извършил престъплението по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, и го е оправдал по това обвинение.
От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че подс.П. не е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.207, ал.1 НК - намиране на чужда движима вещ и несъобщаване за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, в продължение на една седмица. Съдът отново правилно е извел извода, че макар да е намерил портмонето на пострадалата с паричната сума в нея, не е налице съставомерно бездействие от негова страна, тъй като в рамките на 3 дни, /които са били почивни/, а не в продължение на повече от една седмица /какъвто срок изрично изисква законът/, той е съобщил за намерената вещ като на 31.08.2019г. е предал на властта- на служител на РУП – Гълъбово, намерените от него на 28.08.2019г. вещи. Вещите са предадени в състоянието и обема им, в който са били загубени. Действително по делото има данни за известно колебание у подсъдимия и неговата спътница, на която той е дал част от намерената парична сума, но законът допуска това. Без значение са и субективните намерения или причини, поради което сумата не е предадена веднага. Макар че такива са изложени от подсъдимия и св. А.Р.. Без значение са и конкретните мотиви за предаването на паричната сума в случая, тъй като законът не се интересува от това. Поради което доводът, че подсъдимият вероятно е разбрал, че е посочен от пострадалата, или че в заведението е имало камери, е без значение. Предвид което подс. П. действително не е осъществил състава на чл.207, ал.1 от НК.
Основен принцип в наказателното право е, че присъдата не може да почива на предположения /чл.303 от НПК/. В случая с оглед на обстоятелството, че обвинението не е доказано по безспорен начин, и презумпцията за невиновност съгласно чл.102 от НПК не е оборена, съдът правилно, обосновано и законосъобразно е приел, че престъплението не е доказано и не е доказано участието на подсъдимия в него. До това води и анализа на доказателствената съвкупност, която в пълнота изяснява какво точно се е случило на инкриминираната дата и в следващите 3 дни - до предаването на намерените вещи в полицията. Този анализ, извършен по правилата на формалната логика и пречупен през много добре познаваната съдебна практика по приложението на закона, напълно разколебава обвинението срещу подсъдимия. В резултат на което постановената от първостепенния съд оправдателна присъда се явява основана единствено на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин и стандарт, изискуем съгласно чл.303, ал.2 от НПК.
Предвид което настоящият въззивен съд намира, че при събраните доказателствени източници съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл.304 от НПК и напълно законосъобразно е оправдал подсъдимия. С оглед на което въззивният съд намира, че не е налице необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, които да налагат отмяната и, а същата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановената по НОХД № 288/ 2019
г. по описа на ГРС присъда № 3/ 05.03.2020 г., с която подсъдимия Й.С.П., ЕГН **********,
е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за престъпление
по чл. 197, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.