№ 2721
гр. Варна, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110102460 по описа за 2024 година
Предявен е от П. Г. И. срещу ТЕЦ Варна ЕАД иск с правно основание чл.222 ал.3 от
КТ и иск по чл.86 от ЗЗД, след допуснато от съда изменение на исковете, за заплащане на
обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6
брутни работни заплати при непрекъснат трудов стаж при ответника повече от 20 години –за
сумата от 15251,04 лв. ведно със законната лихва за забавата, считано от датата на падежа -
първо число на месеца следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение,
01.07.2023 г. и до завеждане на исковата молба - 28.02.2024 г. в размер на 1367,38лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда 28.02.2024г. до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и
иск по чл.86 от ЗЗД, след допуснато от съда изменение на исковете, за заплащане на сумата
5083,68 лв. представляваща брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ведно
със законната лихва за забавата, считано от датата на падежа -първо число на месеца
следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно 01.07.2023 г. и до
завеждане на исковата молба -28.02 2024 г. в размер на 455,79 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.02.2024г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е работил в ТЕЦ- ВАРНА с. Езерово от 17.12.1979 г. на различни
длъжности по безсрочно трудово правоотношение. За периода 1979 г. и до 2018 г. централата
преминала през различни структурни промени и смяна на собствеността, поради което
трудовото му правоотношение, както и на по-голямата част от работниците и служителите
било прекратено на 01 05.2009 г. и преназначен в ТЕЦ- ВАРНА ЕАД- ЧЕЗ. Поради
настъпили нови обстоятелства трудовото му правоотношение отново било прекратено на
28.09.2015 г. и към момента на прекратяване общият му осигурителен стаж бил 35 години 9
месеца и 11 дни. От 28 09.2015 г. и до 27.09.2016 г. се регистрирал в ТП на НОИ-Варна и
получавал обезщетение за безработица. На 27.09.2016 г. придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
1
Ищецът излага, че от месец октомври 2016 г. и до месец октомври 2017 г. работил
като охрана последователно в „Сириус секюрити" ООД и „ Сървисис България" ЕООД. След
поредните промени бил отново извикан и назначен в ТЕЦ- ВАРНА ЕАД на последно
заеманата от него длъжност „ Началник смяна" Котелно оборудване, с Трудов договор №
7/05.01.2018г., считано от 08.01.2018 г на основание чл 67, ал 1 т 1 във връзка с чл.70, ал.1 от
КТ със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. В трудовия му договор е
определено основното месечно трудово възнаграждение размерът на 1 500 лв. Със Заповед
№ 17/27 06.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал 1, т
12 от КТ.
Сочи, че от 08.01.2018 г. и до прекратяване на трудовото правоотношение- 01.07.2023
г има прослужено време още 5 години пет месеца и 23 дни или общо прослужено време в
ТЕЦ-Варна 41 г.3 м.23 дни.
Ищецът счита, че предвид обстоятелството, че почти целият му трудов стаж в размер
на 41 г.З м.23 дни е на едно и също работно място в ТЕЦ-Варна, както и от последните 20
години има 10 години при същия работодател, в нарушение на чл.222, ал.З от КТ, същият
не му е изплатил обезщетение в размер на 6-месечни БТВ. Поради което предявява исковете
си пред съда. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователени и недоказани.
Ответникът не оспорва, че общата продължителност на трудовия стаж на ищеца,
натрупан по време на двете правоотношения с „ТЕЦ Варна" ЕАД е 41 години, 3 месеца и 4
дни. Сочи, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след
придобиване и упражняване на правото на пенсия от ищеца. т. е. договорът представлява
такъв с работещ пенсионер, като „ТЕЦ Варна" ЕАД е реално трети по ред работодател след
момента, в който ищеца е упражнил правото си на пенсия. Счита, че не са налице законовите
предпоставки за заплащане на обезщетение по чл. 222. ал. 3 от КТ, а именно правото на
пенсия да е придобито по време на съществуване на трудовото правоотношение с този
работодател.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните,че общата
продължителност на трудовия стаж на ищеца, натрупан по време на двете правоотношения с
„ТЕЦ Варна" ЕАД е 41 години, 3 месеца и 4 дни.
По делото е прието като доказателство личното трудово досие на ищеца П. Г. И. ,
представено от ТЕЦ Варна ЕАД .
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
размерът на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 представляващо БТВ за срок от 6
месеца по смисъла на чл.228 от КТ за последния пълен отработен месец преди уволнението
изчислено върху БТВ за м. януари 2023г. е 15 251,04 лв. Изчислената законна лихва за забава
върху сумата от 15 251,04лв. считано от датата на падежа-първо число на месеца следващ
месеца на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.07.2023г. до завеждане на
исковата молба – 28.02.2024г. е в размер на 1367,38 лв. Размерът на дължимото обезщетение
по чл.222, ал.3 представляваща БТВ за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на падежа – първо число на месеца следващ месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение – 01.07.2023г. и до завеждане на исковата молба – 28.02.2024г. е
16618,42 лв. Размерът на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 представляващо БТВ за
срок от 2 месеца по смисъла на чл.228 от КТ за последния пълен отработен месец преди
уволнението изчислено върху БТВ за м. януари 2023г. е 5 083,68 лв. Изчислената законна
лихва за забава върху сумата от 5 083,68 лв. считано от датата на падежа - първо число на
2
месеца следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.07.2023г. до
завеждане на исковата молба – 28.02.2024г. е в размер на 455,79 лв. Размерът на дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 представляваща БТВ за срок от 6 месеца, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на падежа – първо число на месеца следващ месеца на
прекратяване на трудовото правоотношение – 01.07.2023г. и до завеждане на исковата молба
– 28.02.2024г. е 5539,47 лв
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, решение № 720
от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр.
д. № 969/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на
ВКС, III г. о. обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж при
придобиването на право на пенсия. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към
момента на прекратяването на трудовото правоотношение и се дължи еднократно при
първоначалното прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали то е
придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това.
Съответно следва да се изясни въпросът към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, ищецът П. И. бил ли е придобил право на пенсия.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ навежда на извод, че за да се
дължи обезщетение на процесното основание е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки- трудовото правоотношение на работника или служителя да е
прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, работникът
или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е
необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и
работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години
от трудовия му стаж. В този 10 годишен период се включват всички периоди, които се
зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Законът не изисква трудовият стаж да е бил непрекъснат. Изисква стажът да е бил при един
и същ работодател. От изложеното следва, че ако има прекъсване на стажа при последния
работодател работникът не би имал право да получи заплащане на увеличения размер на
обезщетението само, ако по време на прекъсването той е придобил трудов стаж при друг
работодател. Щом като не е налице смяна на работодателя, прекъсването на трудовия стаж и
фактът, че той е работил на частна практика е ирелевантен. В този смисъл е тълкуването на
закона както в теорията – Коментар на КТ, изд. Сиби, така и в практиката - дадено от ВКС с
определение № 1280/21. 102009г по гр. д. № 1191/2009г на ІІІГО, по което не е допуснато
касационно обжалване по именно поставения въпрос за непрекъснатост на работата при
един и същ работодател като предпоставка за получаване на гратификация по чл. 222, ал. 3
от КТ.
Видно от приложена към трудовото досие на ищеца Заповед №ІІІ-026/15.09.2015г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, същото е прекратено считано от 28.09.2015г.
Съответно съобразно Разпореждане №********** на ТП НОИ е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на П. Г. И. от 28.09.2016г. по чл.69б,ал.2 от КСО. От което
следва, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е имал
3
придобито право на пенсия.
Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично
регламентиран и включен в хипотезиса на нормата, произтича от това, че работникът или
служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен
момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение,
при действието на което е възникнало правото. В този смисъл е и постоянната практика на
ВКС - Решение № 235 от 03.07.2014 г. по гражданско дело № 969/2014 г. на Върховен
касационен съд, Четвърто гражданско отделение и др. /.
Законът в чл. 222, ал. 3 КТ не определя от кого и на какво основание трудовото
правоотношение се прекратява, стига към момента на прекратяването работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО.
Обезщетението се дължи във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение
поради пенсионирането на работника или служителя, а увеличеният му размер (брутно
трудово възнаграждение за срок от шест месеца) – само в случай, че трудовият стаж е по
работа при същия работодател през последните десет години. Водещия критерий при
последната хипотеза е трудов стаж при един и същи работодател.
Правото на ищеца на пенсия не е придобито към момент в които е в трудово
правоотношение имено с ответника ТЕЦ Варна ЕАД, а към момент в които същото е
прекратено. Нещо повече след придобиване право на пенсия, П. И. е встъпил в други
правоотношения с трети работодател- Сириус секюрити ООД и Сървис България ЕООД,
едва след което отново назначен в ТЕЦ- ВАРНА ЕАД на длъжност „ Началник смяна"
Котелно оборудване, с Трудов договор № 7/05.01.2018г., считано от 08.01.2018 г. прекратено
със Заповед № 17/27 06.2023 г., считано от 01.07.23г. Поради което исковете са
неосноветелни, както за претендирано възнаграждение в размер на десет брутни трудови
възнаграждения, така и по предявения размер за две брутни трудови възнаграждения.
Ищецът сочи, че предявените искове са в условията на алтернативност, но доколкото
се претендират различни суми и при липса на еквивалентност на размера, то съдът приема,
че същите са евентуални. Първият иск по чл.222,ал.3 от КТ при твърдения за придобито
право на обезщетение при продължило 10 години трудово правоотношение и в условията на
евентуалност, при твърдения за дължимо обезщетение в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения.
С оглед гореизложеното, следва да се отхвърлят както главния и заявен към него
акцесорен иск, така и евентуално предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК от ответника не се
претендират разноски и не подлежат на присъждане.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените П. Г. И., ЕГН ********** срещу ТЕЦ Варна ЕАД, ЕИК
*********, със седалище с. Езерово искове с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и чл.86 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 6 брутни работни заплати при непрекъснат трудов стаж при ответника
повече от 20 години –за сумата от 15251,04 лв. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.02.2024г. до окончателното
изплащане и за сумата в размер на 1367,38 лв.,представляваща законната лихва за забавата
4
върху главницата, считано от датата на падежа -първо число на месеца следващ месеца на
прекратяване на трудовото правоотношение- 01.07.2023 г. до завеждане на исковата молба
- 28.02.2024 г. както и предявените в условията на евентуалност искове за заплащане на
обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца –за сумата от 5083,68 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
28.02.2024г. до окончателното изплащане и за сумата в размер на 455,79 лв.,
представляваща законната лихва за забавата върху главницата, считано от датата на падежа -
първо число на месеца следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение-
01.07.2023 г. до завеждане на исковата молба - 28.02.2024г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5