Р
Е Ш Е Н И Е
№
56
Габрово,
27.04.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети март, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Райчева и с участието на
прокурор А. Александров за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 37 от 2023 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-260 от
09.02.2023 г., подадена от „******“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЕИК: ******, против съдебно Решение № 33 от 30.12.2022 г., постановено
по н.а.х.д. № 85 от 2022 г. по описа на Районен съд Трявна /РСТ/, с искане за
неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него Наказателно постановление /НП/.
С атакуваното съдебно
решение е потвърдено НП № Р-000789 от 30.09.2022 г., издадено от директора на
РД Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите“
/КЗП/, с което на касатора на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. за
нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 27.04.2022 г. в КЗП
постъпва жалба от потребител от особено уязвима група с оглед здравословно
състояние /умерена умствена изостаналост/, касаеща подвеждане при сключване на
договори за мобилни услуги в магазин в гр. Трявна, стопанисван от
санкционираното дружество. В жалбата се сочи, че потребителят е посетил
търговския обект за да плати сметката си и тази, на негови близки, като не е
искал телефон, но такъв му бил продаден и е бил включен в сметката му. Т.к. сметките
по фактури били високи, потребителят е преминал към друг оператор, след което
му били начислени непосилни за плащане неустойки. Искането по жалбата било за
корекция на сметките и заплащане само на три месечни такси.
По повод депозираната
жалба на 9.05.2022 г. била направена проверка на място в магазина, като към
този момент въпросният потребител имал три услуги към оператора: мобилна
гласова услуга, мобилен интернет и втора мобилна гласова услуга, като с
договора е предоставено и мобилно устройство. Два посочени номера били
пренесени към друг оператор, като към датата на проверката потребителят имал
задължение за 82.79 лв. и неустойка – 583.12 лв. Съставен е бил КП, с който
управляващият обекта е бил запознат. На 11.05.2022 г. във връзка с проверката
търговецът е представил искани от проверяващите документи, от които е видно, че
за периода от 4.10.2021 г. до 13.04.2022 г. с този потребител били сключени 8
договора за мобилни услуги и стоки към търговеца. Последният заявява, че не е
информиран, че това лице не може да сключва договори поради поставянето му под
запрещение. И ако такова удостоверение
му бъде предоставено, той би бил готов да преразгледа случая.
Контролните органи
считат, че с така изложеното жалбоподателят прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
Действията му противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в
случая – особено уязвим потребител – лице, уязвимо поради свое умствено
заболяване, за което е налице Решение на ТЕЛК, с което му е призната 95%
нетрудоспособност. Недобросъвестността се проявява в това, че липсва разбиране
към лицата с умствени заболявания като самостоятелна уязвима група.
Договорената информация е представена по сложен и неразбираем за потребителя
начин, договорите са обемни, с между 7 – 15 стр. текст, съдържат информация за
множество отстъпки, наименования на пакети и услуги със сложно поднесени дори
за средния потребител информация. Потребителят не е имал достатъчно време да
възприеме и разбере информацията, да съгласува решението си със своите близки.
В НП се сочи, че той действително е удостоверил волята си с положен подпис, но
е трудно да се установи какъв точно разговор е бил проведен и с какви стимули
“са били подведена, подтикната или заблудена“. Потребителят е на 21 години и
видимо отговаря на описаното в
приложеното към жалбата Решение на ТЕЛК: задоволително ориентирана, емоционално
неустойчива, волево нецеленасочена, мисловен процес – забавен ход, бедна реч.
Операторът чрез служителите си е имал възможност да подходи индивидуално и да
предостави договорите, като не бъде подписвана клауза за незабавно действие на
същите, с което би дал възможност на лицето да обсъди с близки отправеното му
предложение или да откаже сключването на договора предвид факта, че то е
уязвимо. За период от 6 месеца търговецът е обвързал този потребител с 8
договора, като месечните такси са в размер на 249.92 лв. + 83.79 лв. лизингови
вноски за закупени устройства и аксесоар или месечното задължение е в размер на
333.71 лв. Налице е очевиден компромис с етични принципи, т.к. търговецът е бил
наясно, че договорите може да бъдат разтрогнати само по съдебен път и явно
разчита на обстоятелството, че лице в
това състояние едва ли е заето с трудова дейност, от която е възможно да отделя
средства за съдебни дела. По тази причина подтикването на такъв потребител да
сключи неизгодни за него договори
противоречи на дължимата добросъвестност и професионална грижа. Така
дружеството уврежда интересите на потребителите и осъществява състава на
нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на вече посочените правни норми, вън
вр. с §.13, т. 28 от ДР на ЗЗП.
Нарушението се счита за
установено на 3.08.2022 г., когато с писмо от тази дата търговецът е уведомен,
че на проведено заседание на 20.07.2022 г. Комисията е взела решение, отразено
в т. 9.1 от Протокол № 13, че с описаната търговска практика „******“ ЕАД
уврежда търговските интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна
търговска практика.
При определяне вида и
размера на санкцията АНО е взел предвид, че проверката е в следствие жалба на
потребител, а не рутинна проверка; нарушението е извършено за първи път;
търговецът стопанисва редица обекти на територията на страната, като по този
начин засегнати са съществено обществените отношения, свързани с правата на
по-широк кръг потребители, с оглед на което налага имуществена санкция в размер
на 5000.00 лв.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят намира,
че неправилно е посочено, че нарушението е установено на посочената дата –
3.08.2022 г. Решението на КЗП, с което се установява нелоялна търговска
практика, е предпоставка за издаване на заповед от председателя на Комисията за
забрана на такава, но не е начало на АНП и установяване на административно
нарушение по ЗЗП. НП не съдържа ясни и точни фактически констатации по
отношение на приетите като дата и място на извършване на нарушението, като
погрешно като дата на извършване е посочена 14.03.2022 г. – тогава е подписан
единият от приложените към подадената жалба от потребителя договор, но не е
ясно защо точно тази дата е приета като време на извършване на нарушението, при
положение, че в случая се касае за общо пет договора от различни други дати
между същите страни, като на тази дата са просто двата последни. В самото НП
изцяло липсва формулирано и конкретно описание на противоправното деяние, което
да се обвърже с посочената като нарушена правна норма. Освен това с наличното
описание не отговаря на правната квалификация на същото. В случая не е налице
практика, с която се накърняват интересите на уязвима група потребители, т.к.
търговецът не знаел и не е можел да знае за наличието на здравословни проблеми
у лицето, за да се възползва от тях и в тази връзка АО не е обосновал изводите
си защо приема, че в случая е налице именно търговска практика и то срещу група
уязвими потребители, като за да е налице такава Директива 2005/29/ЕД изисква
нарушаването на икономическото поведение на тази група да е по начин, който
може да бъде разумно предвидим за търговеца, което не е установено от АНО.
Търговецът не е узнал и не е имал обективната възможност да узнае за това
обстоятелство. Освен това АНО не е ангажирал доказателства, от които да става
ясно по несъмнен начин, че потребителят не е можел да осъзнава и/или да
ръководи постъпките си и да изразява правно валидна воля. Не става ясно и с кои
конкретни действия на служители при жалбоподателя се нарушават изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност, как и по какъв начин Операторът
се е възползвал от уязвимостта на лицето и е променил съществено икономическото
му положение. От служителите в обекта не са искани обяснения относно факти и
обстоятелства, касаещи сключените от него договори. Необоснован е и изводът, че
на потребителката не е била предоставена възможност да се запознае с условията
на договора и да се консултира с близките си – безспорно потребителят е
дългогодишен абонат на дружеството и при посещенията си в обекта е придружаван
от майка си и всяко негово решение е било съгласувано с този близък човек,
присъствал на сделките и одобрил сключването им. Тези факти нито са обследвани
от АНО, нито са обсъждани от него, а те имат пряко отношение към случая. Самият
АО сочи, че липсват доказателства за съдържанието на проведения разговор между
потребителя и служителя в търговския обект, от който да се установи по какъв
начин лицето е било подтикнато, заблудено или подведено да сключи нежелан от
него договор. Това, че са налице 8 подписани договора от лице със здравословни
проблеми от вида на посочените не навежда директно към извод за нелоялна
търговска практика, самото несключване на договори с такива лица пък би било
дискриминация спрямо тях. Фактът, че потребителят има такова заболяване по
никакъв начин не води и до извода, че не може да заплаща месечните си
задължения, подобни изводи са недоказани и търговецът не е задължен да обследва
финансовото състояние на своите клиенти, за да реши да договаря с тях и какво
да договаря. До процесната дата, приета от АНО като дата на извършване на
нарушението, потребителят е заплащал редовно своите задължения още от
15.10.2016 г. Оспорва се и размерът на наложената санкция, като жалбоподателят
счита, че не са налице основания да не се приложи законовият минимум от 2000.00
лв., въпреки че такова нарушение търговецът извършва за първи път, както и АО е
отразил сам в процесното НП.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин от
обективна и субективна страна. Изводът е направен въз основа събрани в хода на
делото доказателства. Съдът приема, че потребителят е клиент на дружеството от
шест години, като майката също е била такъв клиент. Потребителят е лице с
умерена умствена изостаналост и детска церебрална парализа, съгласно телковото
решение, което е от 28.04.2021 г. и с което й е определена 95%
неработоспособност. Лицето и майката са с ниски доходи и затруднено социално
положение. Поведението и разсъжденията им се характеризират с наивност,
лекомислие и склонност към взимане на необмислени решения. Потребителят често
посещава търговския обект и се познавал с работещите там служители. Дружеството
предлагало редица пакетни предложения, включващи и продажба на мобилни телефони
на изплащане със
сключване на дългосрочен договор за
услуга. Според съда поради умственото си заболяване, лекомислие и наивност
потребителят имал желание да се сдобие с различни мобилни устройства, харесващи
се по външен вид или цвят. Ползвал мобилна услуга с отстъпка поради
заболяването си, поради което съдът приема, че работещите в обекта били
запознати с него и, съответно, с уязвимото й положение, но не проявили
съпричастност към състоянието, а решили да се възползват от наивността и
лекомислието на лицето с цел реализиране на по-голям търговски оборот в обекта.
Не било обяснявано, че разходът при закупуването на продукт в комплект с
дългосрочна абонаментна услуга бил неразумен разход и за период от 6 месеца
били сключени осем договора. Когато установил, че не може да покрива разходите
си и, клиентът поискал да се прекратят някои от тези договори, но не получил
разбиране. Посочва, че е прехвърлила част от абонаментите си към друг оператор
и дружеството й начислило неустойка в размер на 3 678.00 лв., които
продало на колекторска фирма, според показанията му. По този начин, посредством
дадените пред съда показания, се налага изводът за налично нарушение – нелоялна
търговска практика, поради което РС е счел, че санкцията е била правилно
наложена и е потвърдил процесното НП.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт в оспорената негова част е депозирана в законния
14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна
проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да
бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
Излагат се съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно са направени
изводи върху събрания доказателствен материал. Приетото за установено от съда
не се подкрепя от налични доказателства. Така например неустановен остава
размера на дохода на потребителя. Нито в АУАН, нито в НП са изложени като
мотиви и част от обстоятелствата по случая наличието на лекомислено поведение и
доверчивост от страна на потребителя и майката на това лице. Необосновано е
прието, че клиентът е проявявал интерес към закупуване на мобилни устройства
само въз основа на външния им вид и че работещите в магазина лица били
запознати със състоянието и заболяванията клиента си. Такива факти не са
установени по делото, вкл. не се разбират от показанията на разпитаните свидетели.
Служителите изрично заявяват, че не са запознати с тези заболявания, освен това
въпросната отстъпка за инвалидност се ползва само по един договор, а с клиента
са сключени още няколко, по които не е налице такава отстъпка и не става ясно
кой от тези точно договори визира съдът. Служителите съобщават, че клиентът
винаги е идвал в магазина с предварително набелязан план да закупи
предварително избрано мобилно устройство и то не само за себе си, но и за други
лица. Необоснован е и изводът на съда, че на клиента не било обяснено, че прави
неразумни разходи за ненужни предмети и услуги и поема непосилни за доходите си
задължения. Какви доходи получава лицето не е въпрос, който се задава на
клиентите в магазина. Задължение на служителите е да обяснят само условията по
договора, но не и да обсъждат неговата целесъобразност. Също така неправилно
съдът е счел, че за половин година били сключени осем договора. Касае не за
осем, а пет такива и не става ясно от къде съдът е направил различен извод.
Дължимите неустойки са поради спиране на плащания и прекратяване на вече
сключени договори преди постановения срок, както и невърнати, но получени
мобилни апарати, които не само не са върнати на оператора, но и видно от показанията на потребителя и майката
били взети с цел продажба. По делото не
е установено кога потребителят е установил, че не може да плаща сметките си,
особено като се има предвид, че до подаването на жалбата си – 27.04.2022 г.,
той ги е заплащал редовно. Не са налице и доказателства за това, че е искал да
прекрати договорите си, но не е получил разбиране от служителите в обекта.
Приетият от съда като начислен размер на дължима неустойка от 3 678.00 лв.
и фактът, че задължението било продадено на колекторска фирма са също
неустановени твърдения. В заключение съдът не е обсъдил в съвкупност всички
събрани по делото доказателства, а е изградил изводите си единствено на
твърдения на подалия жалбата потребител и майката, с което е опорочен принципът
на формиране на обективно вътрешно съдийско убеждение.
По делото не са
установени по никакъв начин действията на потребителя, които да са лекомислени
и наивни, такова заключение само е изложено, но не е мотивирано. Не става ясно
какво е имал предвид съдът под „безскрупулно печалбарство“, в което обвинява
търговеца. Тези изводи не кореспондира с установения факт за получаване на
мобилни устройства от потребителя с цел предоставянето им на трети лица с цел
печалба. Излагат се и останалите доводи, съдържащи се в първоначалната жалба до
РС, вкл. по отношение правилата на Директива 2005/29/ЕО относно критерия
„уязвим потребител“. Самите потребители не оспорват сключените договори относно
тяхната действителност и закупуването на всеки мобилен апарат е станало по
изричното желание на клиента. По два от процесните договор са закупени еднакви
телефони не заради цвета им, а поради това, че поради повреждане на закупения с
предходен договор телефон клиентът е пожелал да има отново същия модел. Няма
доказателства за това, че потребителят е бил подтикнат, заблуден от служителите
и че това е стандартна търговска практика на дружеството – оператор и то –
целяща възползване от състоянието на потребителя като уязвимо лице. В съдебно
заседание потребителят всъщност оспорва друг договор с предоставен по него
телефон на лизинг, който не е включен в обхвата на проверката, в констатациите
на АУАН и в мотивите на НП.
Не е обсъдено
възражението на жалбоподателя за допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения, вкл. и такива по формата на АУАН и НП, поради което същите отново са
наведени в касационната жалба.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна не се
явява и не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РС се установи следното:
От съдържанието на
оспореното НП става ясно, че то е съставено за нарушение, извършено на
конкретна посочена дата – 14.03.2022 г. и се изразява в това, че търговецът
прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр.
с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. На тази дата е сключен договор за мобилни гласови
услуги на посочен номер, мобилен интернет, трафик пакети, по абонаментен план
„Тийн“ с
месечен абонамент 25.99 лв., като с договора на потребителката е предоставено
на изплащане чрез лизинг и устройство Самсунг Галакси А 52 sg 5 G 128 GB при
месечна вноска от 32.99 лв. Т.е. за АНО процесното нарушение се счита за
реализирането със сключването на именно този договор, т.к. деянието не е
описано като продължено или
продължавано такова, не е реализирано в рамките на определен
период с продължено действие или
бездействие, нито обхваща няколко отделни договора,
сключени за кратък период от време на различни посочени дати, които имат връзка по между си и в съкупността си
реализират състава на соченото нарушение.
Датата на установяване
на деянието е отразена като 3.08.2022 г. – когато търговецът е уведомен от КЗП,
че на проведено на 20.07.2022 г. заседание на Комисията е взето решение, че с
описаната „търговска практика“ на същия се увреждат икономическите интереси на
потребителите и се осъществява съставът на нелоялна търговска практика по
смисъла на така посочените правни норми.
Според сочените като нарушени
норми се забраняват нелоялните търговски практики. Търговска практика, от
страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Съгласно другата цитирана в НП норма на §13, т. 28 от ДР на Закона, "Добросъвестност
и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и
грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца
спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за
добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
В случая е налице
конкретно твърдяно нарушение, реализирано със сключването на един договор с
един потребител и за първи път от този търговец, както изрично е посочено в
това НП. Съдът не споделя
становището на АНО и на първоинстанционния съд, че по този начин се установява
практика и то трайна, реализирана по отношение на група потребители, свързани
по някакъв признак, чието икономическо поведение, в тази връзка, се променя или
е възможно да се потреби. Става въпрос за частен случай на конкретно
взаимоотношение между търговец и конкретен потребител, който действително има
признато от ТЕЛК умствено заболяване и ДЦБ, но няма данни, че търговецът е
използвал точно тази негова характеристика в своя изгода. Няма приложени
доказателства, че този търговец е бил наясно, че лицето страда от точно такова
заболяване. Наличието на решение на ТЕЛК с призната степен /процент/ неработоспособност
не е индиция за това, т.к. са налице много други заболявания, които по никакъв
начин не засягат интелекта и други когнитивни функции на лицето, но въпреки
това водят до инвалидност. Няма доказателства дали, кога, на кого и по какъв
начин е съобщено, че точно този потребител страда именно от такова заболяване,
нито че решението на ТЕЛК се съхранява от търговеца, респективно от служители
му в обекта, за да могат същите евентуално да го имат предвид. Освен това не
всеки вид умствено заболяване води директно до невъзможност да се разбира
свойството и значението на постъпките и същите да се ръководят волево от
неговия носител. За да е налице такава категорична и сигурна последица от
заболяването, то следва да се направи изследване от медицинско лице – лекар,
който да го установи. Такова установяване не се прави ад хок при сключване на
сделка от продавач на стоки и услуги в търговски обект, нито дори от съда в
съдебно производство по НАХД по предположение и без изслушване на експертиза.
Тази специфика на психичните когнитивни възможности не се предполага, а се
нуждае от доказване, а от събраните доказателства по делото не може по
категоричен начин да се направи такъв извод. Съществуват множество и различни
по вид и степен умствени заболявания и не може при всяко да се презумира липса
на възможност заболелия да се грижи сам за интересите си. Дали и от колко време
се нуждае всяко такова лице от време за обмисляне и обсъждане на всяка сделка
със свои близки е изключително въпрос на конкретика за всеки отделен случай и
не може общо да се определи за всички умствени заболявания единен критерий. За
конкретния потребител изцяло липсват конкретни установявания в тази насока. Не
става ясно какъв точно индивидуален подход е следвало да приложи операторът в
случая. Да изчака лицето да помисли и обсъди с близки сключването на процесния
договор? Колко време е следвало да изчака? Как ще се увери, че лицето се е
посъветвало със свои близки? В случая потребителят е бил в магазина с майка си
– очевидно нейна близка, в о.с.з. цитира точно параметри на договора – брой
безплатни минути МВ в интернет, в чужбина, в ЕС, в България – от показанията не
изглежда потребителят да не е ориентиран и да не е бил наясно какво желае и
какво търси. Ако близки на лицето са
счели, че то с поведението си вреди на своите интереси са имали и имат
възможност да ограничат действията му, но след като не са предприели такава
стъпка, очевидно не са намерили необходимост за такова нещо. В крайна сметка не
става ясно според актосъставителя и АНО следвало ли е търговецът да сключи или
да не сключва договор с този потребител и ако не сключи такъв, то на какво
основание да постанови отказ, след като вече е отправил оферти до неограничен
кръг лица досежно брошури и обяви в интернет, както и в магазина си на място и
е обвързан с тях, без да има основание да прави безпричинен отказ за сключване
на договор. След като лицето е пълнолетно и не е поставено под запрещение,
търговецът не е длъжен, а и не може да откаже сключването на договор, за което
клиентът сам е отишъл на място с идеята именно да сключи такъв, видно от
свидетелските показания. Действително един такъв немотивиран отказ от сключване
на договор би могъл да се счете за дискриминация по отношение на лицето с оглед
здравословното му състояние, особено при положение, че липсват каквито и да
било обективни пречки за сключването му.
Описанието на нарушение
в АУАН и в процесното НП се състои в следното, съгласно съдържанието на тези
актове: от страна на търговеца лисва разбиране към лица с умствено заболяване
като самостоятелна група, уязвима поради своята възприемчивост и доверчивост, а
умишлено се използва тяхната уязвимост: Договорната информация е предоставена
по сложен и трудно възприемчив начин за потребителя, изискващ повече време за
прочитане и евентуално разбиране на написаното. Договорите са обемни и съдържат
информация на множество отстъпки, наименования на пакети и услуги, със сложно
поднесена дори за средния потребител информация. Хората с умствени заболявания
се нуждаят от доста време за запознаване с документите и осмисляне на
съдържащата се тях информация, както и от съгласуване на действията си с техни
близки, каквато възможност на клиента в случая не е била предоставена. Така описано, нарушението е изключително общо, без
конкретни параметри, по които да се установи обективно противоправно поведение
на касатора. Вероятно ако КЗП би била конкретна относно това за кой вид и
степен умствено заболяване какво време трябва да се предоставя на лицата за
запознаване с договорните условия и по какъв по-различен начин следва да им се
предоставят те, за търговеца би било наистина по-разбираемо в какви периметри
следва да организира поведението си спрямо такива лица. Очевидно обаче това не
е възможно именно поради горепосочената специфика на множеството като вид и
степен заболявания на психиката, в частност – на ума и интелекта, поради което
страдащите общо от тях не съставляват единна хомогенна група. Затова именно
законодателят е въвел инситута на поставяне под запрещение и свързаните с него
настойничество и попечителство, т.к. само при наличието на установено конкретно
състояние за всяко отделно лице и то от лекар – специалист, в специално съдебно
производство, могат да се ограничат правата на болния и то в определен обем,
отново съобразно спецификите на случая, като това създава правна сигурност за
лицето, неговите близки, но и за обществото и всички трети лица.
Едва на 23.08.2022 г. е
издадена Заповед № 632 на и.д. главен секретар на ЗП, с която на „******“ ЕАД
се забранява при упражняване на
дейността си да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на
горепосочените правни норми или към датата на извършване на твърдяното
нарушение такава заповед още не е била издадена и не е било установено от КЗП,
че описаното в НП съставлява нелоялна търговска практика. Доколко обаче една такава заповед може да опише и
регламентира конкретно задължително поведение и действия и бездействия, които
търговецът следва да реализира спрямо тази нехомогенна група лица и как може да
се изпълни реално такава заповед е въпрос на проследяване занапред.
За периода от
15.10.2016 г. до 15.04.2022 г. издаваните от търговеца фактури за ползвани
услуги и закупени телефонни апарати са били платени от потребителя. По делото
няма обективни пълни данни
за финансовото състояние на потребителя и семейството му, освен неговите лични
твърдения. Не е обоснован извод дали, защо, на какво основание търговецът е
следвало да знае за този факт или че знанието му следва да се предполага. Не
са налице и задължения за търговеца да изследва платежоспособността на всеки
свой клиент и въз основа на установеното от него да решава дали да сключи даден
договор или не или ако го сключи, то при какви условия да става това.
Операторите на такъв тип услуги имат общи условия, които са публично оповестени
и важат за всички настоящи и бъдещи техни клиенти. В случая не се установява
тези общи условия да не са спазени. В тежест на всеки пълнолетен непостовен под
запрещение гражданин е да охранява сам интересите си и не може да се забрани
общо на търговците да преследват своите търговски интереси, като предлагат
договори за стоки и услуги, заради което съществуват изобщо на пазара и в
правния мир. В случая не е налице конкретно нарушение, реализирано от касатора
– конкретно реализирано от него действие или бездействие, с което нарушава
конкретна правна норма.
На 19.04.2022 г.
потребителят е депозирал жалба в КЗП.
Представено е решение
на ТЕЛК от 28.04.2021 г., с което му се признават 95% т.н.р. без чужда помощ
поради заболяване – умерена умствена изостаналост. ДЦП – квадрипареза. Няма
данни дали и кога това решение е било предоставено на привлеченото към АНО
лице, нито че и да е било представено то е било съхранявано от него и е било
предоставено на служителите в магазина. Не е посочено нормативно основание, по силата на което служителите е
следвало да бъдат уведомени за спецификите на здравословното състояние на
своите потребители. От показанията на служителите в магазина – С.и К., става
ясно, че в обекта като информация съществува само тази, че лицето има решение
на ТЕЛК, посочен е номер на решението и правото му да получи 20% отстъпка от
предлагани услуги, от която потребителят се е възползвал. Търговецът не
разполага с друга информация, която може да го накара да се усъмни в
интелектуалните способности на този конкретен потребител и да го третира
различно от останалите и то по начин, предвиден в закона или подзаконов
нормативен акт, с оглед охраняване на неговите интереси. Както бе посочено
по-горе не е налице подобно нормативно задължение
за търговеца. Нито е налице презумпция за знание относно вида на заболяването и
конкретните затруднения на лицето,
както и не е налице юридическо задължение за служителите и търговеца да го
третират по определен специфичен начин, още по-малко е конкретизирано какъв
следва да бъде този начин. Търговецът няма информация, а и по делото не са налице
данни лицето да е поставено под запрещение, за да се наложи извода за
атакуемост на сключени от него сделки, вкл. и процесната, нито че са били
предприети действия по оспорване на договора на основание, че лицето не е
разбирало свойството и значението на постъпките си и/или не е можело да ги
ръководи. Напротив, самият
потребител в о.с.з. заявява: „По отношение на другите договори не съм
оспорвала.“ – оспорването е само за договор, с който клиентът е закупил телефон
Алкател, но това не е станало на процесната дата, сочена като дата на
нарушението. Също така свидетелят заявява, че познава служителите в магазина и „Ако има
промоция питам, но си преценявам дали ще ми е изгодно на мен и се съобразявам с
майка ми.“. По делото няма данни точно на конкретната дата на извършване на
нарушението някой служител от търговския обект сам да е предлагал на
потребителя договор и да е осъществил натиск за сключването му, като не е
предоставил информация за условията и възможност за консултация с близки. В
такава насока няма информация, съдържаща се в конкретни безспорни доказателства
да е упражняван натиск върху клиента и в предходен конкретен момент.
Процесният договор е
сключен при посочените в него условия, за които нито може да се предполага,
нито да се направи категоричен извод, че са неизгодни за потребителя. Такива
обследвания не е правил нито АНО, нито РС. Същият е безспорно подписан от потребителя
лично. Освен това
сключването на неизгодна за потребителя сделка не съставлява състав на
административно нарушение, още по-малко на процесното такова.
Самият потребител
заявява в о.с.з., че работи като рецепционист във фитнес зала в гр. Трявна. Сочи, че си е взела
телефон с позволение на майка си, т.к. нейният се повредил /счупил се/,
купувала си е кейсове и слушалки. На нейно име имала договор, като на практика
услугата се ползвала от нейна леля. Разказва, че нямяла избор и трябвало да
вземе някакъв друг телефон, но това не е процесният Самсунг, закупен на процесната дата, а
Алкател – т.е. става въпрос очевидно за друг договор, за която тя „нямала избор
и трябвало да го вземе“. Тя искала да има план с неограничени минути и
неограничени МВ, като най-евтиният вариант бил за 50.00 лв. със Самсунг Галакси
А 52 S. Очевидно като свидетел потребителят е запознат добре с договора, т.к.
цитира точно на какви по обем услуги има право съгласно процесния договор от
14.03.2022 г….. /Да се сравни/ Свидетелката сочи, че другия телефон, Алкател,
го била продала, „за да си избие парите“. Когато излязла сметка за 273.00 лв.,
тя заявила, че не може да я плати и се преместила към друг оператор, където
имала по-ниска такса при аналогични условия, като към датата на о.с.з. тя не
ползвала услуги към „****“, а имала три номера към „****“, като единият се
ползвал от леля й, а другите два – от нея. От показанията не може да се направи
извод, че телефоните, които са купувани, са избирани само по вид и цвят.
Напротив, според обясненията на потребитиля става ясно, че действително в единия от случаите взела
втори телефон като първия, който имала, но в друг цвят, което не означава
непременно, че изборът е направен заради цвета, а по-скоро е заради вида на
апарата, с който вече е създаден навик за работа. Само за телефонен апарат
Алкател потребителят заявява, че не го е искал, но не за него е съставено НП.
Не става ясно и кой и по какъв начин я е принудил да вземе нежелан от нея
телефон, кога е станало това и защо, след като не го е искала, е подписала
договора и го е взела. Заявява, че познава служителя в магазина и ако има
промоции пита, но си преценява самостоятелно дали ще е изгодно, като се съветва
с майка си. Тези показания противоречат на извода, че на потребителя не е била
предоставена възможност да се консултира с близки и да обмисля предложения. Заявява,
че след прехвърлянето си към другия оператор от „****“ ЕАД искали още пари, но
ако става въпрос за неустойка при
предсрочно прекратяване на договор, както и за дължими суми по сключения,
но прекратен преждевременно договор,
това не е незаконно или поне не е установена незаконност на търсената неустойка и суми и не е причина да се търси
административнонаказателна отговорност от търговеца. По този повод КЗП има други правомощия, както и
потребителят има други средства за защита.
РС не е обсъдил
показанията на служителите С.и К.. Не е изразил становище дали кредитира
техните показания или ако не ги кредитира, то по какви причини. Свидетелят С.познава потребителя от години, семейството
често посещава магазина и винаги точно този клиент идва с конкретно искане – за
услуга или устройство. Свидетелят няма наблюдение, че този потребител „не е
добре“. Решенията се взимали семейно и не на момента, като при подписването на
договор винаги е идвала и майката. Обикновено потребителят държал и на цвета на
телефон или кейс, но това не е причина да се предполага умствен проблем, т.к.
подобни претенция е нормално да имат и имат редица други хора, които не страдат
от никакви заболявания. При закупуване устройство на лизинг се влиза в система
с необходима информация, вкл. кредитен регистър на национално ниво и самата
система за всеки конкретен случай определя дали може или не може да се
предостави закупуване на устройство с кредит. В системата данни за лицето освен
имена и ЕГН има и данни за решение на ТЕЛК, но се попълва само номер и дата на
решението, както от кое лечебно заведение е издадено и документът не се
съхранява от търговеца. Свидетелят К. потвърждава, че потребителят идва в
магазина, придружена от майка си, като решение се взема от двете и им се
предоставя възможност да го обмислят предварително. Той също няма представа от
какво заболяване страда този потребител и че то е психично. По отношение
наличната в обекта и електронната система информация потвърждава показанията на
другия свидетел.
От показанията
на майката също не се установява, че на процесната дата върху дъщеря й и/или
върху нея, самата, е упражнен натиск за сключване на договор или че по конкретен
начин те са били подведени да сключат такъв. Майката също заявява: „Всеки път
ходя с нея в магазина.“. И тя, и дъщерята говорят за непосилни за плащане
задължения, но тези задължения са натрупани въз основа на стоки и услуги, които
те сами са се съгласили да придобият и да ползвал и които са ползвали. Не се
твърди, нито се установява по делото да са били заставяни да плащат суми, които
не дължат и не това е предметът на правния спор в случая. Това, че в момента
имат задължения към касатора, че имат кредити за покриване и дългове към други
лица, не означава, че той е извършил административно нарушение. Това, че
търговецът е правил електронно „запитване“ за възможността да ползват стока или
услуга, да закупят такава, съвсем не означава, че те са длъжни да я закупят, да
се съгласят да сключат договор и да го подпишат.
В заключение
настоящият състав намира, че не е установено извършено нарушение от страна на
касатора. Предоставянето на стоки и услуги на лица с решение на ТЕЛК, на
такива, които не могат да си позволят да ги плащат занапред; „непредоставяне на
разбиране от страна на служител“; че някой клиент желае да прекрати предсрочно
отношенията си с него в разрез с договореното в общите условия и индивидуалния
си договор; начисляването на неустойка за такова прекратяване; цедиране на
задължението не са административни нарушения. Недобросъвестното възползване от
умствената изостаналост на потребителя не е установено по никакъв начин и е
твърде общо описание на нарушение, като то не може да се включи в хипотезата на
посочената като нарушена правна норма по този начин. Обвиненията на търговеца в
„безскрупулно печалбарство, несъвместимо с дължимото отношение към лицата в
неравностойно положение“ са безпочвени в случая. Търговецът има една основна
цел, когато се регистрира като такъв и това е търговската печалба. „Противоправните
действия“ на служителите, поради които
се търси АНО от оператора, не са конкретизирани в достатъчна степен, за да се
установи дали действително са изобщо противоправни и на коя правна норма
противоречат.
По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционния съдебен акт
следва да се отмени, в едно с отмяна на процесното НП.
С оглед изхода
на правния спор се явява основателна претенцията на касатора за заплащане на
сторените от него разноски от насрещната страна, които са поискани още с
депозирането на жалбата до РСТ и в касационната жалба. Дружеството е било
представлявано в о.с.з. пред Районен съд от адв. Канелова от АК – София, която
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пред АСГ касационната
жалба е изготвена и подписана от служител – А.И. – директор „Правни отношения“,
като пред касационната инстанция юрисконсулт или адвокат не е участвал в о.с.з.
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Съгласно чл.
63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс,
и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК юрисконсултското
възнаргаждение се определя по правилата на чл. 37 от ЗПП, който текст препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 25а и чл. 27е
от НЗПП и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. за
представителството пред РСТ и 50.00 лв. за подаване на касационната жалба до
АСГ.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно
решение № 33 от 30.12.2022 г. на Районен съд Трявна, постановено по н.а.х.д. № 85 от 2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-000789 от 30.09.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция Русе към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „******“ ЕАД, на основание чл. 210а от Закона за
защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет
хиляди/ лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от същия
нормативен акт, като немотивирано и незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „******“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК: ******, деловодни разноски на обща стойност
150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които 100.00 /сто/ лв. за
представителство пред първа съдебна инстанция и 50.00 /петдесет/ лв. за
подадената касационна жалба пред Административен съд – Габрово.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.