Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 434
14.07.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №596
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.85, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на А.Д.Х., с ЛНЧ **********, гражданка на Л., с посочен в жалбата
адрес в гр.А., ул.“И. В.“ , настоящ адрес
по рег. карта гр.Х , ж.к.„Д “ , подадена
чрез пълномощник със служебен адрес: гр.П., ул.“С.В.“ №10, , против Решение
№1449/14.05.2021г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на
търсещата закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут.
В жалбата
се навеждат доводи за неправилност и несправедливост на решението. Възразява се
срещу извода на административния орган за наличие на разминаване в сведенията
на жалбоподателката и съпруга ѝ. Счита се, че за да се получи статут по
чл.8 и чл.9 от ЗУБ не е нужно пълно съвпадение на основанията за това. При издаване
на решение за предоставяне или не на международна закрила, трябвало да се вземе
под внимание и държанието на кандидата, дали укривал информация и дали целта му
била да заблуди интервюиращия. Сочи се, че към настоящия момент
жалбоподателката се интегрирала в българското общество – имала адрес и договор
за наем, грижила се за децата си, които ходили на уроци по български език.
Претендира
се отмяна на оспореното решение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателката.
Ответникът
– Заместник-председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Допълнителни съображения в тази насока излага в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба
вх.№1273/10.11.2020г. на РПЦ - Харманли, регистрирана в ДАБ с рег.№УП-16130/10.11.2020г.,
А.Д.Х., гражданин на Л., е поискала закрила от властите в Република България.
Чужденката,
заедно с малолетните ѝ деца е била регистрирана в масивите на ДАБ чрез
попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16130/10.11.2020г. като А.Д.Х.,
гражданин на Л., етническа принадлежност а., родена на ***г. в Л., гр.С., с
постоянен адрес в Л., гр.Б., без професия, със средно образование, религия ***,
***, с документ за самоличност – национален паспорт серия ***, издаден от Л. на 03.10.2019г., валиден до 02.10.2020г. В регистрационния
лист за записани имената на децата на А.Д.Х..
Самоличността
на молителката е била потвърдена чрез попълване на декларация с рег.№УП-16130/10.11.2020г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, в която търсещото закрила лице се индивидуализирало
с имената А.Д.Х., гражданин на Л., родена на ***г. в Л., гр.С., ***.
Със
Заповед №977/09.11.2020г. (л.88) чужденката и три от децата ѝ, които били
малолетни, са били настанени в РПЦ –
Харманли.
Търсещата
закрила е била запозната с Указания за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподателката, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен
в ДАБ с рег.№УП-16130/10.11.2020г.
С писмо с
рег.№УП-16130/10.11.2020г. директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
международна закрила, съгласно чл.58, ал10 от ЗУБ. На същото е отговорено с писмо рег.№М-9020/09.12.2020г., в което е посочено, че ДАНС не възразява да бъде
предоставена закрила на кандидата, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На
основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, на 13.11.2020г. с писмо
рег.№УП-16130 (л.80), директорът на РПЦ – Харманли уведомил директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград за извършената регистрация на
малолетните деца на А.Д.Х., а именно А.А.Ф., А.С.Ф., А.А.Ф., както и за деня и часа на предстоящото интервю в с
търсещото закрила лице и децата му.
Със
Заповеди №ЗД/Д-Х-Х-179/17.11.2020г., №ЗД/Д-Х-Х-180/17.11.2020г. и №ЗД/Д-Х-Х-181/17.11.2020г.
(л.76-78) директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил
социален работник, който да присъства при провеждането на интервютата с децата А.А.Ф., А.С.Ф. и А.А.Ф..
Под
рег.№УП-16130/19.11.2020г. в ДАБ е заведен Протокол от проведено на 19.11.2020г.
интервю с А.Д.Х., с ЛНЧ **********, като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, с което ѝ е предоставено правото да
изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденката е посочила, че през 2014г. подала молба за зарила в Швейцария и
получила разрешение за временно пребиваване, което трябвало да подновяват на
всеки шест месеца. Била с мъжа си и двете им деца. Другите две деца били родени
там. Завърнали се в Л., където имало военни действия. Не могли да се върнат
обратно в Швейцария, тъй като им заявили, че не могат да им подновят
разрешенията за временно пребиваване. Върнали се в Л., след като им била отказана закрила в Швейцария. Заявила, че
не е имала проблеми в страната си поради етническата си принадлежност.
Споделила, че с съпруга ѝ приели християнството в Швейцария през 2014г.,
а семействата им били м.. В Л. общували с християни, тъй като между последните
и м.те имало конфликт, ходили тайно на църква. Затова не заминали, а избягали
за Тунис през 2013г., през Италия, където всъщност останали и не стигнали до
Тунис. След като се завърнали в Л. през 2019г. останали в Б., в район, в който
живеели хора, борещи се с фанатизма и срещу „Хизбула“.
Тези хора били предимно от партията „Седем“. Когато през 2020г. станал взривът
на пристанището, от „Хизбула“ разбрали къде живеят и
отвлекли мъжа ѝ за пет дни, защото преди това протестирал с партия „Седем“.
През това време бил изтезаван. Бил намерен от негови приятели и освободен.
Заявила, че не членува в политическа партия
или организация, нямала взаимоотношения с армията. Напуснала Л. легално,
три часа след като мъжът ѝ бил освободен, със самолет за Турция.
Страхували се да не бъдат отново задържани. Лично тя и децата ѝ не били
заплашвани, но се чувствали така заради мъжа ѝ. Не ѝ било оказвано
насилие. Заявила, че не желае да се завръща в Л.. Искала да остане в България и
да получи статут.
На същата
дата – 19.11.2020г., в хода на административната процедура по предоставяне на
международна закрила на А.Д.Х. е било проведено интервю и с едно от малолетните
ѝ деца - с А.С.Ф. (л.73) /на 11г. и 8м./, в присъствието на социалния работник М.Н.и майка му. Детето
споделило, че е добре и по цял ден се занимава с телефона си, на който имало
интернет. В Л. живели в Б., където учила до седми клас през 2020г. В Швейцария
завършила 4-ти клас. Не била запозната с проблемите на родителите си, знаела
само че притеснявали баща ѝ, били го. Изразила желание да остане в
България.
На 19.11.2020г.
е било проведено интервю и със съпруга на А.Д.Х. А. Ф. С.(л.46). В хода на
същото той заявил пред интервюиращия орган, че били в Швейцария от 2012г. до
2017г. където им отказали закрила и се завърнали в Л.. Нямал проблеми заради
етническата си принадлежност. Родителите му били м., а той х. – ***. Кръстил се
в Швейцария. Имал проблеми както със своите, така и с родителите на съпругата
си, заради изповядваната религия. Бил член на партия „Седем“ от 2017г., която
била срещу „Хизбула“. С нея участвал в протести.
Нямал постоянна работа и не търсил такава, защото „салафистите“
го заплашвали. Последното отвличане било пет дни преди да напусне Л.. Бил
изтезаван, бит. Искали да знаят защо
говорил против партия „Хизбула“, затова предполагал,
че именно те го отвлекли. Брат му и още трима другари разбрали от информатор
къде го държат и като се сменяла охраната го освободили. Ако не го били
освободили щял да бъде убит, имало много отвлечени членове на тази партия, за
които не се знаело къде са. Споделил, че не членувал във въоръжена групировка,
нямал проблеми с армията. Заявил, че напуснал Л. на 10.10.2020г.
със самолет, от Б. за Истанбул. В България влезли на 02.11.2020г. през ГКПП
„Капитан Андреево“ с автобус. Българските власти видели, че документите, с
които влезли били с изтекъл срок и не ги пуснали. Поискал закрила от България,
защото в Л. животът му бил застрашен. Споделил, че лично не бил заплашван. Не
му било оказвано насилие. Не искал да се връща в Л., искал статут за него и
децата му в България.
За целите
на производството по предоставяне на зарила на А.Д.Х. от социален работник в
Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли са били изготвени социални доклади
за малолетните ѝ деца А.А.Ф., А.С.Ф. и А.А.Ф. (л.63-68). В същите е описана бежанската история на
семейството, здравословното и емоционалното състояние на децата, като е
направена оценка, че на територията на РПЦ – Харманли, където били настанени
всички, не съществувал риск за тях, били обгрижвани,
потребностите им се задоволявали адекватно.
С
търсещата закрила А.Д.Х. е било проведено второ интервю, заведено в ДАБ
под рег.№УП-16130/23.02.2021г. (л.43). В хода
на същото тя посочила, че приели католическата вяра през 2010, 2011г. в Л., а мъжът
ѝ в Швейцария през 2014г. Имали снимки, които загубили при взрива на
пристанището в Б. през миналата година (2020г.). Цялата им къща изгоряла. Имали
проблеми с родителите си и с „Хизбула“. Родителите им
прекъснали отношения с тях, а от „Хизбула“
преследвали мъжа ѝ. През 2013г. няколко пъти го срещали на улица и го
пребивали, като му кавали, че убийството му било „разрешено“. Отново споделила
пред интервюиращия орган, че съпругът ѝ участвал в протести против
правителствената политика по отношение на групировката „Хизбула“.
При последното отвличане, бил освободен от брат му и двама негови приятели, които
вече били мъртви. За последното разбрали от Фейсбук и
от новините.
На същата
дата - 23.02.2021г., второ интервю е било проведено и със съпруга на търсещата
закрила А. Ф. С.(л.41). По време на същото той споделил, че в Л. бил нападан от
хора по улицата заради религията, която изповядвал. Не можел да си намери
постоянна работа, защото бил преследван по религиозни и политически причини.
Посочил, че бил редови член на партия „Седем“ и активист на организацията във Фейсбук. Участвал в протести против корупцията с тази
партия в страната си. Споделил също, че салафистите
разпространявали името му по джамиите за да го биели хората, което се случвало
много пъти, и пред деца. В продължение
на десет години го заплашвали, че ще го убият. Законно не бил задържан, не бил
осъждан и не се водило съдебно дело срещу него или близките му.
В Становище
рег.УП-16130/.10.03.2021г. до заместник-председателя на ДАБ, служителят, провел
описаните интервюта, след преценка на събраните по преписката доказателства,
предложил на А.Д.Х. и малолетните ѝ деца да се откаже статут на бежанец и
хуманитарен статут.
С
оспореното в настоящото производство Решение №1449/14.05.2021г. заместник-председателят
на Държавната агенция за бежанците при МС е отказал да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на А.Д.Х. и на малолетните ѝ деца А.А.Ф., А.С.Ф. и А.А.Ф..
Административният
орган е посочил, че не приема твърденията на молителката, че принадлежи на
религиозната общност на католиците, тъй като в първото си интервю твърдяла, че
тя и семейството ѝ са католици, че приели католическата вяра в Швейцария
през 2014г., докато във второто твърдяла, че само мъжът ѝ приел тази
вяра, преди тях, през 2014г. в Швейцария, а тя и децата ѝ в Л.. Съпругът
ѝ от друга страна посочил в първото си интервю, че приели католическата
вяра през 2014г. в Швейцария, а във второто интервю твърдял, че той приел
католическата вяра в Швейцария през 2015г., а съпругата му и децата им, през
2018г. в Л.. В решението е прието, че противоречията в разказите и на двамата
съпрузи сериозно разколебават достоверността на твърдението на чужденката, че
приела католическата вяра, поради което същото не е кредитирано. В случая
не се установили законови предпоставки
за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на чл.8, ал.1 от 3УБ. Молителката
не навеждала твърдения, че се опасява за своя живот и за този на малолетните си
деца в Л., заради своята раса, етнос, религия или социална група. Кандидатката и нейните малолетни деца не били обект
на преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не се установявало, същите да
били подложени на преследване, релевантно на чл.8, ал. 2-5 от ЗУБ и не бил
налице риск от бъдещо такова. Нямало основания за предоставяне на статут и по
чл.8, ал.9 от ЗУБ. Решаващия орган разгледал възможността за предоставяне на
статут на бежанец на молителката и малолетните ѝ деца в контекста на
изложената от съпруга и баща А. Ф. С.бежанска
история, като приел, че не се налице опасения от преследване на това лице,
които по причина на семейната връзка с А.Д.Х. да са повлияли отрицателно
върху нейните човешки права и върху тези на малолетните ѝ деца. Не се
установил и риск от излагане на същата и в бъдеще на такива посегателства. За
търсещата закрила не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Нямало твърдения от страна на кандидатката, че тя и нейните малолетни деца
напуснали Л., поради наличие на реална опасност да бъдат арестувани или
осъдени. Не била подлагана на изтезания, на нечовешко или унизително отнасяне
или наказание в страната си на произход. Не били налице и предпоставки за
предоставяне на статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Във връзка с
последното е цитирана информация от Справка вх.№ МД-173/17.03.2021г. на
Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно Л.. В административния акт са
обсъдени и наличните по преписката социални доклади за малолетните деца. Направен
е извода, че от изложените факти и обстоятелствата, свързани с личното
положение на А.Д.Х. и на нейните малолетни деца и с държавата ѝ на
произход, не се установява молбата им за предоставяне на международна закрила да
е неоснователна. Те могли да се завърнат отново в страната си на произход.
Завръщането
им в Л. било разумно, тъй като било законно, физически достъпно и не съществувала
достатъчна степен на вероятност да бъдат изложени на сериозни посегателства,
нарушаващи техния личностен и физически интегритет.
На 25.05.2021г.,
срещу подпис, оспореното решение е връчено на жалбоподателката. Последната е
запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с
подписа на преводач. Жалбата срещу
решението е подадена чрез административния орган на 08.06.2021г. Същата е
процесуално допустима, като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за
съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Атакуваното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – заместник председател
на ДАБ, на който със Заповед №РД05-803/14.12.2020г. (л.26), на основание чл.52
от ЗУБ председателят на ДАБ е делегирал правомощия по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, с
изключение на правомощието да отнема международна закрила.
Съгласно
чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производството за
предоставяне на международна закрила председателят на Държавната агенция за
бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва
хуманитарен статут. Към датата на издаване на процесното решение – 14.05.2021г.,
предвиденият срок за произнасяне на административния орган е изтекъл. Така
допуснатото процесуално нарушение обаче не се е отразило върху съдържанието на
крайния акт и не е довело до формирането на различен извод относно относимите
за произнасянето на органа факти.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма, като е постановен в
писмена такава. Отговаря и
на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Също така
не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна
закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа, което
сочи, че същото е взето предвид, а и с него не се възразява от страна на ДАНС
по предоставяне на статут, при наличие на обстоятелствата за това.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с
чужденката както и със съпруга и едно от малолетните ѝ деца, са проведени интервюта, отразени в нарочни
протоколи, съдържанието на които е било прочетено на интервюираните лица в
присъствието на преводач на разбираем за тях език.
Налице е
и стриктно изпълнение и на разпоредбите на Закона за закрила на детето /чл.15,
ал.1, ал.4-5/, доколкото се установява, че в особеното административно
производство, при провеждане на интервюто, участва служител на съответната
дирекция „Социално подпомагане“ в гр.Харманли, като изслушването на детето А.С.Ф.
(на 11г. и 8 м.) е направено в присъствието на неговата майка. Изготвени са и
индивидуални социални доклади за малолетните деца.
Съдът намира
за спазено правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35
от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното
решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от
бежанската история, свързан с личното положение на търсещата закрила. Напротив,
много подробно се обследват всички заявени от нея факти от личната ѝ бежанска история, както и тези, заявени от съпруга ѝ.
Подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че
те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната ѝ на произход – Л..
Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа,
на който органът законосъобразно е постановил решението си.
Не се
установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателката
за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата
си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма
нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.
Ето защо
съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1, т.2, т. 3 и т.5 от АПК.
При
извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт,
съдът намира следното:
Причините, които
българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на
бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно
чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат
преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до
нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена
от държавата по произход.
В настоящия случай, видно
от протоколите от проведените с оспорващата интервюта по реда на чл.63а от ЗУБ,
същата е заявила като основна причина за напускане на страната си по произход
проблеми на съпруга ѝ. При завръщането им в Л. от Швейцария, останали
в Б., в район, населен с хора, борещи се с фанатизма и „Хизбула“,
предимно лица от партията „Седем“. През 2020г. от „Хизбула“
разбрали къде живеят и отвлекли мъжа ѝ за пет дни, защото преди това
протестирал с посочената партия, като бил изтезаван, след което освободен от
брат си и приятели. От друга страна търсещата закрила заявила, че не членува в
политическа партия или организация, нямала взаимоотношения с армията. Напуснала
Л. легално, три часа след като съпругът ѝ бил освободен, със самолет за
Турция. Страхували се да не бъдат отново задържани. Лично тя и децата ѝ
не били заплашвани. Не ѝ било оказвано насилие.
Във връзка с изложената бежанска
история следва да се отбележи, че жалбоподателката твърди наличие на проблеми на
съпруга ѝ, но не заявява, че същите са основание на раса,
религия, националност или принадлежност към определена социална група или на събития, настъпили, след като чужденецът е
напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след
отпътуването му.
Анализирайки бежаската история на оспорващата и тези на съпруга ѝ
и на едно от малолетните ѝ деца, съдът приема, че е налице възможност
лицето да пребивава в страната си по произход и да води сравнително спокоен
живот, имайки предвид факта, че докато търсещата закрила е живяла в гр.Б., нито
тя, нито член на семейството ѝ е имал проблеми, основани на изброените в
чл.8 от ЗУБ признаци. В тази насока следва да се отбележи, че заявените пред
органите на ДАБ обстоятелства около приетата от жалбоподателката и съпруга
ѝ християнска религия не са по характера и интензитета си от такова
естество, че да обосноват предоставяне на бежански статут. Не се установява в Л.
както по отношение на оспорващата, така и по отношение на член на семейството
ѝ да е било налице преследване по религиозен признак. В тази връзка ирелевантно се явява обстоятелството за дата на приемане на
християнската религия от търсещата закрила и от съпруга ѝ. Заявените от
последния посегателства, изразяващи се в заплахи и побой, основани на
религиозен признак не са били потвърдени от съпругата му, която не посочила да
са имали конкретни проблеми, породени от религиозната им принадлежност.
Дадените от жалбоподателката и мъжа й противоречиви основания за напускане
страната по произход и същевременно липсата на представени в хода на
административното производство доказателства за извършени посегателства върху
личността на А. Ф. С., основани на религията му, дават основание на настоящата
съдебна инстанция да приеме, че така изложената от жалбоподателката бежанска история е продиктувана не от реални факти и
събития, а от желанието и да се установи в някоя друга европейска държава
предвид отказът да й бъде предоставен статут в Швейцария.
Изложените обстоятелства
от търсещата закрила не биха могли да се определят като такива, налагащи
напускането на страната по бежански причини. Сочените от кандидатката причини
не отговарят и на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, според които „преследване“
е нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество
и повторяемост, което не се установявало в конкретния случай. Нито чужденката,
нито член на семейството ѝ е бил заплашван или преследван по етнически и религиозни причини. Чужденката не
привежда релевантни доводи за нежеланието си да се завърне в страната си по
произход. В тази връзка правилно е прието, че от материалите по преписката не
може да се направи извод за осъществено спрямо търсещата закрила преследване по
смисъла чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в някое от действията, посочени в ал.5
на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в ал.1, на същата разпоредба понятие „основателно опасение от
преследване“, вкл. съобразно тълкуванието, дадено в ал.6. Следователно страхът
на чужденката от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може
да се прецени като обоснован. Заявеното от оспорващата не може да бъде свързано
с нито една от посочените причини, визирани в закона. В този смисъл
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателката и тези от бежанската история
на съпруга ѝ, и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на чужденката на статут на бежанец.
Няма обективирани
данни жалбоподателката да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други
причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на същата не са
налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9, ал.6 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на
органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9,
ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващата и не се установява в държавата
си по произход последната или малолетните ѝ деца, да са били изложени на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на
жалбоподателката и малолетните ѝ деца не са налице и материалноправните
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1,
т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй
като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидатката
в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз (СЕС)
по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти
за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата
без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят
от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената
закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно
посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2,
буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че
той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на
държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Не се установява някое от
визираните обстоятелства да е относимо по отношение
положението на жалбоподателката или член на семейството ѝ.
Административният орган е
извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в справки с вх. №МД-143/17.03.2021г., изготвена
от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, от съдържанието на която се стига
до извода, че към този момент положението в Л., не би могло да се определи,
като такова налагащо предоставяне на международна закрила на лицата от тази
страна, само е единствено на основание, опасност от обичайното им пребиваване
на нейна територия. От цитираната справка е видно, че към момента ситуацията в Л.
не до такава степен усложнена, че да предполага предоставянето на хуманитарен
статут на гражданите ѝ. Действително в справката е посочено, че страната
се провеждат протести, породени от финансовата криза, започнала през 2019г., и
от възникналата политическа криза след експлозията на пристанището в Б.. Тези
протести обаче не пораждат въоръжен конфликт в Л., съответно не са основания за
предоставяне на закрила по смисъла на чл.9 от ЗУБ. В справката е описана ролята
на „Хизбула“ в политическия живот на страната, но не се
отчита дейност на организацията, свързана с отвличане и изтезаване на граждани
на Л.. Налична е и информация за дейността на партия „Седем“, от която става
ясно, че същата е инициатор на множество протести срещу водената в страната
държавна политика.
Предвид данните от справката
и наличните доказателства, приема, че не са налице тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателката.
Сигурността на държавата
по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или
съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на
спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение,
от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище,
следва да са актуални.
От изложеното по-горе
относно ситуацията в Л., удостоверено в Справка с вх. № МД-143/17.03.2021г.,
може да се направи извода, че насилие, както към датата на произнасяне на
административния орган, така и понастоящем, не е налице, а ако се приеме, че е
налице, то не е в степен, която да дава основание да се счита, че цивилно лице,
поради самия факт на пребиваване в Л., е изложено на реална опасност да
претърпи тежки и лични заплахи. Напротив, от доказателствата по делото, става
ясно, че в страната обстановката е такава, при която може да се счита, че е
налице приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за водене на
сравнително спокоен живот.
Административният орган е
изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни. Обсъдена е обстановката в Л., данните от справките на ДАБ съвпадат с
отразеното в решението на административния орган, изводите на последния, че по
отношение на търсещата закрила не са налице причини от хуманитарен характер или
други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
Предвид изложеното, съдът
намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби
и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
предвид което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба - отхвърлена
като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Х., с ЛНЧ **********,
гражданка на Л., против Решение №1449/14.05.2021г. на заместник-председателя на
ДАБ при МС, с което на търсещата закрила е отказано предоставянето на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: