№ 7
гр. Плевен , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и втори
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени В. Георгиева
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Търговско дело №
20204400900114 по описа за 2020 година
Пред ПлОС е депозирана искова молба от „****“ООД със седалище
гр.София, чрез пълномощник, срещу С. Б. А. и А. Л. А. с посочено правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК и цена на иска 50 000 лв.Твърди
се, че ответниците са менителнични поръчители и в това си качество
солидарни длъжници по издадения от „*******“ЕООД със седалище
гр.Левски, обл.Плевен, запис на заповед от 27.06.2019 г. за сумата 307 733.97
лв. с падеж 08.08.2019 г.Тъй като е липсвало доброволно изпълнение на
задължението е издадена заповед № 131 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ЧГД № 281/2020 г. по
описа на РС-Левски, разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на
заповедта и изпълнителен лист от 07.07.2020 г. за сумата от 50 000 лв.,
частично от 307 733.97 лв., законната лихва върху сумата от 50 000 лв.,
считано от 03.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 218 лв.,
представляващи разноски по делото, от които 1 000 лв. - държавна такса и 1
218 лв. адвокатско възнаграждение.По молба на ищеца и въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 20208150400906.Твърди се, че
вземането по заповедта за изпълнение по ЧГД № 281/2020 г. по описа на РС-
Левски е съществувало към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и продължава да съществува и
понастоящем, тъй като липсва изпълнение както от главния длъжник, така и
от ответниците в качеството им на солидарни длъжници.Единствено
опорочената форма на менителничния ефект е пречка за пораждане на
действително задължение за авалиста, но в случая не е налице такава, тъй
1
като съдът по заповедното производство при извършване на проверката по
чл.418, ал.2 ГПК не е установи нередовност на записа на заповед от външна
страна.Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните съществуването на парично
вземане на „****“ООД със седалище гр.София, от С. Б. А. и А. Л. А., при
условията на солидарност, за сумата 50 000 лв., частично от 307 733.97 лв.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 27.06.2019 г.
за сумата 307 733.97 лв., издадена от „*******“ЕООД със седалище
гр.Левски, обл.Плевен, с падеж 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 50 000 лв., считано от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед № 131 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ЧГД № 281/2020 г. по
описа на РС-Левски.Моли съда при уважаване на иска да осъди ответниците
да заплатят солидарно на ищеца направените съдени и деловодни разноски по
настоящето производство, включително и платеното адвокатско
възнаграждение, както и в съответствие с т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС да ги осъди да заплатят на ищеца и
направените по заповедното производство разноски в размер на общо 2 218
лв., от които 1 000 лв. платена държавна такса и 1 218 лв. адвокатско
възнаграждение.
За ответниците С. Б. А. и А. Л. А., чрез пълномощник, е депозиран
отговор на ИМ.Относно основателността на иска, оспорват същия изцяло по
основание и размер, като считат, че същият е неоснователен и недоказан.В
тази насока:1.Правят възражения за унищожаемост на сделката по издаване и
подписването на запис на заповед за сумата 307 733.97 лв. на 27.06.2019 г. в
полза на „****“ООД, както и за унищожаемост на сделките по авалиране на
записа на заповед с подписите на С.А. и А.А.; 2.Правят възражение за
наличие на каузално правоотношение за обезпечаване на вземането, по което
е издаден процесният запис на заповед с твърдение за реално изпълнение на
задължението по каузалното правоотношение.Твърдят, че между ищеца по
делото и „*******“ЕООД има сключени два договора - договор от 27.11.2018
г. за доставка на технологично оборудване за обект:“складове за съхранение
на растителна продукция“, находящи се в с.***, обл.Враца е договор от
27.11.2018 г. за доставка на зърнопочисваща машина PETKUS, която следва
2
да се достави на същото място.В изпълнение на задълженията си по
договорите ищецът „****“ООД е превело на „*******“ЕООД общо сумата
394 377.08 лв.Изпълнителят по договорите поръчал оборудването на
машината в Турция, но изпълнението им се забавило, като и възложителят не
подготвил в цялост площадката за монтаж на съоръжението.Предвид
настъпилото забавяне двете страни па посочените по-горе каузални сделки
/договори/, подписали финално споразумение от 27.06.2019 г., по силата на
което, като взели впредвид върнати от изпълнителя на възложителя суми и
стойността на СМР на обекта по договорите, извършени от „*******“ЕООД,
уточнили, че това дружество следва да върне на възложителя сумата в размер
на 307 733.97 лв.За обезпечаване на това вземане в чл.9 от споразумението
било уговорено, че „*******“ ЕООД ще издаде в полза на ищеца запис на
заповед за сумата 307 733.97 лв., който ще бъде авалиран от ответниците,
като в изпълнение на това записът на заповед бил издаден и съответно
авалиран от тях на 27.06.2019 г.Впоследствие от турската фирма,
производител на оборудването и машината, се обадили, че същите са
произведени, за което бил уведомен ищецът по делото, като била постигната
устна уговорка между него и издателят на записа на заповед оборудването и
машината да бъдат доставени на посочените в договора обект, като
възложителят по двата договора бил готов да приеме реално изпълнение
вместо плащане на сумата по финалното споразумение, гарантирана със
записа на заповед, като ищецът им заявил, че след доставянето на
оборудването и машината ще им върне записа на заповед.Реалното
изпълнение вместо плащане било направено на 22.04.2020 г., но не им върнал
записа на заповед, а вместо това предприел действия по събиране на сумите
по тази ценна книга.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца.Твърди се, че
възражението за унищожаемост на сделката по издаване на процесния запис
на заповед е недопустимо, а по същество и неоснователно.Заповед № 131 на
изпълнение на парично задължение е влязла в сила по отношение на главния
длъжник „*******“ЕООД поради неподаване на възражение по чл.414
ГПК.От друга страна, ответниците са менителнични поръчители, като
отговорността им за изпълнение на задължението по записа на заповед от
27.06.2019 г. е самостоятелна и възниква по силата на едностранната
3
абстрактна сделка, каквото се явява менителничното поръчителство.При този
вид поръчителство, поръчителят няма право да противопоставя на кредитора
възражение от личните отношения между поемателя и издателя на записа на
заповед именно поради абстрактния характер на отговорността на
авалиста.Твърди, че възражението за унищожаемост на учредените
поръчителства по записа на заповед от 27.06.2019 г. е напълно
неоснователно.На следващо място се твърди, че записът на заповед от
27.06.2019 г., противно на твърдяното в отговора на ИМ не е издаден, за да
служи като обезпечение по двете каузални сделки, сключени между ищеца и
„*******“ЕООД на 27.11.2018 г., а е издаден като обезпечение на
задължението на „*******“ЕООД да възстанови получените от ищеца и трето
лице „****“ ЕООД плащания по цитираните в чл.2 и чл.3 от финално
споразумение от 27.06.2019г. фактури, издадени от „*******“ЕООД към
ищеца по двата договора с ищеца от 27.11.2018 г., което изрично е уредено в
чл.9 от финалното споразумение.Съгласно чл.5 от финалното споразумение,
ищецът и „*******“ЕООД са постигнали съгласие поради виновно
неизпълнение на задълженията на „*******“ЕООД по двата договора от
27.11.2018 г. и анексите към тях, същите да бъдат прекратени, като
изпълнителят се задължава да възстанови получените от възложителя и
третото лице плащания по реда и в сроковете, уговорени в споразумението.Не
може да се приеме, че е налице заблуждение на ответниците или че същите са
подписали записа на заповед под заплаха.Възражението за наличие на
каузално правоотношение за обезпечаване на вземането, по което е издаден
записа на заповед от 27.06.2019 г. и реалното изпълнение на обезпеченото
задължение по това каузално правоотношение също се явява недопустимо, а
по същество и неоснователно.Излагат се и доводи, че ответниците нямат
право да противопоставят на ищеца подобно възражение, тъй като са
менителнични поръчители и отговорността им е самостоятелна, а не
акцесорна и не зависи от действителността и съществуването на
менителничното задължение, чието изпълнение обезпечават; ответниците не
са страни по твърдяното каузално правоотношение и нямат право да черпят
възражения от него.Каузалното правоотношение за обезпечаване изпълнение
на задълженията на „*******“ЕООД, по което е издаден процесния
изпълнителен лист, е възникнало по силата на финалното споразумение от
27.06.2019 г. за връщане от „*******“ЕООД на платеното от ищеца в
4
изпълнение на задълженията му по тези договори, като дадено на отпаднало
основание във връзка с прекратяване на двата договора по съгласие между
страните, закрепено в чл.5 от финалното споразумение.Правноирелевантно е
какво е изпълнило „****“ЕООД по прекратените договори и на какво
основание дружеството е продължило да доставя оборудване и след
прекратяване на договорите.Общо платеното от „****“ и „****“ЕООД по
двата договора от 27.11.2018 г. към 27.06.2019 г. е било в размер на
307 733.97 лв., като третото лице се е задължило да върне тази сума на три
равни вноски с падежи съответно 11.07.2019 г., 25.07.2019 г. и 08.08.2019
г.Единственото плащане от „****“ЕООД е извършено на 10.07.2019 г. в
размер на 36 000 лв., но заповедта за изпълнение е издадена за друга,
непогасена част от вземането на ищеца по чл.7 от финалното
споразумение.Оспорва твърденията на ответниците, че „*******“ЕООД е
изпълнило задълженията си по договорите от 27.11.2018 г.Позовава се и на
чл.7 от договора за доставка на технологично оборудване от 27.11.2018 г.,
като счита, че окончателното приемане и предаване на монтажа на машините,
който е включен в цената на договора, става с подписването на Акт 19 за
извършени СМР, като такъв не е подписан, поради което правото на
собственост върху доставеното и частично монтирано оборудване не е
прехвърлено на ищеца и същото продължава да е собственост на
„*******“ЕООД.Ищецът не може да бъде принуден да приеме изпълнение по
прекратен договор, след като е изгубил интерес от изпълнение на този
договор.Доставеното технологично оборудване не е известно дали отговаря
на това по прекратения договор.На 25.01.2019 г. ищецът е извършил третото
междинно плащане съгласно чл.5.3 от договора в размер на 157 608.91 лв., с
което е заплатена в пълен размер стойността на оборудването, но плащането
от третото лице към турския завод производител е извършено на 06.03.2020
г.Относно монтажа на част от оборудването, което също е било задължение
на „*******“ЕООД, същият е извършен от ангажирани от ищеца работници,
но възнаграждение за извършения монтаж не е заплатено от „*******“ЕООД,
въпреки че е включено в платената от ищеца цена по договора.Относно
изпълнението на договора за доставка на зърнопочистваща машина Petkus от
27.11.2018 г. поради неплащане на цялата цена от страна на „****“ЕООД към
немския доставчик, ищецът, за да получи същата, е заплатил повторно цената
й директно на производителя.С цел окончателното уреждане на отношенията
5
между страните след завеждане на делото ищецът е изпратил на
„*******“ЕООД покана с предложени три варианта на действие, получена на
30.10.2020 г., като отговор на поканата е изпратен по и-мейл.Относно
заявеното под формата на евентуалност възражение, че вземането по
издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 281/2020 г. по описа ЛРС е
погасено в резултат на проведеното принудително изпълнение срещу
издателя на процесния запис на заповед, това е така, но плащането е
извършено след завеждане на делото, поради което, доколкото ответниците са
дали повод за предявяване на иска с подаване на възражения срещу заповедта
за изпълнение, същите следва да понесат отговорност за направените от
ищеца разноски по делото.
Депозиран е отговор на ДИМ от ответниците.Оспорват твърдението в
ДИМ, че възражението им за унищожаемост на сделките по записа на заповед
е недопустимо и неоснователно, като твърдят, че същото е допустимо, тъй
като са подписали записа на заповед като поръчители, което поражда правото
им да направят възражение за унищожаемост на сделката.Допустимостта на
възражението не зависи от това дали заповедта за изпълнение е влязла в сила
или не.Считат, че направеното признание в ДИМ, че записът на заповед е
издаден като обезпечение само по отношение на финалното споразумение е
непълно, тъй като то е анекс към двете каузални сделки и е системно
обвързано с тях.направеното реално изпълнение по тези сделки дава
отражение и върху анекса им-финалното споразумение.Оспорват твърдението
в ДИМ, че възражението за наличие на каузално правоотношение за
обезпечаване на вземането, по което е издаден записа на заповед, и реалното
изпълнение на обезпеченото задължение по това каузално правоотношение,
се явява недопустимо.Считат, че е налице пряка връзка между реалното
изпълнение и сумата по записа на заповед /тя е стойността на реалното
изпълнение/.Позовават се на недобросъвестно поведение на ищеца.Не е
възможно да се получи изпълнение и паричната стойност на изпълнението,
тъй като това води до неоснователно обогатяване.Оспорват твърдението на
ищеца, че оборудването не му било доставено и монтирано.Ако се признае
вземането им по записа на заповед, то машината ще е получена от ищеца,
който в същото време недобросъвестно претендира и 30% от стойността й,
която е платена от „*******“ЕООД.Като поръчители по записа на заповед те
6
имат право да направят това възражение, за да се прекрати
недобросъвестното поведение на ищеца и да се избегне неоснователното му
обогатяване.същото важи и за технологичното оборудване от Турция, което е
било доставено и монтирано на площадката на ищеца.След като всичко е
сглобено и трайно прикрепено в имота на ищеца, не може да претендира и
стойността по записа на заповед, която се явява и стойност на полученото
технологично оборудване.Твърдят, че ищецът не е загубил интерес от
изпълнението на сключените между страните договори, тъй като негови
действия разкриват белезите на получаване на реалното изпълнение-изплаща
70% от стойността на машината и я получава на обекта си, приема елементите
на съоръжението на площадката си, постигната е устна уговорка монтажа да
се възложи от ищеца, във връзка с което дружеството му връща сумата 36 000
лв., стойност на труда за монтаж, като постройката е сглобена.Оспорват
твърдението на ищеца, че ангажираните от тях монтажници не били
компетентни.Оспорват твърдението на ищеца, че „*******“ЕООД не е
заплатило труда на монтажниците.Това задължение е отпаднало след превода
на сумата от 36 000 лв.Оспорват твърдението в ИМ, че ищецът два пъти е
платил цената на машината „Петкус“, тъй като „*******“ЕООД е заплатило
аванс на производителя на машината в размер на 30%, която сума е включена
в стойността на записа на заповед, а останалите 70% са платени директно на
производителя от ищеца и тази сума не е включена в записа на заповед.
Съдът намира за установено следното.
Следва да се приемат представените от ищеца и от ответниците писмени
доказателства по делото, с изключение на офертата, приложена на стр.47-60
по делото.
С отговора на ИМ ответниците са представили договор за доставка на
технологично оборудване от 27.11.2018 г. с оферта за доставка на силозно
оборудване.В ДИМ ищецът е посочил, че представената от ответниците
оферта 151118-01А от 18.11.2018 г., която е приложена и е неразделна част
към договора за доставка на технологично оборудване, не е подписана от
страните, поради което оспорва същия като неистински документ и в случай,
че ответниците заявят, че ще се ползват от него, да се открие производство по
оспорване на автентичността му по чл.193 ГПК, като бъдат задължени
7
ответниците да представят този документ в оригинал по делото.
В отговора на ДИМ ответниците са посочили, че не следва да се открива
производство по оспорване на истинността на това писмено доказателство,
тъй като то е частен диспозитивен документ, като автор на документа е
управителят на „*******“ЕООД, а не ищецът.Те желаят да се ползват от
документа във вида, както е пратен по ел.поща на два пъти до ищеца, като и в
двата случая документът не е съдържал подпис на ищеца.
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е направил две
доказателствени искания - по чл.193 ГПК и по чл.183 ГПК.
Съдът приема, че ответниците са заявили, че няма да се ползват от
представения от тях документ-оферта за доставка на силозно оборудване (
стр.47-60 от делото), поради което той не следва да се приема като писмено
доказателство по делото.
Следва да се приемат като доказателства по делото изпратената на два пъти
оферта за доставка на технологично оборудване до ищеца - по ел.поща, която
не съдържа подписа на управителя на ищцовото търговско дружество
(стр.151-180 включително).
Офертата за доставка на технологично оборудване е частен диспозитивен
документ и той може да бъде оспорван само досежно неговата истинност
(автентичност), но в процесния случай такова оспорване не е налице, тъй като
не се оспорва подписа на управителя на „*******“ЕООД С.Б., поради което
не следва да се открива производство по оспорване истинността на този
документ по чл.193 ГПК.При оспорване на верността на отразеното в частен
диспозитивен документ не е нужно откриване на производство по чл.193
ГПК, но в този случай съдът преценява документа като писмено
доказателство според правилата на чл.178-189 ГПК и изгражда фактическите
си изводи по вътрешно убеждение, след съвкупната преценка на всички
обстоятелства и всички събрани доказателства (чл.12 ГПК).
Ето защо следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за
откриване на производство по оспорване на автентичността на оферта 151118-
01А от 18.11.2018 г., приложена на стр.47-60 от делото, както и да бъде
представена същата в оригинал на основание чл.183 ГПК, както и да бъде
8
допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, като ВЛ отговори на
въпроса подписите върху документа за „****“ООД и за „*******“ЕООД от
управителите на тези дружества ли са изпълнени, както и извършена ли е
материална подправка на документа, същата не следва да бъде приета като
доказателство по делото.
Следва да бъдат приети и изисканите по искане на ищеца и на ответниците
ч.гр.д.№ 281/2020 г. по описа на ЛРС и изп.д.№ 906/2020 г. на ЧСИ
Т.Кирилова, с район на действие ОС-Плевен.
В отговора на ИМ ответниците са въвели възражение за унищожаемост на
сделката по издаването и подписването на запис на заповед за сумата
307 733.97 лв. на 27.06.2019 г. в полза на „****“ООД, както и за
унищожаемост на сделките по авалиране на записа на заповед с подписите на
С.А. и А.А. на две основания - чрез заплашване с оглед на чл.30 ЗЗД във вр. с
чл.27 ЗЗД и чрез измама с оглед на чл.29 ЗЗД във вр. с чл.27 ЗЗД.
В допълнителната искова молба (ДИМ) ищецът е изразил становище, че
възражението за унищожаемост на сделката по издаването на процесния запис
на заповед е недопустимо, а по същество и неоснователно.
Съдът счита, че възражението на ответниците за унищожаемост на
сделката по издаването на процесния запис на заповед поради заплашване и
измама е недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане.
Заповед № 131 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 06.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 281/2020 г. по описа на
РС-Левски е влязла в сила по отношение на единия от солидарните длъжници
- „*******“ЕООД със седалище гр.Левски, който е и издател на записа на
заповед от 27.06.2019 г., тъй като не е подадено възражение от дружеството с
оглед на чл.416 ГПК във вр. с чл.414 ГПК.
Възражението на ответниците за унищожаемост на сделките по
авалирането на записа на заповед с подписите на ответниците С.А. и А.А.
поради измама, респ.заплашване, съдът приема за процесуално допустимо,
поради което следва да се разгледа по същество.
Ответниците са менителнични поръчители, като отговорността им за
9
изпълнение на задължението по записа на заповед от 27.06.2019 г. е
самостоятелна и възниква по силата на едностранна абстрактна сделка,
каквато се явява ментителнитечното поръчителство, поради което са
приложими разпоредбите на чл.44 ЗЗД във вр. с чл.27 ЗЗД, във вр. с чл.29-30
ЗЗД.
На следващо място ответниците са направили възражение в качеството им
на авалисти, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на
вземането на описаното каузално правоотношение - финално споразумение от
27.06.2019 г., по което те твърдят, че е изпълнено изцяло задължението на
издателя на записа на заповед чрез реално изпълнение вместо плащане, като
се позоват и на чл.9 от споразумението, според което за обезпечаване на
вземането в размер на 307 733.97 лв. „*******“ЕООД ще издаде в полза на
ищеца по делото запис на заповед за тази сума, който ще бъде авалиран от
ответниците.
Ищецът в ДИМ е направил възражение, че възражението за наличие на
каузално правоотношение за обезпечаване на вземането, по което е издаден
записа на заповед от 27.06.2019 г. и реалното изпълнение на обезпеченото
задължение по това каузално правоотношение също се явява недопустимо, а
по същество и неоснователно.
Съдът намира, че това възражение на ответниците е процесуално
допустимо, а относно неговата основателност съдът ще се произнесе с
решението си по съществото на спора, поради следното.
В отговора на ИМ ответниците са направили възражение за наличие на
каузално правоотношение за обезпечение на вземането, по което е издаден
процесният запис на заповед с твърдение за реално изпълнение на
задължението по каузалното правоотношение - направено реално изпълнение
вместо плащане на 22 април 2020 г. от издателя на записа на заповед
„*******“ЕООД.Правейки това възражение те твърдят, че се позовават на
недобросъвестно поведение на кредитора по записа на заповед, ищец в
производството, и злоупотреба с право от негова страна и се ползват от
признатото им право на лично възражение и решение № 230/11.08.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 383/2012 г., ІІ т.о., решение № 17/21.04.2011 г. по т.д.№
213/2010 г., ІІ т.о.Твърдят, че ищецът им заявил, че след доставяне на
10
оборудването и машината ще им върне записа на заповед, което не сторил,
вместо което предприел действия по събиране на сумите по тази ценна книга.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
депозирано на 03.07.2020 г.
В т.11в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, е
прието, че е допустимо релевирането на правопогасяващи възражения, чийто
ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след
депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото
производство.В този смисъл съдът приема, че е процесуално допустимо
възражението на ответниците, че е изпълнено изцяло задължението на
издателя на записа на заповед чрез реално изпълнение вместо плащане,
осъществено от издателя на записа на заповед „*******“ЕООД, прието е от
ищеца и то е осъществено преди датата на исковата молба - 03.07.2020 г. с
оглед на чл.422, ал.1 ГПК, а именно на 22.04.2020 г.Ответниците твърдят, че
не може да се получи изпълнение и паричната стойност на изпълнението от
кредитора, ищец в настоящето производство, тъй като това води до
неоснователно обогатяване.
Следва да се посочи също така, че авалистите не могат да правят
възражения срещу поемателя по записа на заповед, почиващи на каузалните
му правоотношения с издателя на записа на заповед, освен ако сам не е страна
по каузалното правоотношение или хипотезите на недобросъвестност или
злоупотреба с право от поемателя ( определение № 588/20.11.2020 г. на ВКС
по т.д.№ 473/2020 г., І т.о., решение № 26/24.04.2014 г. на ВКС по т.д.№
1028/2013 г., ІІ т.о.).
Когато не е страна по каузалното правоотношение, какъвто е и процесният
случай, тъй като С.А. и А.А. не са страни по финалното споразумение от
27.06.2019 г., нито по двата договора от 27.11.2018 г., авалистът може да
противопостави свързаните с него относителни възражения на хонората, само
ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с
право.Съдът приема, че ответниците се позовават на тези две изключения,
поради което възражението е процесуално допустимо.
Следва да бъдат допуснати до разпит при режим на призоваване като
11
свидетели Г.Б.Н., Б.Б.К., Х.П.И., А.Р.Б. и А.Т.М., които да се призоват на
посочените от ответниците по делото адреси, след внасяне на депозит в
размер на 100 лв. от същите в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не следва да се допускат до
разпит първите четирима свидетели, тъй като Г.Н. не е очевидец на фактите и
обстоятелствата, за които ще свидетелства, а за установяване на сочените
обстоятелства от свидетелите с ангажирани и други доказателства, както и
СТЕ.Техните показания относно релевантните по спора обстоятелства ще се
преценят с акта на съда по съществото на спора.
Следва да бъдат допуснати до разпит като свидетели при режим на
довеждане от ищеца в първото по делото съдебно заседание В.И.П. и
Д.Х.Ц..Неоснователно е възражението на ответниците за недопускане до
разпит като свидетел на В.И.Л., тъй като не е била очевидец на подписването
на финалното споразумение, което обстоятелство - дали е била или не е била
очевидец на същото, ще се установи от нея.
Следва да бъде допусната исканата от ответниците счетоводна експертиза,
която да се изготви от ВЛ П.К.В., от списъка на ВЛ при ПлОС, при депозит в
размер на 1 800 лв., от които 900 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението, и 900 лв., вносими от ответниците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, което след като се
запознае с доказателствата по делото, на счетоводните записвания при ищеца
„****“ООД със седалище гр.София и издателя на записа на заповед -
„*******“ЕООД със седалище гр.Левски, обл.Плевен, да отговори на
поставените от страните въпроси.
Следва да бъде допусната исканата от ответниците съдебно-техническа
експертиза, която да се изготви от ВЛ Й.Г.С.-машинен инженер-
селскостопанска техника, от списъка на ВЛ при ПлОС, при депозит в размер
на 1800 лв., от които 900 лв. вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението и 900 лв., вносими от ответниците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, което след като се
запознае с доказателствата по делото и след като извърши оглед на обект
:“складове за съхранение на растителна продукция“, находящи се в с.***,
12
обл.Враца, да отговори на поставените от ответниците и от ищеца въпроси,
като огледът на вещото лице да бъде извършен в присъствието на втория
ответник А.А..
В ДИМ от страна на ищеца е направено искане да се изиска по служебен
път и да се приложи като доказателство към настоящето дело заверено копие
от прокурорска преписка № 3640/2020 г. по описа на ОП-Плевен, в която се
съдържат доказателства, от които желаят да се ползват, включително и
показанията на свидетелите, които предстои да бъдат разпитани, а в случай,
че се прецени, че това искане е неоснователно, да бъде издадено на ищеца
съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди със справка от ОП-
Плевен относно това на коя дата е образувана пр.преписка № 3620/2020 г., по
сигнал от кое лице, приключена ли е, от кои лица са снети обяснения.
В отговора на ИМ ответниците са изразили становище, че по техен сигнал в
ОП-Плевен има образувана наказателна преписка № 3620/2020 г. и съдът
счита, че доказателствената тежест в тази насока е тяхна.Показанията на
свидетелите имат значение само по делото, по което са дадени ,те са само
устни и следва да бъдат събрани по предписания от ГПК ред в настоящето
производство, така, като са направени доказателствените искания в тази
насока.Писмени показания не са свидетелски такива.
Съдът счита, че следва делото да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, за което на страните
следва да бъде обявен проекто - доклад.
По изложените съображения и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ВЛАГА представените по делото писмени доказателства от
ищеца и ответниците, с изключение на офертата, приложена на стр.47-60 от
делото.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за откриване на производство
по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на оферта 151118-01А от
18.11.2018 г., приложена на стр.47-60 от делото, както и да бъдат задължени
13
ответниците да представят този документ в оригинал съгласно чл.183 ГПК,
както и да бъде допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, като
ВЛ отговори на въпроса подписите върху документа за „****“ООД и за
„*******“ЕООД от управителите на тези дружества ли са изпълнени, както и
извършена ли е материална подправка на документа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се изиска по служебен
път и да се приложи като доказателство към настоящето дело заверено копие
от прокурорска преписка № 3620/2020 г. по описа на ОП-Плевен, респ. да
бъде издадено съдебно удостоверение на основание чл.186 ГПК.
Прилага по делото ЧГД № 281/2020 г. по описа на РС-Левски и изп.д.№
906/2020 г. на ЧСИ Т.К., с район на действие ОС-Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо
възражението на ответниците за унищожаемост на сделката по издаването и
подписването на записа на заповед от 27.06.2019 г. за сумата 307 733.97 лв. от
издателя „*******“ЕООД със седалище гр.Левски, обл.Плевен, поради
измама и заплашване.
ДОПУСКА до разпит чрез призоваване като свидетели при депозит в
размер на 100 лв., вносим от ответниците в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, следните лица: Г.Б.Н., адрес за призоваване: гр.Левски, ****,
Б.Б.К., адрес за призоваване: с.****, общ.Стамболийски, обл.Пловдив, ****,
Х.П.И., с адрес за призоваване: гр.Асеновград, обл.Пловдив, ****, А.Р.Б., с
адрес за призоваване: гр.Асеновград, обл.Пловдив, ****, А.Т.М., с адрес за
призоваване с.****, общ.Белене, ****.
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ищеца в първото по делото
съдебно заседание на свидетелите В.И.П. и Д.Х.Ц..
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да се изготви от ВЛ
П.К.В., при депозит в размер на 1 800 лв., от които 900 лв. вносими от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението и 900 лв., вносими от
ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което след
като се запознае с доказателствата по делото, на счетоводните записвания при
ищеца „****“ООД със седалище гр.София и издателя на записа на
заповед-„*******“ЕООД със седалище гр.Левски, обл.Плевен, да отговори на
14
следните въпроси: 1.Ищецът осчетоводил ли е процесния запис на заповед по
сметките по група 50 „Парични средства“, има ли такова осчетоводяване при
„*******“ЕООД; 2.Ищецът осчетоводил ли е издадените фактури от
„*******“ ЕООД за направените плащания по двата договора, ползвал ли е
ДДС по тези фактури; 3.Ищецът получил ли е исковата сума в пари чрез ЧСИ
Т.К., какъв е размера на получената сума? 4.След проверка в счетоводството
на „*******“ЕООД да отговори извършено ли е плащане от това дружество,
представляващо аванс за машината „Петкус“, кога и в какъв размер е това
плащане; 5.Осчетоводени ли са при „*******“ЕООД представените с
отговора на исковата молба и допълнително с депозираната допълнителна
искова молба фактури, издадени от „*******“ЕООД към „****“ООД?По кои
сметки и какви счетоводни записвания са предприети?; 6.Получено ли е
плащане по тези фактури, на кои дати и в какъв размер?Осчетоводено ли е
плащането при ищеца и при „*******“ЕООД?; 7.Извършено ли е плащане от
„****“ООД към Petkus Technologic GmbH във връзка с покупката на
зърнопочистващата машина, предмет на доставка по договора от 27.11.2018 г.
с „*******“ЕООД?; 8.Осчетоводени ли са в „****“ООД като активи
технологичното оборудване и зърнопочистващата машина, предмет на
доставка по договорите с „*******“ЕООД?; 9.Какви плащания са извършени
от „*******“ЕООД към „Musilo-системи за съхранение на зърно“ Турция и
към Petkus Technologic GmbH във връзка с поръчките за доставка на
технологично оборудване и зърнопочистваща машина, предмет на доставка
по договорите със „****“ООД от 27.11.2018 г.?На коя дата и в какъв размер
са плащанията?Има ли непогасени задължения на „*******“ ЕООД към тези
дружества във връзка с процесните доставки?; 10.Осчетоводени ли са при
ищеца и „*******“ЕООД задължения по финално споразумение от 27.06.2019
г., по кои сметки и какви счетоводни записвания са предприети?
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, която да се изготви от ВЛ
Й.Г.С., при депозит в размер на 1 800 лв., от които 900 лв. вносими от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението и 900 лв., вносими от
ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което след
като се запознае с доказателствата по делото и извърши оглед на
обект:“складове за съхранение на растителна продукция“, находящи се в
с.***, обл.Враца, като огледът да бъде извършен в присъствието на втория
15
ответник А. Л. А., да отговори на въпросите: 1.Технологичното оборудване,
доставено на площадката и частично монтирано, отговаря ли на уговореното в
договора за доставката му?; 2.Зърнопочисващата машина отговаря ли на
уговореното в договора за доставката й, същата монтирана ли е на
площадката?; 3.Функционира ли доставеното и монтирано при ищеца
технологично оборудване и зърнопочистваща машина и възможно ли е да се
използват по предназначение?При негативен отговор, каква е причината да не
функционира?; 4.Налице ли е пълно съответствие на отделните компоненти с
техническата спецификация съгласно Договор за доставка на технологично
оборудване от 27.11.2018 г.?
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТО - ДОКЛАД:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения.
Те са описани в мотивите на настоящето определение.
2.Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника.
Ищецът е предявил срещу ответниците установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.483-485 ТЗ.
Ответниците правят възражение за унищожаемост на сделките по
авалиране на записа на заповед с подписите на С. Б. А. и А. Л. А., поради
измама с оглед на чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД, както и поради заплашване, с
оглед на чл.27 ЗЗД във вр. с чл.30 ЗЗД.
Ответниците правят възражение в качеството им на авалисти, че
процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на вземането на
каузалното правоотношение (финалното споразумение от 27.06.2019 г., което
според ответниците е анекс към двете каузални сделки от 27.11.2018 г. и е
системно обвързано с тях), по което те твърдят, че е изпълнено изцяло
задължението на издателя на записа на заповед „****“ЕООД чрез реално
изпълнение вместо плащане, осъществено преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 03.07.2020 г., а именно на 22 април
2020 г., като се позовават на недобросъвестно поведение на кредитора по
16
записа на заповед и злоупотреба с право от негова страна, тъй като с
приемането на технологичното оборудване и машината ищецът е станал техен
собственик, приел е без възражение по време на монтажа ответниците да
бъдат консултанти на монтажа, като постъпил недобросъвестно, като не им
върнал записа на заповед, а вместо това предприел действия по събиране на
сумите по тази ценна книга.
Ищецът прави възражение, позовавайки се на чл.5 от финалното
споразумение от 27.06.2019 г., в което е посочено, че изпълнителят е
съгласен, че не е изпълнил точно задълженията си по двата договора и
анексите към тях, което е и причината същите да бъдат прекратени с
подписване на настоящето споразумение.В тази насока ответниците правят
възражение, че установяването на вземането на записа на заповед води до
неоснователно обогатяване на ищеца, при извършено реално изпълнение
вместо плащане, тъй като сумата по записа на заповед е стойността на
реалното изпълнение, а не е възможно да се получи изпълнение и паричната
стойност на изпълнението, тъй като това води до неоснователно обогатяване.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че оборудването не му
било доставено и монтирано.На първо място в тази насока те твърдят по
отношение на машината „Петкус“, че са превели на производителя сума в
размер на 30% от стойността авансово от парите на ищеца, които са включени
в записа на заповед, а ако се признае вземането им по записа на заповед
излиза, че машината е получена от ищеца, който в същото време претендира и
30% от стойността й, която е платена от „*******“ЕООД - иска да се
прекрати недобросъвестното поведение на ищеца и да се избегне
неоснователното му обогатяване-двойно плащане.Правят възражение и по
отношение на технологичното оборудване от Турция, което е било доставено
и монтирано на площадката на ищеца, като счита, че след като всичко е
сглобено и трайно прикрепено в имота на ищеца, не може да се претендира и
стойността на записа на заповед, която се явява и стойност на полученото
технологично оборудване.Твърдят, че е изпълнено изцяло задължението на
издателя на записа на заповед от 27.06.2019 г. „*******“ЕООД чрез реално
изпълнение вместо плащане преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед на чл.123 ЗЗД във вр. с чл.513, ал.1 ТЗ.
17
При условията на евентуалност ответниците правят възражение, че в
резултат на действията по изпълнителното дело № 906/2020 г. на ЧСИ Т.К.
сумата, предмет на този иск, е била преведена на ищеца по делото от сметката
на издателя на записа на заповед, поради което те не дължат като поръчители
по тази ценна книга, с оглед на чл.123 ЗЗД във вр. с чл.513, ал.1 ТЗ.В тази
насока ищецът заявява относно направеното под формата на евентуалност
възражение, че това действително е така, но плащането е извършено след
завеждане на делото, при което положение, доколкото ответниците са дали
повод за предявяване на иска с подаване на възражения срещу заповедта за
изпълнение, същите следва да понесат отговорност за направените от ищеца
разноски по делото.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават.
Не се оспорва, че има сключени между ищеца и трето лице, неучастващо
по делото -„*******“ЕООД, на два договора от 27.11.2018 г. - за доставка на
технологично оборудване и за доставка на зърнопочистваща машина Petkus,
както и сключването на финално споразумение на 27.06.2019 г. между ищеца
и „*******“ЕООД, което дружество - „*******“ЕООД е и издател на записа
на заповед от 27.06.2019 г.
Не се оспорва, че в изпълнение на задълженията си по договорите ищецът е
превел на това трето лице „*******“ЕООД общо сумата в размер на
394 377.08 лв.
Не се оспорва, че ищецът е признал връщането на сумата от 11 000 лв. на
18.06.2019 г. и изпълнение СМР на стойност 75 643.11 лв. с ДДС, като след
извършените приспадания дългът остава в размер на 307 733.97 лв., посочена
сума във финалното споразумение от 27.06.2019 г.
Не се оспорва, че заповед № 171 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 06.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 281/2020 г. по
описа на РС - Левски е влязла в сила по отношение на единия от солидарните
длъжници „*******“ЕООД със седалище гр.Левски.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Не се нуждаят от доказване обстоятелствата, посочени в предходната т.3.
18
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
Ищецът следва да докаже съществуването на свое парично вземане от
ответниците С.А. и А.А. – авалисти (менителнични поръчители), при
условията на солидарност, за сумата от 50 000 лв., частично от 307 733.97 лв.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 27.06.2019 г.
за сумата 307 733.97 лв., издаден от „*******“ЕООД, с падеж 08.08.2019 г.
Ответниците следва да докажат възражението си за унищожаемост на
сделките по авалиране на записа на заповед от 27.06.2019 г. с подписите на
С.А. и А.А., с оглед на чл.27 ЗЗД във вр. с чл.30 ЗЗД поради заплашване.
Ответниците следва да докажат възражението си за унищожаемост на
сделките по авалиране на записа на заповед от 27.06.2019 г. с подписите на
С.А. и А.А., с оглед на чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД поради измама.
Ответниците следва да докажат възражението си, че е изпълнено изцяло
задължението на издателя на записа на заповед „*******“ЕООД чрез
приетото реално изпълнение вместо плащане от ищеца, осъществено на 22
април 2020 г., както и че е налице недобросъвестно поведение от страна на
кредитора по записа на заповед и злоупотреба с право от негова страна.
Ответниците следва да докажат възражението си за погасяване на
вземането чрез плащане, заявено при условията на евентуалност, като
твърдят, че в резултат на действията по изп.д.№ 906/2020 г. на ЧСИ Т.К.
сумата, предмет на този иск, е била преведена на ищеца по делото от сметката
на издателя на записа на заповед, поради което те не дължат като поръчители
по тази ценна книга, с оглед на чл.123 ЗЗД във вр. с чл.513, ал.1 ТЗ.
Ответниците следва да докажат, че технологичното оборудване, доставено
в с.***, общ.Роман, отговаря на това по прекратения договор от 27.11.2018 г.
и е прието от ищеца, монтирано на площадката на ищеца, сглобено и трайно
прикрепено в имота му.
Ответниците следва да докажат, че от страна на „****“ЕООД на ищеца е
преведена сумата от 36 000 лв., която е стойността на монтажа на
оборудването, тъй като ищецът в ДИМ възразява, че извършения монтаж не е
19
заплатен от „*******“ЕООД.
Ответниците следва да докажат, че е преведена от „****“ на производителя
сума в размер на 30% от стойността на машината авансово от парите на
ищеца, които са включени в записа на заповед, а машината е доставена на
ищеца, поради което би било налице двойно плащане.
Ответниците следва да докажат, че има образувана наказателна преписка
№ 3620/2020 г.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си по проекто -
доклада.
На основание чл.374, ал.2 ГПК напътва страните към процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Да се изпрати на ищеца препис от допълнителния отговор на ответниците
от 17.12.2020 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.04.2021 г. – 10.30 ч., за която дата да се призоват страните, като им се
връчи и препис от настоящето определение, свидетелите, които са чрез
призоваване - след внасяне на определения депозит от страните, както и двете
вещи лица - също след внасяне на определения депозит от страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
20