№ 1491
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501687 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.№7744/07.02.2022г. от „4ФИНАНС“ ЕООД
/с настоящо наименование „ВИВУС.БГ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище гр.София
срещу решение №2186/30.12.2021г. по гр.д. №20213110103280 на ВРС, с коeто е уважен
иска на К. И. Г., ЕГН **********, адрес ***** срещу жалбоподателя за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 123.78 лева, представляваща такса „Бърз кредит“ за разглеждане на заявление за
кредит, начислена от ответника по иска „4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ********* по Договор за
кредит № ****, по предявения отрицателен установителен иск, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че
не е налице нарушение по чл.10а, ал.1 и 2 от ГПК, тъй като таксата за експресно
разглеждане е възнаграждение за самостоятелна услуга, която е предоставена преди
сключване на договора и не се отнася до действия, касаещи усвояване и управление на
кредита. Сочи се, че таксата няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по
кредита, вкл. възнаградителната лихва, поради което не е част от общите разходи по
кредита.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна К. И.
Г., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно, постановено въз основа на задълбочено обсъждане
1
твърденията на страните и обосновано.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника
„4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, че ищцата К. И. Г., ЕГН
**********, адрес ***** НЕ му дължи сумата 123.78 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на заявление за ползване на кредит, начислена от ответника по
Договор за кредит № ****, след допуснато изменение на иск с протоколно определение от
30.11.2021г.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за кредит № **** г.
по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 800
лева срещу задължение за връщането му в срок до 30 дни, при фиксиран лихвен % 40.99 и
ГПР 49.65. Твърди се, че по отношение на процесния договор се прилага ЗПК и съответно
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Сочи се, че предвидената в процесния договор такса за експресно разглеждане в размер на
123,78 лв. не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК, с оглед на което е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
противоречие със закона, а именно чл.10а, ал.1 от ЗПК. Твърди се също недействителност на
договора на основание чл.22 от ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се
сочи, че в размера на ГПР по кредита следва да се включват и таксите за експресно
разглеждане и за удължаване срока на кредита.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника „4ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлява възнаграждение,
дължимо за самостоятелна услуга, която е предоставена на ищцата преди сключване на
договора, както и че тази услуга, както и услугата по удължаване на кредита нямат
задължителен характер и ползването им става по изрично искане на потребителя, поради
което няма основание да се включват в обхвата на ГПР. Сочи се също, че са спазени всички
изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 и 11 от ЗПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Направените във
въззивната жалба възражения за недопустимост на решението не са конкретизирани, но
2
доколкото съдът дължи служебна проверка в тази част, намира, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на
съдебния акт относно извода на съда за наличие на нарушение по чл.10а, ал.1 и 2 от ГПК,
тъй като таксата за експресно разглеждане е възнаграждение за самостоятелна услуга, която
е предоставена преди сключване на договора и не се отнася до действия, касаещи усвояване
и управление на кредита.
От представените по делото доказателства се установява и не е спорно, че между
страните на 28.01.2020г. е сключен договор за кредит, въз основа на който ответното
дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 800 лева срещу задължение за
връщането му в срок до 30 дни, при фиксиран лихвен % 40.99 и ГПР 49.65. В договора е
посочено, че размерът на предоставения кредит е 800 лева, общо дължимата сума, която
следва да се върне в срок до 27.02.2020 г. е 950.73 лева, от които дължима сума за главница
800.00 лева, лихва 26.95 лева и услуга „Бърз кредит“ 123.78 лева.
С оглед качеството на заемателя се налага извода, че е налице договор с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за финансова
услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
твърденията за въведени с договора за паричен заем такси за експресно разглеждане на
документи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояване на
кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в
размера на ГПР.
На практика дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна
услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума,
дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява
присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на
какви критерии се прави разграничение между "обикновено" и "експресно" разглеждане на
документи. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление
на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да
събира повече от една такса за едно и също действие.
3
С оглед на изложеното таксата за експресно разглеждане противоречи и на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и
на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна разликата между
обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното противоречие на
императивни законови разпоредби води до нищожност на договорната клауза, предвиждаща
дължимост на такса за експресно разглеждане на документи.
Въз основа на извода за нищожност на договорната клауза, предвиждаща
дължимост на процесната такса в размер на 123,78 лв. предявеният отрицателен
установителе иск се явява основателен. Поради достигане до идентични правни изводи с
тези на първата инстанция, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд искането за присъждане на
адв.възнаграждение за настоящата инстанция по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. следва да бъде
уважено в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение съобразно отправеното искане и
представен договор за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2186/30.12.2021г. по гр.д. №20213110103280 на
ВРС.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.П. Й. Н., ЕГН **********, ВАК, служ. адрес *****, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща адв.възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание
чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5