РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Габрово, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана В.а
Членове:П. Пенкова
Галина К.
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Диана В.а Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20254200600037 по описа за 2025 година
С присъда № 74 от 23.11.2023г., постановена по нохд № 871 по описа за 2022г.
на Габровски районен съд подсъдимият Н. А. Д. от гр.Габрово е признат за
виновен в това, че на 11/12.09.2021г. в гр.Габрово, в апартамент, находящ се
на ул.“**, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на долната челюст,
причинил на Е. С. К. от гр.Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в
двустранно разместено счупване на долната челюст в областта на челюстните
ъгли с две фрактурни линии вдясно, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр.с
ал.1от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Н. Д. е признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение по чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимият Н. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Е. С. К.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на десет хиляди
лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2021г. до окончателното й
1
изплащане. В останалата му част, до размер на 15000лв., искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за държавната такса и
разноските по делото.
С присъда №7 от 12.06.2024г. постановена по внохд № 50 по описа за
2024г. на Габровски окръжен съд е отменена присъдата на РС-Габрово в
осъдителните й наказателна и гражданска част и разноските, като
подсъдимият Н. Д. е признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение по чл.129 от НК и е отхвърлен изцяло предявения граждански иск
за претърпени неимуществени вреди.
С решение № 42 от 29.01.2025г. постановено по н.д. № 1046 по описа за
2024г. на ВКС на РБългария е отменена въззивната присъда на Габровски
окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството пред настоящата въззивна инстанция е второ по ред.
Предмет на проверка е присъдата по нохд № 871 по описа за 2022г. по описа
на Габровски окръжен съд в осъдителните й наказателна и гражданска част.
Срещу присъдата в осъдителните й части е подадена жалба от адвокат И.
В., в качеството си на защитник на подсъдимия Н. А. Д. от гр.Габрово. В
жалбата се навежда довод за необоснованост, незаконосъобразност и
неправилност на съдебния акт. Сочи се, че фактическите положения, приети за
установени, не съответстват на доказателствения материал, както и че не е
извършено обективно, всестранно и пълно разследване, като защитника
подробно е изложил доводи относно събраните доказателства и тяхната
достоверност. Сочи се, че по делото не бил установен мотив, който да е имал
подсъдимия, за да причини телесни травми на пострадалия Е. К.. Направено е
искане за отмяна на присъдата в обжалваната й част, като подсъдимият да
бъде признат за невинен по обвинението по чл.129 от НК и да се отхвърли
предявения граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му адвокат В.
поддържат въззивната жалба с изложените в нея доводи и направено искане.
Молят същата да бъде уважена, като подсъдимият да бъде оправдан по
обвинението по чл.129 от НК и да се отхвърли изцяло предявения граждански
иск.
2
Представителят на прокуратурата оспорва жалбата и моли присъдата на
първоинстанционния съд да се потвърди като обоснована и законосъобразна,
като излага подробно доводите си за това.
Повереника на частния обвинител и граждански ищец адв. П. оспорва
жалбата и моли да се потвърди присъдата в осъдителните й части като
обоснована и законосъобразна. Претендира да се заплатят направените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд, в настоящият си състав, разгледа подадената жалба с
изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от
НПК, като приема за установено следното :
На подсъдимия Н. А. Д. от гр.Габрово са предявени обвинения по
чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и по чл.198, ал.1 от НК.
Присъдата, в частта й по отношение престъплението по чл.198,ал.1 от
НК, не е била протестирана и същата е влязла в законна сила.
Предмет на проверка от във въззивното производство е присъдата в
осъдителните и части по отношение престъплението по чл.129 от НК.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, а така също и в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция намира, че не се налагат различни изводи по фактите и
обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
На 11.09.2021г.,вечерта, подсъдимият Н. Д. поканил св. Б. К. и
пострадалия Е. К., с които, към този момент, се намирал в приятелски
отношения, в дома си, находящ се в гр.Габрово на ул.“**. По този повод св. К.
отишъл с автомобила си до дома на св.К., който към този период се намирал в
кв.**. След това двамата отишли в дома на подсъдимия, където се черпили.
Няколко часа по- късно св. Р. С. се обадил по телефона на пострадалия К., като
го поканил да отиде в дома му, находящ се на ул.“**. К. приел предложението,
уведомил за това подсъдимия и св.К. и си тръгнал. По пътя се отбил в
3
бензиностанция „Марешки“ от където закупил цигари и бира. След това
отишъл в дома на св.С.. Малко по- късно по телефона му се обадил св. И. Д.,
който след като разбрал къде се намира пострадалия, му заявил, че ще отиде
при тях.
В един момент св.К. посетил тоалетната, като преди още да е излязъл от
това помещение, в жилището на св.С. пристигнали подсъдимия Д. и
свидетелите Д. и К.. В показанията си пострадалия заявява, че е чул
пристигането на посочените лица, както и че подсъдимият пита за него, къде
е. След като излязъл от тоалетната и отишъл при останалите в стаята
подсъдимият Д. се отправил към него и му нанесъл няколко удара с юмруци в
областта на лицето. При това К. паднал на леглото, намиращо се зад него. Той
направил опит да се изправи, при което Д. отново му нанесъл няколко удара с
юмруци в областта на долната челюст. Тогава се намесил св.Д., заявявайки на
подсъдимия, че достатъчно го е пребил и няма нужда да го бие повече.
Подсъдимият преустановил побоя над К., веднага след което заедно със
свидетелите Д. и К. напуснали дома на св.С..
След нанесения му побой, пострадалият К. изпитвал силна болка в
областта на долната челюст. Той помолил св.С. да му извика такси и да му
даде пари, за да си го заплати, което било сторено от свидетеля. На
повикването се отзовал св.* Д., таксиметров шофьор, който откарал
пострадалия до дома му в кв.**.
На сутринта св. ** К.- чичо на пострадалия К. забелязал, че той е нещо
омърлушен, че не е бил добре и е бил подут, не можел да говори. Попитал го
какво му е като първоначално К. не казал нищо, но после му обяснил, че се
били събирали и че подсъдимия Д. го е набил, като не му е казал каква е била
причината за това. От показанията на свидетеля се установява, че
пострадалият не можел да се храни и трудно говорел. Тъй като било неделя
решили той да отиде на лекар на следващия ден.
На 13.09.2021г., след като посетил лечебно заведение, на св. К. е била
направена рентгенова снимка, при което се установило, че има счупвания на
долната челюст. Тъй като се налагало оперативно лечение, на 14.09.2021г. К.
постъпил в МБАЛ „**“ гр.София, където бил опериран. От лечебното
заведение е изписан на 20.09.2021г..
По делото са приети заключение и допълнително заключение на
4
съдебно- медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р ** К.. От тях
се установява, че на Е. К. са причинени следните телесни увреждания:
двустранно разместено счупване на долната челюст, в областта на челюстните
ъгли, като в дясно има две фрактурни линии. Това счупване е довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от около два месеца.
Вещото лице е заявило, че може да се твърди, че счупването е причинено
преди 14.09.21г., като е възможно да е причинено на 11/12.09.2021г.. В
допълнителното заключение вещото лице е посочило, че по механизъм
подобно счупване се получава при силен удар/ най- вероятно с юмрук/ при
отворени челюсти, в областта на брадичката, с посока на удара отпред- назад
и отгоре- надолу. Сочи, че при падане би се получило рана/ охлузване на
брадичката/, което не отговаря на събраните данни.
Видно от заключението е, че на пострадалия е причина средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК.
След като е бил изписан от лечебното заведение, на 23.09.2021г. св.Е. К.
е подал до РП- Габрово жалба против подсъдимия Н. Д. за нанесения му
побой. След извършена проверка, с Постановление на прокурор от РП-
Габрово е образувано досъдебното производство.
Горната фактическа обстановка е установена от районния съд, след като
е направен пълен анализ както на гласните, така и на писмените доказателства
по делото. Настоящият съдебен състав, като направи своя преценка на
събраните по делото доказателства, приема, че изложената фактическа
обстановка е правилно установена.
При анализа на гласните доказателства съдът намира, че същите
формално могат да се разделят в три групи. От една страна са показанията на
пострадалия Е. К., св. ** К., св. ** и св.П. Д.. Втората група са свидетелите Р.
, Б. К. и И. Д. и като трета група се очертават свидетелите **
Обсъждайки показанията на очерталите се три групи свидетели и
настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде пълна вяра на първата
група. Показанията на посочените свидетели са последователни, категорични,
убедителни по основния въпрос от предмета на доказване, а именно кой, къде
и по кое време е нанесъл телесната повреда на пострадалия К.. В показанията
си св.К. е заявил, че след като е бил в дома на св.С., в един момент е посетил
тоалетната. Тогава там са пристигнали подсъдимия и свидетелите ** и Д., като
5
е чул, че подсъдимият пита за него. Когато излязъл и отишъл при останалите в
стаята подсъдимият му е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето, като
непосредствено след това си е тръгнал с двамата свидетели. Още тогава се е
почувствал зле, почувствал болка и всичко му е било изтръпнало. Той
помолил С. да му извика такси. С таксито се е прибрал в дома си в кв.**.
Легнал си, като сутринта споделил с чичо си какво му се е случило. По съвет
на чичо си посетил лекар в работния ден- понеделник, като му е направена
снимка. Установило се счупване на челюстта и му е била направена операция.
Пострадалия е заявил, че не знае каква е била причината подсъдимия да му
нанесе побой и да го заплашва. Показанията на св. К. се подкрепят от
показанията на св. ** К., който заявява, че още на сутринта на процесната дата
е видял, че племенника му е в недобро състояние- подут, не можел да говори
добре и че още тогава той е споделил с него , че е бил набит от подсъдимия Д.,
когато се е намирал в дома на Р.. Не е споделил с него каква е била причината
за това. Св. ** К. е категоричен, че през този ден племенника му не е излизал
никъде, както и че състоянието му все повече се е влошило, като дори не
можел да се храни. Показанията на пострадалия се подкрепят и от показанията
на св. * Д.- таксиметров шофьор. Последният е заявил, че е бил извикан на
адреса, на който живее св. Р.С., като е било в малките часове, като от там е
вземал едно момче и го е откарал на посочения му адрес в кв.**, където го е
оставил. Свидетелят е обяснил, че не е видял возеното лице, поради и което не
може да каже дали е имало наранявания или не. В подкрепа на показанията на
пострадалия са и показанията на св. **. Последният е заявил, че е виждал
пострадалия на 12.09.2021г.Той бил зле- подут в областта на ченето, фъфлел и
казал, че не може да се храни. Казал му, че е бил набит от Н. Д., докато е бил
на гости на **. Пред него е споделил, че причината за това е бил спор за пари.
В подкрепа на показанията на пострадалия са и показанията на св.П. Д.,
дадени в хода на ДП и приобщени по реда на НПК. В тях тя категорично е
заявила, че през 2021г. е работела на бензиностанция** в гр.Севлиево. Е. К. я е
посетил на бензиностанцията и е споделил с нея, че е бил набит от Е. Д.. Той е
бил подут в областта на челюстта и трудно говорел.
По искане на защитата на подсъдимия в хода на съдебното следствие
пред настоящата инстанция бе допуснат преразпит на св. Д.. В тях
свидетелката заявява, че пострадалия и е бил обещал да й даде определена
сума пари, за да каже, че е бил набит от подсъдимия, както и че когато го е
6
видяла на бензиностанцията на него физически нищо му е нямало. Съдът
изцяло не кредитира с доверие тези показания на свидетелката. Те явно
противоречат на посочените по- горе гласни доказателства, а така също и на
медицинските документи. Показанията на свидетелката са явно тенденциозни,
като с тях се цели да се оневини поведението на подсъдимия.
Показанията на пострадалия се подкрепят и от заключението и
допълнителното заключение на съдебно- медицинската експертиза. В тях
подробно е описано причиненото на К. телесно увреждане, а именно
двустранно разместено счупване на долната челюст. Вещото лице е посочило,
че това увреждане може да е било получено по времето, което се съобщава от
пострадалия. Описан е и механизма на причиняване- силни удари в областта
на лицето- отляво и отдясно, в зоната на долночелюстните ъгли. Вещото лице
е изключило възможността уврежданията да са били причинени при падане,
тъй като не са намерени обективни находки за това. По делото са налице и
медицински документи и рентгенова снимка, които потвърждават
причинените увреждания на пострадалия.
Обсъдени горните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът намира, че по безспорен и категоричен начин установяват авторството
на подсъдимия в осъществяване на престъпното деяние, а именно
причиняването на средна телесна повреда на пострадалия К.. Съдът не
констатира в показанията на посочените свидетели да са налице твърдяните от
защитата съществени противоречия, които да опровергават достоверността на
същите.
Втората група свидетели са Р. С., И. Д. и Б. К., които са се намирали в
дома на първия от тях към инкриминирания период и би следвало да са
очевидци на нанесения на пострадалия побой. И настоящият съдебен състав
не дава вяра на показанията на посочените свидетели по отношение на
основния факт на доказване, а именно кой, кога и по какъв начин е нанесъл
телесното увреждане на пострадалия. Показанията на тези свидетели са
единни, но само по отношение на основния факт, а именно и тримата твърдят,
че докато са се намирали в дома на С. не е имало конфликт и побой. На първо
място показанията на тази група свидетели са противоречиви по отношение на
това какъв е бил поводът подсъдимия заедно със свидетелите Д. и К. да
посетят дома на св. С.. Така например св. С. твърди, че е поканил св. Е. К. да
7
отиде в тях, като той от стоя страна го е бил попитал дали може и подсъдимия
и св.К. също да отидат с него, на което се бил съгласил. Това противоречи на
показанията на св. Е. К., който е заявил, че само той е бил поканен в дома на
С.. Св. Б. К. пък твърди, че предложението да отидат в дома на С. било на св.
Д.. Противоречиви са показанията на тази група свидетели по отношение
състоянието на пострадалия, когато са се намирали в дома на С.. Пред
първоинстанционния съд и тримата свидетели са заявили, че когато са се
намирали в дома на С. пострадалия бил пиян, бил леко подут, оплаквал се че
не е добре, бил в лошо състояние. В проведеното от въззивната инстанция
съдебно следствие св. Р. С. заявява, че докато изпрати пострадалия с таксито
от дома си той физически е бил здрав, не се е оплаквал, но че само е бил много
пиян, като дори заявява, че е бил „мъртво пиян“ , „неадекватен“, „ не знаеше
къде се намира“. Въпреки това му състояние, след като му е извикал такси,
свидетелят го е изпратил само до входната врата на жилището си, като
пострадалия сам се е качил в таксито. Свидетелят дори заявява, че няколко дни
след това е виждал пострадалия и той е бил изтрезнял, но му е нямало нищо
физически. В показанията си св. Й. заявява, че още когато е тръгнал от дома на
подсъдимия пострадалия е бил много пиян и „неадекватен“. Когато е бил в
дома на С. не е видял да има физически наранявания, а само, че е бил пиян.
Пред първоинстнционния съд свидетеля е заявил, че пострадалия не е
изглеждал добре и бил блед. Показанията на тези свидетели са единни и
непротиворечиви само по отношение на основния факт, а именно и тримата
твърдят, че докато са се намирали в дома на С. не е имало конфликт и побой.
По отношение на това обстоятелство показанията на свидетелите явно
противоречат на останалите гласни доказателства, обсъдени по- горе, а така
също и на писмените доказателства и съдебно- медицинската експертиза.
Показанията на посочените свидетели са и в явно противоречие с показанията
на свидетелите от посочената по- горе трета група свидетели, които са били
посочени от защитата на подсъдимия и чрез които се е въвела защитна теза, че
на пострадалия е бил нанесен побой преди да отиде в дома на св. С., при който
да е получил телесните увреждания. Видно от това е, че свидетелите нагаждат
показанията си спрямо защитната теза на подсъдимия, като по този начин е
явен стремежа им да оневинят поведението му и да избегне наказателната
отговорност за извършеното престъпно деяние.
И настоящият съдебен състав при обсъждане показанията на посочените
8
групи приема, че изцяло не следва да се дава вяра на показанията на третата
група свидетели **., ** и Б. **. Показанията на тези свидетели се
опровергават от останалите гласни доказателства, а така също и от
заключението на съдебно- медицинската експертиза. Те противоречат на
показанията на свидетелите С., К. и Д.. Показанията на тази група свидетели
противоречи и на показанията на св.К.. На следващо място показанията им се
опровергават от писмените доказателства по делото, а именно представените
ТОЛ справки и пътния лист по отношение таксиметровия автомобил на св. **,
видно от които е, че към момента, за който тази група свидетели твърдят, че
той с автомобила си се е намирал на пиацата в близост до бензиностанция
„Марешки“, не се е намирал в гр.Габрово, а още по- малко на това място.
Наред с горното съдът констатира, че в показанията на свидетелите ** и ** са
налице противоречия относно това колко на брой са били момчетата, които
според тях са нанесли побой над К., по какъв начин е бил нанесен побоя.
Всичко посочено дава основание и настоящият съдебен състав да приеме за
напълно недостоверни показанията на тези свидетели. Видно е, че с
показанията си тези свидетели целят да вменят отговорността за причинените
телесни увреждания на пострадалия на други лица, като посочват от тях само
и единствено лице с прякор ***, което е починало и не е възможно да се
провери истинността на показанията им.
В хода на досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от
правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Обяснения е
дал пред първоинстанционния съд. Обяснил е, че първоначално пострадалия и
св. Б. К. са били в дома му, където той ги е бил поканил. По- късно Р. се
обадил на Е. и ги поканил всички в дома си. Е. тръгнал, а те с Б. останали на
чакат Д., кой също да отиде с тях. По- късно тримата отишли в дома на С. и
когато влезли пострадалия бил в тоалетната. След това отишъл при тях в
стаята и дори седнал до него, приказвали, смели се. След това Р., с когото били
в лоши отношения, бил започнал да го гледа лошо и той решил да си тръгне. С
него си тръгнали Б. и И.. Обяснил е, че когато Е. излязъл от тоалетната видимо
не бил добре, оплаквал се, че го боли глава, не се е хранил. Бил подут,
подпухнал. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия. Те
противоречат на кредитираните с доверие показания на свидетели, писмените
доказателства, заключението на съдебно- медицинската експертиза.
Безспорно обясненията му са негова защитна теза, с която цели да оневини
9
поведението си и да избегне наказателна отговорност.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото
районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като
е приел, че с деянието си подсъдимият Н. Д. е осъществил както от обективна
така и от субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.1 от НК, за което
го е признал за виновен. Правилни са и изводите на районния съд, че деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл.
В подадената от защитника въззивна жалба е направено възраЖ.е, че
присъдата е постановена при нарушение на закона, тъй като по делото
липсвали категорични доказателства, че именно подсъдимият е причинил
средната телесна повреда на пострадалия. По изложените по горе
съображения относно установената фактическа обстановка и анализа на
доказателствата съдът намира това възражение за неоснователно. Районният
съд е направил правилна и обоснована преценка на всички събрани по делото
доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Обсъдени са прецизно показанията на очерталите се групи
свидетели по делото, като същите са съпоставени и с останалите
доказателства по делото- гласни, писмени и със заключението на съдебно
медицинската експертиза, като направените въз основа на това изводи
въззивната инстанция споделя напълно. Обосновани и законосъобразни са
изводите на съда, че безспорно се установява по делото, че причинената на
пострадалия средна телесна повреда, описана по- горе, е в резултат на
нанесените му от подсъдимия Д. удари в областта на лицето.
Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че тъй
като не е установен мотив за нанесения побой, то не можело да се приеме, че
именно подсъдимия е нанесъл телесното увреждане на пострадалия.
Действително от доказателствата по делото не може да се установи по
безспорен начин какъв е бил точно мотива на подсъдимия да отиде в дома на
С., където е имал знанието че се намира пострадалия, за да го търси и
непосредствено след това да му нанесе побой, от който е последвало и
нараняването. За такъв мотив би могло само да се прави предположение от
показанията на св. С. и отчасти от показанията на самия пострадал, а именно,
че между двамата е имало някакъв проблем заради парични суми. Но дори и
това да не е точно така, то обстоятелството, че мотива не може да бъде
10
категорично и безспорно установен, не изключва виновното и противоправно
поведение на подсъдимия. Последното се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, които се кредитират с доверие от съда.
Наведеното в хода на пренията пред настоящата инстанция възраЖ.е, че
мотивите на първоинстанционната присъда били противоречиви, с оглед на
приетото по отношение на престъплението по чл.198 от НК, съдът намира за
неоснователно. Присъдата, в оправдателната й част, по отношение на това
престъпление не е протестирана, влязла е в сила и не е предмет на проверка в
настоящото производство.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Н. Д.
наказание първоинстанционният съд е отчел завишената степен на
обществена опасност на деянието, както и причинения по- тежък резултат. От
друга страна като смекчаващи отговорността обстоятелства е отчетено
чистото съдебно минало на подсъдимия. Обсъждайки тези обстоятелства
съдът е наложил на подсъдимия наказание под средния размер на
предвиденото в закона, а имено от една година лишаване от свобода, което
сочи, че е определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като е
отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Настоящият въззивен състав, с оглед данните по делото намира, че така
наложеното наказание съответства на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което се явява и справедливо определено. С него по
най- ефективен начин ще се постигнат целите му, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдения.
По предявения граждански иск:
Съвместно с наказателния процес е приет за разглеждане предявен от Е.
К. против подсъдимия граждански иск за сумата от 15000лв.- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.129 от НК, ведно
със законната лихва от деня на увреждането, на основание чл.45 ЗЗД.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в резултат на
11
виновното и противоправно поведение на подсъдимия, пострадалият е
получил телесното увреждане, описано в наказателната част, което е средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. С оглед на това правилно
районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е
основателен.
При определяне размера на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, в резултат на причинената му средна телесна повреда,
районният съд е обсъдил всички обстоятелства, а именно вида и естеството на
увреждането, претърпените от пострадалия болки и страдания,
продължителността на възстановителния процес, създадените неудобства в
ежедневието, извършената му хирургична интервенция. С оглед на тези
обстоятелства и по справедливост правилно районният съд е оценил
претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, като до този
размер е уважил гражданския иск, ведно със законните последици.
Настоящият въззивен състав намира присъдата в тази й част за обоснована и
законосъобразна, като не намира основание за изменението й.
В частта, с която е отхвърлен гражданският иск, присъдата не е
обжалвана.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната й.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована, законосъобразна, както и че
наложеното с нея наказание е справедливо определено, поради което следва да
се потвърди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати на частния обвинител и граждански ищец сумата от 1500лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
На основание гореизложеното и чл.338 във вр.с чл.334, т.6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 74 от 23.11.2023г., постановена по нохд
№ 871 по описа за 2022г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.“**
да заплати на Е. С. К. с ЕГН **********, от гр.Габрово, ** сумата от 1500лв./
хиляда и петстотин лева/- направени пред въззивната инстанция разноски, на
основание чл.189, ал.3 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13