Решение по дело №9881/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20211110209881
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4700
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110209881 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. К. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-011330/07.06.2021г., издадено от началник група отдел
”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
НП се оспорва с жалбата като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че
на предното стъкло е имало пукнатина около 10-12 см., ограничена в горния
десен ъгъл на стъклото, която не е ограничавала видимостта на шофьора и
която не е представлява значителна техническа неизправност. Ако съдът
приеме, че е налице нарушение, се твърди, че случаят е маловажен и следва
да се приложи чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че не са събрани доказателства, че
техническата неизправност е значителна. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който
моли жалбата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.
Претендира разноски в размер на 360 лева.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2021г. около 15.30 часа жалбоподателят И. А. К. управлява лек
автомобил „Т Я с рег. № в община Столична по път Е 79 с посока на
движение от гр. София към гр. Перник. Срещу КПП Владая водачът бил
спрян за полицейска проверка. На предното стъкло на лекия автомобил имало
пукнатина в горния десен ъгъл. В хода на полицейската проверка
полицейският служител Р. В. не седнал на шофьорското място, приел, че
заради пукнатината в предното стъкло МПС е със значителна техническа
неизправност и съставил на И. К. АУАН № 358435/1.05.21г. за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което на И. К. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на
показанията на свидетеля Р. В., Кя М, както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК. Съдът кредитира
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, както и
приобщените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да провери изцяло правилността и
законосъобразността на наказателното постановление независимо от
основанията, посочени в жалбата, намери следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приобщената
заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Съдът счита, че в административнонаказателното производство е
допуснато същвствено процесуално нарушение, довело до ограничване
2
правото на защита на жалбоподателя. Словесното описание на нарушението
не дава възможност по несъмнен и категоричен начин да се установи дали се
касае за значителна или незначителна техническа неизправност и оттам да се
прецени дали правилно е определено основанието за налагане на
административнонаказателна отговорност.
Съобразно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да са технически изправни. Санкционната норма на
чл. 179, ал. 6 ЗДвП предвижда различни по размер санкции в зависимост от
характера на неизправностите – незначителни, значителни и опасни.
В процесния случай на жалбоподателя е ангажирана отговорност за
управление на МПС със значителна техническа неизправност, поради което и
му е наложено абсолютно определеното административно наказание глоба в
размер на 200 лева. При словесното описание на техническата неизправност
се сочи, че се касае за спукано предно челно стъкло – около 20 см в дясната
част на стъклото, но това описание не е достатъчно, за да се квалифицира
неизправността като значителна.
В хода на съдебното следствие актосъставителят не можа да си спомни в
коя част на стъклото е била пукнатината. Както от показанията на
актосъставителя, така и от показанията на св. Миланова се установи, че
полицаи не са сядали на шофьорското място.
Съгласно чл. 101, ал. 4 ЗДвП конкретните хипотези на неизправност и
тяхната класификация са регламентирани с наредба, издадена въз основа на
законовата делегация на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и това е Наредба № Н-32 за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
В Приложение № 5 в т. 3.2 от Наредбата са разграничени две отделни
разновидности на повреди, касаещи състоянието на стъклата във връзка с
наличието на пукнатини - пукнато или променило цвета си стъкло или
прозрачна плоскост/когато е разрешена/ /извън зоната за почистване на
устройствата за почистване на предното стъкло/, което е квалифицирано като
незначителна неизправност и засягане на зоната за почистване на
устройствата за почистване на предното стъкло или когато външните
огледала не се виждат, което е квалифицирано като значителна неизправност.
Методът за установяване характера на неизправностите е визуална проверка
3
от седалката на водача, каквато се установи, че не е извършвана.
В процесния случай в АУАН и в НП не са изложени словесно факти,
така че да може по несъмнен начин да се установи, че пукнатината се е
намирала в зоната за почистване на устройствата за почистване на предното
стъкло, респективно отсъстват данни, от които да може да се приеме, че се
касае за значителна техническа неизправност, респективно че нарушението е
правилно квалифицирано. Същевременно се установи, че въпросната
неизправност не е установена чрез надлежния метод за това – чрез визуална
проверка от седалката на водача, с оглед на което и констатациите на
контролните органи са и необосновани.
Поради допуснатото съществено процесуално нарушение, както и
поради необоснованост на НП същото следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за
правна помощ, фактура и списък на разноските заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя възлиза на 360 лева, с оглед на което
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 360 лева
адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011330/07.06.2021г.,
издадено от началник група отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на И.
А. К. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. А. К. 360 лева, представляващи
разноски за един адвокат за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
4
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5