РЕШЕНИЕ
№ 1273
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. П.
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. П. Гражданско дело №
20215330107629 по описа за 2021 година
Предявени са евентуални обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Р. Б. П. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на сключения между страните в гр. *** Договор за потребителски кредит тип
„***“ №***г. като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а – при
условията на евентуалност, ако отхвърли този иск – да прогласи нищожността на чл.1, ал.2 и
чл.7 от Договора като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, противоречащи на
добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл.33 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и да
осъди ответника да й заплати сумата 50 лева, представляваща заплатена на отпаднало
основание лихва, и сумата 100 лева, представляваща заплатен без основание допълнителен
разход – възнаграждение по сключен между ищцата и „*** – гр. **** на 04.12.2018 г. в гр.
*** Договор за поръчителство, заедно със законната лихва върху тези суми, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът *** – гр. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и
заключението от 14.02.2022 г. на *** по ССЕ М.М. се установява, че действително между
страните в гр. *** е бил сключен на 24.01.2015 г. в гр. *** е бил сключен Договор за
1
потребителски кредит тип „***“ № *** г., по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищцата паричен кредит в размер на 4 000 лева, както и, че на 04.12.2018 г.
в гр. *** между ищцата и „*** – гр. *** Договор за поръчителство, с който това дружество,
в качеството му на Поръчител, е поело задължение да отговаря солидарно за всички
задължения на ищцата, в качеството й на Клиент/Кредитополучател по този Договор, при
условията и за срока на сключения между страните Договор за потребителски кредит тип
„***“ № *** г.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, с включването на договорената
лихва по Договора за потребителски кредит и на възнаграждението по Договора за
поръчителство към годишния процент на разходите по Договора за потребителски кредит,
годишният процент на оскъпяване на кредита спрямо главницата по него е 50, 6430 %
годишно – с което не са нарушени императивните изисквания за общо оскъпяване на
кредита.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява нито самият Договор за потребителски кредит, нито
посочените от ищцата отделни клаузи от него, да противоречат на императивните
изисквания на Закона, да са неравноправни, противоречащи на добрите нрави и
заобикалящи посочените разпоредби на ЗПК, съдът намира, че предявените при условията
на евентуалност искове с правно основание чл.26 от ЗЗД се явяват неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят, а с оглед отхвърлянето на тези искове следва да се отхвърлят
и обективно съединените искова с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото
платените от ищцата суми по двата Договора са дължимо платени, а не на отпаднало
основание или без основание (още повече, че както вече бе посочено, допълнителният
разход – възнаграждение, е бил уговорен по сключен между ищцата и „*** – гр. *** на
04.12.2018 г. в гр. *** Договор за поръчителство, а ищцата претендира да й бъде заплатен от
ответника, който не е страна по този Договор).
Ответното дружество не е представило списък на разноските и доказателства за направени
такива, поради което, независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Б. П., ЕГН **********, от гр. ***, ***, със съдебен адрес:
***, **. Ю. С., против “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** З. К. Я. и Л. О. Т., евентуални обективно съединени искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД – за прогласяване на нищожността на сключения
между страните в гр. *** Договор за потребителски кредит тип „***“ № *** г. като
противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а – при условията на
евентуалност, ако съдът отхвърли този иск – за прогласяване на нищожността на чл.1, ал.2 и
2
чл.7 от Договора като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, противоречащи на
добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл.33 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, И
ОСЪЖДАНЕ НА ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЦАТА сумата 50 лева, представляваща
заплатена на отпаднало основание лихва, както и сумата 100 лева, представляваща заплатен
без основание допълнителен разход – възнаграждение по сключен между ищцата и „*** –
гр. **** на 04.12.2018 г. в гр. **** Договор за поръчителство, заедно със законната лихва
върху тези суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3