Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 03 януари 2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, трети въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Димитрова
и с участието на прокурор Давидкова, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА
в.н.о.х. дело № 643 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда от 14.05.2019 г. на
Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 7/2018 г. по описа на същия съд,
подсъдимия Т.Н.Н.,***, е признат за невиновен в това, че в неустановени часове
за времето от 13,30 ч. до 22,00 ч. на 01.06.2016 г., в местността „Р. в.”, в
землището на община Б., област Софийска, в условията на продължавано
престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с Н.Г.Д.,***, противозаконно
пречил на орган на властта – В. И. Л. /главен специалист „Горски инспектор” в
РДГ – С./ да изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за
установяване на административни нарушения, съгласно предоставените му от закона
правомощия и със задържане на вещи – предмет на административно нарушение или
средство за извършването на такова, съгласно чл.197 т.4 и т.13 от Закона за
горите, както следва:
- в неустановен час за времето от
13,30 ч. до 22,00 ч. на 01.06.2016 г., в местността „Р. в.”, в землището на
община Б., област Софийска, противозаконно пречил на орган на властта – В. И. Л.,
да изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване
на административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи – предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл.197 т.4 и т.13 от Закона за горите, като
заявил, че никой няма да изземва проверяваните дърва и превозни средства, след
което откачил влекача на проверяваната товарна композиция, състояща се от
влекач марка „Ман” с рег. № ****** и прикачено към него полуремарке с рег. № ******,
натоварено с 40 м.куб. дърва, качил се на шофьорското място и потеглил с него в
неустановена посока и
- в неустановен час за времето от
13,30 ч. до 22,00 ч. на 01.06.2016 г., в местността „Р. в.”, в землището на
община Б., област Софийска, в съучастие като съизвършител с Н.Г.Д.,
противозаконно пречил на орган на властта – В. И. Л., да изпълни задълженията
си, свързани със съставянето на актове за установяване на административни
нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и със задържане на
вещи – предмет на административно нарушение или средство за извършването на такова,
съгласно чл.197 т.4 и т.13 от Закона за горите, като заявил, че проверяваното
превозно средство и дървата натоварени в него няма да бъдат преместени от
мястото, след което с предадените от него клещи Д. срязал спирачните маркучи на
полуремаркето – престъпление по чл.270 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.26
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
Със същата присъда и подсъдимия Н.Г.Д.,***,
е признат за невиновен за това, че в неустановени часове за времето от 13,30 ч.
до 22,00 ч. на 01.06.2016 г., в местността „Р. в.”, в землището на община Б.,
област Софийска, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т.Н.Н., противозаконно
пречил на орган на властта – В. И. Л. /главен специалист „Горски инспектор” в
РДГ – С./ да изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за
установяване на административни нарушения, съгласно предоставените му от закона
правомощия и със задържане на вещи – предмет на административно нарушение или
средство за извършването на такова, съгласно чл.197 т.4 и т.13 от Закона за
горите, като с предоставените му от подсъдимия Н. клещи срязал спирачните
маркучи на полуремарке с рег. № ОВ 5821ЕА, натоварено с 40 м.куб. дърва –
престъпление по чл.270 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената присъда
е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.Б.. В
протеста са въведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваната оправдателна присъда. Изразява се несъгласие с решаващите изводи на
първата инстанция, че подсъдимите Д. и Н. по никакъв начин, с действията си не
са попречили на органите на властта да изпълнят задълженията си, тъй като
същите /подсъдимите/ фактически са се явили на мястото на инцидента, във
времето след съставянето им на акт за установяване на административно нарушение,
поради което обективно не са имали възможност да попречат на съставянето му. В
тази връзка подалият протеста прокурор подчертава, че повдигнатото на двамата
подсъдими обвинение инкриминира конкретни техни действия, насочени към пречене
на органа на властта да задържи вещите, предмет на констатираното от него за
извършено от подсъдимия Н. административно нарушение, а не такива по създаване
на пречки за съставяне на самия акт за административно нарушение. Твърди се
още, че районния съд е сторил неправилна оценка на наличните гласни
доказателствата, като е игнорирал тези, събрани чрез разпити на свидетелите,
проведени на досъдебното производство, и касаещи съществени обстоятелства по
делото – дадените на подсъдимите разяснения от служителите на РДГ С., че
влекача и ремаркето с дървесината, са обект на административно нарушение и
подлежат на задържане. Поддържа се и, че точно тези свидетелски показания
установяват и друг интересуващ процеса факт – че подсъдимия Д. е срязал
маркучите на спирачките на ремаркето с дървесина, който факт също неправилно е
приет от първостепенния съд за недоказан. Изразява се и оплакване в протеста
срещу доводите на първостепенния съд, касаещи незаконосъобразност на съставения
акт за установяване на административно нарушение, доколкото според прокурорът,
този въпрос е ирелевантен за обвинителната теза. Предвид така изложените
съображения, представителят на държавното обвинение счита, че решаващият извод
на първоинстанционния съд за липсата на несъмнена и категорична доказаност на
авторството на всеки от подсъдимите Н. и Д. в извършването на престъпленията,
за които им е повдигнато обвинение, е неправилен, незаконосъобразен и не почива
на верен анализ и обективна оценка на доказателствената съвкупност. С оглед на
това и на основание чл.336 ал.1, т.2, във вр. с чл.334 т.2 от НПК в протеста се
предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с която
подсъдимите Н. и Д. са оправдани за инкриминираните им престъпни деяния и да ги
осъди за същите, като им наложи наказания лишаване от свобода към минималния
предвиден в закона размер, изтърпяването на които да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, представителят на С.о.п. поддържа изцяло
протеста срещу оправдателния съдебен акт на първия съд, по съображенията и
съобразно исканията, изложени в него. В допълнение се изтъква, че
протестираната присъда е необоснована, тъй като е постановена при игнориране на
част от доказателствения материал и превратно тълкуване на друга част от него. Това
оплакване се аргументира с установени по делото обстоятелства от показанията на
свидетелите П. П., Д. Д., В. Л. и Р. Н., които неправилно според прокурора от
СОП са били отхвърлени от първостепенния съд. В частност се твърди, че тези
свидетелски показания носят категорична доказателствена информация за това, че
подсъдимия Н. е бил уведомен за извършеното от него административно нарушение,
налагащо изземване на влекача и ремаркето с дървения материал, и въпреки това
той /подсъдимия Н./ лично привел влекача в движение и се отдалечил в неизвестна
посока. По мнение на прокурорът от СОП, именно с тези си действия подсъдимия Н.
поставил свидетелите в невъзможност да изпълнят задължението си по чл.197 т.4
от ЗГ – фактически да изземат процесния влекач, което негово поведение, по
своето обективно и субективно проявление осъществило признаците на
инкриминираното му престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Излагат се доводи за неправилност
на извода за недоказаност на обвинението и срещу подсъдимия Н.Д., доколкото са
налице гласни доказателства, установени чрез разпита на свидетелите Л. и П. П.,
че подсъдимия Н. е предоставил клещите на подсъдимия Д., който от своя страна е
срязал спирачните маркучи на ремаркето, с което двамата са попречили на
изземването на същото. Навежда се и съображение за липса на коментар от
първоинстанционния съд на противоречията в свидетелските показания, дадени в
различните етапи на производството. Искането, което се заявява в съответствие с
направените оплаквания, е за отмяна на оспорената по въззивен ред присъда и
постановяване на нова осъдителна присъда, с която всеки от подсъдимите да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде определено наказание лишаване
от свобода в минимален размер, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК.
В съдебно
заседание пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимите Т.Н.Н. и Н.Г.Д.
– адвокат И.Ж., моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде потвърдена
изцяло, като правилна и законосъобразна. Излага доводи, че обективния анализ на
събраните по делото доказателствени материали, какъвто първостепенния съд е
направил, налага именно сторените от съда решаващи изводи за недоказаност на
повдигнатите срещу подсъдимите обвинения. Подчертава се, че в хода на
досъдебното производство не били проведени обективни и пълни разпити на
служителите на РДГ, което се потвърждавало конкретно от констатираните
съществени противоречия в показанията на свидетеля А. Д., дадени от него в
двете фази на процеса. Сочи се още от защитата, че правилно и в пълно
съответствие с наличните доказателства, първата инстанция е приела, че
извършените на въпросната дата, от подсъдимия Н. действия не осъществяват
състава на инкриминираното му престъпление, доколкото той /подсъдимия/ не е
имал знание за необходимостта да бъдат иззети влекача и ремаркето с дървения
материал. Според защитникът, напълно правилни и обосновани са и изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия Д.
обвинение, тъй като по делото липсвали данни процесния влекач да е бил
технически изправен, а и не било установено самия подсъдим да го е повредил. С
оглед на тези съображения, защитникът моли подадения въззивен протест да бъде
оставен без уважение и оправдателния съдебен акт на първата инстанция да бъде
потвърден.
В
последната си дума пред въззивният съд, всеки един от подсъдимите Т.Н.Н. и Н.Г.Д.
моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на
правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, включваща и
проверка на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция и
доколкото именно оценката на доказателствата е оспорена с въззивния протест,
констатира допуснати в тази насока от първостепенния съд особено съществени
процесуални нарушения, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК,
съставляващи самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК. Недостатъците
в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както до оценката на
доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите, и
свързаното с това неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, така и до липса на изложени съображения за изведените от
първостепенния съд правни заключения по приетите фактически констатации.
При постановяване на присъдата, с която са оправдани подсъдимите Т.Н. и Н.Д.
по възведените им обвинения съответно по чл.270 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26
ал.1 от НК и по чл.270 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, първоинстанционният съд не е
изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи посочване на доказателствената
основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на противоречията
между доказателствените материали, с мотивиране на изводите за кредитирането
им. Несъмнено е, че първият съд е формулирал фактическите обстоятелства, които
е приел за установени и че е извеждал аргументи от доказателствените източници,
но същевременно на практика липсва анализ на доказателствата и противоречията в
тях, както и излагане на мотиви защо се кредитират едни, а други се лишават от
доверие. Липсата на дължимия анализ на доказателствата при налични противоречия
в доказателствените източници, не дава яснота за процеса на формиране на
вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото на защита на страните
и в частност на това, да разберат основанията за постановяване на съдебния акт.
В хода на съдебното следствие
пред първостепенния съд е проведен разпит на свидетелите, както и е осъществена
процедурата по чл.281 от НПК на различни основания, предвидени в нормата, за
прочитане на техните показания, дадени на досъдебното производство. Обсъждайки
тези свидетелски показания, и след като е констатирал противоречия в
показанията на част от свидетелите, дадени в различните фази на производството,
при това за факти, които са от съществено значение за предмета на доказване,
районния съд на практика не е изложил съображения защо дава вяра на определени
показания. В мотивите се съдържа само общо посочване, че се възприемат
депозираните пред съда, свидетелски показания на Д. Д., П. И. П., В. Л., П. Д.
П., М. М., А. Д., Н. П., А. В., Й. Й., Н. Ц., Н. М., М. М., С. П., Р. Н., В. И.
и И. И., тъй като са „категорични, подробни, логични и непротиворечиви”, както
и показанията на свидетелите С., Г., В. и К., дадени обаче на досъдебното
производство, поради времевата им близост до момента на събитието. Тези
декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен анализ на
свидетелските показания, включващ и такъв на противоречията в тях, с посочване
на обстоятелствата, които се приемат за установени въз основа на тези
доказателствени източници. Освен това, някои свидетелски показания са били
интерпретирани от решаващия състав на съда произволно, като от тях са
възприемани обстоятелства, несъдържащи се в заявеното от съответния свидетел.
Такива пороци в процеса на
формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд се констатират по
отношение на оценката на свидетелските показания на т.нар. от този съд
„служители на РДГ – С.”, депозирани на досъдебното производство, за които
единствено е посочено, че „не са проведени обективно, всестранно и с
необходимата пълнота”, поради което не им е била дадена вяра. Липсва, обаче в
мотивите на присъдата, каквато и да е съпоставка между показанията на тези
свидетели, дадени при проведените им разпити в хода на производството – на
досъдебното производство пред разследващ орган и пред състав на БРС, и в хода
на съдебното следствие. Първостепенният съд изобщо не е посочил защо кредитира именно
показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, което е
пречка за контрол върху процеса на формиране на вътрешното му убеждение. С констатацията
си, че „на досъдебното производство, разпитите на служителите на РДГ С., не са
проведени обективно, всестранно и с необходимата пълнота”, поради което се
отхвърлят, първият съд не е изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК.
Процесуалните правила, свързани с оценката на събраните по делото доказателства,
изискват в мотивите да се посочи въз основа на кои доказателствени материали,
какви обстоятелства се приемат за установени по делото, а при противоречия в
доказателствените източници, да се изложат от решаващия съд съображенията му,
поради които се възприемат едни, а други – се отхвърлят. Освен това, следва да
се подчертае, че цитираните аргументи на първоинстанционния съд, с които е
лишил от доверие коментираните свидетелски показания, нямат съществено значение
при преценката на съда за надеждност и достоверност на доказателствените
източници, доколкото последната се свежда преди всичко до това, дали
съответното доказателствено средство съдържа сведения с достатъчно подробен и
конкретен характер, дали същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
на тези, изводими от останалите източници на доказателства.
В допълнение на констатациите,
касаещи преценката на показанията на отделни свидетели, следва да се отбележи,
че макар районния съд да е декларирал, че е оценил доказателствата в тяхната
съвкупност, липсва конкретно съпоставяне на изводимото от гласните
доказателствени средства – дали те са еднопосочни по отношение на фактическите
обстоятелства или са в противоречие по между си. Така, от множеството
ангажирани по делото гласни доказателствени средства, единствено е констатирано
от съда наличието на съществени противоречия между свидетелстването на А. А. в
различните фази на производството, във връзка с действията на подсъдимите Н. и Д.. В този аспект, предприетия от първостепенният
съд процесуален подход сочи и на избирателна оценка на доказателствата. В
частност, посочено е, че в разпита си на досъдебното производство свидетелят А.
е заявил, че е присъствал на извършената от горските инспектори проверка на
паркирания в района на м.”Р. в.” товарен автомобил, при която е било
констатирано нарушение по ЗГ, във връзка превозвания в него дървен материал; че
възприел действията на подсъдимия Н., който пристигнал на място и наредил на
водача на автомобила да не подписва съставения му акт за установяване на
административно нарушение, а на горските инспектори заявил, че няма да позволи
камиона да мръдне от мястото му; че видял „някой от двете момчета Н. или Н. по
прякор П. да се завира отдолу под ремаркето и да срязва маркучите”. В
показанията си пред първоинстанционния съд, свидетелят А. е заявил други факти
по отношение на поведението на подсъдимите Н. и Д. – че е възприел подсъдимия Н.
да провежда разговор със свидетеля С. П., след който се качил на влекача и си
тръгнал, а подсъдимия Д. единствено забелязал да стои изправен до ремаркето.
При тези противоречия първостепенният съд не е аргументирал никакъв извод за
това, кои показания, дадени от свидетеля А. А., възприема като достоверни и
поради какви съображения.
Липсва също така обективирана от
първоинстанционния съд преценка на това, показанията на коя група свидетели – И.
С., Д. Д., А. Й., В. Г., Н. П., Н. Ц., от една страна и М. М., П. Д. П., В. Л.,
П. И. П., И. И., от друга страна, се възприемат за правдиви и с какви доводи. Това
е било необходимо не само защото показанията на посочените свидетели са значими
по отношение на предмета на доказване, но и защото се констатират съществени
противоречия между сведенията, дадени от тези свидетели, във връзка с
действията на подсъдимите Н. и Д.. В показанията пред първата инстанция,
свидетелите И. С., Д. Д., А. Й., В. Г., Н. П., Н. Ц. категорично отричат да са
видели подсъдимия Н. да откача влекача от товарната композиция и управлявайки
го, да напуска мястото на проверката, докато показанията на свидетелите М. М.,
П. Д. П., В. Л., П. И. П. съдържат доказателствена информация в точно обратен
смисъл – че пристигайки на място, подсъдимия Н. наредил на св.И. да не подписва
съставения му акт за установяване на административно нарушение; - че заявил на
горските инспектори, че превозното средство и дървата няма да мръднат от
мястото; - че се качил на шофьорската седалка на влекача и с него напуснал
мястото; - че предал на подсъдимия Д. клещи, с който последния влязъл под ремаркето,
в резултат на което спирачните му маркучи били срязани. Първоинстанционният съд
е бил длъжен да констатира тези противоречия, както и да извърши преценка кои
от гласните доказателствени средства могат да бъдат кредитирани, още повече, че
тези обстоятелства са от съществено значение за преценката за съставомерността
на поведението на всеки от подсъдимите Н. и Д..
Направеният от районния съд извод
въз основа на показанията на свидетелите П. И. П., П. Д. П., М. и Л., че „те не
са уведомявали подсъдимия Н., че освен натоварените на полуремаркето дърва ще
бъде иззет и влекача” е некоректен. Това е така, поради изложените вече
съображения по-горе по отношение оценката на показанията на посочените
свидетели, а и защото подобен извод не може да бъде изведен от показанията на
свидетелите П. Д. П. и М. М.. При проведеният му допълнителен разпит от първия
съд, свидетелят М. е заявил /цитиран дословно/: „казахме му, че няма да
задържим влекача, а само с него да закараме ремаркето с дървесината в
горското. Обяснихме тогава на К. Н., че
няма да задържаме влекача”, а свидетелят М. е потвърдил: „казахме му да не пипа
влекача, че трябва да остане там, кой точно от колегите му разпореди не мога да
кажа” /л.152 от първоинстанционното произодство/.
Посочените нарушения при оценката
на доказателствата, които са опорочили процеса на формиране на вътрешното
убеждение на решаващия съд, както и основаването на изводи по фактите въз
основа на предположения, са довели и до неправилно установяване на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване и оттам до изведените от тях
правни заключения. Така, изводът, че „по делото не са налице доказателства,
сочещи че подсъдимия Н. се е запознал със съдържанието на съставения АУАН,
респ. че е бил уведомен за това, че влекача ще бъде иззет”, е напълно
произволен, поради липса на доказателствена обезпеченост. Преди всичко, това
заключение е в пълно противоречие с фактическите положения, които преди това в
мотивите си първостепенния съд е възприел, при описването на конкретно
възприетата от него фактическа обстановка. По-конкретно, в мотивите на
проверяваната присъда по недвусмислен начин е отбелязана констатацията на съда
на л.188 от делото, относно действията на подсъдимия Н. след пристигането му на
мястото на проверката – „при появата на обвиняемия Н., свидетелят И. И.
категорично отказал да подпише двата съставени срещу него АУАН. В този момент
обвиняемия Т.Н. заявил, че никой няма да изземва проверяваните дърва, тъй като
същите са добити законно и той е заплатил за тях…..Малко след това св.И. И.
разкачил товарната композиция, подсъдимия Н. подкарал влекача и се отдалечил в
посока към с.В.”. Следователно, при формиране на крайните си решаващи изводи,
първостепенния съд е отхвърлил тези фактически положения, които преди това в
мотивите си е възприел, при описването на конкретно възприетата от него
фактическа обстановка и съответно е извел правни заключения в пълно противоречие
с тези установени от него констатации по фактите. Освен това, този извод е
произволен и поради изложените вече съображения в предходния абзац, по
отношение оценката на показанията на свидетелите П. И. П., П. Д. П., М. и Л.. В
допълнение към това, следва да се отбележи и, че никъде районния съд не е
обективирал аргументи защо не възприема нищо от заявеното от посочените
свидетели, които са разпитвани в хода на съдебното следствие и два пъти в
съдебната фаза, при които разпити са дали подробни, детайлни и конкретни
сведения, във връзка с действията на подсъдимите Н. и Д.. Така например, при
разпита си в хода на съдебното следствие, свидетелят П. И. П. е заявил:
„….дойде г-н.Н. и каза, че камиона и дървесината няма да се карат никъде и там
ще останат…Водеха се преговори и разговори, и в един момент, когато вече беше
разпоредено камиона да се закара на отговорно пазене в ДГС Ботевград, влекача
незнам от кой беше откачен, на него се качи Т.Н., заедно с шофьора и тръгнаха в
посока с.В.”. В такъв смисъл са и показанията на свидетеля Л.: „когато дойде
подсъдимия Н. му обясних, че ще изземем дървата и ще се съставят актове, той
каза че няма да ги вземем, и затова извикахме полицията..Т.Н. се качи на
влекача и го откара” и показанията на свидетеля М.: „след съставянето на
актовете, на място при нас пристигна подсъдимия Н. и ние му обяснихме с Л., че
ремаркето трябва да го задържим..Аз казах, че с влекача трябва да го закараме
до двора на горското в Б., където да го съхраним. След като му казахме това,
той каза, че всичко е законно и не може да стане това да му вземем ремаркето”.
Тези свидетелски показания изобщо не са били обсъдени в съдебния акт и от последния
не става ясно въз основа на кои доказателствени източници, съдът е направил
заключението си, че подсъдимия Н. не е бил запознат от горските инспектори със
съдържанието на съставените актове за установяване на административно нарушение
и в частност с това, че по тяхната сила, товарната композиция и дървения
материал, превозван с нея, следва да бъдат временно иззети.
Изцяло декларативни и изградени
въз основа на предположения, в нарушение на забраната по чл.303 ал.1 от НПК, са
изводите /л.9 от мотивите/ за това, че по делото е останало недоказано
подсъдимия Д. да е срязал спирачните маркучи на полуремаркето, доколкото
„изначално по делото не е било ясно самото полуремарке било ли е в изправност,
респ. всички маркучи по него били ли са здрави”. Този извод, използван от
първия съд, за да обоснове невиновността на подсъдимите Д. и Н. в
съвместното извършване на
инкриминираната им престъпна деятелност, не почива на изводими от
доказателствените средства факти, а изцяло на предположения. Това е така,
доколкото от мотивите на съда не става ясно конкретно от кои доказателствени
източници, се извеждат посочените фактически обстоятелства. Тук отново
първостепенният съд е подходил избирателно при оценката на доказателствата,
като е коментирал във връзка с поведението на подсъдимия Д., единствено
показанията на свидетелите П. И. П. и П. Д. П., които е тълкувал не според
действителното им съдържание. Всъщност, съответен анализ дори и на тези
доказателствени източници не е направен от съда в мотивите му, а само е
посочено, че същите не носят информация за това, дали подсъдимия Д. „е срязал
някой маркуч на ремаркето” с предоставените му от подсъдимия Н. клещи. В същото
време, обективността е изисквала да бъде извършен коментар на заявеното от
свидетеля П. Д. П. /л.53 от първоинстанционното дело/ относно конкретиката на
действията на подсъдимите Д. и Н.: „Т. носеше в ръката едни клещи, тип резач,
които ги подаде на Д. и след като Д. влезе под ремаркето, чух изпускане на
количество въздух. Колегата понечи да го снима и така разбрахме, че е изпуснат
въздуха и се саботира това ремарке да не може да се придвижи”. Не е обсъдено и
заявеното от свидетеля П. И. П. /л.50 от делото/: „когато Т. дойде даде на Д.
клещите и той легна под ремаркето. Само него видях да ляга под ремаркето. Точно
как ги реже не съм видял. След като той излезе изпод ремаркето, отидохме да
видим какво и станало и какво е правил и видяхме, че шлауките или маркучите за
спирачната система са срязани”.
В обобщение, всичко изложено
по-горе сочи на извод, че на практика липсват мотиви на постановената от
първата инстанция присъда, доколкото от процесуалноправна гледна точка липса на
мотиви на съдебния акт по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, се
констатира не само когато такива отсъстват изобщо, но и когато те са толкова
формални и незадълбочени, или съдържат съществени вътрешни противоречия досежно
приетите за установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед
фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да бъде
разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано вътрешното
му убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт пък винаги води до
невъзможност контролиращата инстанция да извърши проверка за правилното
приложение на закона от решаващия съд.
Гореобсъжданата липса на мотиви
съгласно цитираната разпоредба от НПК /чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК/ в
проверявания съдебен акт, води до съществено нарушение на процесуалните правила
и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото
накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на
своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби
или протест по реда на инстанционната проверка. Предвид характера на допуснатото нарушение,
въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противното би означавало
страните да бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с решението на която
могат и следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите,
обсъждани при постановяване на присъдата.
Гореизложеното от своя страна обуславя и извод за отмяна на атакуваната присъда и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен
съд, в изпълнение на правомощията на въззивната инстанция, предоставени й с
разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК.
Предвид характера на допуснатото
в контролираната присъда съществено процесуално нарушение, настоящият състав на
СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въвзивния
протест, както и изнесените такива от страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 14 от 14.05.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д.
№ 7/2018 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.