П Р О Т О К О Л
№ 411/15.5.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На петнадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. ПОПОВ
Секретар КАТЯ
АПОСТОЛОВА
Прокурор АНТОНИЯ ИВАНОВА
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Ст. Попов
ЧНД № 415 по описа за 2019
г.
На именното повикване
в 14:30 часа се явиха:
Л.св. Г.С. - явява се лично.
За Затвора-Варна се явява Йордан Йорданов
– Началник на Затвора-Варна, редовно упълномощен.
В залата се явява адв. С.К. определен
съобразно уведомително писмо на АК-Варна за служебен защитник на лишения от
свобода.
Съдът като взе предвид, изразеното от л.св. Г.С. в декларация от 19.04.2019
г. желание за назначаване на служебен защитник и на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА на осъд. лице С. за служебен защитник адв. С.К. ***.
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Й. Йорданов: Да се даде ход на
делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Л. св. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето, предложено за освобождаване и приложените към
делото писмени документи.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, молбата за УПО на лишения от свобода С. намирам за допустима,
но неоснователна. С оглед деянието за което е осъден и размера на наказанието, към
настоящия момент е изтърпял повече от 2/3 от наложеното с присъдата наказание, като
същото е извършено при условията на опасен рецидив, налице е първата предпоставка.
Втората обаче, че са налице безспорни и категорични, безпротиворечиви док-ва
относно това, че осъдения в следствие на корекционната работа с него се е
поправил, превъзпитал в достатъчна степен и може успешно да бъде ресоциализиран
в обществото, не са налице такива и док-ва за това се съдържат в представените
справки и други док-ва в затворническото досие на осъдения. Макар че същия
въпреки пинетенциарното третиране е
постигнал напредък, който не е несъществен, не е наказван нито веднъж от началото
на престоя си в МЛС при изтърпяване на настоящото наказание, награждаван е,
работил е и е коригирано неговото поведение до средните стойности от риска от рецидив
- 59 точки. Видно обаче от представените справки от Инспектор „Социална
дейност“, ръководител на управление социална дейност, експертна оценка за
актуално психично и емоционално състояние, заявените и демонстрирани мотиви от
страна на л.св. и цели, извън местата за лишаване от свобода са само привидни. С
поведението си, макар и същото да е в рамките на режимните изисквания, не е показал
такова което да изведе у служителите на администрацията на затвора данни за
това същият в достатъчна степен да е преодолял
криминогенните нагласи в своето поведение и да е осъзнал в цялост последствията
от извършеното от него престъпление за което е осъден. Това е дало основание на
администрацията на затвора да изведе данни за това, че корекционната работа с
осъдения следва да продължи, макар и за един сравнително кратък срок, който остава
за изтърпяване на наказанието, същия да не бъде условно предсрочно освобождаван.
В тази насока е експертната оценка която е изготвена и представена от 05.03.2019
г., като резултатите от проведеното изследване определят средна обща оценка на
криминогенните потребности. С оглед натова моля молбата за У3ПО на С. да не
бъде уважавана.
Й. Йорданов: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за
допустима, но неоснователна, като съображенията съм си ги изложил писмено.
Адв. К.: Уважаеми г-н Председател, от документите които са приложени към
настоящата процедура можем да извлечем следното: В тях се съдържат факти, които
са неоспорими и неоспорени, те произтичат от затворническата администрация и
тяхната интерпретация от страна на прокуратурата и от същите затворнически власти.
Пред съда се изнесе, че не са налице обективни данни за промяна настъпила
в осъд. лице. Но такава презумпция не съществува в закона по отношение на тази
процедура. Тя трябва да бъде изведена от фактите, които са настъпили в и по време
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В абсолютно всички документи
няма нито един изложен факт от който да е видно, че осъденото лице не е
спазвало вътрешния ред, не е изпълнявало разпореждания, а точно обратното. Да е увеличило
или запазило тенденцията към криминогенно поведение, точно обратното е записано
във всички документи. Да няма налице
положителна линия, точно обратното е записано, същият е редовен и отговорен в работа
си и не само това, а е записано изрично, че същият избягва и е дистанциран от лишени
от свобода, очертали се като нарушители.
Всички изложени факти са в полза на осъдения, същият е бил многократно
награждаван, между които три пъти е с домашен отпуск, веднъж 3 дни и два пъти за
срок от 5 дни. Няма никакви индиция и док-ва той да е нарушавал режима и във
връзка с тези три поредни отпуски. Изрично е посочено, че се е връщал на време
и това не е повлияло по никакъв отрицателен аспект, нито във вътрешно
затворническия режим, нито когато е бил в отпуск. Няма данни за противообществени
прояви докато е бил извън стените на затвора. Всичките тези положителни факти
изложени в документацията са за един период от 2 години, недоумяваме защо се счита,
че те са само свързани с намерението му да остави добро впечатление с оглед
демонстративна готовност за промяна на поведението, но не реална такава и във връзка с процедурата
за предсрочно условно освобождаване. Ако някой може 2 години да следва
законосъобразно и съобразно порядките на затвора реда, поведение в продължение
на две години без нито едно отклонение, това е не само индиция, това е твърдо
док-во за промяна на характер.
В тази връзка считаме, че тълкуването на всички положителни факти, но в
отрицателен аспект, не следва да бъде кредитирано от съда. Налице са формално
основанията 2/3 е изтекло от осъждането му, останала е 1/3, за този срок съдът ще следва да му постанови
условно осъждане и съответните мерки като, които той ако наруши ще излежи и
тази част. Това е стимул за законосъобразно поведение. Считаме, че са налице всички основания да бъде
уважена молбата за УПО на осъдения.
Л. св. С.:
Поддържам молбата си и моля да бъда
предсрочно условно освободен.
Производството
е по чл. 437 и сл. от НПК инициирано по искане на осъденото лице С., съдържащо искане за условно
предсрочно освобождаване. Молбата е придружена със съответните становища от администрацията
на Затвора-Варна.
В с.з. представителят на ВОП счита, че
същата не следва да бъде уважавана, като аргумент за това посочва липсата на категорични
доказателства, че лицето се е поправило.
Същото е мнението и на Началника на Затвора-Варна,
което писмено е обективирано в приложените към молбата становище.
На противното разбиране е процесуалният
представител на С., като той счита, че всичко изложено в изготвените документи от
затворническата администрация сочи, че молбата следва да бъде уважена. Такова е
искането и в последната дума на осъдения С..
Съдът като се запозна с материалите по
делото становищата на страните прецени следното:
По отношение на изискванията залегнали
в чл. 70 и сл. от НК съдът счита, че е налице първата материално правна предпоставка,
а имено лицето да е изтърпяло фактически 2/3 от наложеното му наказание. Това е
така, с оглед обстоятелството, че С. изтърпява наказание за престъпление, извършено
в условията на опасен рецидив, което обстоятелство се установява категорично от
приложената справка за съдимост.
По отношение на втората предпоставка
съдът счита, че тя не е налице поради следното:
Всичко изложено в с.з. от страна на защитата, а
в голямата си част от страна на представителя на държавното обвинение е вярно и
то е обективирано в становищата на специализираната администрация - лицето има
поведение в места за лишаване от свобода, което следва да бъде оценявано категорично
положително, същият е награждаван, полага труд, няма конфликтни зони и такива лица,
с които да контактува, но така или иначе това само по себе си не може да
обоснове извод такъв, какъвто изисква закона, а имено доказателство за трайното
му поправяне. В крайна сметка това поведение се дължи от лицата лишени от
свобода, а отделно от това е налице и възможност за административно санкциониране
за неспазване на определените законови и подзаконови нормативни актове, които
регулират поведението в местата за лишаване от свобода.
В този смисъл, съдът намира, че
анализът, който е направен и заключението на съответното длъжностното лице по
отношение риска от рецидив е от най-важно значение относно извод за неговото
поправяне и готовност за ресоциализация. Конкретно С.
е постъпил с внушителните 86 точки риск от рецидив, като след цялостното му специализирано
третиране /близо две години/, този риск е спаднал само с 21 точки. Към
настоящият момент е 59 точки. Риск с еквивалент 59 т. не само не е малък /голяма
част от лишените от свобода постъпват с далеч по-ниски стойности/, но и за лице
със съдебно минало като на С.,
представлява изключителен риск да извърши престъпление. Самия факт, че съществува и минимален
риск лицето да извърши престъпление, съдът счита, че не може да се даде
категорично становище, че той е готов за съответната социализация в обществото
и следва да бъде предсрочно условно освободен. Към настоящият
момент съдебният състав счита, че втората предпоставка не е налице и
разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение.
В отговор на аргументите на защита, че
С. е бил изряден по отношение дадения му домашен отпуск и завръщането му в затвора,
следва да бъде посочено, че престъплението
за което изтърпява настоящата присъда е извършено само два месеца след като е бил
освободен от МЛС.
Поради горното съдът счита, че молбата
не следва да бъде уважена, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Р.С. – ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието определено по НОХД № 908 / 2017 г. на РС-Варна.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на глава двадесет и втора от НПК пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: