№ 522
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900400 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕТП Панорама
Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, дружество, учредено съгласно законите на Р. Турция и
вписано в Централния търговски регистър на Р.Турция с No *****, с данъчен номер: ******,
със седалище и адрес на управление: Йени мах. 33150, сок. Бабил Тауър No 3, Ич Капъ No
19, Мезитли, Мерсин, Р. Турция, представлявано от К.Д. – директор, срещу „Инпе
Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
Владислав Варненчик, бул. „Ян Хунияди“ No 31, ет.1, ап. 102, представлявано от П. Й. Д. –
управител, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 345 000 евро /триста четиридесет и пет хиляди евро/, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда / 14.07.2023г./ до
окончателното изплащане на задължението, представляваща платена на отпаднало
основание сума, дължима като договорена продажна цена по сключения между страните
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 16.05.2023г. с предмет: продажба
на 5 броя употребявани регистрирани Товарни автомобили - влекачи, марка ,.Мерцедес",
модел „Актрос" с номера, както следва: № на шаси: ****** и с per. № *****; № на шаси:
****** и с per. № ******; № на шаси: ****** и с per. № ******; № на шаси: ****** и с per.
№ ****** и № на шаси: ****** и с per. № *****, при уговорена единична цена за всеки от
влекачите в размер на 69 000 евро /шестдесет и девет хиляди евро/, който е развален от
страна на ищеца, поради неизпълнение на задълженията на ответника – забава, която е
довела до безполезност на престацията за ищеца.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 16.05.2023г. между ответника „Инпе Транспорт“ ООД, от
1
една страна като Продавач, и ищеца „ЕТП Панорама Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, от
друга страна като Купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
моторни превозни средства, по силата на който ищецът се съгласил да закупи, а ответникът
от своя страна се съгласил да му продаде 5 броя употребявани и регистрирани Товарни
автомобили - влекачи, марка „Мерцедес", модел „Актрос" с номера, както следва: ****** и
с peг. № *****; № на шаси: ****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг. № ******;
№ на шаси: ****** и с peг. № ****** и № на шаси: ****** и с peг. № *****, при уговорена
единична цена за всеки от петте влекача в размер на 69 000 EUR /шестдесет и девет хиляди
евро/, или всички на обща стойност 345 000 EUR /триста четиридесет и пет хиляди евро/.
Върху сумата не се начислява ДДС, на основание чл. 28, ал.З от ЗДДС.
Предварителният договор за покупко-продажба па МПС между страните е писмен, като
до сключването на същия се било стигнало при следната хронология на събитията: На
10.05.2023г. българският гражданин г-н Ю.Е.А., който е пълномощник на ищцовото
дружество в Р. България, получил указания от ръководството на ищцовото дружество да
намери камиони (влекачи), които дружеството да закупи. На 12.05.2023г. Ю.А., действащ
като пълномощник на ищцовото дружество, установил отношения с управителя на
ответното дружество по телефона, както и комуникация с него посредством мобилно
приложение за комуникация от профила си „ВMY GLOBAL ТRANS". След водене на
преговори, уточняване на специфики и цени, Ю.Е.А., като пълномощник на ищцовото
дружество, изразил волята си да закупи гореописаните 5 броя влекачи при описаните по-
горе цени, а управителят на ответното дружество от своя страна се съгласил да му ги
продаде.
По повод на изразената воля за сключване на предварителен договор за покупко-
продажба па гореописаните употребявани и регистрирани 5 броя влекачи управителят на
ответното дружество (продавач) е издал на ищеца (купувач) Проформа Фактура (Проформа
Инвойс) с № ********** от дата 16.05.2023г. на обща стойност 345 000 EUR (триста
четиридесет и пет хиляди евро). Проформа Фактурата, съдържаща подпис и печат от страна
на дружеството продавач, е изпратена от неговия управител на пълномощника на купувача
по ел. път, който от своя страна също е положил подпис на документа в графата за
дружеството купувач. По този начин двете насрещни съвпадащи волеизявления на страните
са материализирани в писмен документ, съдържащ всички съществени елементи на
проектираната прехвърлителна сделка - подробно индивидуализиране па превозните
средства с техните номера на шасита и регистрационни номера; цената за всяко едно от
превозните средства, пълните данни на страните по сделката и техните качества по нея.
Твърди, че това обстоятелство придава на Проформа фактурата от 16.05.2023г. характера на
писмен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, който е сключен в
необходимата по закон писмена форма и валидно обвързва страните по него с техните
съответни права и задължения на купувач и продавач.
Съгласно постигнатите уговорки влекачите е следвало да бъдат прехвърлени в
собственост и предадени от ответника на ищеца в гр. София, Р. България в срок до 20 дни от
2
плащането на цялата цена за тях. Ищецът заплатил сумата по Проформа Фактурата изцяло
по банков път, с извършването на два броя банкови преводи – на 17.05.2023г. са наредени
200 000 EUR (двеста хиляди евро), които са постъпили в сметката на ответника на
18.05.2023г., а с вторият от тях на 23.05.2023г. са наредени 145 000 EUR (сто четиридесет и
пет хиляди евро), които са постъпили в сметката на ответника на 26.05.2023г.
Водени са многократни разговори между Ю.А. /по молба на ищеца/ с управителя на
ответното дружество за възможността камионите да се доставят по –рано от уговорените 20
дни, като не само че това не се случило преди, но и на датата на уговорения падеж –
14.06.2023г., както и впоследствие. На 20.06.2023г. (вторник) Ю.А., като пълномощник на
ищеца написал електронно съобщение чрез мобилно приложение до управителя на
ответното дружество с искане да върне парите, като му дал срок за доброволно изпълнение
до петък (т.е. до 23.06.2023г.), на което г-н П. Д. отговорил: „ОК“. Ищецът поддържа, че
направеното искане на практика съставлява изявление за разваляне по смисъла на чл. 87,
ал.2 от ЗЗД, което е достигнало до законния представител на ответника и очевидно същият
дори се е съгласил с него. Изискуемата по закон писмена форма на отправеното изявление
за разваляне на писмен договор се счита за спазена в случая, по аргумент от чл. 293. ал.4 от
ТЗ и чл.З, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Виновното неизпълнение (забавата) от страна на ответника е
довело ищеца до състояние на безполезност от получаването на договорената престация, тъй
като са му били крайно необходими влекачи за осъществяване на дейността на дружеството
и се с наложило да си набави камиони от другаде. Въпреки че даденият срок за доброволно
изпълнение (23.06.2023г.) е отминал отдавна и оттогава са били отправени многобройни
покани от страна на ищеца, до ден днешен ответникът не му възстановил сумата.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост на иска, но твърди, че бил
преждевременно предявен и в тази връзка неоснователен. Счита, че липсва годен писмен
предварителен договор за покупко-продажба на МПС – фактурата не представлявала такъв.
Сочи, че описаните влекачи и сега не са собственост на ответника, а на неговия
лизингодател "ББР Лизинг" ЕАД - обстоятелство, което е известно на ищеца още от
водената от тях кореспонденция към него момент. В описанието на влекачите липсва номер
на двигателя и цвят. Проформа фактурата не можела да съставлява договор в изискуемата по
закон форма и поради обстоятелството, че в нея липсва срок на сделката/датата за
сключване на окончателния договор/ и мястото на предаване, както и липсва указание, че
посочената сума е окончателна цена на сделката. В същата не било отразено и как ще бъдат
прехвърляни влекачите - с договор с нотариална заверка, или с окончателна фактура и с
прекратяване на регистрация в КАТ и за чия сметка ще се разходите за това. Обобщава, че
издадената проформа фактура е вид споразумение за сключване на предварителен договор,
но не и предварителен договор, защото не отговоря на изискванията на чл.19, изр. второ от
ЗЗД. Такива детайли липсват и в кореспонденцията между страните. Излага още, че цената
на един такъв влекач/както предложените/ - марка, модел, година на производство и
изминат километраж е 83000 евро, т.е. продажната цена за всеки би могла да е до 85000
3
евро, но не и 69000 евро. Страните са имали устна договорка за крайна цена от по 79000
евро на влекач. Че е имало уговорка за друга цена се установява от кореспонденцията,
изхождаща от пълномощника на ищеца /15.06.23 г. - 10.39 ч : „Не ми дават парите, моля те
гледай другата седмица да го оправим".
Изявлението на пълномощника на ищеца от 20.06.23 г. в 13.18 ч : „Връщай парите
обратно" не представлявало годно правно изявление за разваляне на договор, а и същото не
било в изискуемата от закона форма, т.е. липсвало изявление за разваляне на договора.
Твърди и че не е оспорил получаването на сумата по процесната фактура. Опитал се е
да постигне споразумение с ищеца и да уговорят начин на връщане, тъй като не са успели да
се договорят за крайната цена на влекачите. Твърди, че ищецът е бил наясно, че нямат
сключен договор, както и че цената е следвало да бъде 395 000 евро. Позовава се на
документация, разменена между страните с оглед постигане на споразумение. Не бил дал
повод за завеждане на делото.
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа предявения иск по основание и размер. Излага, че Проформа фактурата
представлява предварителен договор, тъй като носи всички белези на предварителен
договор и съдържа съществените условия на окончателния договор. Спазена е формата за
действителност, определени са уговорените за продажба вещи и е уговорена цена на същите,
като се позовава на съдебна практика в тази връзка. Дали ответникът е бил собственик на
предложените за продажба влекачи или не, към момента на съвпадане на волеизявленията
по предварителния договор /проформа фактура/ е ирелевантно, тъй като ангажиментът за
продажба на вещите е валиден, дори ответникът да не е бил собственик на същите.
Съществено е ответникът да е собственик на вещите към момента на тяхната продажба /към
момента на разпореждането с тях/, но до такава продажба не се е стигнало поради
виновното неизпълнение (забавата) от страна на ответника, което негово неоправдано
забавяне е довело ищеца до състояние на безполезност от получаването на престацията.
Поддържа твърдението, че дали е предварителен договор или споразумение, е без особено
значение, тъй като договорът между страните е развален едностранно от ищцовото
дружество поради виновното неизпълнение (забавата) от страна на ответника, което негово
неоправдано забавяне е довело ищеца до състояние на безполезност от получаването на
престацията. В тази връзка и след разваляне на договора, ответното дружество е издало
Кредитно известие до ищеца за връщане на получените на отпаднало основание суми. В
нито един документ, нито в приложената кореспонденция между страните не е уговаряно
плащане на суми различни от отразените в проформа фактурата, фактурата и кредитното
известие суми. Какви неподписани от никоя от страните споразумения са си разменяли
процесуалния представител на ответника и самия ответник е ирелевантно за
производството, както е и ирелевантно каква била цената на влекач в официалната страница
на производителя /подчертава, че посочената цена за влекач е за такъв производен през
2021г., а отразените в проформата фактура, видно от кореспонденцията между страните са
от 2020г./. Между страните е уговорена цена за всеки един от продаваемите влекачи. Цената
4
е отразена в нарочно издадена проформа фактура и същата тази цена е платена от ищеца, но
влекачите не са доставени. Оспорва и че ответникът не бил дал повод за завеждане на
делото, тъй като не е върнал дължимите суми, които самият той не отричал да е получил.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в
него фактически и правни доводи и доказателствени искания. Твърди, че издадената
проформа фактура не е предварителен договор между страните, доколкото в същата липсват
съществени и необходими условия. Твърди и че липсва надлежно „разваляне" на това
споразумение за сключване на предварителен договор.Твърди, че цената на влекачите е
различна от описаната в проформа фактурата. Не е признавал, че сумата следва да се върне
заради отпаднало основание, напротив твърди в отговора, че връщането на заплатената сума
следва да е заради получаването й поради неосъществено такова.
В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
процесуални представители, които поддържат предявените искове, молят за уважаването им
и за присъждане на разноски по представен списък. За ответника се явява лично
управителят, както и процесуален представител, които молят за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски по представен списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът „Инпе Транспорт“
ООД e получил по банковата си сметка от „ЕТП Панорама Отомотив Наклие Иншаат“ ООД
общо сумата от 345 000 евро, както следва: с превод от 17.05.2023г. – 200 000 евро и с
превод от 23.05.2023г. – 145 000 евро, получени от ответника съответно на 18.05.2023г. и на
26.05.2023г.
На л. 24 до л. 96 от делото е приета кореспонденция, водена по Whatsapp между
акаунти с имена: BMY Global Trans и P.D.V.. Видно от кореспонденцията е че BMY Global
Trans, действащ като пълномощник на трето лице е провеждал разговори за закупуване на
различни модели камиони и влекачи на различни цени. По отношение на процесните
влекачи P.D.V. е издал проформа фактура за общата сума от 345000 евро, която е изпратил
на BMY Global Trans и съответно е получено плащане от ищеца по делото, което е
постъпило по сметка на ответника на 18.05.2023г. и на 26.05.2023г. В кореспонденцията на
л. 29 от делото P.D.V. / 19.05.2023г. -10: 08ч./ е заявил, че „долу горе 20-на мисля, но аз ще
ти кажа. Може у по-бързо да стане“, както и малко по-долу - 19.05.2023г. – 10: 11ч. – „ама
нали сме казали от самото начало. Долу-горе 20-на дни от получаването на цялата сума“. На
л. 34 от делото изявлението от 20.06.2023г -13: 17ч. и 13: 18ч. BMY Global Trans е „връщай
парите обратно. Това не е сериозно казаха хората. До петък връщай парите“.
Издадена е проформа-фактура No ********** от 16.05.2023г. с издател ответното
дружество - „Инпе Транспорт“ ООД и получател- ищцовото дружество: „ЕТП Панорама
Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, която е за общата сума от 345 000 евро и с посочено
5
описание – основание: „продажба на МПС“ или общо 5 броя, индивидуализирани, както
следва: марка „Мерцедес", модел „Актрос" с номера, както следва: № на шаси: ****** и с
peг. № *****; № на шаси: ****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг. № ******;
№ на шаси: ****** и с peг. № ****** и № на шаси: ****** и с peг. № *****. Посочена е
единична цена за всяко от МПС – тата в размер на 69 000 евро, период на доставка:
16.05.2023г. и дата на падеж: 19.05.2023г.
На л. 191- л. 194 от делото е представена фактура No *******, издадена от ответника,
като доставчик и с получател ищеца по делото за сумата от 345000 евро и основание:
„продажба на МПС“ или общо 5 броя, индивидуализирани, както следва: марка „Мерцедес",
модел „Актрос" с номера, както следва: № на шаси: ****** и с peг. № *****; № на шаси:
****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг.
№ ****** и № на шаси: ****** и с peг. № *****. Посочена е единична цена за всяко от МПС
– тата в размер на 69 000 евро. Доставката е освободена от заплащане на ДДС. Датата на
данъчното събитие е 25.05.2023г.
На л. 195 – л. 198 от делото е представено Кредитно известие No ****** към фактура
No *******, издадено от ответника, като доставчик и с получател ищеца по делото за сумата
от 345000 евро и основание: „продажба на МПС“ или общо 5 броя, индивидуализирани,
както следва: марка „Мерцедес", модел „Актрос" с номера, както следва: № на шаси: ******
и с peг. № *****; № на шаси: ****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг. №
******; № на шаси: ****** и с peг. № ****** и № на шаси: ****** и с peг. № *****.
Посочена е единична цена за всяко от МПС – тата в размер на 69 000 евро.
От ответника е ангажирана разпечатка от електронна обява в интернет от страницата
на Мерцедес, от която се установява, че цената на влекач от типа на процесните е 82 900
евро без ДДС. /л. 207/.
На л. 199 от делото е ангажирано платежно нареждане от 01.08.2023г., с което
ответникът се е опитал да преведе по сметка на ищеца сумата от 10000 евро с посочено
основание „Кредитно известие ***** към фактура No *******“ Няма данни сумата да е
постъпила по сметка на ищеца, а и самият ответник сочи, че сумата не е преведена поради
наложения запор на сметките.
Видно от приложената електронна кореспонденция /л.200 – л. 207/, разменена по
електронна поща между страните, те са се опитали да постигнат помежду си споразумение, с
което да уредят отношенията си във връзка с получената от ответника сума от 345 000 евро,
като в отговор, изпратен на 03.07.2023г. от ответника към ищеца, същият оспорва, че
страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба, а сочи че са имали
уговорка, според която общата цена е 395 000 евро, която не е заплатена, а е платено само
частично 345 000 евро, като срокът за доставка е 20 дни от плащане на цялата сума.
Страните не са постигнали съгласие по основанието, на което сумата от 345 000 евро е
преведена, тъй като и двете споразумения са останали само проект, не са подписани от
страните.
6
На л. 231 от делото е представена проформа фактура No ******., с издател ответното
дружество - „Инпе Транспорт“ ООД и получател- ищцовото дружество: „ЕТП Панорама
Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, която е за общата сума от 331200 000 евро и с посочено
описание – основание: „продажба на МПС“ или общо 4 броя, индивидуализирани, както
следва: марка „Мерцедес", модел „Актрос" с посочени номера на шаси и рег. номера *****,
*******, ******* и *****. Посочена е единична цена за всяко от МПС – тата в размер на
69 000 евро, период на доставка: 09.06.2023г. и дата на падеж: 09.06.2023г.
На л. 277 до л. 310 от делото са приложени доказателства – товарителници, митнически
декларации и фактури, от които е видно, че в периода юни/юли 2023г. ищецът е закупил 5
броя камиони от други продавачи, различни от ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване наличието на валиднo облигационно
правоотношение между страните по сключен действителен предварителен договор между
тях с посочения предмет – за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на
описаните влекачи, за цената от 69 000 евро и със срок за сключване на окончателен договор
– до 20 дни от пълното плащане на цената; надлежно изпълнение на задължението за
заплащане на цената по договора; прекратяване действието на договора поради разваляне на
същия и спазване на законовите изисквания за развалянето му, в т.ч. че изпълнение след
забавата е безполезно за ищеца. В тежест на ответника, с оглед предприетата от него защита
е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а
именно: да докаже наличието на твърдяното основание за получаване на сумите, а именно
единствено на основание преддоговорни отношения, като до сключване на договор не се е
стигнало поради нерзабирателство за цената по сделката.
Спорен момент между страните в производството е дали основанието, на което сумата
от 345 000 евро е получена от ответника е предварителен договор за продажба или е с оглед
на преддоговорни отношения, като основанието не е осъществено, т.е. страните не са
постигнали съгласие по съществените условия на окончателния договор – цената на
сделката.
Съобразно разпоредбата на чл. 144 от Закона за движение по пътищата, собствеността
на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като в случай на
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с
товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани
мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3 включително когато регистрацията на
съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат
нотариално заверени. Не се изисква нотариална заверка в случаите, когато приобретателят е
в чужбина и за които МПС няма последваща регистрация за движение в страната, както е в
процесния случай, т.е. за конкретната продажба на процесните МПС законът изисква
единствено писмена форма на договора, като не е необходима нотариална заверка на
7
подписите. В чл. 19 от Закона за задълженията и договорите е посочено, че предварителният
договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална
или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Следователно в
процесната хипотеза не е необходима писмена форма за сключването на процесния
предварителен договор.
Съдът намира, че от представените доказателства безспорно се установява, че страните
са сключили предварителен договор за покупко-продажбата на процесните 5 бр. МПС.
Издадената проформа фактура, по която ищецът е извършил плащане, ведно с водената от
страните кореспонденция, която не е оспорена от ответника, установяват, че страните са се
договорили за цена от 69 000 евро на влекач и за доставката на влекачите до 20 дни от
плащането на цената. Ответното дружество не е оспорило представителната власт на
Ю.Е.А., който стои зад акаунта в Whatsaap - BMY Global Trans, както и че П. Д., като
управител на ответника е с акаунт - P.D.V., както и че представената кореспонденция е
именно с това съдържание, което страните са си разменили помежду си. В проформа
фактурата и в разменената кореспонденция МПС –тата са индивидуализирани с модел,
номер на шаси и регистрационен номер. Самият ответник като е издал проформа фактурата
е изписал като основание, че цената е за продажбата, като окончателен размер е посочена
сумата именно от 69 000 евро на влекач. В кореспонденцията между страните също няма
индикация, че страните са договорили различна цена, напротив, съдържа се изявление, че
плащането е окончателно получено и е дадено обещание, че влекачите ще бъдат доставени
дори преди изтичането на договорения между страните 20 дневен срок. Едва след като се
установява, че ответникът няма да достави влекачите в срока и е отправено искане за
връщането на парите, при намесата на адвокатите на страните, за първи път е наведено
твърдение, че се касае за различна договорена цена, а именно тази от общо 395 000 евро.
Това твърдение за различна договорена цена не следва да се възприема и остана недоказано,
доколкото нито в разменената кореспонденция по Whatsapp, нито в издадената фактура, или
в друг документ, който да изразява съгласие от ищеца, намира опора. Напротив,
твърдението се опровергава и от издадената втора проформа фактура No ******. по
отношение на желанието на ищеца да закупи и други 4 влекача, като процесните, които
също са на цена от 69 000 евро за влекач. Следва да се отбележи, че с издаването на
проформа фактурата самият ответник е изразил съгласие с цената на процесните мпс, като
последващото му оспорване е с оглед защитата по делото и не следва да се взема предвид,
след като към датата на сключване на сделката и изтичането на срока за изпълнение, такива
възражения не са направени, които съдът да възприеме като своевременни. Съдът намира,
че доколкото не се изисква писмена форма за действителност на предварителния договор, от
представените доказателства проформа фактура и разменената кореспонденция между
страните се доказват съществените договорки на предварителния договор –
индивидуализирани са продадените МПС, цената за тях и срока за доставка и сключване на
окончателен договор.
За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че за сключването на предварителния
8
договор е необходима писмена форма за действителност, в случай, че сделката за покупко-
продажба на процесните МПС не попада в хипотезата на изключенията по чл. 144 ал.2 от
Закона за движението по пътищата и за нея се изисква и нотариална заверка на подписите,
то не е необходимо изявленията да бъдат материализирани върху един и същ материален
носител. В случая проформа - фактурата, по която е извършено плащане съдържа
съществените уговорки на предварителния договор, а страните, както е видно и от
разменената кореспонденция между тях, не спорят, че срокът за доставка и сключване на
окончателния договор е 20 дни от получаване на плащането.
Страните не спорят, като беше прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 345 000 евро на ответника. Твърденията се
установяват и от приетите като доказателства платежни нареждания.
По отношение на прекратяването действието на договора поради разваляне на същия,
съдът намира, че и това обстоятелство се установи по делото. Действително, че изявлението,
отправено по Whatsapp от представителя на ищеца до ответника не съдържа изрично думата
„разваляне“, но от разменената кореспонденция се установява, че ответникът не е изпълнил
задължението за сключване на окончателния договор и за предаването на влекачите в
20дневния срок, въпреки многократните покани за изпълнение от ищеца. Ответникът не е
ангажирал от своя страна доказателства, че е бил готов да изпълни или е изпълнил това свое
задължение. От разменената кореспонденция между страните, се установява, че ищецът
извършва дейност и закупува камиони, влекачи, като видно от изявленията на неговия
представител, същите са били необходими в кратки срокове. Представени са доказателства,
че за периода, в който е следвало да му бъдат предадени процесните влекачи, същият е
закупил други пет камиона, като заместващи тези, които е следвало да достави ответника. С
оглед на всичко изложено в съвкупност и съдът приема, че изявлението на представителя на
ищеца за връщане на преведените по проформа фактурата суми, следва да се възприеме като
изявление за разваляне на договора, поради безполезност на престацията. Дори и да не се
възприеме това становище, развалянето е осъществено с депозиране на исковата молба в
съда и надлежното получаване на препис от същата от ответното дружество, като в случая е
налице хипотезата на чл. 87 ал.2 предл. второ от ЗЗД или поради забава на длъжника,
изпълнението е станало безполезно, поради което и не е необходимо и предоставяне на
определен срок за изпълнение.
Съдът намира, че ищецът доказа по основание и размер своята претенция, поради
което и същата следва да бъде уважена. Доколкото се явява основателна главната претенция,
то основателна е и акцесорната за заплащане на законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед на изхода на спора, на ищеца се дължат сторените от него разноски, за което
е представил списък по реда на чл. 80 от ГПК и надлежни доказателства за заплащането на
претендираните суми. Заплатената от ищеца държавна такса е в размер на 13850 евро или
равностойност в лева по официалния курс на БНБ 27 088 лева. Дължими за разноски във
9
връзка с обезпечителното производство са 10 лв. за заплатени държавни такси за издадените
два броя обезпечителни заповеди и общо 274,29 лв. за заплатени такси по изпълнителното
дело, образувано въз основа на издадените обезпечителни заповеди. Адвокатското
възнаграждение, което се твърди, че е заплатено от ищеца на процесуалните представители
е 33 180 лева, но от представените доказателства се установява, че е заплатена сумата от
33 081, 75 лв., която и следва да се присъди. Общият размер на дължимите от ответника
разноски е 60 454,04 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Инпе Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. „Ян Хунияди“ No 31, ет.1, ап. 102,
представлявано от П. Й. Д. –управител, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕТП Панорама Отомотив
Наклие Иншаат“ ООД, дружество, учредено съгласно законите на Р. Турция и вписано в
Централния търговски регистър на Р.Турция с No *****, с данъчен номер: ******, със
седалище и адрес на управление: Йени мах. 33150, сок. Бабил Тауър No 3, Ич Капъ No 19,
Мезитли, Мерсин, Р. Турция, представлявано от К.Д. – директор, сумата от 345 000 евро
/триста четиридесет и пет хиляди евро/, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска в съда / 14.07.2023г./ до окончателното изплащане на
задължението, представляваща платена на отпаднало основание сума, дължима като
договорена продажна цена по сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 16.05.2023г. с предмет: продажба на 5 броя употребявани
регистрирани Товарни автомобили - влекачи, марка „Мерцедес", модел „Актрос" с номера,
както следва: № на шаси: ****** и с peг. № *****; № на шаси: ****** и с peг. № ******; №
на шаси: ****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг. № ****** и № на шаси:
****** и с peг. № *****, при уговорена единична цена за всеки от влекачите в размер на
69 000 евро /шестдесет и девет хиляди евро/, който е развален от страна на ищеца, поради
неизпълнение на задълженията на ответника – забава, която е довела до безполезност на
престацията за ищеца, основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Инпе Транспорт“ ООД, ЕИК *********, в
полза на „ЕТП Панорама Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, Турция по банковата им
сметка с IBAN: ******* в „Иш Банк“, Турция /Turkiye Is Bankasi/.
ОСЪЖДА „Инпе Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. „Ян Хунияди“ No 31, ет.1, ап. 102,
представлявано от П. Й. Д. –управител, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕТП Панорама Отомотив
Наклие Иншаат“ ООД, дружество, учредено съгласно законите на Р. Турция и вписано в
Централния търговски регистър на Р.Турция с No *****, с данъчен номер: ******, със
седалище и адрес на управление: Йени мах. 33150, сок. Бабил Тауър No 3, Ич Капъ No 19,
Мезитли, Мерсин, Р. Турция, представлявано от К.Д. – директор, сумата от 60 454,04 лв. /
10
шестдесет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и четири стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11